Очин дол


*Свети Спас*, честван на Спасовден – оброк на махала Падеш


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

*Свети Спас*, честван на Спасовден – оброк на махала Падеш

Фотограф Борис Кръстев

„Св. Спас”, честван на Спасовден – оброк на махала Падеш. Оброчището е на най-високото място в землището на селото. Оброчният знак е камък с неправилна форма и издълбан и боядисан в черно кръст (ок. 0,50/0,30 м), с дървена ограда отстани. „Св. Спас на Спасовден се прави – винаги това е четвъртък. Мястото, точно където е, се казва "Китката". То като излезеш е точно на едни поляни. С излизането на поляните – там е и мястото – много красива местност. Има малко дървета около нея – като китчица и затова му викат "Китката". Това ги предпазва там от ветрове” - разказва Огнян Петров.

„Там на върха Падеш и там едно дърво – има дървета… Некога даваха там от махалата – секи с желание, даде най-хубавото кое е ягне. Там го заколат на местото, варат курбан и секи, кой е отишъл, на секи му е даден. Отнесат пресно сирене… Абе, много красиво! Като деца тичаме и играем – то са едни полени хубави, перуника – чудно место е там. И там сега сека година си прават оброк. Целото село ходи. Там беше голяма махала и гледаха стока, даваха… Просто даваха хората „от сърце”, сички!” - спомня си баба Иванка Илиева.

Преди  60-те год. на ХХ в. оброците са поддържани от родовете, които имали имоти и кошари в близост до тези местности. Сега се служи за цялото село, но се събират най-много хора именно от съседните стопанства. На четирите стари оброка се принася по една жертва, на оброка в Неделята на слепия – по 3-4, и се прави курбан-чорба най-малко в 2-3 казана, тъй като тогава се състои и фолклорният фестивал, на който присъстват много участници и гости. Съществена отлика от традиционната обредност по отношение жертвата е практиката след възстановяването на курбаните в последните десетилетия животното да се заколи предната вечер, особено що се отнася за най-новия оброк – организаторите го определят като необходимост при мащабната подготовка на събора.

По разкази на: Огнян Христов Петров, р. 1958 г. в Очин дол, предприемач и общественик, основен организатор на всички оброци в селото, Иванка Илиева Илива, р. 1932 г. в Очин дол, отраснала в махала Падеш, от 1953 г. живее в Елисейна и Димитър Илиев Димитров, р. 1944 г., пенсионер, работил като механик в Елисейна, краевед.

Информатори / Автори
Калина Тодорова / Оброци и оброчни дейности в Искърското дефиле, 2014
Фотограф - Борис Кръстев, курбанът 2016 г.
    Аудио
    Иванка Илиева Илива, р. 1932 г. в Очин дол, отраснала в махала Падеш
Споделяне

Истории от Очин дол

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa