...

Лик


КЪМ ИСТОРИЯТА НА ХРАМ *СВ. АТАНАСИЙ ВЕЛИКИЙ* СЕЛО ЛИК


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ХРАМ *СВ. АТАНАСИЙ ВЕЛИКИЙ* СЕЛО ЛИК

Лижката църква „Св. Атанасий Велики“  е една от най–старите в Мездранския край. Строежът ѝ започва в края на турското робство. Точни данни няма, но се изхожда от изчуканите с шило на подпрозорните на храма години 1876 – 1878, откъдето идва и предположението, че тогава е строена. Открита и осветена е 1882 година.      
Главни организатори за изграждането ѝ са: Цоло Йончов Пеловски и Георги Ивков. Техни поддържници и съмишленица са Нецо Бояджията, Георги Манчовски, Гето Мишов, Михайл Марков, Тодор Брешков.
Църквата е трикорабна, построена на 200 кв. м. площ. Със своите размери и строително изпълнение представлява и днес една уникална сграда, издигната от камък, с дебелината на зидовете почти един метър. Частите са отделени с монолитни каменни колони, наричани „диван диреци“. За колоните, както и за ъгловите камъни, има легенда, че са извозвани от хора в селото със специална каруца с три чифта биволи от местности, разположени по реките, минаващи през селото (Поройница, Бърложница и Лишка). Колелата и са били изрязани от дърво „горун“. Оттам идва и прякорът на хората от този род, участвали в извозването - „Горунете“ –Тодор Брешков. Покривът е изграден поред тогавашните направи и е покрит с плочи. Има едно голямо и 12 малки вътрешни кубета. Освен местните хора, в строежа са участвали майстори и от други места, от с. Калугерово, Ботевградско били братята Тодор и Станчо Кавгадарийски. През годините черквата е измазана отвън и отвътре, поставен е дървен под и вътрешна уредба, изработена от дърво. Иконите от царския ред са оригинални и автентични, а тези от така наречения „втори ред“ са дарявани от населението във времето.
Първи служител в нея е бил свещенник Иван, а след него поп Никола Вълков от селото ни. Певци в черквата , които подпомагали свещенника при службата му, са били: Христо Томов Томовски, Йоло Христов Йоловски, Кръстьо Готов Стаменовски, Гено Кръстев Пеловски.
 В спомените си Петър Йолов Йотов, учител по това време пише:
„В миналото народът в селото ни много посещаваше черквата в празнични дни. Облечени в китни нови дрехи със свещи вощеници в ръка утиваха в черквата да се помолят на Бога да им даде здраве на семейството и добитъка и да му се отблагодарят за постигнатите успехи в живота. Всеки пристигащ богомолец отиваше до свещника, прекръстваше се и запалваше по една или няколко свещи. Свещеника облечен в своите златисто обвезани  одежди от време на време се появяваше на вратата водещи за олтара, пеейки църковната си песен, на която пригласяха един или двама от певците. Богомолците застанали в черквата, жените от лева, а мъжете от десна  страна, стояха смирено и от време на време се кръстеха, а дедо Цоло Дашкин – клисаря, минаваше между богомолците и събираше доброволна помощ за черквата наричана „дискус“.
На празника на овчаря - Гергьовден всеки стопанин заколваше агне. Приготвено и опечено го слагаше в специално коритце. Отнася го в черквата, да бъде прикадено. Целият двор  пред черквата се изпълваше с мъже, жени и деца, донесли свойте опечини агнета и хлебове, да бъдат прекадени и благословени. Децата с нетърпение очакваха каденето, защото им се ядеше агнешко, но родителите не им даваха, че не е кадено. Всички празнично облечени, жените с хубави ризи дермени и фатени ръкави, вълненици и престилки, обшити със сребърни монети. Като се напълнеше целият двор с богомолци, дядо поп Никола облечен само с епатрахил, нещо като престилка с кандилница и евангелие в ръце обикаляше из целия народ пеейки и подметайки кандилницатаедна над хлеба и печеното агне. С ножче отрязваше  една плешка от него, отрязва и рогевете на хлеба – параклис и всичко това слага в своята торба. След каденето всички семейства си отиват по домовете, сядат на открито около сенията върху която е печеното агне и параклиса, похапват от благословената храна, доволни че са могли да се отблагодарят на Бога и тази година.“
След смъртта  на поп Никола, свещеник е поп Нецо Генов Пеловски – завършил духовно училище в Бачковския манастир. Редят се Димитър Поп Пройчев от Прилеп Македония, Васил Петков от Царевец, Николай Генов от Лик – учил в Бачковския манастир, служил до пенсия. По неговото служене певци в черквата са били Никола Иванов Поповски и Евтим Христов Балински. По времето на поп Тодор Кожухаров от Синьо бърдо черквата е оградена с масивна каменна ограда и телена мрежа, прави се нова камбанария, която се използва и сега. След неговата смърт се редят попове от Мездра и Враца. Десет години до 1992 г. служи поп Георги Петков от Враца – завършил семинарията в Черпиш и Духовната академия. От 1992 година  и по настоящем служител в черквата е Георги Няголов Пенчев – роден 1952 г в с. Лик, завършил семинария в Черпиш и Духовна академия в гр. София.
Същата година 1992, се извършва ремонт на църквата. Инициатори за него са: Петър Иванов Даков, Пешо Цеков, Илия Йончев, Иван Илиев и Надежда Димитрова Йоловска. Събират пари от населението, които влагат за ремонт на покрива и кубето. Безвъзмездно прозорците са изработени от Георги Петков /Машина/. В последствие се включва и поп Георги, който също събира средства и с подкрепата на БКС Мездра с ръководител Александър Тошев и неговия колектив, се извършва подмяна на дървения под с мозаячен.
Преосвещаване на храма след ремонта се извършва от Врачанския Владика Калиник. Тогава се чества и 130 години от основаване на училище „Климент Охридски“ в с. Лик. Много  деца от училището – интернат са кръстени в този ден.
Последният ремонт на храма в Лик бе крайно наложителен, поради течове от покрива и падане на мазилката, опасно бе да се провеждат църковни служения. Затова още с избиране за кмет на Лик през 2007 г. на Йото Пешовски бе сформиран инициативен комитет с цел регистриране на сдружение с нестопанска цел за набиране на средства за ремонт на храма. В сдружението дарения са постъпили  от Георги Божинов, Надежда Йоловска, Райна Димитрова, Йоло Йолов, Йончо Пеловски, Фирма Атлас Консултинг ФС КООД с управител Атина Мавридис – София, Елеонора Тодорова, Никола Костов и синовете му Данчо и Калин, Бачковска Света Обител “Успение Богородично“.
През месец май Данчо Нешков подсигури цялото количество цигли за покрива. През месец 2013 година бе отпусната субсидия от Дирекцията по изповеданията гр. София. Направи се призив Църковното настоятелство, съвместно с Кметството до всички жители и живущи в с. Лик. За кратко време беше събрана сумата 3475 лева. Благодарение на Нина Давиткова, Георги Данов, Нина Георгиева, Данчо Нешков и Йото Пешовски беше подсигурен дървеният материал от Северозападно държавно предприятие гр. Враца.
И така на 22 август  2013 г. започна ремонта на покрива. Поставена е мрежа на оградата, дарение мрежата е дарение от Цветан Тодоров и други материали, предоставени от Тони Йорданов – бетон, Йото Пешовски, отец Георги Няголов, Иван Цолов Иванов, Краси Тодоров и Дано Кръстев Стоев. Направи се нов портал и чешма в двора.
Средства за вътрешен ремонт на черквата, обаче, нямаше. В този труден момент връзката с отдавна живеещата в гр. София Маргарита Домусчиева се оказа много полезна и навременна. Започва се пролетта на 2014 година. Направен е дренаж, плочите от покрива се използват за направа плочниците около и пред храма, оформянето на двора, подмяна на дограмата, подмяна на ел. инсталацията, направено е ел. отопление. Закупена е необходимата църковна утвар, тъй като през месец март 2012 г. храмът беше осквернен. Закупи  цялата засадена растителност в двора, подменен е трона и две от иконите на царския ред, направени са нови маси и столове. Всичко това е дело на Маргарита Домусчиева  и синовете и Кирил и Георги Домусчиеви.
Така след три годишен ремонт храм „Св. Атанасий Велики“ в с. Лик бе обновен. Преосвещаването и откриването му се извърши на  2 май 2016 година.

Информатори / Автори
Мариана Димитрова - Читалище "Наука - 1919" - село Лик
Споделяне

Истории от Лик

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa