Ка̀мено по̀ле в историческо-географско-етнографски пътеписни проучвания на Феликс Каниц

Ка̀мено по̀ле в историческо-географско-етнографски пътеписни проучвания на Феликс Каниц (1829-1904 г.)

Австро-унгарският пътешественик,учен (археолог, етнограф, географ) и художник Феликс Каниц (1829-1904 г.) е личност с изключително значение за опознаването на българските земи в годините непосредствено преди Освобождението на България от османско владичество през 1878 г. От 1860 г. до 1875 г. тойобхожданадлъж и нашир ДунавскаБългарияцели 18 пъти, като посещава повече от 3 200 български села и градове.

Резултатите от историческите, географските и етнографските проучвания, които прави по време на тези обиколки, Каниц обобщава в своя капитален научен труд „Дунавска България и Балканът. Историческо-географско-етнографски проучвания от 1860 г. до 1879 г.“ (оригинално заглавие: „Donau-BulgarienundderBalkan. Historisch-geographisch-ethnographischeReisestudienausdenJahren 1860-1879, Band I-III, von F. Kanitz“), който излиза в три тома през периода 1875-1879 г. По оценка на специалистите, това е най-пълният и сериозен пътеводител за историята, географията и етнографията на българските земи от втората половина на XIX век, за което напълно заслуженоавстро-унгарският пътешественик си спечелва прозвището „Колумб на Балканите“.Книгата е посрещната с голям интерес от европейската общественост и донася на автора златен медал на Парижкия географски конгрес през 1876 г.

При една от своите обиколки на Дунавска България, през лятото на 1871 г., Феликс Каниц преминава на 2 август с. г., на път от Оряхово (Рахова) за Етрополе, през село Ка̀менопо̀ле. Впечатленията си от това посещение той описва в глава V „По течението на Искър, Скът, Огоста и Панега през Златишкия Балкан за Етрополе“ (Шесто преминаване на Балкана) на второто преработено издание на „Дунавска България и Балканите. Историко-географско-етнографски проучвания от 1860 г. до 1879  г., Том II, с 29 илюстрации в текста и 10 таблици“ (Лайпциг, 1880 г.):

„218-метровият склон при Габаре (надморска височина 190 м) в неговите тънкопластови варовици към южното плато, високо 408 м, бе твърде уморителен за изкачване. Когато обаче достигнахме височината при богатото българско село Драшан, бяхме възнаградени от един пълен с наслада изглед към богато разчленената гориста тераса, от която извират многобройните извори на Чомаковската река. Тук най-после се сложи край на строежа на троглодитопобнии къщи, скрити напълно в земята. Твърдите пластове пречат на прилагането на този най-примитивен от всички видове строеж. Тъй като напуснахме льоса, то и изгледът промени общия си тон. Платото на богатия Каменопол (130 български двора) и на изолираната му черкезка колония бе оживено от твърде много стада говеда и коне от хубава порода. На юг се очертават високите успоредни вериги, едва означени на нашите карти. Още тук предположих, че при Враца ще ме чака много тежка работа.

Каменопол има каменен мост с три свода и хубава църква с икона на Св. Богородица над входа й. След кратък престой продължих, за да достигна след около два часа до Искъра, правещ тук много завои. Това стна под Радювене. Водата на реката е зелена и движейки се покрай коритото, достигнахме до българското село Кунино, наброяващо 150 къщи“. (Donau-BulgarienundderBalkan. Historisch-geographisch-ethnographischeReisestudienausdenJahren 1860-1879, II. Band (Leipzig, 1880), s. 178).

Георграфското местоположение на с. Ка̀менопо̀ле е отразено в „Оригинална карта на Дунавска България и Балканите: изготвена въз основа на собственото опознавателно пътуване на Ф. Каниц в годините 1870-74“ („Original-KartevonDonau-BulgarienunddemBalkan: nachseineneigenenReise-AufnahmenindenJahren 1870-74 ausgeführtvon F. Kanitz“), издаденав мащаб 1:420 000през 1877 г. и преиздадена през 1880 г.

Тази изключително прецизна и подробна географска карта попълва „белите полета“ на съществуващите до този момент географски карти на Дунавска България. Върху нея са нанесени над 3 000 топонима, в т. ч. 2300 селища, 35 манастира, пътища и крепости. Тя е използвана от руското командване по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. и на Берлинския конгрес на Великите сили през 1878 г. за установяване следвоенните граници на Балканския полуостров. За нея Каниц е награден с руския орден „Св. Ана“ с брилянти.

Върху картата с. Ка̀менопо̀ле е отбелязано с името Kamenopolje, а река Ръчене (Хърчене) с хидронимаKamenopolska. Любопитно е, че между Kamenopolje(Камено поле) и G. Besevica (Горна Бешовица), на десния бряг на рекаKamenopolska (Ръчене) югозападно от Kamenopolje в посока Cakonica (Цаконица),е отбелязано населеното място Abasköi (Абаскьой), чието название навярно идва от турски: Aba (горна дреха) и köy (село) или е свързано с етнонима „абаси“ - етническа група от Северозападен Кавказ, обитаваланавремето западните райони на днешна Абхазия, които са смятани за предци на съвременните абхазци и абазини.

Макар и кратки, пътеписните бележки на Феликс Каниц за с. Ка̀менопо̀ле в капиталния му научен труд „Дунавска България и Балканът. Историческо-географско-етнографски проучвания от 1860 г. до 1879 г.“ и в неговата „Оригинална карта на Дунавска България и Балканите: изготвена въз основа на собственото опознавателно пътуване на Ф. Каниц в годините 1870-74“ са ценниисторически/географски/етнографскиизвори за миналото на с. Ка̀менопо̀ле (в оригиналния текст и карта на Каниц: Kamenopol и Kamenopolje).

***

Снимки:

01. Феликс Каниц (1829-1904 г.) - австро-унгарски пътешественик, учен (археолог, етнограф, географ) и художник Феликс Каниц (1829-1904 г.), автор на книгата „Дунавска България и Балканът: Историческо-географско-етнографски пътеписни проучвания 1860-1879 г.“, издадена в три тома през периода 1875-1879 г. и на „Оригинална карта на Дунавска България и Балканите: изготвена въз основа на собственото опознавателно пътуване на Ф. Каниц в годините 1870-74“, издадена през 1877 г. и преиздадена през 1880 г.

02. „Дунавска България и Балканите. Историко-географско-етнографски проучвания от 1860 г. до 1879 г., Том II, с 29 илюстрации в текста и 10 таблици“, второ преработено издание (Лайпциг, 1880 г.).

03-04. „Дунавска България и Балканите. Историко-географско-етнографски проучвания от 1860 г. до 1879 г., Том II, с 29 илюстрации в текста и 10 таблици“, второ преработено издание (Лайпциг, 1880 г.), стр. 178.

06-07. „Оригинална карта на Дунавска България и Балканите: изготвена въз основа на собственото опознавателно пътуване на Ф. Каниц в годините 1870-74“ („Original-KartevonDonau-BulgarienunddemBalkan: nachseineneigenenReise-AufnahmenindenJahren 1870-74 ausgeführtvon F. Kanitz“), издадена през 1877 г. и преиздадена през 1880 г.

***

Мирослав Гетов,

председател на Краеведското дружество към НЧ „Просвета 1925“ - гр. Мездра