Семейство черкези Карамустафовци, които били стопани на воденицата в Острога на левия бряг на река Малък Искър, над Перилката, откраднали едно кадънче от турско семейство във Враца и го довели на воденицата. След време бащата на кадънчето научил, че момичето му се намира в Караш, у Карамустафовци и поискал съдействие от турската власт, за да си го вземе. Изпратени били полицаи, за да вземат кадънчето и да го отведат във Враца на родителите му. Крадците, обаче, отказали да го предадат доброволно и, подпомогнати от карашени, оказали въоръжена съпротива на пандурите. Станало сбиване, при което кадънчето било убито. За да се прикрие престъплението тялото му било хвърлено в Искъра, но скоро трупът му бил намерен – изхвърлен на брега при Пишурата. И до днес на това място във водата до левия бряг на реката стърчи един огромен каменен блок, наречен Девичен камик – Момина скала.Караш
Момина скала
Категория : Откак се е село заселило
Момина скала
Последвала присъдата от 32 хиляди гроша кръвнина, която карашени трябвало да заплатят на родителите на кадънчето. Те, като видели, че това не е по силите им, напуснали селото и се разбягали на запад. След време започнали да се завръщат в родното си село, като „пришълци” – дошли от други села.
В: "От Дунав до Балкана", 2005
Истории от Караш