Пролетта на 1877 година идва бавно и несигурно в предпланинското село Моравица. Сутрин грейне слънце, засмеят се поляните, а по пладне завали сняг на парцали и помрази цъфналите овошки. Хората ставали неспокойни. Селските знахарки предвещавали в поличби страхотии. Неспокоен бил и моравченинът Кръстю Ценов Тончев. Макар и много пъргав, той е минал шейсетте години, съвсем бяла е косата му, бели са и висналите като къдели мустаци. Нито ден не се спирал в къщи – ходел до Враца, до Бяла Слатина при Иванчо Съйнов... Една вечер се върнал от далече и казал на единствения си син:
- Цветко, сине, стягай се да вървим през Дунава. Русите са обявили война на Турция... Ще спомогнем и ние с тебе както можем.
Тревога се вдигнала в цялата къща, в съседите. Притичали роднини, старейшини. Уговаряли го със сълзи на очи:
- Ако ти си решил да мреш, остави момчето. Цветко е млад, нека си поживее...
Дядо Кръстю гледал изплашените домашни, изумените роднини. Усмихнал се на своя спокоен син, който вече тъкмил новите си дрехи за път, па казал на всички:
- Голяма работа ще се роди. Свободата. Тя иска голяма жертва от всеки. Най-скъпата жертва. За нашия дом ще бъда аз и моят единствен син. Друго нямам какво да принеса.
През нощта баща и син заминали на север. Преплували Дунава с кратуни и след седмица път се озовали в Плоещ. В спомените си Мито Анков пише: „На 25 април 1877 година намерихме постъпили в опълчението дядо Кръстю Моравченина със сина си Цветко. Много ни радваше да гледаме как марширува между младите опълченци и дядо Кръстя, не по-млад от 60 години, заедно със сина си...”
От 30 април 1877 г. синът Цветко Кръстев Тончев е зачислен в пета рота на пета опълченска дружина. До края на Освободителната война той участвува във всички походи и сражения на тази героична дружина. През Сръбско-българската война от 1885 г. Цветко Кръстев Тончев е във Втора доброволческа поборническа дружина и се сражавал при Трън и Сливница (5-7 ноември 1885 г.).
Не е лек и бойният път на бащата. Дядо Кръстю е зачислен от 12 май 1877 г. в трета рота на десета пехотна опълченска дружина. На 20 август 1877 г. се сражава при Зелено дърво, от 24 декември 1877 г. до 2 януари 1878 г. с отряда на генерал Скобелев минава Балкана, сражава се на Шипка и Шейново. Неговата бойна характеристика от руското военно командване е кратка: „Поведения все время отличного...”
Войната свършила. На 3 март 1878 г. е подписан Сан-Стефанският мирен договор. На 19 август 1878 г. баща и син са демобилизирани. Раните им били вече заздравели, но всеки носил в тялото си по няколко неприятелски куршума за спомен. Получили и свидетелство № 162, че имат право да носят дадените им руски награди – светлобронзови медали.
Бащата Кръстю Ценов Тончев се заселва след Освобождението в с. Българска Бела (Бели извор), където доживява старините си, отдаден на земеделие и овощарство. Синът Цветко Кръстев Тончев живее малко време в гр. Враца, а към края на живота си в с. Лиляче, където се занимава с лозарство.
Богдан Николов, ТДА – Враца, Ф 1314, Оп. 1, а. е. 148.