...

Врачански балкан


Самодивски игрища в планината


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Самодивски игрища в планината

Самодивски места – ще ги откриете в близката гора или в планината, край запустели воденици в долове до реки и вирове, около вековни дървета и високи пасища… За тях се шепне от уста на уста и легендите оживяват – блясва царството на горските красавици, завихря се любовта им с овчари – изкусни свирци, расте силата им, идваща с пролетта. „Самодивското игрище” – така е наречена поляната с пасище, която се намира южно от Згориград. Според преданието тук идвали самодиви, игра­ели, викали, смеели се. Изчезвали призори. На мястото не е хубаво да се замръква, да се спи, казват местните овчари. В Лютаджик пък разказват за местността Игрище, че е самодивско място. Красиви митични създания с бели дрехи и венци от горски цветя се събирали тук и играели до зори. Невидими свирци им свирели на невидими свирки. Само смехът и думкането на тъпана се чувал.
…Какви хора ставали по врачанските игрища – и на високата могила, дето е широката поляна, и на Николчова градина, дето й викат „Дудаците” - нали е цяла обградена с овощни дървета и черници – дудове, и при Бутов дол, и оттатък Лева – при Гергьовското кладенче, в новата махала на Хармана, и…насред града, на мегдана... Какви хора ставали някога... в песните за тях се пее, като за най-чудни младежки сънища за тях се разказва... На едно такова хоро, разправят медковчани, вирушка се завъртяла, та разгонила младите... Най-първа на чешмата да се омие отишла бела Драгана – либето на кавалджията... Какво станало, що станало на чешмата – никой не знае, но след тази случка Драгана се залежала, заболяла от болест незнайна и без време се споминала. Замлъкнал кавалът на свирджията. Не след дълго дружките песен й извадили...
До днес се разказва и легендата за Иньовец. От Веслеца извирал бистър извор, в който се знае, че още рано напролет – преди Гергьовден се къпели събудените самодиви, та после – чак на Еньовден. Някога в този извор при изгрев слънце срещу Еньовден се къпели обредно и хората от близките села. Щом стигнели в нощта, чакали първо самодивата да се окъпе, а после и те се къпели и плискали за здраве. Според легендата веднъж брат и сестра отишли срещу празника и те да се окъпят в него. Но видяла самодивата снаж-ния момък, омаяла го и го взела със себе си. Оттогава никой не го видял. Чакала го дълго сестричката му Еневка и много плакала за него. От сълзите й текнала реката, що върви надолу и затова носи нейното име. А лековитият извор горе останал да се нарича Иньовец – на името на младия левент. До ден днешен още никой не посмява да приближи извора срещу Еньовден, преди да се окъпе самодивата...

Информатори / Автори
Топонимията на природен парк *Врачански Балкан*, 2014
Споделяне

Истории от Врачански балкан

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa