СЕЛО КАМЕНО ПОЛЕ, ВРАЧАНСКО- ОКОЛИЙСКИ ЦЕНТЪР (1880-1882 г.)

На 10 май 1880 г. ІІ Обикновено народно събраниеприема Закон за административното разделение на Княжество България, който е утвърден с Указ №226 на Княз Александър I Батенберг от 23 май 1880 г. (1) С него се премахват дотогавашните 5 губернии и се закриват 10 от съществуващите 31 окръзи, а останалите 21 окръзи се преименуват на окръжия. Окръжията се поделят на околии, които имат население от 20 до 40 хил. души. Броят на околиите и техният териториален обхват се определят от Министерския съвет.

С решение на Министерския съвет с министър-председател Драган Цанков, утвърдено с Указ №317 на Княз Александър I Батенберг от 26 юни 1880 г. (2), съществуващите в Княжеството 21 окръжия са разделени на 58 околии. В т. ч. Вратчанско окръжие с административен център гр. Вратца, което обхваща две околии със седалища: гр. Вратца и с. Камено поле.

По този начин с. Камено поле получава статут на околийски център. В състава на Каменополска околия влизат 35 села от сегашните Врачанска, Ловешка и Плевенска области, в т. ч. 13 общини:

• Долна Бешовица (община), Камено поле (община), Кунино (община), Радовене, Роман, Синьо бърдо (община) и Струпец от сегашната община Роман;

• Брусен, Влашко село (дн. Царевец, община), Горна Бешовица (община), Горна Кремена, Долна Кремена (община), Кален, Лик (община), Ослен Криводол, Старо село и Цаконица от сегашната община Мездра;

• Баница (община),Вировско (община), Върбица, Голямо Пещене (община), Горно Пещене, Мало Пещене, Мраморен, Оходен и Тишевица от сегашната община Враца;

• Буковец (община), Габаре, Драшан, Комарево и Тлачене от сегашната община Бяла Слатина;

• Джурилово (дн. Нивянин), от сегашната община Борован;

• Беленци и Карлуково от сегашната  община Луковит;

• Орешене (община) от сегашната община Ябланица.

Според предварителните резултати от първото преброяване на населението в Княжество България, проведено на 1 януари 1881 г., 35-те села, които влизат в състава на Каменополска околия, имат общо 29 095 жители (3), а според окончателните резултати - 29 371 жители. (4)

Село Камено поле, според окончателните резултати оттова преброяване, по него време има 1540 жители. (5)

С Указ №339 на Княз Александър I Батенберг от 1 юли 1880 г. за началник на Каменополска околия е назначен Ангелаки х. Иванов Сокачев (1847-1917 г.) - поборник опълченец, участник в Руско-турската война 1877-1878, привърженик на Либералната партия (цанковисти), русофил, един от най-уважаваните врачански адвокати след Освобождението. (6)

Той е син на известния врачански абаджия х. Иванчо Сокачев и баща на подп. Иван Ангелов (Ангелакиев) Сокачев (1887-1949 г.) - български военен деец и общественик, участник във войните за национално освобождение и обединение 1912-1913 г. и 1915-1918 г., както и в заключителната фаза на Втората световна война 1944-1945 г., виден деятел на организираното ловно движение у нас, член на ръководството на Българския олимпийски комитет, писател и журналист, автор на популярната фронтова песен „Ален мак“ (Чаталджа, 1913 г.).

По спомени на каменополчени, потомци на съвременници на описваните събития, околийското управление се е помещавало в една от лаловските къщи, граничещи с днешната къща на Банко Пенов Шишковски. (7)

През 70-те години на XX век археологът от Исторически музей - Враца Богдан Николов (1926-1997 г.) посещава Камено поле и със съдействието на съпругата на местния бакалин ТихолТетевенеца - Мария (Миша), в чийто дом е живял околийският управител, намира кръгъл бронзов печат, в средата на който е гравиран гербът на Княжество България, а наоколо има надпис: „КАМЕНОПОЛСКИЙ ОКОЛИЙСКИЙ НАЧАЛНИКЪ“. (8)

През пролетта на 1881 г., след осъществения от Княз Александър I Батенберг държавен преврат, с който българският монарх впоследствие суспендира Търновската конституция и установява т. нар. „Режим на пълномощията“ (1881-1883 г.), с княжески Указ №405 от 24 май 1881 г. Ангелаки х. Иванов Сокачев е уволнен „по собственото му желание“ от длъжносттаКаменополски околийски началник (9), арестуван е и хвърлен в затвора (10), а на негово място е назначен Димитър Атанасов Катранов (1830-1905 г.), известен и като „чорбаджи Митю“.

Той е роден в Свищов в семейството на заможния търговец Атанас Катранжиоолу (чорбаджи Танаско) и ФицаАтанасович. Развива успешна търговска дейност и адвокатска практика в Оряхово. След Освобождението е назначен от Временното руско управление за председател на Берковския окръжен съд, а впоследствие става председател на Ряховския окръжен съвет. Като такъв участва „по право“ в заседанията на Учредителното събрание в Търново през 1879 г. (11)

Димитър Катранов, който е привърженик на Консервативната партия и на „Режима на пълномощията“ на Княз Александър I Батенберг, заема длъжността Каменополски околийски началник само три месеца. С княжески Указ №728 от 21 август 1881 г.за „промѣняване климата“ Оряховският околийски началник Ангел Статкове назначен за Каменополски околийски началник, а Каменополският Димитър Катранов - за „Рѣховски околийски началникъ“. (12)

През разглеждания период, 1880-1882 г., в с. Камено поле се разкриват различни околийски служби, като например Мирово съдилище с мирови съдия Никола Иванов. (13)

С Указ № 573 на Княз Александър I Батенберг от 28 юли 1882 г. се утвърждава нов Закон за административното деление територията на Княжеството. (14) С него окръжията са редуцирани от 21 на 14, а околиите - от 58 на 56. Променен е и териториалният обхват на Врачанско окръжие, което вече включва 4 околии: Врачанска, Оряховска, Белослатинска и Орханийска. Така с. Камено поле губи статута си на околийски център и става съставно село (община) на Белослатинска околия.

С Решение на Министерския съвет от 16 октомври 1883 г.(15) 35-те села от бившата Каменополска околия са включени в състава на:

• Врачанска околия - Баница, Брусен, Влашко село (дн. Царевец), Горна Бешовица, Горна Кремена, Горно Пещене, Голямо Пещене, Долна Бешовица, Долна Кремена, Кален, Лик, Мраморен, Ослен Криводол, Старо село, Струпец, Тишевица и Цаконица;

• Белослатинска околия - Буковец, Вировско, Върбица, Джурилово (дн. Нивянин), Драшан, Габаре, Мало Пещене, Камено поле, Комарево, Кунино, Оходен и Тлачене;

 • Луковитска околия - Беленци, Карлуково, Радовене, Роман и Орешене;

• Орханийска околия - Синьо бърдо.

В заключение:

През периода 26 юни 1880 г. - 28 юли 1882 г. с. Камено поле, Врачанско окръжие е околийски административен център на 35 села от днешните Врачанска, Ловешка и Плевенска области с население приблизително 30 хил. души.

Поради настъпилите съдбоносни политически събития в Княжество България, суспендиране на Търновската конституция и установяване на т. нар. „Режим на пълномощията“, най-вероятно по конюнктурни причини (Камено поле е една от „крепостите“ на либералите във Врачанско) в края на този период селищетона десния бряг на река Ръченегуби статута си на околийски център и „за наказание“е „понижено“ само в община, включена в състава на Белослатинска околия.

Апропо, през следващите няколко десетилетия населението на с. Камено поле постепеннонараства, както следва:

• 1880 г. - 1 540 жители (1 489 българи и 51 цигани),

• 1887 г. - 1 534 жители (1 469 българи и 65 цигани),

• 1892 г. - 1 622 жители (1 568 българи и 54 цигани),

• 1900 г. - 1 694 жители (1 640 българи, 40 цигани и 14 помаци),

• 1905 г. - 1 897 жители (1 781 българи и 116 цигани),

• 1910 г. - 2 025 жители (1 926 българи, 98 цигани и 1 грък).(16)

Нарастванетона населението на с. Камено полепродължава до 1946 г., след което прогресивно намалява: 1926 г. - 2 267 жители, 1934 г. - 2392 жители, 1946 г. - 2 488 жители, 1956 г. - 2 215 жители, 1965 г. - 1876 жители, 1975 г. - 1 539 жители, 1992 г. - 1 060 жители(17). За да достигне към 15.06.2025 г. - 561 жители по постоянен адрес и 643 жители по настоящ адрес.

Бележки:

1. Държавен вестник, год. I, бр. 45, 28 май 1880 г., с. 2.

2. Пак там, год. I, бр. 55, 5 юли 1880 г., с. 1.

3. Предварителни резултати от преброяването населението на 1 януарий 1881 г., София, 1881 г., с. 6.

4. Списък на населените места (по преброяването на населението на 1 януарий 1881 г.), София, 1885 г.

5. Пак там, с. 33.

6. Държавен вестник, год. I, бр. 59, 26 юли 1880 г., с. 1.

7. Петков П. Камено поле. Кратка история., Враца, 2010 г., с. 36.

8. Пак там, с. 37, вж. също: Николов Б., Машов Сп., Шишков, Цв. Камено поле., Враца, 1979 г., с. 40.

9. Държавен вестник, год. III, бр. 35, 27 май 1881 г., с. 1.

10. Петков П. Камено поле. Кратка история., Враца, 2010 г., с. 38-39.

11. Палангурски, М. Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.-16.IV.1879 г., София, 2014 г., с. 153.

12. Държавен вестник, год. III, бр. 63, 2 септември 1881 г., с. 2.

13. Пак там, год. IV, бр. 76, 17 юли 1882 г., с. 8.

14. Пак там,год. IV, бр. 91, 21 август 1882 г., с. 1-3.

15. Пак там, год. V, бр. 83, 2 август 1883 г., с. 3-4.

16. Списък на населените места в Царство България от Освобождението(1879) до 1910 година. Сравнителен историко-етнографски преглед., София, 1921 г., с. 226.

17. Николов Б. От Искър до Огоста. История на 151 села и градове от бившия Врачански окръг., София, 1996 г., с. 204-208.

 

Надписи към снимките:

00.Детайл от Специална карта на Княжество България и Източна Румелия от Фридрих Хандке, 1880 г.

01.Алекса̀ндър I Ба̀тенберг (1857-1893 г.) - Княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 г. - 26 август 1886 г.

02. Държавен вестник, год. I, бр. 55, 5 юли 1880 г., с. 1.

03. Държавен вестник, год. I, бр. 55, 5 юли 1880 г., с. 1.

04. Държавен вестник, год. I, бр. 55, 5 юли 1880 г., с. 1.

05. Държавен вестник, год. I, бр. 55, 5 юли 1880 г., с. 1.

06. Предварителни резултати от преброяването населението на 1 януарий 1881 г., София, 1881 г.

07. Предварителни резултати от преброяването на населението на 1 януарий 1881 г., София, 1881 г., с. 6.

08.Предварителни резултати от преброяването на населението на 1 януарий 1881 г., София, 1881 г., с. 6.

09. Ангелаки х. Иванов Сокачев (1847-1917 г.) - Каменополски околийски началник от 1 юли 1880 г. до 24 май 1881 г.

10. Депутатите в Учредителното събрание в Търново, 10 февруари - 16 април 1879 г.

11. Депутатите в Учредителното събрание в Търново, 10 февруари - 16 април 1879 г.

12. Печат на Каменолския околийски началник, 1880-1882 г.

13. Държавен вестник, год. IV, бр. 91, 21 август 1882 г., с. 1.

14. Държавен вестник, год. IV, бр. 91, 21 август 1882 г., с. 2.

15. Държавен вестник, год. IV, бр. 91, 21 август 1882 г., с. 3.

16. Списък на населените места в Царство България от Освобождението (1879) до 1910 година. Сравнителен историко-етнографски преглед, София, 1921 г.

17.Списък на населените места в Царство България от Освобождението (1879) до 1910 г. Сравнителен историко-етнографски преглед, София, 1921 г., с. 226.

18. Корица на поселищното проучване на Богдан Николов, Спас Машов и Цвятко Илиев Шишков „Камено поле“, Враца, 1979 г.

19.Корица на краеведското изследване на Петър Петков „Камено поле. Кратка история“, Враца, 2010 г.

20. Корица на краведското изследване на Богдан Николов "От Искър до Огоста. История на 151 села и градове от бившия Врачански окръг", София, 1996 г.

Информатори / Автори
Мирослав Гетов