Оброците на Оселна

По време на нашата теренна експедиция успяхме да докоментираме - заснемем и опишем тринадесет оброка в землището на Оселна. Половината от тях са в границите на населената част от неговото землище, другите – по високите места, в лозята и кошарите от двете страни на реката по нейната дължина. Като най-стари местните жители определят оброка на Петровден на вековното дърво в средата на гробищата до църквата и оброка на Лаго и ги свързват с първите заселници, дошли от Осенов лаг.

Оброците са разположени край реката, до вековни дървета, пътища или мостове. Има оброци, които са местени през последното десетилетие на ХХ в. на много места и дори в дворове на частни домове, само и само да не бъдат „изоставяни”. Службата на други пък е преустановена и подновена през последната четвърт на миналият век. Наблюдаваме и друг интересен момент – през 70-те години на ХХ в. се започва нов оброк, курбанът на който не е прекъсвал до днес. Всички оброчни знаци, наричани от местните „паметници” са обърнати на изток, независимо колко пъти и къде са местени или подновявани.

Коли се по едно жертвено животно – за предпочитане мъжко и „секи дава здраво – да бъде здрава годината.” Обикновено хората от махалата „се редуват”  и така дава този, „на когото му е ред”. В последните години, понеже намаляват както хората, така и отглежданите животни в селото, все по-често се събират двама или трима „ортаци” и купуват животното заедно. Те дават и средства за продуктите, необходими за приготвянето на чорбата.

Курбан-чорбата се приготвя на мястото и когато всичко е готово, точно пред оброчния знак се слага маса и на нея се редят: хлябът, месото от главата на жертвата, което се окъсва и се слага в чиния и котелът с водата, която свещеникът ще освети.  „Главата като си са увари, обезкости се, сложи се в една чинийка и отгоре на питката и питката винаги се слага в десно – той попа винаги четеше от десната страна” (МКК).

Оброк „Св. Св. Константин и Елена” до Искър. Стар оброк на Костадиновден, поддържан някога, преди да бъде прекъснат от три фамилии. Имало дървен кръст. Правен е от Камен Иванчов и Йордан Ристов. Възстановен е през 1985 г. (след прекъсване през 70-те и 80-те год. на ХХ в.).

Оброк „Св. Св. Кирил и Методий” в местността Лаго. Стар оброк на „Влъчовци е бил”. Информаторите разказват, че курбанът някога се е правел в м. Чарко. „Тоа оброк го правеа некога на Чарко горе – и нашите там колеа и после го поместия тука на Лаго и чичо Тоша почна да си го установи там и оттогава вече не са го маиняли” (РМИ). Според тях някои от първите заселници се настанили в тази местност – Чарко, „а Чарко означава, че навремемето е имало дъскорезница, която се е задвижвала с вода. И това е чарка – самата машина, която реже трупите – там са резали трупи” (МКК). На мястото на стария оброк има оброчен знак до старо дърво – круша.

Два оброка на Бачово. Сега махалата е обезлюдена, но някога, когато „там са си живели с кошарите, с животните” се правели два оброка.

Единият оброк бил на Горно Бачово, правел се на Спасовден „на дедо Коца и селото, но е оставен”.

Оброкът на Долно бачово бил родов оброк на дедо Дило Каменов. И той също не е подновен.

Оброк „Три Светители” на Св. Тройца в лозята. Оброкът е в дясно от реката на височината при лозята до три дървета – три цера. Стар оброк със запазен оброчен камък, който не е възстановен. На мястото сега правят Зарезан мъжете от Долната махала.

Оброк на Пресвета. Също стар оброк, който днес не е възстановен. Правен е на Петдесетница – в местност, където също имало някога лозя – „по-нагоре от Три Светители”.

Оброк „Петър и Павел” на Петровден до вековния дъб в гробището. Родов оброк на Дамяновци.

Оброк в местността Братилища на Горещниците. „Горещниците са три дена – тогава са гледа за времето догодина – дали ше вали, дали ше е топло. Ако е топло, ше е хубава годината, ше е топла.”

Оброк „Св. Илия” в селото. Оброчището се намира „при трафопоста”  на ок. 300 м от кметството в частен двор. Оброчният знак е каменна плоча с кръст в горната част и размери 0,50/0,30 м. Чества се на Илинден „на Цено Кръстев – за здраве на къщите, на селото, на махалата”. През последните години се събират по 60 човека и общата трапеза се прави в обществената сградата в центъра на селото.

Оброк на моста на Голяма Богородица. Нов оброк, който се чества от 70-те год. на ХХ в. и от тогава до днес не е прекъсван. Действащ оброк, където се събират най-много хора от селото в деня на курбана и се поддържа от жителите на махалата.

Оброк на Мала Богородица във Водни дол. Каменна плоча с размери 0,84/0,40 м. Обок на Горния край на селото.

Оброк в м. Обора на Св. Лука. Стар оброк, възстановен в края на ХХ в. и оттогава не е пропускана служба. Поддържан от „комшелъко, маалата – Оборо, Горнио край”

Оброк на Явровишката могила. „На Явровишката могила некога е правен оброк. Там имаше кошари, пет-шест кошари е имало и е правен. И са ходили с котленцата там за чорба, са си готвили там и са си ги правили. Горе, в планината – имало вековни дървета. Нема вече кошари, нема стока, нема нищо” (СПК).

 

Информатори / Автори
Калина Тодорова, "Оброци и оброчни дейности по Искърското дефиле", 2016