За името и миналото на Оселна

Селото е разположено по стръмната долина на старопланинската рекичка Ржана, която е десен приток на р. Искър. Намира се на 35 км южно от Враца и граничи на изток с Игнатица, на юг – със землищата на селата Рашково, Краево село, Осенов лаг и Еленов дол, на запад – със Зли дол, и на север – със Зверино. На юг от селото върху естествено защитена висока тераса са развалините на средновековната българска крепост Градо̀. В землището има не малко местности, чиито имена издават неговата старинност. Стари по произход и значение са имената Барѝчище, Бѐстровица, Дѐва могѝла, Кла̀ге, Нир, Правец, Язичница и др.

Няколко са преданията за заселването на селото, а някои от тях обясняват произхода на неговото наименование. Първото разказва за някой си дядо Димитър, който тръгнал от Влашко да дири хубаво място за стадото си. Той се заселил в Заграднята, после се местил на Влашка поляна и Влашко торище, където останал. След време се заселили и други, а на Градо направили манастир. Когато хората станали много, някои от тях започнали да слизат надолу и заселили Лаго, където направили манастир със седем параклистчета – като „Седемте престола”, но параклисчетата били пръснати на различни места по Лаго. Името на селото се споменава в тимарски регистър от 1612 като с. Осел към каза Извражда (Враца) с 30 християнски домакинство и 14 младежи (Вутов 2015). В списък на свещениците във Врачанската епархия, съставен през март на 1826 г. от село Оселна са записани поп Йоан, поп Цеко, поп Атанас и поп Константин.

Според друго предание през турско робство няколко семейства, майстори на шиници, от селата Осенов лак и Лакатник се преселили в горната част на долината в местността Лаго, а друга част – в местността Тарапаната. За изработване на шиниците бил нужен буков материал. От името „осеновци” и „оселци” е наречено и селото махала Оселна.  По-късно тези и други семейства се заселват по-надолу, където се намира сега селото.

Според трета легенда по време на робството селото е пострадало от чумна епидемия и е било възобновено преди 300–400 години от жители на селото Осенов лаг. Родовете, които са дошли от О̀сенов лаг са Деянчовци, Коловци и Минголовци. Когато дошли тук те заварили по-стари оселнишки родове: Вълчовци, Гьогьовци, Драганкинци, Катранкьовци, Ковачовци, Къмбарете, Мочурците, Неделкинци и Тиенци. Към средата на XIX в. в селото се заселили още няколко рода от Елисейна, Оплетня и Зли дол (Николов 1996).

По дължината на Ржанска река в миналото е имало много воденици, валявици, тепавици и дъскорезници, някои от които са запазени и до днес. Седем са мостовете, които свързват жителите от двата бряга на реката и голяма част от тях са стари – при Ковачете, при училището, при Кроев.

Училището е създадено след Освобождението през 1891 г. в сградата на бившия конак, а през 1930 г. на същото място е построена нова училищна сграда. Читалището е създадено в средата на 20-те год. на ХХ в.

Селският храм „Св. Дух” има не по-малко интересна история. Неговият строеж започва през 1936 г. и завършва в първите години на комунистическата власт – 1946 г. Дило Макенски дарява земя за строежа на църквата, а за осъществяването му се събират средствата от цялото село – всеки участва с каквото може. Изографисана е през 1947 г. от художника Илия Пефев. Нашите информатори твърдят, че службата никога не е прекъсвала – и по комунистическо тук се кръщават и венчават хората не само от Оселна, но и от Зли дол. Те описват и курбана за здраве на селото на храмовия празник Св. Дух така, като се прави днес и така, както е останал в спомените им от времето на първите години след освещаването на храма.„Некога са били по фамилии – Иванчовци, Дамяновци, Коловци – така по фамили са давали курбан за деня. Цялото село се събира. Тоя празник го възстанови моя съпруг, беше кмет на селото – измести плочата и направи на входа на черквата там на загиналите фронтоваци и тогава вече възстановиха и Св. Дух – празника, идва и владиката. На Св. Дух си е курбан на селото”. (ВХД). През целия период на комунистическото управление селото има два събора – пролетен – на Св. Дух и есенен – на Архангеловден. След възстановяването на храмовия празник средствата за курбана се събират от цялото село – председателят на читалището и секретарят на кметството минават по къщите и „кой каквото обича – дава”. Купуват се и жертвеното животно и продуктите за чорбата. Животното се коли на място в деня – в двора на черквата, там се готви и там след освещаване се раздава курбан-чорбата. (МИЙ)

Зо оброците, службите и светите места разказват: Ангелина Недкова Павлова, р. 1929 г. в Оселна, пенсионер. /Ваня Христова Дамянова, р. 1956 г., живее в Оселна, омъжена в рода Дамянови – организатор на курбана на оброка при вековния цер в гробището./ Десислава Стефанова Димитрова, р. 1976 г., библиотекар./ Мария Иванова Йорданова, р. 1935 г. в Оселна, пенсионер./ Мило Иванов Йорданов – р. 1954 г. в Оселна, пенсионер./ Мило Крумов Колов, р. 1950 г. в Оселна, работил в завода в Елисейна, в мините, организатор на курбана на оброка на Св. Св. Константин и Елена край Искър./ Николина Павлова Маркова, р. 1938 г., живее в Оселна, пенсионер./ Рада Маринова Илиева, р. 1922 г. в Оселна, пенсионер./ Славка Петрова Каменова, р. 1949 г., живее в Оселна.

Информатори / Автори
Калина Тодорова, "Оброци и оброчни дейности по Искърското дефиле", 2016