Из историята на Гложене

Намира се на 17 км югозападно от Орехово и е разположено на равна и висока незаливна тераса до левия бряг на р. Огоста. Землището му заема площ от 51 394 дка и граничи на изток със землището на с. Букьовци /дн. град Мизия/, на юг — със Сръбеница /дн. Софрониево/ и Бутан, на запад — с Козлодуй, и на север — със землището на с. Хърлец.

Според археолога Богдан Николов, в района му все още не са известни забележителни исторически паметници и стари селища, освен едно средновековно селище и неговият некропол, чиито останки се намират в самия център на днешното селище: "Разкрити бяха основи на жилища, подове от жилища и огнища с материали от времето на Първото и Второто българско царство, които все още не са публикувани и се съхраняват в музейната сбирка на читалището в Гложене. Всички разкрити погребения бяха положени по християнски обичаи. Върху костите на скелетите бяха намерени обеци, гривни и пръстени, които имат една много широка по време датировка от IX век до XIV век.

Село Гложене се споменава засега в един османски документ, който има дата 1673 г. Отнася се за мобилизиране на гребци за турския Дунавски флот. Според този документ от село Гложене, спадащо към Рахово, е мобилизиран за Исакча жителят на селото Стоян, син на Първул /НБ КМ, Ориенталски отдел, фонд 32, арх.един. 64/. В Базовския дял на Врачанската планина, западно от връх Околчица и източно от връх Орловец, над село Медковец /сега квартал на Враца/ има две местности — едната се нарича Гложенски трапове, а другата Гложенски гробища. Метковчени разказват, че тук по време на турското робство е имало село с име Гложене. Това е твърде вероятно, тъй като в съседство на село Гложене са били селата Крушовица и Патлейна, обитавани от скотовъдци. Планинското село Крушовица е двойник на Ореховското село Крушовица в равнината. Възможно е, все пак, част от жителите на Ореховското село Гложене да са го напуснали поради някаква причина и да са се установили временно във Врачанската планина. В един османски документ от средата на XV век е записано, че във владение на заимите е било включено и село Глоговик с три домакинства. Селото Глоговик е спадало към Враца, но дали се касае за същото селище, което имаме предвид, не може да се обясни. /ИБИ, XIII, с. 255/. Дали това село има нещо общо с местността Гложенски трапове или със село Гложене, Ореховско, ние нямаме никакви доказателства да се произнесем." 

В своето поселищно проучване Богдан Николов съобщава и старите родове: Бало̀совци, Ба̀нчовци, Бѐлчовци, Божѝновци, Бръза̀ковци, Бънза̀нете /Ца̀ковци/, Гайда̀рете, Дѐковци, Дѐнчовци, Дѐсковци, Джу̀рджовци, Дѝковци /Цѐковци/, Дѝноловци /Ба̀дуловци/, Добрѝцови, Драга̀нчовци, Ду̀новци, За̀еците, Илѝевци /Та̀ковци/, Калѝновци /Ста̀новци/, Каменѐшковци, Капацъ̀нете /Гравата̀рете и Прѐдуловци/, Карбу̀ловци, Ката̀нците, Ку̀новци /То̀човци/, Ла̀заровци /Кръ̀стовци/, Марѝнчовци /Станку̀ловци и Цола̀шковци/, Мѝнковци /Велку̀новци и Ру̀синовци/, Мѝновци, Мо̀новци, Нѐдковци, Нѝновци, Нѝсторовци, О̀тмановци /Па̀ковци и То̀шковци/, Па̀веловци, Па̀човци, Петра̀нковци, Петрѝковци, Петру̀новци, Петру̀шковци, Пѝрчовци, Ра̀дуловци /този род са наследниците на поп Радул, който е свещенодействал в с. Гложене преди поп Станкул, а подир него в началото на XX в. тук идва поп Христо от Македония/, Сѐмковци, Спа̀совци /Гозба̀рете/, Станку̀цови, Стефанѝчкови, То̀рньовци, Тумбалѝйте, Фрѝптулови /Никола̀евци/, Царя̀нови, Цола̀шковци и Цо̀нови.

За гложенските родове Вѐлчовци, Дѝноловци, Добрѝцовци, Капацънете, Карбу̀ловци, Станку̀цови и Царя̀нете се знае със сигурност, че са бягали във Влашко от кърджалийте. От село Гложене има малко изселени родове. Това са Пу̀евци в с. Лесура, Сто̀йковци и Цибряновци в с. Хърлец. След 1880 г. в с. Гложене придошли родовете: Тодорчовци от гр. Пирдоп /идва Тодорчо като лагяр на р. Огоста/, Мъда̀нците и Талангу̀рете от с. Мъдан, Манастѝрченете от с. Манастирище, Сръ̀бенишки от с. Сръбеница /дн. Софрониево/, Бодиля̀рете, Пешу̀новци, Тона̀шковци, Тупанджѝйте и Цѝкньовци са дошли от старопланинските села, а Шарбанете са от с. Хърлец от едноименния род. /Николов, Богдан. От Искър до Огоста, 1996/

В издадения през 1904 г. "Пътеводител на Оряховска околия" на Ст. Георгиев и Т. Икономов откриваме люопитни данни за името на селото, бита и нравите на жителите му, икономическото и стопанското му развитие, култура и обичаи.

Според автовите, селото носи името си от "местността Гложак, обраснала с гожак". През него минава шосето Оряхово - Фердинант. Климатът е мек - селото е изложено най-много на източния вятър, който духа през зимата.

По това време в селото има само един дарак, 302 къщи - преобладавт надземните, 1717 жители, от които 886 мъже и 891 жени - от тях 320 мъже и 30 жени са грамотни. Мъжете се обличат с потури и касачета, а жените носят сукмани и вълненици.

Главната храна е царевицата - кукуруз, произвежда се още жито, ечемик, овес, рапица и др. Почвата е чернозем и се обработва с плугове, но се използват и машини: грапа, жътварки, веячки и бухачки. Копае се с мотики. Средно всяко семейство има около 90 декара земя и харчи годишно около 350 лева.

Селяните се занимават също със животновъдство и птицевъдство: овце, коне, говеда, свине, кокошки, гъски, патици и др. В селото правели хубаво сирене, изнасяли само яйца - и то в малки количества.
Има три кръчми, четирима дюгенджии, двама дърводелци и двама шивачи.

"Училище е отворено в това село за пръв път през 1872 г. Новото училищно здание е построено през 1894 г. за 16000 лева" По това време в него учат 127 момчета и 67 момичета, обучавани от 4 учители: Витанов, Витанова, Воденичарски и Тодоров. Училищната библиотека разполага с 24 списания и 72 книги.

Според Богдан Николов и цитираната по-горе статия, точната година на откриването на училището не е уточнена. Иван Илчев сочи за начало 1872 г. /Илчев, И. Н. Учебното дело в Ореховска околия. Орехово, 1926, с. 13/. Тома Младенов пък ни съобщава, че през 1872 г. в село Гложене учителят Хр. Н. Самсаров е обучавал 30 ученика в две отделения и е получавал за труда си 3000 гроша годишно и 10 дена оран. Училището е получавало вестници „Македония“, „Слава“ и „Училище“ /Летоструй, 1873 г., Виена, с. 60/. Тези две отделения от ученици не са създадени отведнъж/?/. В същата 1872 г. свещеник в Гложене е бил поп Станкул, който е служил в старата църква „Света Тройца“. Тази стара църква е строена в 1870 г. и е имала долен етаж за училище. Тя е същият архитектурен модел, както е старата църква в с. Бутан, и е строена от същите майстори /Пътеводител…, с. 60/.

"През лятото на 1953 г. направихме една анкета със стари хора от с. Хърлец. Те бяха на възраст между 70 и 85 години. На нашите въпроси отговориха, че техните бащеве и дедеве са се учили при старите свещеници поп Радул и поп Станкул още преди да бъде направена Старата черкова и училището с нея. Учебните занимания са ставали в домовете на тези свещеници. Така можахме да установим, че учебното дело в село Гложене датира от средата на XIX в." - Пише Богдан Николов.

Според "Пътеводидел на Оряховска околия" читалището е основано през 1900 г., а в настоятелството влизат Ил. Ив. Воденичарски, М. Витанов, А. В. Великов, В. Тодоров и библиотекарят Ст. Петров.

Събор на селото се прави всяка година на Петдесетница - денят на храмовия празник.

 

Информатори / Автори
Ст. Георгиев и Т. Икономов - Пътеводител..., 1904, Николов, Богдан, От Искър..., 1996