Добролево
Предание за Въло Лилов и Ботевата чета
Категория : Моята история / нашата история
Предание за Въло Лилов и Ботевата чета
Преданията свързват името му с Ботевата чета, а мястото на смъртта му с „Кървавия камик” – „Вайо” при село Паволче.
Богдан Николов пише „житието му”, опирайки се до голяма степен на спомените, които му разказват възрастни хора от Добролево и потомци на сестрата на Въло Лилов - Тодора. Така открива и негова снимка с румънска военна униформа. Друг важен източник са спомените на 94 годишния Христо Филчев Симеонов от село Паволче, които авторът записва през 1953 година. В дома му сетне са отсядали близките на Въло Лилов, които са идвали от Добролево на неговия гроб.
В края на 1875 година в Добролево се създава местен таен революционен комитет, в който влизали: Въло Лилов Йончев, Цено Янев Яньовски, Спас К. Ралчев, Върбан Иванов, Въто Панагюреца и др. Образуването на комитета и активизирането на неговата дейност става под прякото ръководство на Спас Соколов – по-сетне взводен командир в Ботевата чета, който престоява няколко месеца учител в добролевското училище.
В началото на 1876 година дейността на комитета била заподозряна от турците и местните чорбаджии. Поради това Спас Соколов напуска Добролево, а Въло Лилов и Цено Янев емигрират в Румъния. Още с отиването си в Румъния Въло се записва доброволец в румънската армия, където за няколко месеца усвоява военното дело. В началото на май 1876 година той се присъединява към четата на Ботев, с която на 17 май слиза на Козлодуйски бряг. Когато късно през нощта на същия ден четата минава през родното му село Добролево, Въло Лилов, с разрешение на Войводата, се отбива в родната си къща да се види с домашните си. Тук той подарява на сестра си Тодора една своя снимка, която наскоро преди това е бил направил във Влашко с румънска военна униформа. Това е и единствената негова фотография, която е стигнала до нас.
След голямото сражение с турците на Камарата и смъртта на Войводата четниците се разделили на три отделения и на десетки по-малки групи. Известно е, че първото отделение на четата е било командвано от Георги Апостолов. След битката при Люти брод то се разпокъсва на няколко части. Тринадесет души били обсадени в една кошара срещу Люти брод и от всички останал жив само Кънчо Скорчев. Четирима четника от същата група, между които бил и Въло Лилов от Добролево, се озовали край село Челопек. Скоро при тях дошли двама селяни, от които те поискали хляб. Завели ги в селото, затворили ги в един зимник и повикали черкезите от Паволче. Черкезите обсадили двора и поискали от четниците да се предадат. Единият от затворените, обаче, имал под дрехата си скрит револвер, стрелял и убил с него двама черкези. Последните се разярили, подпалили къщата и зимника и скоро четиримата четници били заловени живи. Двама от тях били заклани тутакси в Челопек, а Въло Лилов и неговият неизвестен другар били закарани северно от село Паволче, до гробището в местността Бигоро и там заклани. Преди черкезите да му отрежат главата, Въло Лилов казал на присъствуващия старейшина на Паволче Филчо Симеонов, че е от Добролево и помолил да го погребат в гробищата. Няколко дена подир това старейшината съобщил в Добролево и от там дошли близките на Въло, които познали обезглавения му труп. Той бил погребан в гробищата на Паволче и години наред след това, докато били живи баща му, майка му и сестра му Тодора, идвали в Паволче на гроба му да правят помен.
ТДА – Враца, Ф 1314, оп. 1, а. е. 164, л. 5.
Богдан Николов пише „житието му”, опирайки се до голяма степен на спомените, които му разказват възрастни хора от Добролево и потомци на сестрата на Въло Лилов - Тодора. Така открива и негова снимка с румънска военна униформа. Друг важен източник са спомените на 94 годишния Христо Филчев Симеонов от село Паволче, които авторът записва през 1953 година. В дома му сетне са отсядали близките на Въло Лилов, които са идвали от Добролево на неговия гроб.
В края на 1875 година в Добролево се създава местен таен революционен комитет, в който влизали: Въло Лилов Йончев, Цено Янев Яньовски, Спас К. Ралчев, Върбан Иванов, Въто Панагюреца и др. Образуването на комитета и активизирането на неговата дейност става под прякото ръководство на Спас Соколов – по-сетне взводен командир в Ботевата чета, който престоява няколко месеца учител в добролевското училище.
В началото на 1876 година дейността на комитета била заподозряна от турците и местните чорбаджии. Поради това Спас Соколов напуска Добролево, а Въло Лилов и Цено Янев емигрират в Румъния. Още с отиването си в Румъния Въло се записва доброволец в румънската армия, където за няколко месеца усвоява военното дело. В началото на май 1876 година той се присъединява към четата на Ботев, с която на 17 май слиза на Козлодуйски бряг. Когато късно през нощта на същия ден четата минава през родното му село Добролево, Въло Лилов, с разрешение на Войводата, се отбива в родната си къща да се види с домашните си. Тук той подарява на сестра си Тодора една своя снимка, която наскоро преди това е бил направил във Влашко с румънска военна униформа. Това е и единствената негова фотография, която е стигнала до нас.
След голямото сражение с турците на Камарата и смъртта на Войводата четниците се разделили на три отделения и на десетки по-малки групи. Известно е, че първото отделение на четата е било командвано от Георги Апостолов. След битката при Люти брод то се разпокъсва на няколко части. Тринадесет души били обсадени в една кошара срещу Люти брод и от всички останал жив само Кънчо Скорчев. Четирима четника от същата група, между които бил и Въло Лилов от Добролево, се озовали край село Челопек. Скоро при тях дошли двама селяни, от които те поискали хляб. Завели ги в селото, затворили ги в един зимник и повикали черкезите от Паволче. Черкезите обсадили двора и поискали от четниците да се предадат. Единият от затворените, обаче, имал под дрехата си скрит револвер, стрелял и убил с него двама черкези. Последните се разярили, подпалили къщата и зимника и скоро четиримата четници били заловени живи. Двама от тях били заклани тутакси в Челопек, а Въло Лилов и неговият неизвестен другар били закарани северно от село Паволче, до гробището в местността Бигоро и там заклани. Преди черкезите да му отрежат главата, Въло Лилов казал на присъствуващия старейшина на Паволче Филчо Симеонов, че е от Добролево и помолил да го погребат в гробищата. Няколко дена подир това старейшината съобщил в Добролево и от там дошли близките на Въло, които познали обезглавения му труп. Той бил погребан в гробищата на Паволче и години наред след това, докато били живи баща му, майка му и сестра му Тодора, идвали в Паволче на гроба му да правят помен.
ТДА – Враца, Ф 1314, оп. 1, а. е. 164, л. 5.
Сладкодумците
След смъртта на Ботев, една група от десет въстаника, в която се числи и той (Кънчо Скорчев – роден в Трявна, живял в Шумен), била хваната и обезглавена на един пън. Вуйчо ми, т. е. Кънчо Скорчев ми е разказвал, че тогава провидението го е запазило. Когато дошъл неговият ред, като последен за обезглавяване, зачул се отдалеко силен глас на човек, който препускал на коня си. Тоя турчин бил изпратен от властта да разгласи, щото уловените живи комити да се изпращат във Враца. Така спасил живота си.
Константин Венков. Спомени за вуйчо ми Кънчо Скорчев. Ръкопис. Съхранява се у автора.
Информатори / АвториСлед смъртта на Ботев, една група от десет въстаника, в която се числи и той (Кънчо Скорчев – роден в Трявна, живял в Шумен), била хваната и обезглавена на един пън. Вуйчо ми, т. е. Кънчо Скорчев ми е разказвал, че тогава провидението го е запазило. Когато дошъл неговият ред, като последен за обезглавяване, зачул се отдалеко силен глас на човек, който препускал на коня си. Тоя турчин бил изпратен от властта да разгласи, щото уловените живи комити да се изпращат във Враца. Така спасил живота си.
Константин Венков. Спомени за вуйчо ми Кънчо Скорчев. Ръкопис. Съхранява се у автора.
Из "Ботьов си поведе белите комити", 2008
Истории от Добролево
-
Гергьовски колак за млади булки
- Вярвания и традиции / песни
-
ЗМЕЙ НАДХИТРЯ МОМА
- Вярвания и традиции / песни
-
КРАЛИ МАРКО ОСВОБОЖДАВА ТРИ СИНДЖИРА РОБИ
- Вярвания и традиции / песни
-
Из историята на Долна Гноеница - Михайлово
- Откак се е село заселило
-
За църквата и училището
- Откак се е село заселило
-
Войнишкият паметник, построен 1937 г.
- Откак се е село заселило
-
Етнографска сбирка
- Вярвания и традиции / песни
-
Пролетни празници и обредни хлябове
- Вярвания и традиции / песни
-
За името на селото, Босилеград и вековните дървета
- Моята история / нашата история
-
Фоторазказ за Михайлово - ХХ век
- Фотоархив