Майстор...

Лик


Душата на музиканта - Георги Димитров и окарината


Категория : Моята история / нашата история
photo

Душата на музиканта - Георги Димитров и окарината

Майсторът на окарината Георги Димитров от с. Лик разказва своята невероятна житейска история на сирачето, което от ратайче става полковник и в същото време е музикант с богат репертоар, много награди и признание.

Моят чорбаджия, дето бех ратайче, купува една окарина – зелена, много добре помна… И като пастирче през лятото овцете запладувани на сянка и аз съм я забравил там някъде… И вечерта се връщам и плача. Чорбаджията пита: „Гоше, защо плачеш?” Аз му казвам: „Загубих си окарината”. Ходихме да я търсим – тя е зелена, из тревата не се вижда… И след това чорбаджията дойде в Мездра, дето е сега Калето, стария пазар и той ми купува една червена – да се вижда…
-------------------------
* Аз съм родом от Типченица. На шест години съм останал сирак. Майка ми била млада и се жени повторно в това село Лик. Но заварва две дъщери, горе-долу на моята възраст и аз имам сестра – събират се четири гърла, а вторият ми баща е сиромах човек и се принуждават аз да бъда даден ратайче, пастирче.
Използвам случая при чорбаджията от Типченица – при невероятни условия, на газена лампа вечер, аз успях да завърша прогимназиално образование с пълно отличие. Четири години са ми давали обед в трапезарията в Мездра, вторият ми баща е плащал квартира и аз завърших и средно образование с почти отличен успех. Бех добър математик, но немаше възможност да следвам в София ВМИ „Ленин“ беше после, а ме пратиха във военно училище. Завърших военното училище с пълно отличие и вместо младши лейтанант, станах направо лейтанант и на четирийсет и една години станах полковник. Бързо се издигнах като военен. Десет години бех по бойните поделения, но като дойдоха ракетите – шейсет и първа година, те ме пратиха в ракетното поделение над Кюстендил – такива беха времената, с партийно поръчение мен ме пращат във висшето училище в Шумен. И представяте ли си, аз се дипломирам на 1 септември, от 1 октомври трябва да се явя за преподавател. Може да си представите колко трудно е било и то ми дават теоритична дисциплина – теория на радиолокацията. Без нея не може да се управлява тая техника. Но аз успях за една годна, преди да вляза в час пиша, да напиша и учебник! Първият български учебник по теория на радиолокацията.  Като дойде военната техника от Карловски регион, веднага ме пратиха да подготвям офицерите за да управляват тази техника. Така успех до 1980 година, но получих алергия от апаратурата, от самия екран. Пенсионирах се. Един ден получавам съобщение тука, в Лик, че търсат инженер по радарите – службата за борба с градушките. Това тук беше под мое подчинение. Две години изкарах в тая служба и ме изпратиха в София в институт „Електрон” – разработваше се апаратура за радарите на руските катери. И аз бех най-добре подготвен за радара като цяло. И така там изкарах десет години. И тогава дойдох тука на село и станах като селско момче – с козите му, с пчелите му – с всичките други…
**
В моя репертоар в момента имам над 150 мелодии от всички краища на България – като се започне от Добруджа, да се мине през цяла Северна България, през Пиринския край, Родопите и се стигне до Странджа. Сега на Гергьовден права 85 години благодарение на чистия въздух тука, благодарение на уважението, което го имам от цялото село, благодарение на таа известност… И аз получавам некакъв стимул и ето – сега съм на крак още! През това време не спирам да свиря! От 12-годишен, и като военен също. Само народни песни. Първото ми участие в Копривщица е на третия събор 1976 година. Тогава без да знам, че има Копривщица, повикаха ме в отдел „Култура” на общинския съвет и ми казаха: „Другарю полковник, можеш ли да отидеш в Копривщица да изпълниш на окарина некои народни мелодии?”. И аз се чуда какво е тази Копривщица – не съм знаел, че там е голем събор, но отидох. Дадоха ми народна носия и за моя изненада, като си изпълних – от Борис Машалов, помна ги много добре, и накрая – грамота и златен медал. И това нещо ме инпулсира малко и след това на всеки пет години, от третия до единайстия, без да спирам значи, винаги получавам златен медал. Това ми дава импулс – сега особено, като почина мойта съпруга, лека й пръст, преди 2 години. Много пъти пускам филма и аз я виждам на живо… Филм има направен за нас…
Където и да ме поканите, ще дойда да ви посвиря…

    Аудио
    Спомени и разкази на музиканта Георги Димитров
    Мелодии на окарина от всички етнографски области на България
    Видео

Споделяне

Истории от Лик

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa