Иван Докев и библиотечното дело във Враца

   В историята на библиотечното дело във Враца първостепенна роля има читалище „Развитие”, основано през 1869 г. с първата библиотека в него. Един от стожерите и корифеите сред имената на библиотекарите е това на Иван Докев.

      Той е роден на 19. 01. 1901 г. в семейството на Иванка Григорова Цекова и Мито Иванов Докев с кръстно име Йован. Нищета и мизерия съпровождат детските му години. Умират 5 деца от студ и глад. Майка му е домакиня, а баща му е наемен работник в тютюневата фабрика „Христо Ботев” на Христо Партов, общински служител в пожарната команда в града, дългогодишен слуга към черковното настоятелство на църквата „Св.12 апостоли”. Твърде рано, 11 годишен Иван Докев загубва баща си – умира от холера по време на Балканската война от 1912 г.1.

    Начално училище започва в „Софроний Врачански”, после учи в прогимназия „Иванчо Младенов” и гимназия през 1915 - 1916 г в училище „Христо Ботев”, превърнато в болница през І-та Св. война 1915 - 1918 г. От 1.07. 1919 г. до 01. 09. 1924 г. Иван Докев е служител, деловодител в Окръжния съд - Враца2.

   Отминава Първата Световна война, но  разрухата и социалните сътресения - преврати и въстания довеждат Иван Докев в средите на олевяващите народни маси. Срещите му с Гаврил Генов и Георги Димитров определят партийните му пристрастия по- късно.

   Траен отпечатък в духовното му развитие през 1922 г. има професор Асен Златаров, който една седмица  изнася лекции в читалище „Развитие”. Той  подтиква и определя занапред интереса му към науката и под негово влияние се оформя до края на живота си като атеист и въздържател от алкохол и тютюнопушене. С това си спечелва  името на особняк в града.

    През 1920 г. става член на читалище „Развитие” и редовен читател на библиотеката. „Като читател аз престъпвах първите години на читалището с благоговение. Каквато и книга да четях, аз се учех от нея, дълго живеех с нея, считах я моя учителка”3.  Това спомага за самообразованието му и постепенно го оформят като личност с богата култура и етичност. Започва пътуването в живота му  от несрета към духовно съзряване.

     Знайно е, че всяка човешка  съдба е малка частица от всенародната ни орис. В навечерието на Септемврийското въстание през септември 1923 г. Иван Докев заедно с десетки съмишленици са арестувани в училище „Иванчо Младенов”. Поради надвисналата заплаха за живота на сина й и поради факта, че при пожара в града на 30.09. с.г. част от къщата им на ул. „Калоян „№ 4 изгаря Иванка Григорова умира на 21.10. 1923 г.4. Иван Докев е уволнен и остава без работа.

   През есента на 1924 г.  Иван Докев подава молба за помощник - библиотекар на читалище „Развитие”, отразено в решението на протокол № 23 на настоятелството от 14.10. 1924 г. л 137. Сбъдва се мечтата му да е близо до неизчерпаемия извор на човешкия гений - книгата. Тук той намира не само професията си, но и призванието за 25 години непрекъсната, ерудирана и благородна дейност на библиотекар.( 01.09. 1924 - 15.04. 1948 г)

     По времето на постъпването му на работа председател на читалището е забележителния юрист и общественик Найчо Анков, който е начело и на просветната комисия. Пряко за библиотеката отговаря юриста Атанас Статков, свързан с него и приятелски до смъртта му на 16.01. 1944 г. 5

          Работата на Иван Докев съвпада с процеса на разширяване дейността на читалищата след І-та Св. война. Финансовите средства за доставката на книги, вестници и списания (и вече чуждестранни   списания) се набират от помощите отпускани от държавата, окръга и общините, наеми, от приходите от билети на културните прояви на читалището и от личните дарителски фондове.  По традиция ежегодно се избират комисии за проверка на библиотеката. Още първата година са закупени 199 книги, библиотеката се оборудва с 24 стола, поправят се масите  и се слагат покривки и пиедестали за цветя. Така се създават по- уютни условия  в читалнята.

   Библиотекарската дейност, колкото и несложна да изглежда, изисква специални познания  и подготовка. Ето защо читалищното настоятелство в протокол № 25 от 25. 08. 1925 г. гласува на заместник- библиотекаря 1000 лв. Дава му се възнаграждение – пътни и дневни пари до София да следва библиотекарски курс. Те са едномесечни, организирани от Върховния читалищен съюз всяка година. Ръководител и лектор в тях е професор  Михаил Арнаудов. Участва и лектора Стилиян Чилингиров и др. В курсовете се провеждат теоретични и практически занимания. Иван Докев има запазени документи от тези курсове през 1925 и 1928 година6.   Безспорно лидерската позиция на Найчо Анков е от решаващо значение за работа на ВЧС, в който е включен от 1925 г.

   В организационно отношение ВЧС започва изграждането на окръжни и околийски читалищни структури. На 28.12. 1924 г. се учредява врачанския окръжен такъв в присъствието на проф. Михаил Арнаудов, В. Класанов и др. На 21 юни 1925 г се състои първата окръжна читалищна сбирка.Иван Докев тук е представител на Оряховското читалище. – ТА – Враца, ф. 622К, оп.1, а.е. на 2-та окръжна среща проведена в  Бяла Слатина Иван Докев е един от тримата врачани представители на читалище „Развитие” – Враца. ВЧС поставя тогава въпроса за повсеместно изграждане на читалища в селата за привличане на жените в тях, за провеждане на пунктови читателски конференции, за изграждане на библиотеки и  класификацията им по десетичната система. Чрез мрежата на Окръжния читалищен съюз се набавят книги и за читалищата в региона7.

    Важна и даваща добри резултати е работата както на Иван Докев и на настоятелството като цяло  за дарение на книги за библиотеката. Още през 1926 г са дарени 468 тома. За целта се печатат специални апели, периодично се призовават гражданите на град Враца. Сред дарителите, освен отделни лица се открояват и институции – Врачанска популярна банка, Митрополията и ред дружества. В годишните отчети на  читалището те са отбелязани подробно. През 1926 г. Иван Докев лично обикаля в София БАН, Университета, Народния археологически музей и успява с разрешение на проф. В. Моллов да комплектува с техните издания Врачанската библиотека.8 Това е пример за страната и той се подчертава в списание „Читалище”9,10.

        В комплектуването на читалнята се получават 30, 40, и до 60 броя  списания през 30-те години на ХХ в. и 32 бр. вестници на български, руски, немски, френски и др. езици. Нарастването на книжовното богатство е дело преди всичко на Иван Докев. За закупуването му настоятелството отделя ежегодно различни средства общо взето във възходящ  план. Единствено през 1926 г, поради световната криза и през 1939 г.(строи се нов читалищен дом) заделените средства за закупуване на книги и абонамент на периодични издания се ограничават. След приемането на закона за читалищата от 1927 г по отношение на финансовите средства настъпват изменения. Сега държавата вече вплита в читалищната си политика регламентирана подкрепа. Според закона по- сериозно се поглежда на  фонда „постройка на библиотека и читалня”11 Започва издаването на списание „Читалищно дело” през 1927 г във Враца, списвано от журналиста Владимир Бобошевски. В опаковането, експедирането и абонамента му участва и Иван Докев.

    На 3-та окръжна читалищна сбирка в гр Фердинад (Монтана) на 29.12. 1929 г Иван Докев представлява Врачанското читалище „Развитие”. Избрано е ново ръководство, обсъжда се списването на вестника.

    На 27.07. 1930 г. Иван Докев се венчава, „без много шум”  за учителката Стоянка Събова Илчева12. От брака им се ражда през 1932 г син Живко,  който впоследствие умира неженен. 

   Книжен фонд за детски отдел на библиотеката започва да се събира през 1925 г , но официалното комплектуване е обявено през 1932 г., тогава се създава и детския театър към читалището. Всяка година за деня на книгата – 19. 11. Иван Докев подрежда грижливо изложби в читалнята на редките и ценни книги, а понякога и с участието на врачанските книжари. Добри отзиви за тях има в „Читалищно дело” и списание „Читалище”13.     През тази година Врачанското читалище е на първо място в страната по брой на членовете си, а те в по- голямата част са и читатели на Иван Докев14.

      През 1934 г. читалище „Развитие” чества 50 г от основаването си, с много помпозност и различни прояви. Тържествено се отчита, че библиотеката наброява 12 хиляди тома и образцова читалня. Заслуга на Иван Докев е разрастването на отделите на библиотеката с фондовете: „Стари книги”, „Васил Кънчов” и „Христо Ботев”. Негова е заслугата за закупуването на „Софронието” на Софроний Врачански от Тържишкия манастир. Така постепенно се увеличават грижите на Иван Докев по обслужване на читателите. Затова, през 1935 г. той подава молба да бъде освободен от несвойствени задачи и молбата му е уважена15.

    Определено 1936 г не е от най-щастливите в живота на Иван Докев. Боледува продължително и по този повод при възможността да се потърси негов заместник в решение на настоятелството се казва: „Библиотеката е под вещото му ръководство и не може да се допусне да работят нови, неопитни хора.” Нещо повече, отпускат се 5 х. лв. помощ за лечението му, даден му е 3 месечен отпуск и 200 лв. за преглед при лекар в края на годината. През това време го замества Илия Липовански. В негова защита в писмо до читалищното настоятелство се  изказва и проф. В. Моллов16.

    Няма читалищна проява в която Иван Докев да не  участва. Той подпомага и слуша лекциите на професорите от СУ: В. Златарски, Ал. Балабанов, Димитър Йоцов, и др. Свидетел е на театралните постановки, които оставят неповторими впечатления  сред зрителите, и на честванията на наши забележителни писатели: Иван Вазов, Антон Страшимиров, Васил Кънчов и Тодор Влайков и др. Несъмнено той черпи от духовните съкровища на книгите „в които е събрано златото на човешката душа” по думите на Вл. Бобошевски  и щедро раздава от тях на деца и възрастни.

     Иван Докев е избран за делегат на 18 и 19-ти конгреси на ВЧС – съответно в г Казанлък и г София, през 1938 г и 1939 г.17. В навечерието и по време на ІІ-та Св. война за известно време титуляр – библиотекари   се водят адвокатите Атанас Статков, Тодор Тихолов и др. Във връзка със закона за сдруженията и дружествата и по- късно със Закона защита на държавата се правят безуспешни опити за  уволнение на Иван Докев.

       В тези години се строи нов читалищен дом във Враца. Библиотеката,  изнесена от  „Балабановата къща”, се помещава последователно в градската градина до лятото на 1942 г и до м. септември 1943 г в сградата на подофицерското  дружество18. След откриване на новата сграда през 1941 г библиотеката е  пренесена в нея. Само три години й се радват читателите. На 24.01. 1944 г. две бомби на англо-американските ВВС падат над читалището, като засягат библиотеката и музея. Благодарение на бързата намеса на Иван Докев и всички читалищни дейци за спасяване на книжния фонд още през м. март 1944 г библиотеката приема първите си посетители.  Не липсват опити за унищожение на книги от полицията, но за чест на настоятелството това не се допуска.

     Друга важна страна от обществената дейност на Иван Докев е работата му в БСД до 09. 1944 г  и за известно време след 09.09. 1944 г в Северозападна България, но в тази си изява той стои близо до читалищната работа. Благодарение на Иван Докев  библиотеката на БСД – Враца се оказва една от малкото в страната опазени до 09.09. 1944 г. Днес част от нея се пази в музея на Славянския свят в г. София.   

        На 09. 09. 1944 г се извършва държавен преврат и започват коренни промени в обществено - икономическия и културен живот.  По време на водените военни действия на Балканите спешно се свиква събрание на настоятелството на 16. 09. 1944 г, извършва се смяна на ръководството на настоятелството. Иван Докев участва в националната конференция на 24. 12. 1944 г в София. На редовното годишно отчетно събрания на дружество Развитие на 27.05. 1945 г  се поставя въпроса за културната  политика на читалището, „тя да не се определя от един [партиен] център”. Тук Анастасия Грозева прави предложение и то се одобрява и приема: да се открият  квартални читални, поради нарасналия интерес в града. Впоследствие те стават и библиотеки20. Това се оказва новост за страната.  Още през 1945 г. са открити 3 читални, през 1946 г – 4 и опита се препоръчва  за всички от страниците на списание „Читалище”. През 1945 г Иван Докев е делегат на І (21) конгрес на ВЧС в г София21.

     Натрупаният дългогодишен опит в тези и следващите години Иван Докев предава на бъдещите млади  библиотекари. За първомайското съревнование през 1945 г е награден с грамота ”Ударник”. Участва в трудово- културните бригади и отново е награден през 1947 г. Конфликт на лична основа го принуждава да напусне любимото си читалище на 31. 03. 1948 г. ВЧС  изпраща Иван Докев за библиотекар към щаба на 5-та национална младежка бригада „Асен Златаров”, гр. Мездра от 25.04. 1948 г до месец ноември 1949 г. Годините 1948 и 1949 споделя той, са едни от най- романтичните моя живот. За всяка смяна той обучава по 15 библиотекари според определените за целта изисквания.  Наред с това доброволно  през деня работи на различни места: Писанец, Русенско, Осенец, Разградско, Костенец, Ихтиманско и др. В с. Брусарци, Ломско подготвя фестивал на  за бригадирите от Северозападна България. За ентусиазма и усърдието с което работи получава награди от ЦК на СНМ - през 1948 г и сребърна значка – ІІ-ра ст. с грамота през 1949 г.  След 5 месечно прекъсване отново е в бригадата в г. Мездра до 08.01. 1950 г.22.

      От 10.01. 1950 г. Иван Докев отново подхваща работа в БСД- като околийски организатор  за Врачанска околия. А после и окръжен организатор на културно- просветната работа, секретар. Трябва да имаме предвид, че през тези години във Врачански окръг се включва и  днешните области Монтана и Видин с 442 селища. В една малка част от тях не е стъпвал неговия крак. В списание „Българо- съветско единство” има дописки на Иван Докев. Дейно организира на много места събори на БСДружба: Оряхово, октомври 1951 г., Белоградчик, 1952 г. , Враца, 14. 09. 1952 г и др.23. През 1955 г получава грамота и сребърна значка – ІІ-ра ст. за активна дейност от СБСД24. През 1956 г от 07.03. след закриването на комитетите на БСД Иван Докев отива на работа в градския народен съвет – Враца началник отдел „Култура” за две години след което  Иван Докев се пенсионира25. Той подпомага работа на комисиите по културните проблеми на града и до смъртта си почти неизменно е в техния състав. Паралелно с това вече на доброволни начала Иван Докев остава верен на дейността си в БСД , за което получава много награди и отличия.    

          След прекъсване от близо 10 години Иван Докев се връща на попрището на читалищната дейност. Натрупаният му житейски опит е оценен и той е избран за зам. председател а впоследствие и председател на читалище „Развитие”. Като член на настоятелството му Иван Докев остава 38 години, а от 11. 07. 1992 г.той е избран за негов почетен член до кончината му на 02.05. 1996 г, доживял респектиращите 95 години.  В списъка с обществени дела на Иван Докев се вписва и участието му в работата на ОФ в града. Председател е за 4 години на ОФ организация  и известно време е и общински съветник26.

    През 50-те години  Иван Докев сътрудничи на детската радиоредакция на вестник „Стършел”. Хумористичните предавания са излъчвани „на живо”.

    В третия час на своя живот – пенсионната възраст той ден след ден,  повече от 30 години и всецяло е погълнат от събиране на артефакти за най - значителните личности в областта на науката, културата и просветата свързани с Враца. Тези години се оказват и най- плодоносни за него. Натрупаните впечатления и преживявания през бурния си и драматичен живот той описва и подрежда внимателно и с вкус. Богатият, уникален архив е тръненият венец на житието му, понастоящем във фондовете на РИМ Враца. Иван Докев оставя скромно творчество в повечето случаи непознато.

      За перото Иван Докев се захваща през 1951 г. По- малката, непозната част от творчеството му съставляват: разкази, есета, фейлетони, 35 на брой27. Вероятно той сам не е придавал особено значение на тях, но за нас те са интересни, защото отразяват съкровени  мисли и чувства вълнували „бай Иван Докев”, както го наричаха всички. Едно есе е недовършено, вероятно последно или изоставено- „Омразата”. Две са известни и съществуват само в описа на документите от архива на Иван Докев, засега не открити: „Човекът” и „За честността”. Датирани са около една трета от тях.  

     Другата, литературна част от творенията на Иван Докев тематично  се обособяват в 8 теми. Псевдонимите с които той подписва някои от тях са: Иван Лозанов, Лозко Лозанов,  и Видул Лозанов.

    Творбите на морално- етична тема са най- много. Това са: „Фарисеи” (мисли за лицемерието), 20.11. 1983 г; „Щастието”, б.д.;  „Това е модата тате”; „Свиня”, б.д., „Усмивката”, б.д, „Когато човек се подхлъзне”, б.д. и др. Най – сполучлива от тях е „Щастието”.

     Следват творби посветени на злободневни, социално- битови проблеми: „Лозко Лозанов отговаря на баща си и другите”- 03.05. 1970 г, „Мъртвият град”(до 1973 г – датиран ориентировъчно по текста). „Интервю с председателя на комитета на лозарите във вилна зона др. Видул Лозанов” (след 1973 г), „Момина сълза”, септември 1977 г.

  За три теми има еднакъв брой творби. 1-та е  посветена на книгата – изпълнила живота му: „Изповед пред книгата”, 24.05. 1973 г.: „Свалил съм шапка пред теб. Мобилизирал съм целия си духовен живот  за да те видя като сияеща звезда, която премина през моите  години. Аз бях нищожен, ти велика”.  Разказът „Двете мършави свраки”,  б.д. и „Някои  от срещите ми с писатели и професори  по възпитанието  с книгата и духовния растеж на човека” 2-ра важна тема: Децата.  Представена с цикъл „Из моя дневник”, „Така е казал вуйчо Румен” , б.д. „Как Боряна  си извоюва  сестричка”, б.д. и „Синът отговаря на баща си”. Неоткрит е „Откъси навеяни с децата”.

      На природата посвещава:„ Конгрес на тревите”, май 1970 г, „Орелът”- есе за птиците. На борбата с тютюнопушенето и алкохола също отрежда внимание: „Опиянението”, 1983 г, „Изповед пред Св. Петър” и „Изповед на един покойник” -   недатирани. На бригадирското движение отделя също: „Далекопроводци”, б.д. и „Осенец, (с в Разградско) с два варианта от 01.09. и 26.12. 1986 г.28. По действителен случай пише очерка си „Амнистия петухам”.

    Ревностен поклонник на музикалното изкуство той пише за Шаляпин, като вмъква спомен  на поетесата Елисавета Багряна за него. Всички тези творби са огледало на душевния му свят. Макар и някои от тях без особена художествена стойност те доказват високите му морални добродетели: честност, почтеност, вежливост и дружелюбност.

    Оригинална, колоритна и неповторима личност, Иван Докев подготвя 118 бр. очеркови материали за най- известните исторически личности от врачанския край и още 12 бр. за наши съвременници. За някои от  личностите артефактите са значителни, но за  други от тях  те са с характер на справка. Това не омаловажава историческата им архивна стойност. За изясняването на многобройните човешки съдби Иван Докев полага апостолски труд. С някои от тях той лично общува, чл. кор. Ал. Спасов, химик,  Кирил Буюклийски, Иван Тричков,  Крум Панов и Пенчо Георгиев- художници.

   Той разпраща  десетки писма, днес запазени в личния му архив (от и до него). Датирани са от 1961 г. насетне.  Това са писмата му от и до поетесата Елисавета Багряна, писателите Асен Босев, Цветан Ангелов, Лъчезар Станчев, Орлин Орлинов и др. Пише си с родственика си Кръстю Кътев, разузнавач, с учените проф. д-р Бистра Цветкова, Велчо Велчев, Исай Г. Пенчев, доц. Емил Андреев. Води кореспонденция с академиците Иван Василев Иванов (паразитолог) и  академик Сава Гановски. В резултат на  събирателската си работа Иван Митов съхранява за поколенията оригинални снимки и документи за десетки личности. С настоятелни срещи и разговори той уточнява мястото на къщата в която пребивава преди смъртта си през 1913 г. майката на поета Димчо Дебелянов, открива смъртния й акт.  

     Иван Докев отделя редове и за редица читалищни дейци: Атанас Белмустаков, д-р Стефан Димитров, Първан Първанов, Анто Бояджиев, Найчо Анков и др. Пламенен патриот и родолюбец Иван Докев  събира някои от  артефактите за видните личности по повече от 10 години. В тези начинания той е любезен помощник на музейните специалисти. Благодарение на него са опазени част от архивите на читалище „Развитие,” архива на Васил Кънчов и др., сега във фондовете на РИМ - Враца. С това допринася за опазване на културно - историческото ни наследство. В личната му голяма библиотека се пазят и книги с автографи на редица писатели, някои от тях в РИМ- Враца29.

     От публикуваните материали - статии, очерци и спомени на Иван Докев са налице 16 бр. В печата има сведения и за други творби.

  За него има десетина статии, от журналистите Тодор Ненчовски, Георги Бончев и др.30. Приживе Иван Докев се радва на заслужена почит и уважение. През 1977 г е награден с орден „Кирил и Методий” – І ст. Топли думи оставят за него писатели и поети: Асен Босев, Цветан Ангелов, проф. Димка Каролева и др. Отредено му е място и в юбилейните сборници за 50 и 100 годишнината от основаването  на читалище „Развитие”31.

      Цветан Ангелов в спомените си  пише за него: „Чичо Иван беше моят идеал, моят принц, моят добър вълшебник. Аз приемах за мило вълшебство дори  ….

Той му посвещава едно стихотворение „Екипаж от капитани”,  публикувано в едноименната стихосбирка, издадена през 1968 г.32.

 

            „Да флот без матроси е техният флот

             Защото децата са все капитани!

             Те вкусиха вече от сладкия плод

              на много  пристанища, дълго мечтани…”

     Иван Докев живя всеотдаен, достоен живот, посветен на знанието, културата и успеха на съгражданите си. В негово лице днешните библиотекари имат светъл и вдъхновяващ пример на професията си от 20-ти век.

Информатори / Автори
Ваня Желязкова /Национална конференция "Слово, книги, библиотека" - Враца, 2014