Кунино


ЛЕГЕНДА ЗА КУНА КРАЛИЦА


Категория : Откак се е село заселило
photo

Легенда за Куна Кралица

- Бабо, Ването е кръстена на баба си Иванка, Марето на баба си Мария… А аз на кого съм кръстена?Ти се казваш Вела, а мене наричат Куна?
- Ох, на баба внучето! Не знаеш ли, че ти носиш най-хубавото българско име – Куна.Ти носиш името на Куна Кралица. Нейното име носи и селото ни – Кунино. Ти си хубаво момиче и името ти е хубаво!
-  Бабо, разкажи ми за Куна Кралица! За нея нищо не зная. Разкажи ми, бабо, моля те!
-  Ще ти разкажа, чедо, ще ти разкажа. Хайде, миличко, облечи палтенцето си и ела с мен да се разходим до скалите. Там ще видиш и чуеш всичко за нашата Куна Кралица.
Баба Вела облече кожухчето си, хвана внучето за ръка и го поведе нагоре към скалите, които ограждат селото. Тя приседна до един зид, прегърна детето и започна да разказва:
- Това е станало отдавна, много отдавна, по времето, когато турците още не са били дошли по нашите земи. Тогава българското царство било разкъсано на малки държавици и воеводства, които се управлявали самостоятелно и често воювали помежду си. Тук хората от нашите земи и от земите на съседните села се обединили в една малка държавица и за свой владетел избрали храбрия българин – войводата Драгостин. Държавицата нарекли Рудина. Тези равни и плодородни земи, които се разпростират нашир и надлъж над скалите и сега носят името Рудина /Родина/.
- Ето, чедо – продължи баба Вела – виж тези камъни, наредени един въз друг! Това е било висока, дебела стена – „кале”, която е ограждала двореца на войводата Драгостин. От тогава до сега тази местност, където сме седнали се нарича „Калето”. Хей, там е имало тежка желязна порта, през която се е влизало в градините около двореца, а на четирите краища на Калето е имало бойници. В мирно време те служели за наблюдателници, а по време на война от тях и от високите стени рудинчани разбивали враговете си.
Онези там основи на стени са останали от двореца на войводата. Този красив дворец се виждал отдалече и будел чувство на гордост у народа, на уважение към войводата, който бил добър и справедлив владетел в своите земи.
Куна била единственото дете на Драгостин. Тя била стройна и красива девойка. Русите ѝ коси се спускали до петите, а черните ѝ очи под извитите вежди гледали топло и меко. Хубава, добра и умна била Куна, но когато било нужно, тя ставала непреклонна.
Според тогавашният ред трябвало тя да наследи бащиния пост. За да управлява добре нашите земи и народа ни, да ги охранява, войводата искал да направи от дъщеря си храбър войн и справедлив владетел, затова от малка я учел да язди кон, да върти меч, да хвърля копие. Тогава Куна се обличала в мъжки дрехи, прибирала косите си под шапка, мятала се на белия кон и препускала из полята и горите на Рудина. За да стане справедлив владетел, войводата често я оставял сама да решава спорни въпроси между поданиците си. Куна вземала участие и в държавните съвети.
Eдин ден пред съвета на старейшините Драгостин казал:
- Носят се слухове, че от юг към нашите земи наближават турците. Те са врагове на вярата ни и подлагат на сеч българското население. Трябва да изберем и нов военачалник. Помислете и посочете някой от вас.
- Най-смел, най-храбър и справедлив между нас е старейшината Радю. Него ще изберем – казал един от съветниците.
-  Радю, Радю ще бъде най-добрият военачалник – потвърдили и останалите.
-  Турците са силни и страшни! – казала Куна – За да се запазим от тях, ни трябва голяма и силна войска. Искам да помогна на Рудината си, затова разрешете ми да събера войска от девойки, които сама ще обуча и командвам. Съгласни ли сте с мен?
-  От девойки ли? Как тъй от девойки? Ти, дъще, забравяш че си родена жена, а жената трябва да става майка, да гледа дома си, да пази семейното огнище.
-  Зная това, майко. Зная задълженията, които ме чакат като жена и като единствена наследница, но зная и това, че свободата и независимостта на нашата Рудина ще зависят от войската ни.
- Право казва Куна! – извикали старейшините. Турците ще спрем ако имаме силна войска.
Така в малкото войводство на Драгостин се създала нов вид войска – девическа конница, командвана от девойката Куна. Девойките обикнали своя командир и дали клетва, че ще служат вярно до смърт. Обикнала ги и тя.
Всеки ден от тъмни зори те провеждали бойната си подготовка: препускали с конете из полята, кръстосвали планините, обикаляли граничната бразда. А вечер, когато слънцето потънело зад баирите и бледата луна се усмихне над Калето, девойките сваляли войнишките дрехи и ботуши, обличали си скъпи рокли и сукмани, спускали дългите си коси, слагали сребърни и златни накити и се събирали в девическата зала на двореца.
Тихи и нежни песни се понасяли над скалите, а понякога буйни хора и танци ехтели до полунощ. Щом се съмнело, те отново грабвали оръжието си и се понасяли на белите си коне.
Разнесла се славата на девическата конница далече зад Рудина. Някои от съседните владетели похвалили Куна, други и завидели, а трети не могли да и простят, че тя, младата и красива девойка е по-умна и по-храбра от техните синове. Така между тях и Рудина възникнали спорове и разногласия. А турците вече навлизали в южните български земи и наближавали Филипополис. Тогава Куна взела 50 от своите девойки и с тях обиколила всички близки и далечни български владения. На запад стигнали до Видинското царство, на юг - до Солун и Охрид, на изток до - Търновград и Добруджанското царство. Навсякъде тя молела да обединят силите си, да дадат отпор на турците, да спасят свободата си.
Всички дали обещание пред девойката, че ще изпратят войските си срещу врага, но не изпълнили обещанието си, не се отзовали на молбата и, а турците това и чакали. Едно по едно те побеждавали и завладявали отделните български царства и господарства и скоро наближили войводство Рудина.
Радю укрепил южната граница,  войводата Драгостин – западната, а Куна – източната.
Турците знаели за силата на девическата конница, затова нападнали от запад. Завързал се бой и докато Радю да дойде на помощ турците пленили войводата. Те му предложили,че ще остане жив само ако даде дъщеря си Куна за седма жена на Осман паша, а Рудина стане васална на султана. Драгостин отказал. Не можел той да покруси чистата душа на дъщеря си. Не искал да мърси вярата на народа си и да жертва свободата му. Затова отговорил:
- За дъщеря ми няма по-топла стряха от бащината, по-чисто небе от родното, а за народа няма по-мило от свободата.
На другият ден Куна получила вест от турците: ако даде десет крини жълтици ще получи трупът на баща си, ако не – ще го хвърлят в една дълбока пропаст да го късат орли и гарвани.
Нямало какво да прави Куна – изпратила жълтиците и получила трупа на баща си. Събрал се народът,оплакали войводата, погребали го, а след това тържествено избрали за свой владетел девойката Куна.
В нейните нежни ръце, които умело въртели меч и хвърляли копие, поверил народът живота си. На нея възложили мечтите и надеждите си. А тя горда и красива, гледала на тях с такава обич и топлота, че те усетили величието и всеотдайността и. Решили и провъзгласили войводството си за Кралство, а Куна за кралица на Рудина. С блестяща корона на главата си,права до трона, Куна Кралица се заклела пред народа си, че ще брани до смърт свободата и независимостта им. Радю бил избран за войвода и пръв помощник на кралицата.
Още същата вечер тя оставила скъпата корона върху трона, изсвирила с бойния си рог и девическата конница се строила пред нея. Повела ги Куна към придошлия Искър, преплували мътните му води, изкачили се по отсрещните планини и тихо заобиколили турците. По сред нощ, когато те спокойно спели под белите си шатри, девойките ги нападнали и докато съмнало турската войска била разбита до крак. Оставили жив- Всички да опитаме сабята си в тялото му! – изкомандвала Куна. Миг след това от него не останало нищо.
По заповед на Куна златото, което намерили в лагера на врага било раздадено на народа.
Изплашили се турците от Куна и оставили на мира Кралство Родина, а славата на Куна Кралица се разнесла по всички български земи. Тръгнали царски синове да я искат за жена, но тя всички отпращала с празни надежди. Обичала Куна синът на Радю – хубавият и храбър знаменосец Никола. Обичала го и само пред неговия поглед свеждала очи. Обичал я и той, но и двамата знаели, че не е време за сватби и веселби .Докато турците са тук по българските земи трябва да се мисли само за отбрана.
Минали доста години. Паднало Търновското царство, паднали източните царства, а Видинското било обсадено.
Събрали турците най-добрите си войски и се върнали пак към Кралство Рудина. Готова била да ги посрещне Куна Кралица. Девическата конница пазела границата на най-трудното място. Радю войвода се укрепил се укрепил в поречието на Искъра, а стария болярин Тоньо разположил войските си оттатък реката Панега.
Цял месец напирали турците, мъчели се да пробият отбраната, но напразно. Най-после се намерил един предател – грък. Той търгувал с Кралство Рудина и знаел добре всички пътища и пътеки към него. Срещу голям откуп той превел турците по една козя пътека и се озовал в гръб на девиците. Настанал страшен бой. Девойките налитали като тигрици – блъскали,сечели,биели, но турците напирали с голяма сила. Нямало що  - трябвало да отстъпят крепостта. Отстъпвали и другите войски, а с тях и цялото население. Укрепили се в Калето, в непристъпните скали, а отвън турците се мъчели да пробият дебелите стени и да влязат вътре.
Така рудинчани прекарали в обсада цяло лято. Нивите им останали не пожънати, сеното – неокосено, а храната в крепостта намалявала.
Наближавала есента, а след нея иде зимата. Глад и студ чакали шепата храбър народ. Трябвало нещо да се измисли,нещо да се направи за спасяването на хората.
Куна Кралица непрекъснато обикаляла крепостта, окуражавала войниците, шегувала се с девойките, успокоявала жените, но мисълта и винаги била заета с това как да спаси народа си.
Най-после тя решила и издала заповед: всички жени да отрежат дългите си коси. От тях да изплетат дълги въжета и всяка нощ от най-непристъпното място от скалите да се спускат хората и оттам да се пръснат из горите далече от тука и да спасяват живота си кой как може.
- Ти, Радю, с най-добрите си войници ще слезеш пръв и всяка нощ ще посрещаш и отпращаш слезлите хора и когато всички се спасят, последни вие ще напуснете скалите!
Всичко станало както Кралицата наредила. Отрязали жените косите си, изплели дълги въжета и всяка нощ по тях се спускал народа. Най-после се спуснали и смелите девойки – верните войници на Куна Кралица. Прегърнала ги тя, заплакала и рекла:
- Сестрици мои, прощавайте! Ако можете да се спасите ще се радвам безкрайно, ако не можете – умрете достойно като българи! Смъртта за Рудината е равна на вечен живот.
Слезли девойките,преплували Искъра и навлезли в малко поле под голяма гора. Турците ги усетили и изпратили войска подир тях. Завързал се жесток бой.Бой за живот и смърт. Девойките се били смело, хвърляли се като лъвици срещу врага или забивали ножа в гърдите си, но нито една не паднала жива в ръцете на турците. От тогава до днес това поле се нарича Девиче поле. Това име му е дадено в чест на падналите за род и Рудина български девойки. В долният край на Девиче поле има изворче с чиста бистра вода. Казват, че този извор е бликнал след боя за да ни напомня за чистата, жива и силна обич на девойките.
От най-високата бойница на Калето Куна Кралица гледала гибелта на своите войници и проливала горещи сълзи за тях.
След като изпратила и последните свои поданици, в Калето останали само Куна и майка и.
- Майко, кажи ми сега какво да правя? – попитала тихо Куна със сълзи на очи.
-  Дъще, ти живя за народа си, за Рудината и за свободата ни. Сега, когато загуби всичко,защо ти е повече живота? Досега твоя живот беше ясен ден, а от сега нататък  ще бъде тъмна нощ!Т акъв живот не бих пожелала на детето си! Потърси спасението си в пропастта! Тук в тези скали си родена, тук, в тях ще трябва да умреш!
Куна се навела, целунала майка си ,прегърнала я, огледала се в тъмните и очи и прошепнала:
- Благодаря ти, майко,за съвета! Благодаря ти, че ме роди със сърце готово за жертва. Радвам се, че ще умра българка! – поклонила се ниско пред майка си и тръгнала към пропастта.
- Не, не, не! – закрещял младия знаменосец Никола, който се върнал тайно и потулен зад стената на двореца слушал разговора между майката и дъщерята. – Не, не, не! – викал той и се спуснал да прегради пътя на Куна,но тя го изпреварила и скочила в пропастта.
Нейната дълга руса коса се закачила на една издадена скала, откъснала се и останала да виси там.
В същото време турците разбили тежката желязна порта и влезли в двореца. Тук намерили само трупът на старата майка, която не могла да преживее гибелта на единствената си дъщеря и на любимия си народ. До нея с див поглед в очите стоял Никола и крещял с колкото сила имал:
- Не, не, не! Недей! Не скачай в пропастта!
Турците го подгонили, а той продължавайки да вика побягнал към отсрещния чукар и се хвърлил от него. Тази скала носи неговото име –
Николов чукар.
Турците искали на всяка цена да хванат жива Куна Кралица, затова претърсили целия дворец, но никъде не я намерили. Най-после погледнали в пропастта и видели да виси от скалата само косата и.
Тази коса и до днес виси. Вятърът я поклаща леко, тя се вее встрани, люлее се и пак затихва – дълга, лъскава женска коса. Векове наред стои там на скалата. Хората идват, сочат я, гледат я, чудят се, разговарят за нея, а после си мият лицето с бистрата вода на езерото, което извира под тази скала. Говори се, че по-рано тук не е имало вода. Езерото е избликнало веднага след като е паднало тялото на Куна Кралица. Водите му погълнали това красиво тяло за да не го намерят турците и да не се гаврят с него. Това езеро и сега блика под скалата. Наричат го Сини вир.
Така цялата природа тук, цялата местност сякаш е взела участие в тази велика борба. Борба на живот и смърт между два различни народи. Борба за свобода и независимост на нашия народ.   
И като погледна внучката си в очите баба Вела рече:
- Сега, Куне, ти вече знаеш на кого си кръстена. Бих искала освен името на тази велика българка да носиш и нейното сърце – голямо и чисто, пълно с любов към народа,родината и свободата ни. Българско сърце.
- Добре, бабо! – рече Кунето. Прегърна баба си и се притисна до нея.
Баба Вела помълча, помълча… Погали внучката си по косата. После стана бавно, хвана я за ръка и пое обратно към селото.
- Минали години – продължи тя – спасилият се народ почнал да се завръща по родните места. От дворецът на Куна Кралица и крепостта намерили само основите. Турците го ограбили,запалили, разрушили и отминали.
Мъчно било на рудинчани за тези места. Не могли да се откъснат от земите си и основали ново село, което в чест на Куна Кралица нарекли Кунино.
След години се завърнал и Радю войвода. С някои семейства на свои войници той основал съседно село, което сега носи неговото име – Радовене.

Информатори / Автори
Петя Вутимска - читалище "Ц. Гановски" - с. Кунино
Споделяне

Истории от Кунино

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa