...

Баница


Църквата *Св. Възнесение* - продължение


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Църквата *Св. Възнесение* продължение

От 1887 до 1897 г. по-заможни селяни от Баница подаряват на църквата следните икони: Иконата „Св. Богородица“ при вратата – от Дамян П. Беляков, 1892 г.; на владишкия трон „Св. Св. Кирил и Методий“ – от  Нино Кр. Бояджиев, 1887 г.; на олтаря, долу, от ляво на дясно са подредени: „Св. Димитър“ от Йован Данчов; „Архангел Михаил“ – от Цоно Данчов и Иван Ценов; „Йоан Кръстител“ – Пано Нинов, Николчо Петков и Иван Рашков; „Исус Христос“ – Христо Димитров, Дамян Димитров, Тошо Ценков и Тодор Тодоров; „Св. Богородица“ – Мико Попов и Петко Тодоров; „Св. Възкресение“ – Дамян Димитров, Иван Данчов, Петко Щерюв (Петко Гергов Варджийски) и Христо Димитров – 1888 г.; „Св. Стефан“ – Въло Маринов, Георги Първанов, Герго П. Девенски; „Св. Георги“ – Щерю Николов (Герго Николов), Петко Щерюв (Петко Г. Варджийски).
     Свещеници преди Освобождението са поп Никола и поп Стоян – баща и син (техните потомци са основали рода Миковци). В края на 70-те години свещеник е поп Тодор Николов, вероятно от с. Долна Кремена. Последният е свещеник до ян. 1884 г. След него са: Кръстю Ценов от с. Девене до края на 1884 г. (след това е свещеник в същото село), йеромонах Ефтимий от 1885 до 1890 г., Младен Кирков от 1890 до 1918 г., Васил Лилов -  1918 г., Наум Мешков от  1918 до 1935 г., Спас Димитров  от 1935 до 1943 г., Георги Тошов -  1944 г.
     От къде идва йеромонах Евтимий в Баница?
     На 24 май 1884 г. е изпратено писмо до главния надзирател на Врачанските манастири Дионисий, с което го уведомяват, че „Тъй като Карлуковският манастир ще са преобърне с съгласието на Духовното началство в приют за бедни, престарели и немощни, то ние са разпоредихме да са настанят тамошните двама братя о.(тец) Сирапион и о.(тец) Евтимий на енории, единия в Баница, а другия в Пещене, служба която предстои да започнат от 1-вий идущего месяца”, т. е. от 1 юни 1884 г. (ДА – Враца, ф. 381 к, оп. 1, а.е. 7, л.1). В книгата за регистриране на ражданията, сватбите и умиранията в селото подписът на йеромонах Евтимий е от началото на 1885 г.  
     Като духовен институт църквата има определено място в живота на народа ни и след Освобождението. В черквата се извършват бракосъчетанията чрез венчавка. От там се издава свидетелство за женитба, попълва се в деня на сватбата. В срок от 10 дни то трябва да се представи в общината, за да се впише от кмета в регистрите за женитба.  В черквата са извършвани и кръщенките с помощта на кръстника (кума). За тях от 1880 г. се издава кръщелно свидетелство. В храма се прави и опелото на мъртавците.
    Запазени са неголямо количество документи, свързани с дейността на банишките свещеници и църковното настоятелство. От съхраненото личи, че свещениците в Баница са и обществено ангажирани  личности. Още преди Освобождението поп Никола и поп Стоян учат децата на грамотност. Свещеник Младен Кирков е един от основателите на кооперация „Земледелец“; свещеник Наум Мешков – един от основателите, председател и библиотекар на читалището, член на кооперацията и подпредседател на комисията за закрила на детето; свещеник Спас Димитров е библиотекар на читалището и  общински съветник; свещеник Георги Тошев е член на читалището.
     Сред тях се откроява и дългогодишния свещеник в селото Наум Мешков. Той е роден на 16 април 1862 г. в гр. Охрид, Македония. Получава четирикласно образование, което за времето си е доста високо. На 9 март 1890 г. е ръкоположен за свещеник в гр. Охрид при църквата „Св. Богородица“ (Киренана) от митрополит Синесий. Ръкоположен е за енорията „Челница“ в Охрид. Преместен е на енорийска служба в град Крушево по неговите думи „поради революцеренни работи“. Твърде вероятно е да е участник в Илинденското въстание. През 1910 г. е родена дъщеря му Елеонора, по-късно учителка в Баница, и за родно място е посочено Крушево. Давано му е църковно отличие от митрополит Методий през 1908 г., бил е енорийски избирател в 1904 г. и енорийски съветник от 1890 до 1905 г. В продължение на 51 години е бил учител и свещеник в Македония и в с. Баница. Погребан е в двора на църквата.
    Свещениците се занимават с религиозно-просветна дейност, изнасят беседи и за  пчеларството, птицевъдството и  бубарството като страничен поминък. По препоръка на Врачанската митрополия провеждат Ден на българската книга, Празник на християнската младеж с учениците и т. н. На всеки две години,  съгласно Екзархийския устав са произвеждани избори за църковни настоятели. Избирани са и комисии за преглеждане на сметките на църковните настоятелства. Според чл. 89 от Устава се гласува тайно. В Баница са избирани 5 души настоятели, определяни по вишегласие, и 3 души комисия. Условията за избора, утвърдени с чл.90, са спазвани стриктно. Кандидатите подават декларация и заявление, техните имена се обявяват на видно място в центъра на селото Основните изисквания са да притежават честност, грамотност и благочестивост. Периодично се отчита дейността на настоятелството, утвърждават се приходите и разходите на църквата.
    На 12 ян. 1914 г. енорийските избиратели от Баница на брой 40 души произвеждат избори за църковни настоятели и комисия по преглеждането и привеждане в известност на църковните сметки. Комисията е избрана с явно гласоподаване, а църковното настоятелство с тайно гласуване. Изборът трае от сутринта след отпуск на църква до след обяд. За църковни настоятели са избрани Дило Ценков –  получил 38 гласа, 45 годишен, грамотен;  Данчо Г. Шарабански – с 38 гласа, 40 годишен, неграмотен;  Тодор Ганчов – 37 гласа, 46 годишен, грамотен. Всички са честни и благочестиви. За членове на комисията – Петър Маринов, 40 г., Мито Вълов, 38 г. и Герго Тошов 36 г .–  всички грамотни, честни и благочестиви.
    На 28 януари 1934 г. за членове на настоятелството са избрани: Цоло Николчов, Вълко Николчов, Йоцо Петров, Иван Р. Механджийски, Димитър Вешов. Комисията по преглеждане на сметките включва: Иван Петров, Александър Т. Светулков и Герго Вачов Мариновски. На 11 март с.г. църковното настоятелство утвърждава бюджета за финансовата 1934 –1935 г. Приходите са от продажба на свещи 12 000 лв., дискос за църквата 800 лв., доброволни завещания на църквата 600 лв., кръщелни свидетелства на новородени деца 1500 лв., кръщавки в църква 600 лв., венчавки в църква 1500 лв. Такси: задомяване другаде 400 лв., служби и панихиди 100 лв., биене камбан 600 лв., от църковни имоти 3500 лв., от продажба на угарци 300 лв., от печалба на епархийската църковна свещоливница 400 лв., лихви от църковни капитали 1169 лв., от случайни 300 лв.– всичко 23 769 лв. Разходите са за: восъчни свещи, елей, вино, тамян, просфори, украса на църквата, данъци, поддържане и поправяне на храма, за председател, певци, деловодител, свещопродавач, месачка на просфори, благотворителни и просветни цели на Св. Синод и Митрополията, отопление, канцеларски, кръщелни свидетелства, помощи, библиотека, водене дела – всичко 18 800 лв. Интересни сведения ни дават мотивите на настоятелството и свещеник Наум Мешков по приходната част. От тях става ясно, че „християните съвсем малцина са, които посещават църквата, дохождат само в по–главните празници. По параграф 4 – продажба на столове в църквата не се предвижда никакъв приход“. Всички венчавки и кръщенки се правят само в църквата. Повечето или всички панихиди се вършат по домовете. Църквата не притежава никакви имоти, освен черковния двор и гробищата. Съображенията по разходната част разкриват, че „ по къщите се харчи домашен восък, а от църква малко зимат“, църквата има нужда от ремонт. За благотворителни и просветни цели предвиденият разход е само 400 лв., защото „ църквата нема никакъв приход“.  В отговор на Окръжно №2607/12 април 1935 г. свещеник Наум Мешков дава следните сведения: брой на къщите 540; на венчавките 570; православно население 2744 д.; 207 мохамедани (цигани). Недвижими имоти – 15 дка ливада за пасбище. Благотворителни и просветни дружества към църквата няма. Причащения и изповеди 500 души, по единично 10 души. Относно религиозно православното състояние на енорията свещеникът отбелязва, че празнуването на празниците има повече светски и обичаен характер. Богослужението малко се посещава. Религиозни треби малко се извършват. Суеверия и заблуждения съществуват – баене, празнуване на вълчи, миши празници и др. Има лоши прояви в семействата – липса на почитание на членовете и възпитание в семействата. Обикновената нравственост е задоволяваща: липсват всякакви буйства и порочности. Незаконоживущи (т. е. не венчани - б.м.) няма много, към съществуващите двойки се отнасят с безразличие.
   Поради пенсиониране на Наум Мешков на 8 септ. 1935 г. се произвежда избор на свещеник на овакантената длъжност. Кандидат е Спас Стефанов Димитров от с. Мраморен, Врачанско, завършил пълния курс на Черепишкото свещеническо училище. Поради усилената полска работа гласуват 118 души от 600 избиратели християни. На 2 ноем. 1935 г. свещеник Спас Стефанов е ръкоположен за свещеник на Баница. Пристигайки в селото той е посрещнат тържествено от учениците и цялото село при Върбите. Почти веднага, на 10 ноем. 1935г. в писмо до кмета на Банишката селска община моли да се оземли църквата с 20 дка земя, а в ново писмо – молба за включване на средства в бюджета за 1936 г. за ремонт на храма. Мотивът е, че църквата е разнебитена, особено покривът и кубето й. С големи усилия кметът Розов „явен комунист“ по думите му, отпуска средства.
     В бюджета за 1937 г. са планувани 5000 лв. за ремонт на покрива. Църквата не може да събира жито за помощи, тъй като общината е събирала по 2–3 кофи за строеж на училището, което  е започнато и за общинска баня.  Младият, ентусиазиран и отговорен свещеник не спира дотук. На 25 ноем. 1938 г. той изпраща писмо до Дирекцията на Т.З.С. в София с молба за оземляване на църквата с 20 дка. В Протокола на настоятелството № 1/30 ян. 1939 г. се отбелязва, че храма е крайно беден, останал без средства, не е ремонтиран, откакто е строен - преди петдесет и няколко години. „Ако не се ремонтира ще заприлича не на храм, ами на обиталище на врабци и прилепи. Ние ще се окажем рушители на такива ценности, които нашите бащи и деди са градили с цената на големи жертви и то във времена много по- трудни от днешните“. С протокол №8/24 дек. 1938 г. банишката селска община взема решение да се отдели 30 дка земя „за вечно ползване безвъзмездно на църквата“. Земята е в м. „Под лозята“– 6 парцела по 5 дка.
   В началото на 1938 г. е произведен избор за ново църковно настоятелство, в което влизат: Иван Вълов Бошински, Георги Петров Бенински, Димитър Вешов, Кръстю Ралчов, Вълко Николчов. В контролната комисия са Тодор Гергов, Александър М. Гатовски, Георги В. Мариновски. Младият свещеник е амбициозен, работи всеотдайно в интерес на църквата и енориашите си. Съвместно с учителите в края на 1935 г. основава две детски православни християнски дружества – в началното с ръководител Петър Хр. Цонев и в прогимназията с учителката Йорданка Василева. С учениците се водят беседи един път седмично от свещеника и от учителите. Използват се сборници беседи от Св. Синод. Поради липса на всякакви средства е невъзможно закупуването на книги за църковната библиотека. Както и предшествениците си, свещеник Спас Димитров е активен обественик, библиотекар в читалището и съветник в общината, многократно замества кмета при краткотрайните  му отсъствия по служебни причини (отразено в Заповедната книга на Банишката община за 1936 –1937 г).
     От 1945 г. настъпват големи промени в дейността на църквата – тя е отделена от държавата и много от нейните дейности са обявени със закон за незадължителни (27 май 1945 г.). Църковната земя е национализирана. Следват тежки дни за православния храм, останал на практика без никаква издръжка.
    След Спас Димитров и Георги Тошев, свещеник в Баница е Тодор Котов  от Чирен (1946 – 1992). Той служи на църквата в най-трудните времена. От 1960 г. спират паричните постъпления от държавата. И църквата и свещеника са изправени пред непреодолими проблеми. Със съдействието на официалната власт – централна и местна, постепенно се отчуждава населението и особено младите от нея. Налага се марксистката идея, че религията е опиум за народите. И както в по-старите времена свещеникът  служи в храма, но работи и в ТКЗС, за да изкарва прехраната на семейството си.
  
От 1992 г. се изреждат няколко свещеника:
В продължение на няколко години селото се обслужва от свещеник Любен Христов от Мраморен. От м. март 2014 г. свещеник е Кирил Велинов от Баница.
      След оттеглянето на Тодор Котов през 1992 г. и заселването му в София, храмът „Св. Възнесение“ става почти безстопанствен. Стените и подът се рушат от влагата, открадната бе черковната камбана, липсва летописната и навярно много други  книги от църковната библиотека. По инициатива и с личното участие на кметовете на Баница Петра Йолчева и Любен Нинов за времето до 2012 г. неколкократно е правен ремонт на балкона и стълбището вътре в църквата, и на покрива и оградата.          

Информатори / Автори
Анета Дилова / Храм *Св. Възнесение*, село Баница, 2019
Споделяне

Истории от Баница

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa