Самодивите - митичните обитателки на гората

„Хубава си, моя горо…“ красива, величествена, място, където човек намира покой и отмора, възвръща силите си сред природата. Но тя е и място диво – сред сенките на вековните дървета се спотайват зверовете, нощните птици и всякакви видими и невидими твари.

Във фолклорните представи гората е мистично място. Най-големият страх на нашите прадеди, които работели дълго време по гористи и диви места, бил свързан с тайнствените и изключително красиви горски същества - самодивите.

Самодивите! Кои са те?

Първите писмени сведения за самодиви датират от XIII в. Смята се, че тяхната митология се е развила на балканска основа, като специалистите откриват в нея и следи от славянската древност. Самодивите са навлезли в българския фолклор от славянската митология. Те са красиви женски горски духове с чисто човешки облик.

Интересен е произходът на името – самодива. Представката “сама” има подсилващо значение. Втората част на думата “дива”, идва от deiwo-s (бог), deiwa (богиня) от древнославянски, което потвърждава и вярването, че това са митични същества.

Самодивите са облечени с бели дрехи, с прозрачна бяла риза или бял сукман и златен пояс. Според народните предания те са красиви девойки, с руси разплетени доземи коси, които носят на главите си венци от зимзелен и имат свръхестествени възможности: да летят, да лекуват и баят. Много важен елемент от облеклото им е булото или бялото наметало, наречено сянка или лъч, в което се крие тяхната сила – ако някой го открадне, те се превръщат в обикновени жени. Според някои вярвания самодивите имат и криле. Самодивите яздят големи и силни елени, които имат крила и също могат да летят, като използват за юзди и камшик змии. Обичат да пеят. Свирят и играят самодивско хоро. Според вярванията те са били само жени, но гайдарят им е мъж. Среща се обаче и представата, че самодивите са били мъже и жени.

Те живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби или в тъмни пещери, край реки, извори и кладенци. Явяват се на земята от пролетта до есента. Поверията гласят, че кръвта на самодивите била досущ змийска, затова когато станело студено, те не можели да се движат.

Понякога се проявяват като работни жени, особено по жътва, и подпомагат работата на невестите с деца. В повечето случаи обаче са враждебно настроени към хората — заключват водните извори, преследват и убиват овчарите, задето опустошават пасищата им, отвличат хубави моми и невести или им причиняват беди от завист и злина.

До днес в близките до Враца села се разказва и легендата за Иньовец. От Веслеца извирал бистър извор, в който се знае, че още рано напролет – преди Гергьовден се къпели събудените самодиви, та после – чак на Еньовден. Някога в този извор при изгрев слънце срещу Еньовден се къпели за здраве и хората от близките села. Щом стигнели в нощта, чакали първо самодивата да се окъпе, а после и те се плискали. Според легендата веднъж брат и сестра отишли срещу празника и те да се окъпят в него. Но видяла самодивата снажния момък, омаяла го и го взела със себе си. Оттогава никой не го видял. Чакала го дълго сестричката му Еневка и много плакала за него. От сълзите й текнала реката, която се спуска надолу и носи нейното име. А лековитият извор се нарича Иньовец – на името на младия левент. До ден днешен още никой не посмява да приближи извора срещу Еньовден, преди да се окъпе самодивата.

Мястото на което самодивите играят, се нарича игрище, тръкало, самодивско коло, орамие, хорище, пепелище, самовиляк, гяволско пепелище, самодивско хорище, самодивско хоро. Това място обикновено не обраства с трева.

Самодивското игрище - така е наречена една поляната с пасище, която се намира южно от Згориград. Според преданието тук идвали самодиви, играели, викали, смеели се. Изчезвали призори. На мястото не е хубаво да се замръква, да се спи, казват местните овчари.

В Лютаджик пък разказват за местността Игрище, че е самодивско място. Красиви митични създания с бели дрехи и венци от горски цветя се събирали тук и играели до зори самодивско хоро. Невидими свирци им свирели на невидими свирки. Само смехът и думкането на тъпана се чувал.

Има много легенди как самодивите „се заиграват” с овчари, но това е твърде опасна любов за представителя на обикновения човешки род. Самодивите са ревниви, предизвикват болести, най-вече асма и нелечими за онова време настинки.

Самодивите, надарени освен с красота и склонността да разболяват и убиват, са надарени с умението да лекуват. Самодивите се побратимяват с юнаци и с мъже, които са им направили добрина. Най-силният юнак Крали Марко е откърмен от Гюргя самодива и Вида Баздърджийка е негова посестрима. Той е силен и неустрашим, придобил силата си от самодивското мляко, което сукал.

Тези чудни горски същества много обичат мед и отровни гъби, с които се хранят. Едно от местата, на които човек може да ги срещне, е бръшлянът в гората. Любимото им растение е росенът, който е наричан „самодивска трева” и „самодивско биле”.

Разказ от дядо Бойко (Бойко Иванов Михайлов, р. 1960 г., с. Паволче)

Преди дядо всяка вечер ходил до Враца при баба, защото тя живеела там в общежитие. Една лятна вечер дядо се връщал от Враца за Паволче и се спрял до един кладенец да си почине. Тогава се обърнал и видял красива жена тръгнала за вода. Тя била облечена в бяла премяна, имала дълга черна коса и на рамото носела менци. Дядо си помислил че това е просто обикновена жена, но тя била прозрачна като дух. Дядо много се уплашил. Когато жената си тръгнала, дядо побягнал към къщи.

Може би самодивата чисто и просто олицетворява страха на човек от неизвестното и неразбраното.

Източници:

Карта на времето - дигитален архив на регион Враца XX век: https://kartanavremeto-vratsa.org

От Дунав до Балкана: легенди, предания, разкази, приказки, анекдоти от Врачанския край, 2005, 162 с.

Съновник БГ - https://sanovnik.bg/

Информатори / Автори
Беатрис Филипова и Огняна Илиева от клуб *Родолюбие*, с р-тел Ива Иванова - СУ *Козма Тричков*
Хубава си, моя горо, 2024