...

Врачански балкан


КЕЛЕРЕРОВИЯТ ЦЕНТРАНТУС И НЕГОВИЯТ ПОТЕНЦИАЛ КАТО ЛЕЧЕБНО И ДЕКОРАТИВНО РАСТЕНИЕ


Категория : Моята история / нашата история
photo

КЕЛЕРЕРОВИЯТ ЦЕНТРАНТУС И НЕГОВИЯТ ПОТЕНЦИАЛ КАТО ЛЕЧЕБНО И ДЕКОРАТИВНО РАСТЕНИЕ

Келереровият центрантус  - Centranthus kellereri (Stoj., Stef. & T. Georgiev) Stoj. & Stef. е защитен растителен вид, включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие и в новото издание на Червена книга на България, Том І. Растения и гъби, с категория „Критично застрашен“. Включен е в Приложение 1 на Конвенцията за опазване на дивата Европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция).  Келереровия центрантус представлява многогодишно тревисто растение. Стъблото му е високо 50-120 cм и разклонено в горната половина. Съцветието е връхно с пурпурночервено венче в основата с шпора. Плодът е едносеменен с хвърчилка от перести четинки. Видът е български ендемит – вид с ограничен ареал на разпространение. По литературни данни и по налични хербарийни материали, този вид е известен от две находища на територията на България: Врачанска планина, между с. Челопек и с. Паволче (Велчев, 1971) и Северен Пирин, местностите Бански Суходол, Пещерите и Академика (Stojanoff et al. 1928). Видът е открит и описан за първи път в България от австриеца Йохан Келерер, който по онова време е директор на царските ботанически градини. Видът носи видовото име „Келерери“ в чест на своя откривател и по настояване на Цар Борис в знак на почит и уважение към Йохан Келерер - посветил 40 години от живота си в изследване на българската флора.
Келереровият центрантус расте по планински, варовикови или силикатни сипеи  в интервала от 600 до 2000 м надморска височина в планинския и алпийския пояс. За двете находищата на вида на територията на България са характерни коренно различни климатични и географски условия. Популацията на келереровия центрантус на територията на Природен парк „Врачански Балкан“ се намира в основата на скалните венци над село Челопек, разположени по източния склон на Врачански Балкан. Теренът представлява поредица от подвижни каменисти сипеи с източно до североизточно изложение и надморска височина в интервала от 725 до 790 м н.в. Находището е на прехода между дъбовия и буковия пояс в условията на предпланински климат. Изложението е изток, североизток, наклонът варира от 25 до 50 градуса. Площта, заета от вида, е около 22 дка. В част от сипеите се наблюдава зоогенно натоварване и наличие на инвазивният вид айлант. Основната скала е от кредни варовици.
Популацията на вида на територията на Национален парк „Пирин“ е разположена основно в местност Бански суходол и заема площ от около 27 дка. Теренът представлява поредица от сипеи със югоизточно изложение, разположени в интервала от 1870 до 2040 м надморска височина в условията на високопланински климат с кратък вегетационен период. Характерно за този район е богато растително и флорно разнообразие със силно изразен ендемизъм и реликтна природа. Наклонът варира от 45 до 50 градуса. Основната скала е от мраморизирани шисти.
Предвид уникалността на този растителен вид и слабата му проученост, съвсем до скоро са разглеждани въпроси, свързани предимно с разпространението му, неговата рядкост и застрашеност, както е с повечето видове, обект на защита по българското и международно законодателство. Изготвянето на План за действие за вида  / 2014-2023/ и наличието на две доста големи по площ находища, даде възможност да бъдат реализирани по-задълбочени изследвания.
За целите на проучването са ползвани растителни материали, събрани от надземните и подземни части на растението от известните две находища на вида в рамките на два вегетационни периода и в две последователни години – 2018 и 2019 г.
Използвани са следните фитохимични методи: Приготвяне и екстрахиране на етерично масло чрез хидродестилация с апарат на Клевинджър. Полученото етерично масло е изследвано чрез Газхроматографски анализ и Масспректрометрия. Направени са фитохимични  анализи - проучване на общи феноли, флавоноиди и антиоксидантна активност.
Извлеченото етеричното масло включва монотерпени, секвитерпени, дълговерижни алкани и мастни киселини.
Съдържанието на етерично масло (ЕМ) в надземните растителни части и в корените на растението, като цяло е ниско и съставът на ЕМ варира значително в зависимост от частта на растението, годината на вземане на проби, местоположението и вида. Метилвалериановата киселина е основна съставка на етеричното масло на C. kellereri, варираща между 60,2% и 71,7% от общото ЕМ. С най-високи концентрации в надземните растителни части от Враца и най-ниски в корените от Враца.
Концентрацията на монотерпени е най-висока в надземните части от Банско и в корените от Враца, вариращи от 2,3 до 19,2% от общото етерично масло.
Антиоксидантна активност на C. kellereri
Родът Centranthus - Центрантус, като част от семейство Valerianaceae - Дилянкови, притежава типичните за тези растения седативни свойства. От предишни проучвания  е ясно, че близкородственият вид Centranthus longiflorus притежава седативни и антиконвулсивни ефекти, които са аналогични на тези, проявени от диазепам.
Това е първото изследване на антиоксидантната активност на различни екстракти от Centranthus kellereri. Различните екстракти (етанолов, киселинен метанолов и воден) са анализирани, за да се получат общите фенолни, флавоноидни и тяхната антиоксидантна активност за неутрализиране на свободните радикали.
 Лечебните свойства на дивите растения се дължат главно на натрупаните вторични метаболити, които от своя страна зависят от условията на средата, в която те растат. Резултатите, получени от изследваните популации, се различават значително. В настоящото изследване се наблюдава, че етанолът и водните екстракти имат най-високи стойности за фенолни и флавоноидни съединения. Повечето от екстрактите, използвани за медицински цели, се получават с етанол или вода.
Флавоноидите показват няколко антиоксидантни, антивирусни и антимутагенни ефекти. Например, кверцетинът е добре известен флавоноид с растителен произход, който може да има противовъзпалителни и антиоксидантни свойства. Резултатите за съдържанието на флавоноиди са най-високи в C. kellereri, Враца, в сравнение с другата популация.
Има разлики в откритите съединения между растенията C. kellereri от двете места Врачански Балкан и Пирин и между корените и надземните части на двата вида. Общите феноли и флавоноиди се различават между растенията от двете популации на C. kelleri. Активността на улавяне на свободните радикали във водни и метанолови екстракти, има подобни стойности; Като цяло обаче C. kellereri от Враца показва най-висока антиоксидантна активност. Тези открития хвърлят светлина върху антиоксидантния потенциал на C. kellereri и предполагат, че популацията на Враца, по-специално, е обещаваща за по-нататъшно проучване. Резултатите също подчертават необходимостта от допълнителни изследвания, за да се разберат основните фактори, допринасящи за наблюдаваните разлики в антиоксидантната активност сред тези популации.
Необходими са допълнителни изследвания, за да се въведе C. kellereri в културата и да се ползват лечебните му свойства или декоративната му стойност, и  да се запазят естествените популации на този вид. Келереровият центрантус може да се използва като източник на интересни фитохимикали и като декоративно растение.  Включването му в проектите за озеленяване може да допринесе за създаването на визуално привлекателни и устойчиви пейзажи, способни да издържат на предизвикателни условия. Освен това, използването на C. kellereri в проекти за озеленяване не само добавя естетическа стойност, но също така предлага възможност за опазване и демонстриране на ендемичната флора, подчертавайки нейното екологично значение.
 
Използвана литература:
  1. Борисова, Д., К. Дончев, Ю.Маринов, План за действие за келереров центрантус(Centhranthus kellereri Stoj. et Stef.) в България 2014 – 2023 г., 2014
https://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/filebase/Nature/Biodiversity/Protected_specie/Action_Plans/AP_PLANTS/Centhranthus_kellereri%20AP-RD991-21122014.pdf
 
  1. Valtcho D. Zheljazkov , Ivanka B. Semerdjieva , Daniela Borisova , Elina Yankova-Tsvetkova ,Lyubka H. Koleva-Valkova , Galya Petrova , Ivayla Dincheva , Fred Stevens , Wenbin WuTess Astatkie , Tanya Ivanova , Albena Stoyanova , Anatoli Dzhurmanski,  Phytochemical and biological investigations on Centranthus kellereri (Stoj., Stef. & T. Georgiev) Stoj. & Stef. and C. ruber (L.) DC. and their potential as new medicinal and ornamental plants, https://doi.org/10.1371/journal.pone.0293877

Информатори / Автори
Даниела Борисова / Хубава си, моя горо, 2024
Споделяне

Истории от Врачански балкан

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa