Елена Йотова – първата българска жена фотограф: *Изпълних своя дълг достойно*

Фотографията в България се заражда в средата на XIX в. Първите български фотографи творят в Централна Европа и големите градове на Османската империя. След Освобождението се увеличава броят на фотоателиетата. С тази професия в следосвобожденска България се занимават основно мъже. Жените се споменават в историческата литература повече като техни помощници.

В изданието „Фотографско изкуство в България” известният наш изследовател Петър Боев пише: „Към пионерите на фотографското дело трябва да отнесем и Елена Йотова от Бяла Слатина“.

Елена Йотова е една от първите жени фотографи у нас, която работи от свое име. Родена е в Търнак през 1892 г. Баща й, Йото Вълчинов, е кмет на Търнак през 1896 г. Още като малка се преселва в Бяла Слатина и тук прекарва целия си живот. На младини се увлича от художествените занаяти, а през 1912 г. е изпратена в София на курс по бродерия. По време на курса известни фотографи правят снимки на български шевици. Любознателната Елена е заинтересована от фотографията. След завършване на курса, остава в София да изучи фотографията при столичните фотографи Иван Карастоянов и Димитър Сотиров. Елена Йотова престоява в столицата няколко месеца. И не само снима, но и проявява снимки. В София си купува и фотоапарат „Ика-Дрезден”, формат 9х12, със сгъваем мех и обектив „Палма“ /дубъл анастигмат 1:6.3, 135 мм/. Овладяла фотографското изкуство, тя се завръща в Бяла Слатина.

Иван Райкински в книгата си „Бяла Слатина или селото, което стана град“ я определя като „ново уникално явление, плахо навлизащо в културния живот на Бяла Слатина през 1912 г.“. Според него „тя се появява като бяла лястовица, дръзнала да се заеме с нещо, което по тогавашните норми на селото за жените се е посрещало  с присмех и недоумение“. Тя е и една от малкото жени писари в общината през 1918 г., когато мъжете са мобилизирани на фронта. „Моят район бяха Белослатинска и Оряховска околия”, отбелязва тя в автобиографията си. „Правех снимки по поръчка, но снимах и красиви природни обекти, обществени и частни сгради, които имат естетическа стойност. Какво впечатление правех на населението в тези години като жена фотограф, говори следният случай: в с. Добролево, като минавах по улицата, една жена се развика: „Ма, жени, я излезте да видите жена фотографка!” За кратко време улицата се изпълни с хора… Обикалях селата и снимах хора от народа и всичко, което ми се виждаше интересно. Пролет и лято фотографирах, а зиме се занимавах с бродерия“. След няколко години открива фотоателие в Бяла Слатина, но продължава да обикаля из родния край и така до 1955 г., когато преустановява работата си, защото вече не вижда. Значителна част от снимките и негативите, представляващи интерес за отделни селища, тя предава на комисията за написване на история на родния край.

„Никога няма да забравя нейната приведена фигура. И една усмивка на устните й. Беше 1968 г., влезе в кметството на Бяла Слатина, където по онова време бях нещо като началник на просветата и културата. Искаше да й бъде оказана помощ – да й бъде отпуснато отопление, дърва. Пенсията й едва стигала за храна. А какво е работила? 42 години е снимала.“

Умира след нелепа злополука. Баба Елена пада на заледен участък и си счупва крака. Този инцидент довежда до смъртта й – в края на 1969 г. в болницата в Бяла Слатина. Остава живо само името й като една от първите жени фотографи у нас.

Използвана литература:

1. Андровски, Кирил.  Първата фотографка: Изпълних своя дълг . В. Конкурент  (Враца), Х, N 50, 11 март 2005, с. 8. 
2. Боев, Петър. Фотографско изкуство в България : 1856-1944 : [Изследване], София, Септември, 1983, 244 с.
3. Райкински, Иван. Бяла Слатина или селото, което стана град. Враца, Регионален исторически музей, 2014, 368 с.
4. Четиридесет и две години снимах... В: Андровски,  Кирил. [Тридесет и пет] 35 въздишки : Нещо ново за старото време, Враца, 2009, с. 72-74. 

Виолета Кръстева – Читалище „Развитие-1892“ – Бяла Слатина

 

Информатори / Автори
Виолета Кръстева / Из "Пътища към новото време", 2020