...

Ракево


Празничен народен календар - Летни празници


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Празничен народен календар - Пролетните и летни празници на ракьовчене

На първи март всички се окичват с мартеница – за здраве и я носят, докато видят първия щъркел. Тогава я окачват на плодно дръвче или я носят до Младенци и я поставят под камък и когато видят първия щъркел, вдигат камъка и гадаят каква стока ще се въди по буболечките под камъка.
            Младенци се празнува „за от баба Шарка” и други детски болести. На този ден не се работи, особено в тези къщи, където има мънички деца. Жените месят обредни хлябове и обредни кукли -„младенци”, които се раздават на младите булки, помазани с мед.
           „У сека къща месат младенци (обредни кукли) и коя са е оженила таа зима си отива у родата. Свекърва й я води и она дава младеняк и неги дават младеняк.” (Пенка Томова).
            Вярва се, че на този ден долитат щъркелите. Долитането на щъркела и лястовицата е белег, че пролетта вече е дошла. Щъркелът бива посрещнат от децата с радостни викове и наричания.        
            “Кога най-напреде видиш щръкел, ше земеш малко земица да фрълиш и ше кажеш:
            Щръко, мръко,
            тебе боли пупа (корем)
            мене нема нищо!
Така викат децата. Па и дрътите кажеме:
            Щръко, мръко,
            тебе бори пупа,
            на децата и на назе нема нищо!
Фръгаш си така по дворо земица да са ражда копрец...”(Гълъбица Евденова)
“Те като видиш щръкел най-напреде, требва да “фръчиш”, да “фръчиш” коту щръкел (правиш кръгообразни движения с ръцете, наподобяващи птичи полет) - те така да “фръкаш” с ръцете, та да “фръчиш” летото – да си жив и здрав, да си фръкат, коту щръкело.”
(Младенка Панова)
Вярва се, че чрез имитиране хвърченето на щъркела, децата цяло лято ще са весели и пъргави, здрави и “хвъркати”, както птицата.
“Като вида щъркел викам му:
            Щръ-ко, мръ-ко,
            тебе боли глава,
            мене не-ма нищо!
И си тура сламка на ушето – да ми е леко. И сеги като вида най-напреде щърко пак си го същото казвам и тура зад ушето една сламчица – да ми е леко летоска коги копам.”
(Веселия Думанова)
            “Едни като видат щръкел са връгалят на земята – да ги не боли кръсто, други викат:
            Щръко, мръко
            тебе боли глава,
            мене нема!
            Тогива (когато дойде за пръв път щъркел) мартеницата са сваля. Има едни – мартеницата ги слагат под камик или ги фръгат накъде щръкела, други ги слагат на дръвче, къде ражда. Това е пролетта вече...” (Костадина Врачанска)
            На този ден едни се търкалят да не ги боли кръста, когато видят за пръв път щъркел, други – като чуят най-напред да крякат жабите...
            “Когато почнат да крекат жабите, требва да се търкаляш – по гръб, за да не те боли гърба. Жабите ги нема зимата – почват да крекат пролетта.” (Любомир Макавеев)
            “Като чуеш жаба са връгаляш насекъде. Тава пролетно време – та да та не боли летоска кръсто.” (Пенка Томова)
            Със щъркела и лястовицата са свързани още редица вярвания – гнездата им не бива да се разрушават, защото ще сполети нещастие този, който е дръзнал да ги разтури. Щастие и сговор ще има в къща, на чиято стряха мътят лястовици. По тяхното долитане напролет се гадае за плодородието  и времето през годината.
            “Коги напролет долетат щръковете и  крилата им са вални и мръсни, значи дъждовна ще е годината.” (Веселия Думанова)
            На Благовец (25.ІІІ) дворовете се почистват и се палят огньове от сметта. На този ден се вярва, че излизат змиите и гущерите от своите зимовища, а също и че от този ден започва да кука кукувичката. В нейнито благовестие вярват тук хората, а свързаните с първото закукване поверия са все още живи.
“Кукувицата коги та закука и немаш пари у тебе, вечно нема да имаш. Каква работа работиш, коги та закука, цело лето ше я работиш. Затова ше гледаш да си я говедар, я... – да не си по полето – да ти е лека работата. Иначе, ако та закука без пари и на полето – цело лето тава та чака. Така е – верно!”(Гълъбица Евденова)
            “Като та закука кукувицата трябва да имаш железни пари у себе си – у джоба си – значи през цялата година ше имаш пари, а ако са железни – ше бъдеш и здрав, здрав като железо.”(Любомир Макавеев)
            “Кукувицата кога кука требва да си сит, да не си гладен и да имаш пари у тебе. Като та закука така, значи цела година ше имаш пари и ше бъдеш сит.”(Младенка Панова)
            Пролетно време започва да се обажда и друга птичка – гугутката. Щом я чуят, че гука, децата й отвръщат:
“Гу – гу – гу,
имам брат,
с кривия врат.
Сади лук,
арпаджик-
джик, джик, джик...
Като чуеш гугутката вече – нали она пролетно време почне да гука и време е вече за полска работа – сади лук...”(Гълъбица Евденова)
            “Щом почне да гука длъго време гугутката у дворо ти – гука, па млакне, па па почне и така – да знаеш да чакаш госке. Ше ти дойде гост. А кога гугутката ти гука на къщата – здраве и радост ше има.”(Веселия Думанова)
            На Лазаре някога са ходели момите и пеели и играели „по махали”, по-късно моичетата-ученички са водени от училтелки да лазаруват, а събираните яйца продавали и закупували пособия за училището. Днес обичаят е придобил съвсем друг облик и по къщите ходят да попеят и поиграят за здраве не момите, както е било някога, а децата от детската градина.
            На Цветница (Връбница) домакинята става рано и се облича в празнична премяна. Така пременена отива на реката да начупи току-що разлистени върбови клонки. С първата клонка ще „се опаше”  „да е здрава” и  „да не я боли цяла година кръста”, а друга клонка ще свие на венче и ще го постави на главата си. У дома ще сложи до спящите деца по клонка върба – за здраве, ще закичи и  портата. Все тъй -  празнично облечена – замесва и опича обредните хлябове – на момченцата „колца”, а на момиченцата и момите „куклички, с герданчец и цветец и ще ги помаже с мед - за берекет”.
            Момите, които ще се кумичат, се чакат край реката. Всяка носи загърната в месалче или кърпа кукла. Заедно отиват на някой вир или по-дълбоко място. Там всяка си отчупва залче от своята кукла и след като го „забележи” или „турне му белег – конче (конец)” го нарежда на бухалката или на по-голяма кора от дърво. Когато с тях е отишла по-стара жена, тя пуска залците, ако ли не - една от момите внимателно потапя във водата кората и залците „заплуват” по течението. Участничките в обичая тичат край реката и всяка следи своя залък, като се надява той да изпревари останалите. С този обред се избира кумицата – тя е тази, чиито залък е стигнал първи до предварително уговорено място и е изпреварил останалите. Понякога заедно с момите на реката отива и една по- стара жена – тя ги кумичи – т.е. пуска наредените залчета в реката. След туй момите берат върбови клонки, „опасват се” и увиват венчета, пак „за здраве”. Като се налудуват и попеят край реката, те се запътват към дома на новоизбраната кумица. Там тя ги гощава с попара от начупените кукли, захар и топла вода. От този ден до Великден останалите девойки, които са се „кумичале”, в знак на почит  й говеят.
            Великден се празнува три дни : „Три дена музиката свири, три дена (х)оро са играе”, но същинската подготовката за него също е най-малко три дни. Още в четвъртък на Велики четвъртък (или в събота) се боядисват яйцата. „Сеги ги шараме с бои купешки, па некоги не е така...” – припомнят си бабите и разказват, че червените яйца боядисват в боя за вълна, а останалите цветове, като варят различни треви и цветя - жълто, кафяво, зелено получават от кукуряк, коприва, лукови люспи и др. Преди да започне боядисването, всяко яйце се измива старателно и сварява, докато стане  „твърдо”, а след като се боядисат всички яйца и бъдат оставени да изстинат и боята да поеме, се „тръкат с вълнено парцалче с малко мазнинка – а они светнат...” Домакинята първо боядисва червено яйце и с него търка бузките на децата – „за здраве”, „да са бели и червени”. В събота се месят хлебовете, „некоги козунак не е имало”, но в по-ново време вместо хлебове се правят козунаци. На самия празник първото червено яйце се поделя между всички в къщата, от него се дава и на домашните животни – то „не се еде цело – вардиш са да немаш чирки”. Децата „се клъцат” и се събират на групички по махали да видят кое яйце ще е „клъцоняка, боеца” и „ше бие сички”. Никола Гаврилов Ганчев (р.1928г.) разказва: „Спомен от детството ми са яйцата за Великден. Майка ни боядисваше по около 150 яйца за този голям християнски празник. Всички деца й помагахме. Беряхме кукуряк, варяхме го и от него яйцата се боядисваха трайно жълто. Перашките бяха предпочитани със своя червен и зелен цвят. Най-интересния момент настъпваше при деленето на яйцата. На всяко дете майка ни даваше по равно по около двайсе перашки с приблизително еднакви цветове. Всеки от нас си намираше тайно място да ги крие (съхранява). Аз избирах житото, което създаваше постоянен микроклимат от около 10-15 С. Там яйцата се запазваха за около месец, защитени от боята, в която се потапят след сваряването им, както и от (сега разбирам) отделяните от бъдещите кълнове на житото бактерицидни вещества. Всеки ден на обяд се чукахме (клъцахме) и на когото яйцето победи (остане здраво), се запазва за следващото състезание.”
            В този ден се разменят гостувания между роднини и близки, а всеки ще “разнесе” по шарено яйце и резен козунак на своите комшии. Момите, които са се „кумичале” гостуват у “кумицата” с перашки и козунак, а от своя страна тя ги гощава. След обеда на селския мегдан се събират и млади и стари в празнична премяна и започват хората, които продължават три дни, като на третия ден всеки ще даде по две яйца на музиката.
            КОНЯ СТЕГА СВЕТИ ГЕОРГИ,
            коня стега да обиди,
            да обиди равни ниви.
            Весел ходи, весел гледа:
            есенните вретенили,
            пролетните клас класили.
            „Тава ни е най-(х)убавия празник” – единодушни са в селото за Гергьовдн. Сутрин рано, по роса, моми и млади момичета ходят за гергевка и цветя. През това време домакините са замесили и изпекли „гергевски лебове” „с агънца” и „кошарка”. Обредният хляб е с кръгла форма, обграден с тестена пръчка и вътре на купчета по няколко тестени топчета, символизиращи „кошарата с агънцата”. Месят се и „гергевски колаки”, които ще бъдат давани на младите невести – те също са с обла форма и имат тестена украса. Още предната вечер, когато са се прибирали овчарите, стадата им са били причакани и са избрани най-хубавите агнета, които ще бъдат принесени в жертва на светеца. От донесените цветя и гергевката се плете обреден венец, който се поставя на главата или шията  на агнето и така се занася в църквата, където „попа чете”. След като се донесе обратно в къщи, обичаят изисква жертвата да се заколи на синията, а под нея се поставя бяло котле, за да капе в него кръвта. По-късно, заедно с венчето, тази кръв ще се изсипе в реката „та да са множат агънцата”, за здраве по стока и хора, за берекет. От кръвта на агнето се мажат децата по челцата – пак „за здраве”. След обяд на хорото се раздават колаките на младите невести – по броя на събраните колаки се съди за почитта към всяка от тях – колкото по-голям е техният брой, толкова по-тачена и уважавана е тя сред близки и роднини и въобще в селото. По това какво е времето на Гергьовден  се гадае за плодородието през годината  - за „гергьовския дъжд” се казва, че „цена нема – сека капка е жълтица” т.е. дъждът на този ден вещае обилна реколта.
                        „Береме гергевка заран рано, а мама меси – „за стоката” - го нарича и една по-обикновена турта. Като си дойдат на пладне овците, отнесеме туртата у кошарата и я тръколиме и койо агънце са явне най-напреде – тава фанеме. И си го носиме дом. От гергевката сме му извиле венеци... ...го турнеме на рогите или на главата и тато го обикрачи и обикаля с него синията три пъти. И като земе да го коля, на синията има сичко. Мажеме са с кръв (момиченца и момченца) челцето, тука бузите... Кръвта и венеца турнеме у един котел – бел и турнеме и едно червено яйце от Великден, и кокалете, и них после и го лиснеме у барата...” (Пенка Томова)
           В деня срещу Еремия се пъдят обредно змийте и гущерите от дворовете. Стопанката ще вземе машата и ръжена и като дрънка с тях, обикаля двора с думите:
            Бегайте змии и гущери,
            че заран е Еремия…
            По Русальо (Русалската седмица) се търкалят в роса – за здраве, не се работи цяла седмица и не се спи до късно.
            До Петровден не се ядат ябълки.
            На Илинден не се работи – празнува се за от проливни дъждове и градушки и за почит на Св.Илия. Яде се печен кукуруз (царевица).
            През Вълчите празници не се работи три дена – „че ше та срешне вълк, ше ти изеде стоката”. Забраната е спазвана най-вече от овчарите.
            За здраве на Андрей стопанката вари кукуруз (царевица) и всеки от дома трябва да хвърли през кумина от него няколко зрънца с думите: „На ти, мецо, тебе кукуруз, мене – здраве.”
             Идва ред на Пемперугата (Пеперудата) и Германа – обичаи, с които местното население се опитва да се справи със сушата. Вярва се, че чрез тях ще бъде измолен от бога и свети Илия дъжд, за да може да бъде спасена реколтата и да е „добра” т.е. плодородна годината. „Пемперугата” е малко момиче, облечено в бяла ризка, колана й се окичва с бъзе, на главата и се поставя венец от бъзе. Босоногото момиче обикаля къщите, с него група момичета, също накичени с бъзе, носят  менче в ръка. „Пемперугата” се завърта, момичетата я поливат с вода, тя се „отръсва”, та да завали, а другите пеят:
            Пемперуга одеше
            и се богу молеше:
            - Дай боже дъжд
            да се роди кукуруз,
            просо, жито, ечемик...
            В котлето стопаните пускат „по некоя стотинка” и изпращат Пемперугата с надеждата за край на продължителната суша.
            Геманът е направена от глина кукла, която се поставя на дъсчица и се окичва с цветя. Жените я отнасят „на средорек” – между две реки или две разклонения на една река и там я заравят и оплакват, с надеждата, че изпълнението на този обред ще им донесе дъжд. Герман се прави и при киша – когато много вали, също има опасност за реколтата и тогава се прави „за от киша за суша”.
                        За „от град” и за добра реколта се прави оброк.  Хора, кито имат имот – лозе, ниви, ливади, градини и т.н. в една местност  се събират и правят оброк за да не падне град над тази местност.  Събират се на поляна, до „оброчен камък” или „оброчно дърво”, правят „курбан” като колят овен или овца, “попът чете молитва”. Баба Ленче разказва, че на лозята на Пановци и Гановци се правело облок на Илинден, на Харалампи – на имотите до гарата, на Костадиновден пак в лозята и в Горното ливаге, на Гергьовден на Гергевска могила. А общо за селото се правело оброк в гробищата „за здраве и помен на мъртвите” на Света Тройца.

Информатори / Автори
Калина Тодорова, "Село Ракево. Духовна култура", 2006
Споделяне

Истории от Ракево

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa