ВРАЧАНСКИТЕ ПОТАЙНОСТИ НА ЕМИЛИЯН СТАНЕВ

Личността на прочут писател като Емилиян Станев винаги дава повод да се вгледаме не само в неговото творчество, но и в неговата личност. Благодарение на литературоведи и изследователи, днес започват да се издирват и разкриват непознати страни от живота на писателя. Откриват се неизвестни събития, не по-малко драматични и вълнуващи от романите му. А може би по-точно е да се каже, че в романите му има следи от драматичните събития на неговия собствен живот. И тези следи водят към…Враца.

“Искам да знаеш, че ти си образът на моите героини от “Търновската царица” и “Крадецът на праскови”. С тези думи Емилиян Станев се обръща към една жена, много години след като пътищата им са се разделили; много години след като тези романи са направили от него прочут писател и са стигнали до сърцата на милиони читатели и зрители. И тази жена е бившата му жена, неговата първа съпруга, врачанката Екатерина Панталеева Могиланска. Днес, след още години, този факт за пръв път се разкрива от единствения близък, пред когото тя е споделила разговора.  Всъщност, единственото, което е споделила изобщо за първия си и единствен съпруг пред свои близки. Защото след развода им, тя унищожава всеки документ, снимка и писмо, опитвайки се да унищожи и спомена за този 10-годишен брак, започнал щастливо и завършил с фатална раздяла. Фаталният драматизъм на любовната сага личи най-ярко от факта, че и двамата изтриват всяка следа от съвместния си живот. Емилиян Станев постъпва с особено крайна ярост – изтрива фактите за своя първи брак дори от биографията си. А заедно с фаталната си връзка, изтрива и всички факти относно врачанската си връзка, отнасящи се и до врачанската гимназия, и до родния си вуйчо – кмета Иван Симеонов.

Напълно неизвестна до днес, вдъхновителката на неговите вълнуващи и трагични героини е родена във Враца през 1911 г., в семейството на търговеца Могилански. Емилиян Станев се запознава с брат й Васил, когато идва във Враца при своя вуйчо - прочутия кмет Иван Симеонов, за да завърши като частен ученик Врачанската мъжка гимназия. Двамата са близки приятели и съмишленици – членове на Демократическата партия във Враца. Когато Иван Симеонов е избран за кмет, съратникът му Панталей Могилански е избран за общински съветник и двамата рамо до рамо решават съдбините на Враца. Та нищо по-естествено няма от това, вуйчото “владика” да запознае племенника си с децата на своя най-близък приятел. И така бъдещият писател, изгонен вече от няколко гимназии в родния си край, започва да се чувства добре дошъл в голямото патриархално семейство на търговеца Могилански. Стават приятели със сина му Васил и другите деца в семейството – още един брат и две сестри.

Особено е привлечен от уютната къщичка в лозята, най-типичното място за отдих на врачани, което така прилича, вероятно, и на лозята на търновци. И за никого не е изненада, когато Никола Станев (както е истинското име на писателя) се жени за красавицата Екатерина. Те се установяват в София, но притегателната сила на Враца и по-точно на врачанските лозя не намалява. Всяко лято те са гости на лозето на врачанската рода, за което по-възрастните си спомнят и разказват с удоволствие. Тези щастливи години обаче, също като в романите на писателя, завършват с драматичен обрат. През 1943 г. двамата се разделят окончателно и гордата врачанка никога вече не пожелава да види своя ставащ все по-прочут бивш съпруг. По спомени на роднините, тя е отклонявала твърдо всеки опит за запазване на връзката им, всеки опит за контакт. Независимо от скромния си и навярно нелек самотен живот, тя не приема и никаква помощ от него, каквато той се е опитвал да й предложи, за да завърши живота си в горда самота, на 92 години!

Какъв роман крият тези фатални събития? Може би романът на самия Емилиян Станев, най-истинският, който така и ще остане ненаписан.

Информатори / Автори
Весела Пелова - Държавен архив - Враца