...

Ракево


Народна медицина


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Да се пукнат зли очи... - Материали по народна медицина

В народните представи болестите са невидими същества (или виждани само в определени случаи), които притежават редица човешки качества. При хората те идват като жени – говорят, ядат, пият, могат да се подкупят и омилостивят, но могат и да се разсърдят. (Най-широко е разпространена представата, че Шарката е жена, бабичка и е наричана „Баба Шарка”: „Жена е и оди и реве”. За „да не се сърди” се спазват определени забрани и й се подава за ядене и пиене „сичко, к’во са сетиш”, защото „кой е болен от нея... баба Шарка ше му остаи личба (белег) – на телото ли, на лицето ли – негде ше му остаи.” Чумата също се мисли като „черна бабичка”.
Болестите идват „да мъчат” хората по божия поръка. Тях Господ ги праща като наказание за сторените грехове: „Ми от Господ идат (болестите). Он бави, ама не забрава къде има да пипне. Я мисла, че съм са скрила и съм напраила това (нещо лошо, грях), ама не съм са скрила, що он ма е видел. Моа да не дойде веднъга – що млого ора са, да ми не дойде баш тоа ден или баш тоа час, ама и месеци, и години да мине – он ща клъцне. Он бави, ама не забрава...” Болести са причинявани и от орисниците: „така му било писано и орисано” или „такава му е орисницата”, от „зла среща”, от „лоши очи” и от магии. Заболявания при човека или животните се появяват и при нарушаване на редица забрани или при контакт с митологични същества  - змей, самодива  (така се обясняват психичните забоявания).
Лекуват се с баяне, с магии и заклинания, с лековити билки. Не всеки човек може да лекува. В селото има такива „бабички”, които притежават необходимата вещина и способности „да лекуват” различните болести по различен начин – с баене, магии или билки и бурени.
Докъм второто десетилетие на ХХ -ти век хората от селото разчитат при заболявания на народната медицина. Дори и по-късно, в годините, когато тя е отричана и голяма част от методите й са смятани за вредни за човешкото здраве, а хората, доверяващи й се са заклеймявани като „невежи”, до нея се допитват и по-възрастните, и по-младите. Днес не рядко се практикуват „бабешките лекове” – особено билковите отвари и компреси, прибягва се и до знанията и способностите на баячките – „когато друго не помага”.
 
 
Баене от уроки
С баене се лекуват болестите, причинени от „зли очи” и магия. Уроките са най-често срещаното заболяване, което се лекува с баене.
 
            „Урочасано коги е оно – болно детето, главата го боли, повръща. У зелена паница землена и са тури въглени и водичка и червен конец. И с таа водичка си омият очите (урочасаните).”
            „Коту земе бабичката да бае и ако детето е урочасано – бабичката ше са прозине. Ако мъж го е урочасал ша са прозева по един начин, ако го е урочасала жена – пак ше са прозева, ама по друго яче. По различен начин са прозева. И бабичката гаси въглища и бае. Я си баам така:
            Като дойде детето, фана го за главичката и казвам:
Ако та е мъж урочасал –
мъдете да му са пукнат.
Ако та е жена урочасала  -
бозка да й са пукне.
И да връви у пусти горои
дека сврака не крека,
дека манара не сече
и втори път тука да не доажда.
            Ако е мъж – ше са прозине, ако е урочасано, ако е жена – пак ше са прозине. Ако ли пък не е мъж или жена – нема да са прозине, значи детето не е урочасано – значи е болно от нещо друго.
А това коги е урочасано са познава – детето е „клапнало”. И като му бае (баячката) ше фръли водата на кучето или на мачката (котката) и оно да са „отърси” – та да са „отърси” (болният) от болестта, да бега от него.
            И майката да си не урочасва детето требва да са фане за гъзъ и да рече: „Кой ми преброи колко влакна имам, тоа да ми урочаса детето.” Червен конец  му са връзва (на детето) кога много „ловат” уроки.
            ... Тия, повторените (отбити един път и след това майката отново започва да ги кърми), много урочасват. Урочасват и хора с шарени очи. И майката най-много урочасва.” (Гълъбица Евденова)
 
Баяне от уроки           
            Баячката се навежда над детето и с ръка, на разстояние 1-2 см. От челото почва да прави кръгообразни движения, като започва от средата на челото, към страните и отдолу нагоре. Движенията са придружени с думите, които тя произнася почти без глас, като много тих шепот:
Бела птица фърчеше,
бела пеня пущаше,
на бел камик падаше...
Ако е мъж урочасал –
да му са пукнат мъдете,
ако е жене –
да й са пукнат боските.
            Когато баячката свърши, майката или някой от семейството хвърля на земята стотинки – дребни пари, които тя взема – обичай за здраве. (Мария Цекова Миланова)
 
Баене за от уроки
            Баячката взема чаша с вода и секва (запалва) три клечки кибрит. На всяко секане  повтаря: „Да се пръснат зли очи!” След туй топи червен конец във водата и докосва тялото на болния с думите:
Коте, коте, коте,
чърна крава с чърно теленце
са пасли на полянка
па видели ревнало детенце.
Чърна крава, чърно теленце –
да идат пусти уроки в дън горите –
там, дека човешки крак не стъпва,
там дека човешко око не поглежда.
Да са пукнат зли очи,
дека са та тебе урочасали!
Коте, коте, коте.
            Баснята се повтаря три пъти и след третия път червеният конец се връзва на ръката на болния. 
(Веселия Думанова)
 
 
Баeне от страх
            Баячката взема една шамия (забрадка) и мери „на лакет” – „един, два, до три лакътя”, като на всеки премерен “лакът” завързва червен конец с думите:
 Бегай страх из глава,
бегай страх из очи,
бегай страх из дроб,
бегай страх из чирва,
бегай страх из крака,
бегай страх из ръце,
бегай страх из снага...
            След третия път дава червените конци на болния със заръката да ги хвърли на кръстопът. Ако болният не може да отиде при баячката, то близките му носят при нея някоя негова дреха. След като я занесат и тя пребае, дрехата се отнася на болния – да я носи постоянно и да спи с нея.
(Грозда Илиева)
 
Баене от посакци
             От „посакци” се разболяват жени „кога нещо сънуват – като станеш и гърдата та заболи... Или като ти са еде нещо и го немаш да го лизнеш.”  За да не се разболееш от посакци „требва да си лизнеш раката и требва да са фанеш за гъзо и да речеш: „От мойто месо по-благо нема.” Ако ли пък на някоя жена „отече” гърдата и я заболи, трябва да й се бае, за да й мине.
Баячката си запазва „за здраве” остатъка от  „гергевската свещ” (свещта, която се слага на главата на гергьовското агне, заедно с гергьовския венец). Тази свещ ще запали и ще вземе три клечки от метлата. Ще пали клечките една след друга и с всяка запалена клечка ще обикаля около болната гърда и повтаря три пъти:
Да връви у пусти гори
дека сврака не крека,
дека манара не сече,
дека птичка не пее...
Сичкото лошо да отмине
и нищо да нема на ...(името на жената).
            След това донася от дръвника “врабчови курешки” и в една лъжичка ги размива с вода и ги дава на болната да ги изпие, като прибавя и от „гаванците” със солта някое влакънце. (Гълъбица Евденова)
 
Баене от металка (зачервяване на очите)           
            Болният сяда на трикрако столче, а баячката с остро ножче чука по единия крак на стола три пъти. Болният я пита:
      - Какво сечеш?
      - Сеча металка – отговаря баячката.
      - Сечи, та да а осечеш! – казва й болният.
            Чукането и диалогът се повтарят три пъти. Баячката отива при другия крак на стола, пак чука и диалогът се повтаря с чукане на този крак три пъти. Така се прави и когато баячката отиде при третия крак на столчето. Облекчението на болния се усеща почти веднага - „Докъде си иде (болният) и на другата заран нема нищо на очите.”
(Гълъбица Евденова)
 
Баене от ечемик
            За ечемик се бае по същия начин, както за металка. А може да се използва и следното лечение: „Ше идеш на кравата на дупето и ше викаш: „К’во ми е госке дошло, с тава ше го госта!” – по три пъти. И на три зарани така ше одиш и ше ти мине” Като през цялото време, докато говориш, трябва с едната ръка да държиш кравата, а с другата – болното око. (Гълъбица Евденова)
 
Шарката
 
Шарката, както вече споменахме, е видяна като стара жена, която „оди и реве” и  иска всякакви работи за ядене и пиене, като „кара” болния и на него му се прияждат или припиват: „Баба Шарка кара детето да сака тава, да сака онава... има – нема, требва да й са представи к’во сака, що после неело за тава, болното.” Близките на болния се стараят да задоволят неговите желания от страх, че болестта „ще се разсърди”: „Кой е болен от нея, ако му са не даде тава, баба Шарка ше му остави личба (белег) – на телото ли, на лицето ли – негде ше му остаи...”
 За да се омилостиви болестта и детето „да се изрине”, то “требва да а нагостиш”:„...Оно има мъка докъде са изрева. До него са слага турта, до туртата – какво вече са сетиш – сичко ше му турнеш... Благи работи да има... И ше го питаш к’во му са еде: „К’во, мамо, да ти турна до туртата... да си зима баба Шарка от него като дойде?” Има и ситна, има и едра. Едрата е по-опасна – телото ти стане синьо от неги, на такива големи пулове.”(Пенка Томова) „Да са изрине дете от баба Шарка му са омеси туртица и са намаже с медец и са натурат секакви работи. Значи баба Шарка да са не сърди. Като са разсърди на му остаи белег, па го нашара – стане на петна.” (Младенка Панова)
Докато болестта е „в къщата”, т.е. докато има болен от Шарка, спазват се редица забрани: „...През тава време (докато има болен в къщата) нема да колиш кокошка, да а париш, нема да кипваш вода два-три дена, нема да переш вътре в стаята, къде е болния, понеже ше разсърдиш Шарката и става лошо после.” (Гълъбица Евденова)
          
Лекуване с билки и други народни лекове
 
            От билките, използвани в народната медицина в селото и около него най-вече се срещат бял равнец, жълт кантарион, живовляк, коприва, лайка, лопен, маточина, мента, пелин, подбел, червен глог, бъзовина, шипка, смрадлика, липа, невен.
При болно гърло и бронхити се правят чайове и запарки от подбел, маточина, мащерка, също лайка, липов цвят или шушулките от акацията. В такива отвари се слага и по стръкче босилек „за от кашлица”. Лайката се използва антисептично – при различни възпаления на устната кухина и венците се препоръчва „жабурене” с отвара от нея. Раните  заздравяват, ако бъдат намазани с тинктура от преварено олио, с престоял на слънце в него 10 дни жълт кантарион. Мента, анасон и копър се вземат при болезнен стомах и газове в червата.Промивките със смрадлика действат противовъзпалително при хора, с тях се церят и болни домашни животни. С живовляк се налагат кървящи рани за да спре кървенето.
 
При главоболие
            Вземат се 4-5 глави чеснов лук, обелват се и се счукват докато станат на каша. След това кашата се слага в платнено парче и се оставя да престои на челото цял ден и цяла нощ, докато на мястото под лапата се вдигнат пришки (пъпки). Това е знак, че главоболието ще премине.
(Иванка Лозанова)
При главоболие
            В голям котел с вода се слага морска сол и осем лъжици дървена пепел. В тая вода се топят краката до кокалчетата. (Иванка Лозанова)
 
За „пършели” по очите           
            Сутрин и вечер лицето се измива с катранлив сапун. Процедурата се повтаря, докато болният се излекува напълно. (Гълъбица Евденова)
 
При настинка, при събиране на течности
            В голям котел вода се варят четири килограма ечемик. Болният ляга в коритото с отварата. Кисне се в  нея докато стане хладка. След банята се затопля в леглото.
            Две лъжици ечемик се варят в 500 мл. вода. След като изстине, отварата се прецежда и пие като вода против събиране на течности в организма. (Иванка Лозанова)
 
При зъбобол
            По щипка черен пипер и тютюн се киснат около 30 минути в спирт. От разтвора се капват по няколко капки в дупката на зъба. (Иванка Лозанова)
 
При зъбобол                       
Използва се билката млечок. Няколко стръка се варят в 500 мл. вода. Отварата се прецежда и се прави гаргара няколко пъти на ден. (Иванка Лозанова)
 
При зъбобол           
По щипка стрита изсушена смрадлика, нишадър и готварска сол се варят заедно няколко минути в около 400 мл. вода. Отварата се прецежда и болният се жабури на всеки два часа, докато престанат болките. (Иванка Лозанова)
 
Пъпки и афти по венците           
            Няколко стръка кучешко грозде, заедно с корените, се нарязват на дребно и се варят в 500 мл. вода, докато остане наполовина. Отварата се прецежда и с нея болният се жабури. (Иванка Лозанова)
 
При кървене на венците
            Кипва се чист пчелен восък на водна баня и така размекнат се налага върху болните венци. Процедурата се повтаря толкова пъти, колкото е необходимо до пълно оздровяване. (Гълъбица Евденова)
 
 
При настинка, болки в стомаха и кашлица
            Една супена лъжица изсушен цвят от лайка се вари в 500 мл. вода 10-15 минути. Отварата се прецежда и се пие топла, леко подсладена с мед или захар. (Иванка Лозанова)
 
При диабет
            Водно кокиче се бере в цъфтежа и се слага в морска сол. След като престои 24 часа се изважда и изцежда. Сокът се подслажда с мед и се пие на гладно по една кафена чаша. (Иванка Лозанова)
 
При набрало (цирей)
            Ако някъде ти бере, ще кипнеш чист пчелен восък на водна баня и с него ще наложиш болното място. Процедурата се повтаря всяка вечер, докато раната се излекува. Същата терапия се прилага и  при лекуване на цирей. (Гълъбица Евденова)
 
При косопад           
            Прави се запарка от орехова шума или ореховата шума се накисва в топла вода да престои 12 часа и на следващия ден косата се измива с нея. Същото се прави и с коприва. (Гълъбица Евденова)

Информатори / Автори
Калина Тодорова, "Село Ракево. Духовна култура", 2006