Баница
Банята в Баница – история и легенди
Категория : Откак се е село заселило
Банята в Баница – история и легенди
Една от забележителностите на Баница, свързана тясно с името на селото, е банята. Минералният извор е използван от дълбока древност. Археологическите находки при изкопи на сгради и преустройство на самия извор показват, че той е ползван от траки, римляни и славяни. Вероятно славяните дават името на селото – умалително от баня, с наставката – ица, характерна и за други селища в нашия край.
В продължение на 200 години селото е в местността Селището (Крешка), на няколко километра в посока Девене. Суеверието и страха от змейове и саибии довежда до затлачване на изворите и банята. Цялата долина се превръща в непроходимо млачище.
Началото на ХІХ век бележи важно събитие за селото – преместването му на старото място, при изворите. В средата на века е построяването на чифлика на Рушид бей. И двете имат пряка връзка с банята.
Легендата разказва за Владо овчаря, заприщил извора, защото сайбията му, превърнат в гол овен, му увлякъл овцете и ги издавил. Според разкази, препредавани от дядовци и прадядовци, жителите на Баница отново откриват извора с помощта на селските свине. Понеже нямало пастири, свинете са пускани свободно, винаги се движели в източна посока и се връщали изкаляни. Проследявайки ги, хората откриват топлия извор „забатачен”, почистват го и решават да се завърнат тук. Още повече, че водата в Крешка не достига. Другият разказ е, че Рушид бей харесва мястото и започва строеж на постройките в чифлика си. Той почиства извора, прави дървен павилион и ползва банята за себе си и семейството си. По съвет на жена от Баница водата излекувала Хатидже ханъм, съпруга на бея, и неговия син. На бани идват гостенки на ханъмата от Враца, Търново, Одрин и Цариград. Водата е използвана за лечение на очебол, общо укрепване на организма, язва, стомашни разстройства, ревматизъм и др.
През 1901-1902 г. общинската управа на Баница с кмет Петко Тодоров Бенински решава да се направи чешма върху извора. Събират 3000 гроша, разчистват тинята до скалите и откриват между две черни скали да блика топла вода. В нея се прелива от по-високо ниво, от изток, студена. Построена е чешма от дялан върбешки камък във вид на пресечена пирамида с височина 2 метра, ширина на основата 3 метра и на върха 1.50 м. От трите страни има по два чучура, източният е по-голям, отгоре с фенер. От северната страна, с камъните от основите на Рушидовата баня, построяват открита пералня, използвана до 1924 г. Поради липса на средства баня не е направена.
От 1928 г започва проучването на минералния състав на водата. С протокол № 23 от 30 март 1928 г. Химическият институт в София потвърждава минералния състав на водата. В протокола от 5 април 1934 г. е отбелязано , че постройката на банята е „въпрос, който от дълги години се желае от населението, обаче липсвало е инициатива за поемане работа, а за изследване на водата са арчени огромни суми, а полза от това до сега не е имало и за оправдаването на всичко това е нужно да се продължи работата и да се строи банята”. Предполага се, че тя „с дохода си ще облекчи общинския бюджет, който до сега е приключвал с голям дефицит, а източници за покриването му нема”. Построяването на банята се определя като абсолютно необходимо. Вероятно планът е изготвен през това време. Общинският секретар Никола Маринов се среща с архитект Дограмаджиев за лични указания във връзка с поправка на плана, а двамата с кмета Ангел Петрински заминават за Враца да поръчат материали за банята.
Решенията на Общинската управа в Баница след 1934 г. показват, че тя получава резултати от изследване на състава на минералната вода и затова се обсъжда конкретно въпроса за построяване на банята. Химикът Василев установява съдържание на минерални соли, каквито имат и най-прочутите минерални извори в страната: калиеви, натриеви и калциеви йони, магнезий, желязо, хлор, сулфати, фосфати и въглена киселина. Сравнена с другите извори се вижда, че от 13 елемента, съдържащи се в различни комбинации, изворите се подреждат по следния начин: Баня , Разложко – 11 елемента; Солу Дервент – 10; Баница, Костенец и Симитли – 9; Вършец – 5. Дебитът на водата е измерен 19 тона на час, 317 л. в минута и 5,2 л. в секунда. Температурата е 18о сух остатък при изпаряването на 1 л. вода при 110о е 0,00465 гр., радиоактивност 0,63.
През 1936 г. плановете и тръжните книжа за направа на баня, пералня и чешма на главното селско чешменище са одобрени от Министерството на благоустройството. Образува се Общоселски комитет, който започва да събира пари от селяните. Цял ред технически спънки и бюрократични формалности спират дострояването на банята, парите свършват и в бюджета не се отпускат други. Строежът започва през 1937 г. и до м. май 1938 г. е направена пералня с 10 сопа и чешма с два сопа за вземане вода за пиене. Цялостното изграждане на банята е завършено в 1946 г. и тя веднага започва да работи. Още в началото се посещава масово от хора от различни краища на страната, които идват на лечение. Резултатите са поразителни, увеличава се броя на нуждаещите се. Сезонът започва след привършване на основните земеделски работи – някъде в началото на август. През 1948 г. банята е посетена от 3042 души тежко болни. Резултатите са: 2134 са напуснали в много добро състояние, 863 със слабо подобрение, 1 без промени и 4 души са напуснали поради силната реакция.
За силата на лечебното действие на водата разказва Грета Маринова: „Нашата къща беше съвсем близо до банята, където сега е парка. Много от лекуващите се отсядаха у нас за 10-20 дни. Между тях имаше и млади и възрастни с най-различни здравословни проблеми, повечето за лечение на болни стави. Един ден пристигна с волска кола от с. Горно Пещене възрастна жена с мъжа си. Тя не можеше да ходи. Мъжът й я внесе в стаята на ръце. Случаят беше изключителен. Банята имаше само един басейн. Мъжът уреди да ползват басейна 40–50 минути между смените. Вземаше жена си на ръце и я отнасяше в банята, сам я обслужваше. Така в продължение на десетина дни, след което жената започна да прави опити да пристъпва. Полагаше големи усилия да проходи. С всеки изминат ден все по-добре се придвижваше. Баните продължиха около 25 дни. Най- впечатляващото бе, че когато дойде волската кола да я вземе, тя почти сама се качи в нея”.
Друг случай разказва Димитра Тодорова Мариновска от Баница (83 г.): Чувствах болки у коленете, не можех да ходя. Дойдох си в отпуска. Бях 20 години главен готвач и главен диетик в София, в Министерството на горите (зимата) и във Варна (лятото). Работа все на крак. За 14 дена отпуска направих 14 бани. Още първата година почувствах голямо облекчение. На втората година още 14 бани. Сега съм на 83 години и крак не ме боли. Страшно съм доволна от тая баня”
Васил Георгиев Бързенски (73г.): „Курортисти идваха от околните и по- близките села. Плащаха си. Правеха по 10-15 бани. Баща ми возеше всеки ден една жена от Оходен. В началото не можеше да се окачи на каруцата, а след това започна да си ходи”.
Особени грижи се полагат за курортистите. Общинският народен съвет иска повече превозни средства – рейсове за посетителите, стреми се да осигури нужното количество брашно от Околийския народен съвет, което се дава срещу купони, карти и обяснителни бележки.
Поради високия наем на квартирите се създава комисия, която да издирва квартири и определя наемите с председател Димитър Вълков, бирника Димитър Ангелов и Васил Ангелов. За да не се вдига прах в центъра на селото, където минава шосето за Оряхово, е назначен специален човек към общинското предприятие “Комбинат” да поддържа чистотата и ръси с вода.
Създаването на по-добри условия за дошлите на лечение, привличането на повече курортисти за балнеолечение е въпрос на престиж за Общинския народен съвет и в следващите години. Почти на всяка сесия са поставяни за решение различни проблеми, свързани с работата на банята, създаване на благоприятни условия за почиващите, осигуряване на квартири и прехраната им в условията на купонната система и нарядите. За всяко спиране на работата й се търси причината и се наказват виновните. Общинският съвет ежегодно назначава служителите на банята, контролира тяхната работа и при всяко основателно оплакване взема мерки, налага глоби и т.н.
По инициатива на председателя на ИК на Общинския съвет Славейко Ангелов започва ново проучване на състава на минералната вода. С протокол № 61/20 ХІІ 1968 г. Химическата лаборатория при Научноизслдователския институт по курортология и физиотерапия – София потвърждава съдържанието на различни минерали в 1 л. вода. Водата е определена като хипотермална, слабоминерализирана, хидро–карбонатно–калциево–магнезиева. Подчертано е, че “ може да се използва за лечение чрез пиене и бани при: стомашно–чревни заболявания с увеличена секреция на стомаха, възпалителни заболявания на червата, чернодробно–жлъчни заболавания, хроничен хепатит, холецистит, холангит, дисцинезия, холелитиаза, възпаление на пикочните пътища и нефролитиаза, заболяване на обмяната на веществата, подагра, затлъстяване. Чрез инхалации – при заболяване на горните дихателни пътища. Чрез бани – при функционални нервни заболявания.
В края на 60-те години вече се забелязва намаление на курортистите и хората, желаещи да се лекуват тук. Причините са различни: 1. наличие само на един басейн и работа на две смени в банята; 2. не са създадени условия за отдих и почивка, каквито са налице в останалите курортни селища в страната; 3. увеличава се броя на почиващите с карти от профсъюзите; 4. нередовното и недостатъчно снабдяване с хранителни продукти; 5. ниско качество на хляба, лимонадата и бозата; 6. ниска култура на обслужване в кръчмата и заведенията за обществено хранене; 7. занижен контрол на работата и хигиената в самата баня; 8. поради сезонността в работата й курортистите се обслужват от участъковия лекар, няма бройка за специален лекар – балнеолог.
В края на 60-те и началото на 70-те години разходите на банята надминават приходите. На съвместно заседание на ИК на ОНС Враца и ИК на селския ОбНС Баница е взето решение на базата на минералната баня селото да се развие като курортно селище във Врачански окръг. Това решение, както и много други, остава в сферата на добрите пожелания.
Въпросът за разширяване на банята и пълноценното й използване тревожи и жителите на Баница, и кметската управа през 80-те години. Продължава да расте несъответствието между ниските приходи и високите разходи за работата й. Нормалното функциониране на банята се затруднява и от липсата на въглища и високата им цена. Едва в 1996 г.с общи усилия се постига работата й един път седмично за хигиенни нужди, като се поддържа сравнително ниска цена на входния билет.
В последните 15 години банята почти не работи. Използва се, както и преди пълното й дострояване, пералнята с 10 сопа и водата за пиене два сопа. Днес тя е само паметник. От основна цел в благоустрояването на селото, осъществена с доброволния труд и ентусиазъм на жителите му, от реална придобивка и гордост за цялото население, тя се превърна само в символ на името на Баница.
Използвана литература и източници :
В продължение на 200 години селото е в местността Селището (Крешка), на няколко километра в посока Девене. Суеверието и страха от змейове и саибии довежда до затлачване на изворите и банята. Цялата долина се превръща в непроходимо млачище.
Началото на ХІХ век бележи важно събитие за селото – преместването му на старото място, при изворите. В средата на века е построяването на чифлика на Рушид бей. И двете имат пряка връзка с банята.
Легендата разказва за Владо овчаря, заприщил извора, защото сайбията му, превърнат в гол овен, му увлякъл овцете и ги издавил. Според разкази, препредавани от дядовци и прадядовци, жителите на Баница отново откриват извора с помощта на селските свине. Понеже нямало пастири, свинете са пускани свободно, винаги се движели в източна посока и се връщали изкаляни. Проследявайки ги, хората откриват топлия извор „забатачен”, почистват го и решават да се завърнат тук. Още повече, че водата в Крешка не достига. Другият разказ е, че Рушид бей харесва мястото и започва строеж на постройките в чифлика си. Той почиства извора, прави дървен павилион и ползва банята за себе си и семейството си. По съвет на жена от Баница водата излекувала Хатидже ханъм, съпруга на бея, и неговия син. На бани идват гостенки на ханъмата от Враца, Търново, Одрин и Цариград. Водата е използвана за лечение на очебол, общо укрепване на организма, язва, стомашни разстройства, ревматизъм и др.
През 1901-1902 г. общинската управа на Баница с кмет Петко Тодоров Бенински решава да се направи чешма върху извора. Събират 3000 гроша, разчистват тинята до скалите и откриват между две черни скали да блика топла вода. В нея се прелива от по-високо ниво, от изток, студена. Построена е чешма от дялан върбешки камък във вид на пресечена пирамида с височина 2 метра, ширина на основата 3 метра и на върха 1.50 м. От трите страни има по два чучура, източният е по-голям, отгоре с фенер. От северната страна, с камъните от основите на Рушидовата баня, построяват открита пералня, използвана до 1924 г. Поради липса на средства баня не е направена.
От 1928 г започва проучването на минералния състав на водата. С протокол № 23 от 30 март 1928 г. Химическият институт в София потвърждава минералния състав на водата. В протокола от 5 април 1934 г. е отбелязано , че постройката на банята е „въпрос, който от дълги години се желае от населението, обаче липсвало е инициатива за поемане работа, а за изследване на водата са арчени огромни суми, а полза от това до сега не е имало и за оправдаването на всичко това е нужно да се продължи работата и да се строи банята”. Предполага се, че тя „с дохода си ще облекчи общинския бюджет, който до сега е приключвал с голям дефицит, а източници за покриването му нема”. Построяването на банята се определя като абсолютно необходимо. Вероятно планът е изготвен през това време. Общинският секретар Никола Маринов се среща с архитект Дограмаджиев за лични указания във връзка с поправка на плана, а двамата с кмета Ангел Петрински заминават за Враца да поръчат материали за банята.
Решенията на Общинската управа в Баница след 1934 г. показват, че тя получава резултати от изследване на състава на минералната вода и затова се обсъжда конкретно въпроса за построяване на банята. Химикът Василев установява съдържание на минерални соли, каквито имат и най-прочутите минерални извори в страната: калиеви, натриеви и калциеви йони, магнезий, желязо, хлор, сулфати, фосфати и въглена киселина. Сравнена с другите извори се вижда, че от 13 елемента, съдържащи се в различни комбинации, изворите се подреждат по следния начин: Баня , Разложко – 11 елемента; Солу Дервент – 10; Баница, Костенец и Симитли – 9; Вършец – 5. Дебитът на водата е измерен 19 тона на час, 317 л. в минута и 5,2 л. в секунда. Температурата е 18о сух остатък при изпаряването на 1 л. вода при 110о е 0,00465 гр., радиоактивност 0,63.
През 1936 г. плановете и тръжните книжа за направа на баня, пералня и чешма на главното селско чешменище са одобрени от Министерството на благоустройството. Образува се Общоселски комитет, който започва да събира пари от селяните. Цял ред технически спънки и бюрократични формалности спират дострояването на банята, парите свършват и в бюджета не се отпускат други. Строежът започва през 1937 г. и до м. май 1938 г. е направена пералня с 10 сопа и чешма с два сопа за вземане вода за пиене. Цялостното изграждане на банята е завършено в 1946 г. и тя веднага започва да работи. Още в началото се посещава масово от хора от различни краища на страната, които идват на лечение. Резултатите са поразителни, увеличава се броя на нуждаещите се. Сезонът започва след привършване на основните земеделски работи – някъде в началото на август. През 1948 г. банята е посетена от 3042 души тежко болни. Резултатите са: 2134 са напуснали в много добро състояние, 863 със слабо подобрение, 1 без промени и 4 души са напуснали поради силната реакция.
За силата на лечебното действие на водата разказва Грета Маринова: „Нашата къща беше съвсем близо до банята, където сега е парка. Много от лекуващите се отсядаха у нас за 10-20 дни. Между тях имаше и млади и възрастни с най-различни здравословни проблеми, повечето за лечение на болни стави. Един ден пристигна с волска кола от с. Горно Пещене възрастна жена с мъжа си. Тя не можеше да ходи. Мъжът й я внесе в стаята на ръце. Случаят беше изключителен. Банята имаше само един басейн. Мъжът уреди да ползват басейна 40–50 минути между смените. Вземаше жена си на ръце и я отнасяше в банята, сам я обслужваше. Така в продължение на десетина дни, след което жената започна да прави опити да пристъпва. Полагаше големи усилия да проходи. С всеки изминат ден все по-добре се придвижваше. Баните продължиха около 25 дни. Най- впечатляващото бе, че когато дойде волската кола да я вземе, тя почти сама се качи в нея”.
Друг случай разказва Димитра Тодорова Мариновска от Баница (83 г.): Чувствах болки у коленете, не можех да ходя. Дойдох си в отпуска. Бях 20 години главен готвач и главен диетик в София, в Министерството на горите (зимата) и във Варна (лятото). Работа все на крак. За 14 дена отпуска направих 14 бани. Още първата година почувствах голямо облекчение. На втората година още 14 бани. Сега съм на 83 години и крак не ме боли. Страшно съм доволна от тая баня”
Васил Георгиев Бързенски (73г.): „Курортисти идваха от околните и по- близките села. Плащаха си. Правеха по 10-15 бани. Баща ми возеше всеки ден една жена от Оходен. В началото не можеше да се окачи на каруцата, а след това започна да си ходи”.
Особени грижи се полагат за курортистите. Общинският народен съвет иска повече превозни средства – рейсове за посетителите, стреми се да осигури нужното количество брашно от Околийския народен съвет, което се дава срещу купони, карти и обяснителни бележки.
Поради високия наем на квартирите се създава комисия, която да издирва квартири и определя наемите с председател Димитър Вълков, бирника Димитър Ангелов и Васил Ангелов. За да не се вдига прах в центъра на селото, където минава шосето за Оряхово, е назначен специален човек към общинското предприятие “Комбинат” да поддържа чистотата и ръси с вода.
Създаването на по-добри условия за дошлите на лечение, привличането на повече курортисти за балнеолечение е въпрос на престиж за Общинския народен съвет и в следващите години. Почти на всяка сесия са поставяни за решение различни проблеми, свързани с работата на банята, създаване на благоприятни условия за почиващите, осигуряване на квартири и прехраната им в условията на купонната система и нарядите. За всяко спиране на работата й се търси причината и се наказват виновните. Общинският съвет ежегодно назначава служителите на банята, контролира тяхната работа и при всяко основателно оплакване взема мерки, налага глоби и т.н.
По инициатива на председателя на ИК на Общинския съвет Славейко Ангелов започва ново проучване на състава на минералната вода. С протокол № 61/20 ХІІ 1968 г. Химическата лаборатория при Научноизслдователския институт по курортология и физиотерапия – София потвърждава съдържанието на различни минерали в 1 л. вода. Водата е определена като хипотермална, слабоминерализирана, хидро–карбонатно–калциево–магнезиева. Подчертано е, че “ може да се използва за лечение чрез пиене и бани при: стомашно–чревни заболявания с увеличена секреция на стомаха, възпалителни заболявания на червата, чернодробно–жлъчни заболавания, хроничен хепатит, холецистит, холангит, дисцинезия, холелитиаза, възпаление на пикочните пътища и нефролитиаза, заболяване на обмяната на веществата, подагра, затлъстяване. Чрез инхалации – при заболяване на горните дихателни пътища. Чрез бани – при функционални нервни заболявания.
В края на 60-те години вече се забелязва намаление на курортистите и хората, желаещи да се лекуват тук. Причините са различни: 1. наличие само на един басейн и работа на две смени в банята; 2. не са създадени условия за отдих и почивка, каквито са налице в останалите курортни селища в страната; 3. увеличава се броя на почиващите с карти от профсъюзите; 4. нередовното и недостатъчно снабдяване с хранителни продукти; 5. ниско качество на хляба, лимонадата и бозата; 6. ниска култура на обслужване в кръчмата и заведенията за обществено хранене; 7. занижен контрол на работата и хигиената в самата баня; 8. поради сезонността в работата й курортистите се обслужват от участъковия лекар, няма бройка за специален лекар – балнеолог.
В края на 60-те и началото на 70-те години разходите на банята надминават приходите. На съвместно заседание на ИК на ОНС Враца и ИК на селския ОбНС Баница е взето решение на базата на минералната баня селото да се развие като курортно селище във Врачански окръг. Това решение, както и много други, остава в сферата на добрите пожелания.
Въпросът за разширяване на банята и пълноценното й използване тревожи и жителите на Баница, и кметската управа през 80-те години. Продължава да расте несъответствието между ниските приходи и високите разходи за работата й. Нормалното функциониране на банята се затруднява и от липсата на въглища и високата им цена. Едва в 1996 г.с общи усилия се постига работата й един път седмично за хигиенни нужди, като се поддържа сравнително ниска цена на входния билет.
В последните 15 години банята почти не работи. Използва се, както и преди пълното й дострояване, пералнята с 10 сопа и водата за пиене два сопа. Днес тя е само паметник. От основна цел в благоустрояването на селото, осъществена с доброволния труд и ентусиазъм на жителите му, от реална придобивка и гордост за цялото население, тя се превърна само в символ на името на Баница.
Използвана литература и източници :
1.Спомен на Петко Мариновски (77 г.)
2. Тодор Бенински. История на Баница. Ръкопис, с. 71.
3. ТДА Враца ,ф..225, оп.1, а.е.156, л.32 – 33, 50; а.е.20, л.174.
4. Пак там,ф.365,оп. 1,а.е28,, л. 44.
5. Пак там,ф.365 , оп. 3 , а.е. 30 , л.35.
2. Тодор Бенински. История на Баница. Ръкопис, с. 71.
3. ТДА Враца ,ф..225, оп.1, а.е.156, л.32 – 33, 50; а.е.20, л.174.
4. Пак там,ф.365,оп. 1,а.е28,, л. 44.
5. Пак там,ф.365 , оп. 3 , а.е. 30 , л.35.
6. Ппак там ф.365,оп.5 , а.е. 4, л.14; а.е. 5, л.11,л. 2 , л.27.
Информатори / АвториАнета Дилова / В: Божият мост, 2012
Истории от Баница
-
Селският събор, оброците и службите
- Вярвания и традиции / песни
-
От Игнажден до Великден - Празничен народен календар
- Вярвания и традиции / песни
-
От Ангел Биволчето до Цветко Ашламата - За прозвищните имена в Баница
- Вярвания и традиции / песни
-
Баба Здравка меси обредни хлябове
- Вярвания и традиции / песни
-
Разкази и спомени за детството, мелницата и селската софра
- Вярвания и традиции / песни
-
Така говореха предците - речник на говора на село Баница, Врачанско
- Откак се е село заселило
-
Легендарният Милин камък
- Моята история / нашата история
-
Така се хранехме вкъщи – тадиционни хлябове и селски гозби от Баница
- Вярвания и традиции / песни