Манастирище


Родилни обичаи, пануда и орисници


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Родилни обичаи, пануда и орисници

Това за орисниците – третата вечер. Аз кога той са роди (сочи сина си) – на третата вечер, сичко донесе мъжа ми. Ние сме далече оттука – ние сме в Шуменски окръг – Шу­менски, Търговищки и така… И той идва, носи там какво е нужно… Мъжът ми – ние сме сами там, немаме близки – какво требва – книги, моливи, нещо за ядене – сичко са до­несе там и аз казах така: „Таа нощ нема да заспа! – Аз много чета и сега – и ше чета!“ Това е 28 октомври (родено бебето) – значи негде на 30-ти (на третета вечер, ще го орисват). Ше стоя да дойдат орисниците – да вида какво ше вида през това време. Таа нощ нема да заспивам!! Часовника – толко. Толко, толко, толко – вече наближава. А то селски родилен дом, още една родилка – те турци там беха, една кадъна там спи, акушерката с мене, там и прислужничката къде е й е помощничката, санитарката – сме четирите. А тя малко ми са подиграваше акушерката и вика: „До сега – и тя туркиня – до сега не съм видела, никой така не се е сещал. Да вида ти какво ше направиш?!“ Без 10, 12 без 5 – не знам какво стана? Дръпвам са, поглеждам – 12 и 5! Книгата ми е падна­ла на очите… Какво е станало за тия 10 минути – от 12 без 5 до 12 и 5 – и какво е станало – не знам!

Разказ на Димитра Иванова Станинска, р. 1935 г., с. Манастирище

Истории от Манастирище