...

Враца - родове и личности


ИВАН ЙОНЧЕВ – МУЗИКАЛНАТА ЕМБЛЕМА НА ВРАЦА


Категория : Моята история / нашата история
photo

ИВАН ЙОНЧЕВ – МУЗИКАЛНАТА ЕМБЛЕМА НА ВРАЦА

Иван Йончев е една от емблематичните и колоритни личности в културния живот на Враца в последните четири десетилетия на 20 век. Фармацевт, музикант, хормайстор, диригент, организатор и вдъхновител на певчески състави-човек, широко скроен, с дълбоки познания в областта на изкуството, с феноменална музикална памет, психолог и философ. Неговото име се свързва с дългогодишната работа като управител на една от най-големите аптеки във Враца – при болница "Хр. Ботев", със създаването на самодейната врачанската опера, с една от най-популярните в страната певчески групи – мъжкият вокален октет “Враца” и с хора при Врачанската Митрополия. Врачани го помнят като неуморим трубадур на песента, с неизменната черна барета, запазена марка “Йончев”, килната на една страна, с артистичната му осанка и жизненост, греещите пламъчета в очите и закачливото чувство за хумор.
       Роден е на 15 декември 1925 г. в Бяла Слатина. С музиката се обвързва като студент по фармация и оттогава тя е неизменен спътник в живота му. Йончев е напълно самоук музикант, без никакво академично и школувано образование. Стъпва на природната си дарба, на необикновеното си влечение и любов към песента, и се учи сам. Пее по време на служби в храма “Света Неделя” в София, участва в студентски певчески състави, дирижира академичния хор към медицинския институт. Музикалните изяви са не само близки на душата му, но чрез тях осигурява средства и за образованието си. Завършва фармация през 1948 г. и започва работа като аптекар във Вършец. Тук се раждат двамата му сина Цвети и Марио. За 10 години превръща малката градска аптека в образцова. Едновременно с това основава хор, който скоро придобива популярност в региона. 
     В ранната есен на 1958 г. Иван Йончев е назначен за хормайстор на самодейната врачанска опера. Идва във Враца по покана на тогавашния секретар на Окръжния комитет на БКП Христо Шейнов. Това е едно от забележителните, знакови събития в живота му. В това време в града се оформя една голяма група от интелектуалци и творци, които ще вложат своя талант и ентусиазъм за културното развитие на Враца през следващите десетилетия. Хормайсторът Йончев бързо се вписва в тази среда и скоро операта се превръща за него в храм, който възражда душата му.
      В един от спомените си той разказва за първите стъпки и утвърждаването на оперното изкуство във Враца.”Пионери са Ангел Ангелов-Вентото, Димитър Шонев, Донаган Андреев и Ангел Манов. В началото на 50-те години тази група, все хора стари врачани и влиятелни личности, започват да атакуват градската управа. А да се направи опера в малък град като Враца не беше проста работа. Трябваше да се намерят хора, добре подготвени музикално. Необходим беше добър организатор, достатъчно добър хор с подходящо сценично поведение, да се намерят хора за балет, както и най-вече достатъчно добри солисти. Най-голяма заслуга за създаването й има тогавашният кмет на Враца Людмил Янчев – човек с висока култура, богата ерудиция и много сериозна музикална подготовка”.
    Операта просъществува почти 20 години. Първият спектакъл е “Травиата”, чиято премиера е на 2 май 1954 г. и е представяна 56 пъти. Първите солисти са Димитър Шонев, Жана Новкиришка /Виолета/, Филка Димитрова- първата певица от Враца с висше музикално образование. На врачанска сцена пеят такива изявени професионални музиканти като Димитър Ненов, Стоян Попов, Илка Попова, Надя Афеян, квартет “Аврамов”. Първият диригент на оркестъра е Петър Тодоров. Повечето от хористите са от градския хор “Орфей”. С идването на Йончев, оперният хор все по-често получава ласкави отзиви от официалната критика. Расте и авторитетът на хормайстора, който навлиза в най-динамичния и плодотворен период на своя живот. Амбициозният творец Иван Йончев работи по 12-15 часа дневно, като едновременно с това полага държавен изпит за признаване на диригентски права.
     Творческите ангажименти не откъсват Йончев от фармацията. Като управител на аптеката към врачанската болница успява да организира колектив, който я превръща в еталон в страната, в база за стажанти и специализанти. Водещата й роля е призната от Централния съвет на профсъюзите. След пенсионирането си, Йончев открива първата частна аптека и работи в нея повече от 10 години.
     Този интензивен начин на живот безспорно се отразява и на семейството му.
      “Имаше периоди, в които Ваньо не виждаше децата си със седмици. Особено пред премиери. Когато се прибираше, те спяха, а сутрин излизаха за училище, спомня си съпругата му Маргарита, негова вярна спътница, приятел и отдушник в радостни и тежки моменти. Въпреки това той беше всеотдаен и като съпруг, и като баща. Много обичаше семейството си, но понеже беше изпълнителен и отговорен, когато имаше ангажименти към операта или октета, можеше със седмици сутрин рано да става и вечер късно да се прибира. Никога не съм била против, и не се опитвах да го огранича, защото това беше неговият живот. Делях го с операта, с октета. Но откакто се пенсионира стана напълно мой. За съжаление това не продължи дълго, защото преди година и половина ме напусна завинаги”.
        “Едно от най-ценните неща, които ни даде татко, е отношението, страстта към музиката, твърдят синовете му Марио и Цвети Йончеви. От малки прекарвахме вечерите си в операта, знаехме много от ариите наизуст. И сега имаме голяма фонотека, слушаме оперна и симфонична музика. Спомняме си как в края на репетицията татко се разсъбличаше, ризата му беше мокра – в един момент викаше по хористите, в друг- ги убеждаваше, в трети – им се молеше. Толкова енергия раздаваше, че това може да го прави само човек, който живее с музиката. Песента му беше в природата, в кръвта, в гена. Като физическо присъствие имаше дни и вечери не го виждахме, но пък часовете, когато общувахме, бяха невероятни за нас. Той ни зареждаше, мотивираше, даваше ни цялата си обич. Незабравими ще останат и вечерите, когато певците и музикантите се събираха вкъщи да слушат музика. Угасяха лампата, слагаха свещи и пускаха малкия грамофон. После запяваха. Това е магнетично, мистично изживяване. То ни формира като личности”.
        И така до 1970 г., когато Комитетът за изкуство и култура закрива Врачанската опера, въпреки защитеното мнение, че е по-добра и професионална от Старозагорската. В този културен вакуум, през 1973 г. Иван Йончев събира първите мъжки гласове в града и създава октет “Враца”. ”Октетът се роди в съзнанието ми като една отколешна мечта, която дълго зря у мен, търсейки време и почва за осъществянането си. В 15-годишната ми работа като хормайстор на Врачанската опера, чиито успехи я доведоха до полупрофесионализирането й, се очерта едно ядро от десетина мъже с изключително  добри гласови възможности. Както казва народът, развалихме къща, за да направим комин, но този комин се оказа толкова здрав и висок, че остави пушек в почти целия бивш социалистически лагер, та чак до Виена.”
        Първото изпълнение на октета е на 8 февруари 1973 г. Диригентът-първи тенор, е неуморим ръководител, организатор и всеотдаен творец. “Хвърковатата” певческа група жъне много успехи не само в Северозапада, в страната, но и в чужбина. Репертоарът й включва възрожденски песни и маршове, балади, руски частушки и песни от Отечествената война. Няма празник и тържество без участието на този възторжен състав, възпламеняващ публиката на всеки концерт. Заедно с Йончев пеят Любомир Шонев, Емил Костов, Асен Янкулов, Мито Пенчев, Цветан Манолов- Цъката, Атанас Каракочев – Карата, Петър Петров – Кабаницата, Николай Велчев-Кайо и най-младият Цветан Асенов. Акомпаньори са акордеонистите Владимир Григоров, Кирил Модрев и Свобода Пеева. Като солисти с групата са пяли такива знаменитости като Стоян Попов, Никола Стоилов, Николай Гаубич, Никола Василев, Веселин Дамянов, Стефан Въжаров, Димитър Станчев, Бенедикт Молхов, Ной Николов. Октетът изнася над 2000 концерта. В репертоара му има над 500 песни – от български композитори, хорови партии от популярни опери, обичани руски песни. Той присъства в сърцата на поколения врачани, израсли с неговите изпълнения. Осемте певци оставят трайна диря в културния и музикалния живот на Враца. Те печелят и международно признание. По време на Одеровите тържества в Германия списание “Ноес Дойчланд” поставя октета редом до Потсдамската филхармония и Румънската филхармония “Джордже Енеску”. Удостоен е с немската награда за изкуство “Клайс”. На тържествен концерт в украинския град Суми октетът извиква сълзи в очите на генерали, минали през огъня и пепелищата на Отечествената война. За висок професионализъм и значителен културен принос врачанският състав е награден с орден "Кирил и Методий" – ІІ степен, а неговият ръководител Иван Йончев с орден "Кирил и Методий" - ІІ и ІІІ ст., с Почетната златна значка на Враца /1985 г./ и "Наградата на Враца" (2002), която му се присъжда за създадения от него октет "Враца". До последния си ден Йончев си спомняше срещата с папа Йоан Павел Втори през 1989 г. като член на българската делегация за честването на 24 май във Ватикана, което той прие като признание за неговия принос в културното развитие на Враца.
     Най-младият певец от октета, Цветан Асенов, и досега е благодарен на Маестрото за любовта, която му е вдъхнал към музиката, за огромното положително и възпитателно влияние, което е имал над него. “Попаднах в атмосфера на личности с богата култура. Не само музикална, а чисто човешка, култура на взаимоотношенията, на отношенията към обществото, към това, което са заварили и което трябва да предадат нататък. Когато застане на сцената, пред препълнените зали, рамо до рамо с такива видни врачани, човек придобива самочувствие за значимост и отговорност към обществото, в което живее. Все по-рядко се срещат личности като Иван Йончев. Ако не беше той нямаше да го има октета, нямаше как да се намери толкова диалогичен, толкова добросърдечен, добронамерен  и еднакво открит към всички човек, безкрайно предан на каузата. Имаше феноменална памет. Знаеше наизуст всички партии, можеше да запее ролята на всеки един от изпълнителите в оперните спектакли. Често влизаше да пее, когато е необходимо, за да подсили теноровата партия. Като диригент на хора, и на оркестъра беше неотразим. Перфекционист, артистичен, взискателен. Обяснявам си го със страхотната му всеотдайност към музиката. Имаше невероятен слух. При него беше невъзможно някой да пее фалшиво. Правехме сборни хорове от по 100-120 човека и той чуваше дори и най-малкия фалшив тон. В аптекарството е същият гений. Както с удоволствие слушаше и правеше музиката, така с удоволствие работеше в аптеката- беше създал невероятна атмосфера, нещо истинско, съвършено. В същото време беше изключително скромен. Помагаше на хората безрезервно, всеотдайно, но никога не се опита да извлече за себе си полза, дори и когато беше на върха на славата. Обичаше безкрайно Враца и беше предан на града си. И беше горд, че с октет “Враца” се прославя Враца”. 
     В книгата-албум “Пее октет “Враца” /2001 г/ Иван Йончев изповядва: “Ако ме запитат кои са трите най-щастливи момента в моя живот, без колебание бих отговорил : първият е сватбата ми с моята съпруга, довела брака ни до една пълна хармония, родила ми двама сина, с които се гордея и намерила сили да се примири с моите вечни закъснения от семейството в името на обществените ми задължения. Вторият е концерта на октета в катедралата на Франкфурт на Одер, състоял се на 30 септември 1976 г. За този концерт, макар и да звучи греховно, ще призная пред съпругата и синовете ми, че го смятам като апотеоз на човешката ми реализация... Третият върховен момент в живота ми е концертът ни във Враца послучай 9 май – Деня на победата, 1975 г. За него Градската концертна зала трябваше да има двойно по-големи размери, за да побере публиката...Като на филмова лента чрез песните на октета премина цялата кървава драма на Втората световна война. Вместо обичайните 16 песни за един концерт, ние изпълнихме 24, а публиката, обхваната от еуфория, настояваше – още, още...”
     През горещия юли на 2009 г. спря да тупти сърцето на неуморния, артистичния, всеотдайния на музиката, на професията, на семейството и на Враца човек и творец Иван Йончев.

Информатори / Автори
Цветана Евгениева, журналист, кореспондент на БТА
Споделяне

Истории от Враца - родове и личности

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa