КЪМ БИОГРАФИЯТА НА БОТЕВИЯ ЧЕТНИК ВАСИЛ ЦВЕТКОВ ВЪЛКОВ ОТ СЕЛО КА̀МЕНО ПО̀ЛЕ, ВРАЧАНСКО

КЪМ БИОГРАФИЯТА НА БОТЕВИЯ ЧЕТНИК ВАСИЛ ЦВЕТКОВ ВЪЛКОВ ОТ СЕЛО КА̀МЕНО ПО̀ЛЕ, ВРАЧАНСКО

Полк. Петър Петков*

Малко известен исторически факт е, че ботевият четник Васил Цветков Вълков, който през бунтовната пролет на 1876 г. се присъединява към четата на Христо Ботев (1848-1876 г.), е родом от село Ка̀менопо̀ле, Врачанско(по това време жител на село Бута̀н).

Според оскъдните данни, с които разполагам, Васил Цветков Вълков е роден около 1840 г. в с. Ка̀менопо̀ле. В средата на 50-те години на XIX век неговото семейство, заедно с това на чичо му Иван Вълков,се преселва в с. Бута̀н.

„Обаятелна личност е каменополецът Иван Вълков, който в 1856 г. открива училище в с. Бута̀н, а по-късно става тук свещеник, пише впоселищното проучване „Камено поле“ (Враца, 1979 г.). (1) Това е същият поп Иван с прочутото „Попово ханче“, който на 17 май 1876 г. възторжено посреща в с. Бута̀н Христо Ботев и неговата чета, а братовият му син Васил Цветков Вълков се присъединява към четата…“

„Неочаквано през един късен следобед на 17 май 1876 г. в с. Бута̀нпристига Ботевата чета, която същия ден е слязла от парахода „Радецки“ на Козлодуйски бряг, пише археологът и краевед Богдан Николов (1926-1997 г.) в сборника с поселищни проучвания „От Искър до Огоста.История на 151 села и градове от бившия Врачански окръг.“ (С., 1996).(2) Изморените четници се настанили на почивка около трите ханчета: Диновото, Поповото и Раковото. Войводата Христо Ботев и щабът на четата отседнали в Поповото ханче, което и до наши дни е запазено. Бутанчени отначало се стъписали, но скоро разбрали какви хора са дошли и започнали да им носят пити домашен хляб, сирене и вода. Жените се кръстели и целували знамето на четата. (Стоянов, Захари. Христо Ботев - опит за биография. С., 1946, с. 392).

Дейците на местния революционен комитет бързо се разпоредили и над пълноводната р. Огоста бил направен мост от коли, по който да премине четата. При всичко това никой не се противил на заповедите на комитета. (Стефанов, Xр. Към въпроса за прехода на Ботевата чета и установяване на революционна власт в с. Бутан. - В: сб. Военноисторически сборник, С., 1968, кн. 2, с. 28-37).

Към обоза на четата, стъкмен още в Козлодуй, се присъединили нови петима колари: Тодор ТончовЛукарски и неговият син Томо, ГуноЧунов, Димитър Дамянов Лихарски и Симеон СавчовСимеоновски. От с. Бутан към четата на Христо Ботев се присъединили и следните доброволци: Тончо Кунчев Горунски и Иван Тонев - и двамата били преселници от Тетевен в Бутан, Марко Василев от Враца, по професия обущар, който държал бакалия в Бута̀н, Васил Цветков Вълков - братов син на поп Иван Вълков, Спас Цеков Кънов, Величко Пецов Стайков, Дичо Кътов Панов - убит в сраженията на Милин камък, Петър Димитров Семов - също загинал в битката на Милин камък, и Стамен Първанов Шунелски, който е намерил смъртта си след разгрома на четата. (Николов, Б. Четници и колари от с. Бута̀н, които на 17 май 1876 г. се присъединяват към Ботевата чета. -В: Алманах „Околчица“, С., 1983, с. 180-185). Така жителите на с. Бутан изживяват един ден свобода и отдават своята дан за освобождението на България.“

„От Бута̀н към четата се присъединяват Марко Василев Бошнаков от Враца, Васил Цветков Вълков, Иван Тонев от Тетевен и петима селяни, които тръгват с обоза, допълват Иван Унджиев(1902-1979 г.) и Цвета Унджиева(1930-200 г.) вмонументалната монография „Христо Ботев - живот и дело“ (С., 1975 г.)(3) Трима от тях се върнали след боя при Милин камък, а двама изчезнали безследно.“

„Според едно последно твърдение, което се позовава предимно на несигурни спомени, събрани в ново време, от Бута̀нсе присъединили към четата девет души и около осемнадесет колари, които тръгнали с обоза, поясняват в бележка под линия Иван и Цвета Унджиеви (4). Деветимата нови четници били Тончо Кунчев (от Тетевен), Марко Василев Бошнаков, Иван Тонев, Васил Цветков Вълков, Спас Цеков, Величко Пецов, Стамен Петров Шунелски, Дичо Йотов Кътовски, Петър Димитров Пръшковски. Между коларите били Тодор ТомчевЛукарски, Иван Цеков, Гунчо Чуков, Гено Глигорски и др., чийто имена са неизвестни. (Стефанов, Хр. Към въпроса за прехода на Ботевата чета и установяване на революционна власт в с. Бута̀н. - В: сб. Военноисторически сборник, С., 1968, кн. 2, с. 31-32).

„Броят и имената на всички нови четници от Бута̀нне са уточнени, но са известни повече от девет души бойци и около петнайсетина колари, тръгнали с обоза на четата, пише в краеведския материал „Пристигнал ми е Ботев капитан у село Бута̀н“ от проекта на Регионална библиотека „Христо Ботев“ - Враца „Карта на времето - дигитален архив на регион Враца XX век“. (5)Броят на колите също не е точно установен, но по спомени на колари и останали живи Ботеви четници той бил голям, те обособили „подвижно прикритие“ и съпроводили четата до Милин камък и с тяхна помощ били отблъснати всички атаки на черкезките конници по пътя на четата. На Милин камък те били освободени да се върнат, но никоя кола не се прибира в Бута̀н, тъй като били разграбени от черкезите, а и самите колари, за да се скрият от преследвачите, ги изоставили. Повечето от коларите се връщат в селото, но някои били избити по пътя.

„Безспорен съзаклятник бил терзията Томчо (Тончо) Кунчов (Тетевенец), който работел в „Борделя” (хан) на дедо Тончо Лукарски и сам си бил приготвил четническо облекло, та кога Ботевата чета навлезла в селото, той набързо се стъкмил и се присъединил към четата в униформа, в каквато са били облечени и четниците.“

Голяма част от бутанчаните, присъединили се към четата, са безследно изчезнали. За двама от тях след Освобождението се носел слух, че се укрили в едно дере, но впоследствие били предадени и избити от башибозуците към врачанските села. Завърнали се живи Васил Цветков и Величко Пецов. Васил Цветков, обхванат от възторг при появата на Ботевата чета, откраднал оръжието на чичо си поп Иван, който държал Поповото ханче и веднага се явил, заедно с останалите доброволци. След разгрома на четата, той се укривал в мазето на Поповото ханче и се готвел при първи удобен случай да преплува Дунава, но комшийско дете го видяло и издало. Арестуван е и съден в Русе.“

(…) „Любопитни подробности от „комитското житие“ на Спас Цеков научаваме от неговия зет Петър Георгиев, р. 1899 г., четем още в „Карта на времето - дигитален архив на регион Враца XX век“ (6): „През 1875 година Спас става член на местния революционен комитет и дава клетва. Били са неразделни приятели с Васил Цветков Вълков. Когато четата пристига в Бутан, Спас е бил у Василови. Когато четниците напускат Бутан, Васил и Спас тръгват с тях. Спас само за минутка се отбива в дома си, та да вземе ножа си и опанджака. Взема и една казма, за която му поръчали четниците. Спас и Васил са вървели в челната колона на четата...

След Освобождението Спас Цеков разказваше в спомените си, че като преминали през река Бързина четниците изпратили човек за село Галиче с поръчение да изведе галишките въстаници и да се присъединят към четата, но нищо не знае какво е станало с пратеника. Пътували цяла нощ, спирали на почивка в Борован. Зората ги заварила в село Баница. Тук отново били нападнати от черкези и затова се укрепили на петия връх на Милин камък, където през целия ден се водело кръвопролитно сражение. На Милин камък Спас помага за укрепването на позициите на четата. Казмата, която носел, влиза в работа. Вечерта, когато се придвижвали към Веслец, Спас и Васил се откъснали от четата и загубили другарите си. В лутането стигнали село Тишевица, където Васил имал роднини. От тук на втората нощ се връщат в Бута̀н. Спас се крие известно време, но Васил е предаден и арестуван.“

Вместо заключение:На този етап от моето проучванене успях да открия писмени сведения за съдбата на ботевия четник Васил Цветков Вълковот с. Ка̀менопо̀леслед Освобождението.Предполагам, че след като излежава своята присъда за участието си в Ботевата чета се завръща в с. Бута̀н, където продължава да живее до смъртта си. За съжаление, не се знаекои са неговите потомци…

Открит остава и въпросът: От кой каменопо̀лски род (фамилия) произхожда този малко известен поборник за българската свобода, чието име незаслужено е потънало в забвение и с който с. Ка̀менопо̀ле(а не само с. Бута̀н) би  трябвало да се гордее?

*Полк. Петър Цеков Петкове роден на 5 септември 1949 г. в с.Ка̀менопо̀ле, Врачанско.

Основно образование завършва в родното си село (1964 г.), средно образование - в Художествена гимназия - София (сега Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“), специалност „Рисуване“ (1969 г.) и висше образование -в Академия Министерствовнутренних дел СССР в Москва (1980 г.).Има и юридическо образование, придобито през 1992 г.

Дългогодишен служител е в системата на Министерство на вътрешните работи (МВР) на Република България, в т. ч. е заемал редица ръководни полицейски длъжности.

В свободното си време се занимава с краезнаниеи каменоделие, обича също да рисува.

Автор е на краеведските книги „Камено поле - кратка история“ (Враца, 2010 г.,) и „Пътеводител по долината на река Ръ̀чене в с.Ка̀менопо̀ле, община Роман (с. Ка̀менопо̀ле, 2025 г.).

Бележки:

1. Николов Б., Машов Сп., Шишков Цв. „Камено поле“, Враца, 1979 г., с. 35.

2. Николов Б. От Искър до Огоста. История на 151 села и градове от бившия Врачански окръг., София, 1996 г., с. 36.

3. Унджиев Ив., УнджиеваЦв. „Христо Ботев - живот и дело“, София, 1975 г., с. 740.

4. Пак там, с. 740-741.

5. Държавен архив - Враца, ф. 1314, оп. 1, а. е. 163, л. 10.

6. Държавен архив - Враца, ф. 1314, оп. 1, а. е.163, л. 11.

***

Текст под снимките:

01. „Ботевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй“, Художник: Димитър Гюдженов (1891-1979 г.), 1949 г.

02-03: Поповото ханче в с.Бута̀н, община Козлодуй. Снимка: Руслан Донев/ БТА, 16 май 1988г.

04:Поповото ханче в с. Бута̀н, община Козлодуй. Снимка: „Карта на времето - дигитален архив на регион Враца XX век“, Регионална библиотека „Христо Ботев“ - Враца.

05: Поповото ханче в с. Бута̀н, община Козлодуй. Снимка: Българско национално радио, 2023 г.

06-09: Поповото ханче в с. Бута̀н, община Козлодуй. Снимка: PlamenStefanovPhotography, 2014 г.

10: Полк. Петър Цеков Петков.

11: Петър Петков, „Камено поле - кратка история“ (Враца, 2010 г.), корица.

12: Петър Петков, „Пътеводител по долината на река Ръ̀чене в с. Ка̀менопо̀ле, община Роман" (с. Ка̀менопо̀ле, 2025 г.), корица.