Една же...
Една жена ушила гащи на мъжа си и рекла да му ги отнесе на орането. На сред път видяла една шипка и гащите се закачили на нея, а жената рекла: Приказката е разказала Цена Муцова от с.Манастирище, Врачанско. (СбНУ ХLІ, с.457-458.)Манастирище
Когато валя кокошия град - народна приказка
Категория : Вярвания и традиции / песни
Когато валя кокошия град - народна приказка
- О, калино-шипке, ти ли ще му ги отнесеш?
Оставила гащите на шипката – тя да ги занесе на орача. Вечерта мъжът й се върнал от орането, а тя изхвръкнала из къщи засмяна:
- О, добре дошъл, новогащ!
А той смаяно я загледал:
- Ти си луда! Аз и вехти вече немам, а ти новогащ!
- Не ти ли занесе нови гащи калина-шипка? Аз съм сама конци сукала и нигде не мърдала, та ги свърших за три дни, а тя да не ти ги занесе! Чакай да ида да я питам! – и грабнала търнокопа.
В яда си жената изкопала шипката, а под нея – котел с жълтици. Върнала се в къщи при мъжа си и му рекла:
- Ела бързо, мъжо, че съм намерила цял казан дива леща.
Отишъл той, докарал казана със златото.
На другия ден пак отишъл да оре на нивата. Докато той бил на нивата, минали грънчари. Глупавата жена погледнала новия плет, па се провикнала:
- Хей, ще ми дадете ли грънци за дива леща – плета да си премена?
Грънчарите отвърнали:
- Бива, ама дай да видиме каква е тая дива леща!
Гребнала тя от жълтиците и ги изнесла, а грънчарите, като видели, накарали я още да изнесе. Изнасяла тя, докато те не й стоварили и трите коли грънци, а от жълтиците останало само едно шиниче. Тръгнали си те предоволни, а жената накачила всичките грънци по плета.
Прибрал се мъжът и като видел това чудо, изплашил се. Помаял се, па влезъл и я попитал:
- Какво си сторила, бре жена?
- Ами, зех грънци за дива леща, та виж как премених плата.
Какво да стори мъжът с таз глупава невеста?! Взел, че скрил шиничето с жълтиците от нея в кочината. Добре, ама тя видела, па взела, че казала на сестра си, оная каже на мъжа си, а той откраднал шиничето със златото. Като се прибрал мъжът й, не се стърпял от нейните дивотии и я завел в гората, та я качил на едно дърво с хралупа, па й замазъл очите с восък. Рекъл си той, че се е отървал от нея и се прибрал. Щом си тръгнал, дошли азнатарите и си завързали конете за същото дърво и легнали да почиват. Таман завлекли очи, тя почне:
- Андоро-дандоро-о, едното, едното...другото...
И пак го повтаря.
Събудили се изплашени те и хукнали – дим да ги няма, а конете останали, завързани за дървото. Излезла тя от дупката, слезла от дървото, отвързала конете и ги завела у дома си.
- Андоро, я излез да видиш какво водя!
А конете натоварени с дисаги, дисагите догере пълни се със злато.
Излезал той, разтоварил дисагите и напъдил конете далеко в гората. Мислил, мислил как да ги скрие от жена си и на сутринта изнесъл една биволска кожа и й рекъл:
- Жена, ще се скриеш под кожата, че ще вали кокоши град!
Покрил я той, хвърлил отгоре кукуруз, кокошките почнали да кълват, сякаш, че вали град и той през това време скрил парите.
Добре, ама научил се субашата и дошъл да си търси парите. Той бил кьорав с едното око. Попитал глупавата жена:
- Ти, намери ли, Гене, пари?
А тя го загледала и рекла:
- О, какви пари, аго, яз намерих един котел дива леща, коги валеше кокошия град, та ти изби окото!
Истории от Манастирище