Оброчищата заемат особено място сред свещените места на Врачанската планина. Те носят в себе си знаците на древни знания, вярвания и практики, посветени на митичния стопанин закрилник и в същото време сами по себе си са знаци за християнското преоткриване на връзката между земното и Божественото. Места, където се срещат старинна магическа обредност, чисто народни обичаи, църковно-религиозни ритуали и символи. Тяхното възникване и предназначение е пряко свързано с изконното желание на общността за общуване с Бога и осигуряване на благоденствие чрез посредническата функция на покровителя – стопанина, светеца. Мястото им в богатата обредна система на планинците от Искърското дефиле е пряко обвързано с културната и родова памет и традиции, до голяма степен обусловени от суровия и труден живот в планината, но и от вечната връзка на човека, роден и отраснал по тези места с природата и заобикалящия го мир.

Искърският пролом e най-дългият и най-впечатляващият природен феномен от този род в България. Величественото дефиле в Западна Стара планина свързва Софийската котловина с Дунавската равнина. Мястото е определяно като изключително интересно от геоложка гледна точка, тъй като проломът представлява напречен разрез на Старопланинската верига. Същинската част на ждрелото се простира от град Нови Искър до село Лютиброд,  дълга е 67 км и в последната си, най-атрактивна част се явява югоизточна граница за територията на Природен парк „Врачански Балкан”. Районът е наситен с природни и културно-исторически забележителности. На територията на парка се намират защитената местност Лакатнишки скали, природните забележителности Темната дупка, Ритлите и Черепишките скали. Както в миналото, така и днес те са притегателна сила за човека и благодарение на местоположението си – дефилето, най-естествен път през планината още от древността – не само са осигурили своето трайно присъствие в местните бит и традиции, култура и изкуство, но разнасят славата на този впечатляващ край с посланията на писатели, пътешественици и художници далеч по света.

Красивите местности покрай река Искър са обитавани от най-стари времена. Многобройните археологически находки – надгробни могили и артефакти, исторически, езикови и етнографки извори, представящи културата и бита на народите, населявали тези земи, са красноречиво доказателство в подкрепа на твърдението ни, че тук е имало живот от праисторическо време и той не е прекъсвал за дълги периоди. Най-ранните, установени засега, селища в изследвания район са от края на медно-каменната епоха (V-IV хил. пр. Хр.), разположени на естествено укрепени и защитени места. Такова е локализирано в м. Градището при Елисейна, където има останки и от късноантична и средновековна крепост. Тази топографска приемственост вероятно е валидна и за другите антични и средновековни градища в Искърското дефиле. Все още личат останките от поселенията на траките, десетки антични и средновековни крепости, селища и градища: Осиковското, Лакатнишкото и Дупнивръшкото градище, Градо при Оселна, Златишкото градище в землището на Зверино, Калето при Игнатица, Заград, Шишмановото кале и Коритенград при Лютиброд. В тяхното разположение е установена закономерност: всяко едно има визуална връзка с други две съседни, което предполага размяна на светлинни или димни сигнали. Проучени са останки от раннохристиянски трикорабни базилики (V-VI в.) в м. Пресветица – Очин дол и при Ритлите – Лютиброд, както и църквата „Св. Георги” (XIII-XIVв.) при Ритлите.

Безспорно е културното влияние на двата големи манастира, които се намират в близост до пролома – Черепишкия манастир „Успение Богородично” и Осеновлашкия манастир „Седемте престола”, средновековните и възрожденски църкви, оцелели през годините – свети места в родовата памет на местното население. Свети места са многобройните оброчища, осеяли планинските високи поляни, била и стари пътища. Почитта на хората към тях е от незапомнени времена и цели осигуряване на благоденствие и плодородие. Стопаните на планината поддържат жива връзката между човека и Бога чрез обреда и ритуала. Голяма е ролята на посредника – в силата на закрилника, на светеца да пази и помага се вярва и днес.

Представените в това проучване 118 оброка и оброчни места се намират в землищата на 11 селища, разположени на двата бряга на р. Искър от Дружево и Лакатник до Лютиброд: Дружево, Миланово, Лакатник, Оплетня, Елисейна, Зли дол, Оселна, Очин дол, Зверино, Игнатица и Лютиброд. Те могат да бъдат открити в самите села или извън тях, при труднодостъпни кошари, върху древни сакрални места, тракийски могили или средновековни некрополи, в дворовете на стари или нови църкви, до свещени дървета, край реки, потоци и извори. Всяко оброчище е разгледано в рамките на оброчната система на региона и селището и в контекста на традиционния календар на планинците. Хронологична рамка – от нач. на ХХ в. до наши дни. Описани са оброчните знаци, патроните и обредността, свързана с жертвата – курбан за всеки изследван обект. Общите елементи, обобщенията и изводите са изведени във втората част на изследването, докато първата част дава сравнително изчерпателна и подробна картина на историята и съвременното състояние на оброчната система на всяко едно от посочените селища. Настоящото издание съдържа, в достъпен и значително съкратен вид, най-интересните и любопитни за масовия читател моменти. Предмет на проучването, освен митологията на конкретния оброк, са миналото, топонимията и присъствието му в наративната традиция на местните жители. Така на следващите страници могат да се прочетат откъсчета от занимателни истории, понякога с неочакван край и нотка на носталгия, разказани с автентичния език на хората от планината: за техните вярвания и „служби”, за чисто човешките болки и радости, за предаваните в семейството и родата знания и житейска мъдрост.