Курбани и оброци

Селото се намира на 10 км югоизточно от Враца и е разположено върху равна камениста тераса по десния бряг на рекичката Морава – ляв приток на Искър. Граничи на изток с Мездра, на юг — с Челопек, на запад — с Паволче, и на север — с Руска Бела. Землището му се простира на площ от 14 440 дка и е обитавано от най-дълбока дравност. Южно и западно от селото се издигат десетина тракийски надгробни могили, а в центъра на селото се разкриват зидове от антична постройка, която е била римска вила рустика. В края на XIX в. в селото е разрушена средновековна църква, по стените на която е имало запазени стари стенописи.[1] Новата църква „Св. Николай” е построена в периода 1903 – 1906 г. Най-таченият празник в селото е денят на летни свети Никола, когато е и селският събор. 

21 май – Св. св. Константин и Елена в месността Селището

В тази местност преди много години е било старото село Моравица. В годините се е случвало няколко пъти селото да променя своето местонахождение, поради набезите на турците или заради болести.  През 1830 г. избухва чумна епидемия и прогонва хората към старото селище в месността Селището. От болестта измрели много хора и затова старейшината на селото Иван Цеков прави оброк в там. Оброкът се намира над кладенче – оброчният знак е плоча с кръст 60/40 см., с надпис, в който се съобщава, че е  направен за Св. Константин, подарък от Петко Стаменов. Изграден е и параклис, но по-късно е разрушен от иманяри. През 1994 г. Цветко Симеонов, правнук на Иван Цеков и Станислав Тинчев възобновяват оброка, като добавили плоча зад първия камък висока около 1 метър и малко по-широка. Коли се животно – овца и се прави курбан чорба. Там, на място се събират хората и там се яде. До Селището се стига, като се минава през местностите Крайщето и Крушака. Курбана се е правил за здраве на хората от селото, а сега за здраве на рода.                                                                                        

22 май – летен Св. Никола

На този ден се прави курбан в църквата за хората от селото. Тогава е и съборът на с. Моравица, а и църквата носи името на свети Николай. В двора й има кръст от варовит камък с размери 40/60 см. Поставен върху плоча, където се чете молитва и се освещава курбанът. В селото се знае, че на този оброк в черковния двор започва да се служи след освещаване на новопосроената църква. Иван Ганов разказва: „Преди много години един дядо решил, че ще извади камъка, ще го занесе в негов имот и там ще прави курбан. Но на втората година завалял пороен дъжд и не спирал. Чудели се хората какво да направят. Решили, че трябва да върне камъка на мястото му. Той сам отишъл с каручката си, извадил камъка и го върнал в двора на църквата. Още на другия ден дъждът спрял.” Курбанът се е правил за здраве и плодородие. Събират продуктите и в двора на църквата се готви. Коли се овца и се прави курбан-чорба с лук, чушки, домати и подправки. Когато е пост, се прави боб-чорба. След като се прекади, се раздава на присъстващите за вкъщи.

14 октомври – Петковден – Оброк на Кладенеца

Курбанът се е правил от рода Петковци от с. Моравица на Кладенеца. Много хора от този род носят името Петко, но за курбана са се носели продукти и от други хора с това име. Имало е знак – камък, но сега не може да се намери, след намесата на иманяри. Години по-късно е направен оброк от настоятелите на църквата близо до мястото в месността Кладенеца в центъра на селото. Има плоча с кръст 30/50 см., поставена на бетонна основа и оградена с метална ограда. Около този кладенец преди години се е преселило селото ни от месността Селището. Курбанът се прави с овца, която се коли на място и се вари с главата.  Чорбата се прави от свареното месо, лук, чушки, домати, моркови, фиде, много подправки като магданоз, чубрица, дафинов лист, чесън. Не се застройва. При кадене на курбана се кади и кожата на животното, осветява се и вода. Когато тази дата е в постни дни – понеделник, сряда или петък се готви манастирска чорба. Вари се боб с лук, чушки, домати, моркови, чесън и подправки. Храната се раздава на хората за вкъщи. Този курбан се прави за здраве, добра реколта, берекет и да пази селото.

Иван Левашки разказва легендата, че когато селото се е преселило около кладенеца, са виждали от него да излиза змей, който летял до съседно село при жена. Змеят е владетел на водната стихия и е пазител на изворите. Цялото село е ходело за вода от този кладенец. Хората се страхували и може би затова са започнали да правят този курбан за здраве, да омилостивят звяра и светецът да ги пази от змея.  

В местността Орли глав има оброк на Св. Георги. Намира се високо над селото до голямо дърво – оброчният знак е от варовит камък с форма, наподобяваща кръст и с размери 30/40 см. Там се е правил курбан от родовете Пенковци и Гаралейте на Гергьовден. В тази месност са били имотите на тези родове. На оброка винаги се коли животно и се пече цяло, за разлика от другите оброци. Хората са носели цели агнета да се прикадят. По-късно от детските  сломени на Валентина Стоева тези, които отивали на курбана от селото, носели само главите на животните за кадене. Когато времето е хубаво, храната се изяжда на ливадата до оброка, а при лошо време са се връщали по къщите. Много хора са имали имоти в тази местност – ливади, гори, кошари, ниви и затова там са направили обрака за здраве на хората и берекет. Местността  Орли глав е доста далече от селото, вече няма кошари и животни там да се гледат, затова от години не се прави курбан. До тази местност се стига като се минава през Червени брег, Драгавец, Ладова кошара и се излиза на най-високото място – Орли глав.   

Параклис Св. Георги в месността Драгавец

През 2012 г. в месността Драгавец е построен и осветен параклис Св. Георги с доброволен труд и средства от ловната дружинка и други дарители от с. Моравица. Близо до паракриса има извор, където преди години ловната дружинка на с. Моравица е направила чешма. Месността Драгавец се намира над селото, където е било старото село. До там се стига, като се тръгне по горски пътища, минава се през месностите Крайщето и Червени брег. На 6 май – Гергьовден се прави курбанът от Васил Генов, член на ловната дружинка. Коли се агне на място и се готви курбан чорба. Месото се вари, нарязват се лук, чушки, домати и подправки. На място се изяжда от хората, които отидат там и ако остане, се раздава и за вкъщи.

Личен курбан за здраве се прави по повод преживяно премеждие, катастрофа или нещо друго, случило се и застрашаващо живота и здравето.

Курбанът се прави от отделен човек за здраве на деня, в който се е случило нещастието и за благодарност към даден светец, който ще го пази. За да се избере такъв ден /празник, светец/ се запалват три свещички и се наричат на празници. Човекът сам избира една от свещичките и на този ден-празник се прави курбан. Коли се животно, приготвя се храна от него и се събира фамилията. От тази храна се носи в три съседски къщи.

В селото се разказва следната история. Един млад човек преживял инцидент. Избрал свещичка и започнал да си прави курбан на Гергьовден. Задомил се, създал семейство и след като децата му пораснали и напуснали бащината си къща, правел курбана тогава, когато те се прибирали. Но започнали да  се случват премеждия, застрашаващи живота му. И тогава разбрал, че не трябва да променя датата на курбана. С избирането на свещичката, се дава обещание пред светеца и трабва да се спазва. 

Курбанът е традиция, завещана от хилядолетия, която трябва да се постараем да опазим, за да напомним на следващите поколение смисъла ѝ, а именно, че едно от най-благородните неща е да даваш, благодариш и помагаш.

Информацията е събрана от Иван Ганов –  р. 1939 г., Иван Левашки – р.1934 г., Валентина Стоева – р. 1950 г., Ваня Георгиева – р. 1960 г. и записана от Янка Николова –  НЧ „Светлина 1926” с. Моравица.

Информатори / Автори
Янка Николова / В: "Памет и паметници", 2021