Зверино


За здраве, за хубост и сила - Предание за Ботевата чета


Категория : Моята история / нашата история
photo

За здраве, за хубост и сила - Предание за Ботевата чета

Спомени от архивите

Едно особено чувство вълнува душата...
...Селото (Зверино) е свързано с историята на Ботевата чета. Около четиридесет-петдесет  души четници, предвождани от Войновски, заедно с Никола Обретенов се запътили към юг с цел да преминат река Искър и да хванат Балкана. Пристигнали в Зверино, били нахранени и подпомогнати да преминат Искъра, който по това време бил доста пълноводен. Преминаването на четниците през Зверино се помни от някои живи още съвременници на тези велики събития, а за него говори и живият още поборник Никола Обретенов, който си спомня точно мястото, където са преминали Искъра. Това се потвърждава и от разказа на баба Петра Митова, която сега е на 85 години и която пази пресен спомен за Ботевите четници. Тя е дала храна на около четиридесет четници преди да дойдат в Зверино. На нея те са оставили една сабя, която тя е запазила и за която има сериозно основание да се счита, че е на Ботев. Може би тя е на неговия сподвижник Войновски. Едно особено чувство вълнува душата на зрителя, застанал пред това мълчаливо, студено оръжие, с което преди шестдесет и две години един титан е искал да срине Отоманската мощ и да очертае границите на свободното си отечество.
Из ”Историческа справка за Народно първоначално училище – с. Зверино, община Зверинска, околия Врачанска” – подписана от главния учител, 3.ІІ.1939 г. ТДА - Враца, Ф 1К, оп. 1, а. е. 598,  л. 75.

За здраве, за хубост и сила    

На 3-ти юни 1876 година Ботеви четници пресичат река Златица при Бела вода. Особени грижи за тях проявява една истинска българка от Искърския пролом.

... Разчуло се между овчарите, че през деня горе в планината се води бой между българи и турци. Затворили по-рано стоката и се прибрали по кошарите в очакване да се случи нещо страшно. Прибрал се и Петър Мицов от село Зверино в кошарата си над река Златица, в местността Бела вода, но по-високо, тука под Пенчов камик. Там били младата му невяста, трудна с първото им дете и баща му Мицо.
Искал младият овчар да предпази жена си от уплаха и разказал за чутото.
По едно време кучетата започнали да лаят. Притаили дъх младите и зачакали. По пътеката към кошарата идвали уморени, облечени някак особено – не по турски – въоръжени хора.
Мъжете излезли от кошарата да ги посрещнат, а Петра набързо отъркала ръце о черното котле и си намазала лицето, за да не разберат непознатите колко е млада и хубава, защото не се знаело какви са и какво можело да й се случи.
Спрели брадясалите мъже, един от тях излязъл отпред и казал:
- Не бойте се, добри хора! Ние сме българи, тръгнали да се бият с турците за нашата България. Войвода ни беше Христо Ботев. Той загина горе при Камарата, а ние тръгнахме да дирим брод през Искъра. Уморени сме, гладни сме, ако можете посрещнете ни. Аз се казвам Никола Войновски.
Другите кошари били доста отдалечени. Без да му мислят много, стопаните решили сами да направят каквото могат, като се питали къде ли са сега пък турците.
Набързо сгрели вода. Петра поливала на четниците да се мият, свекърът й помагал, а Петър издоил овцете и козите. Напълнили големия черен котел с мляко и го сварили. Започнали да бъркат качамак.
В това време четниците изпразвали пушките си и изсипвали патроните в хралупата на големия дъб, близо до кошарата, на Дедовио Стоянов ток. Там скрили за през нощта и сабята на Ботев, която носели със себе си. Тя била украсена с голям червен пискюл.
Изяли четниците попарата от мляко и качамак и полегнали кой къде завари около кошарата.
„Пойдоа рано- разказвала по-късно баба Петра на внуците си – кога са дели нощ от ден, а мой Петър отиде с них да им покаже пакьо. Забравиа сабята на Ботьов.”
Четниците, укривани и пазени от местното население, преминават на трети юни над селото, в Битков дол и на четвърти юни, подпомогнати от яки балканджии преминават Искъра.
Младата Петра скрила сабята на дъното на раклата си. След някой и друг месец родила първородния си син Илия. Вързала му на ръчичката червен конец от пискюла на Ботевата сабя – за здраве, хубост и сила.
След Илия тя ражда още шест деца. Дочаква много внуци и правнуци. На всяко от тях връзва по червен конец на ръчичката и разказва за смелите българи, за подвига на Ботевите четници.

Разказ на Ивана Захариева по спомени на Анастасия Атанасова Петрова - Сийка, родена през 1936 г., правнучка на баба Петра, живее в с. Зверино, Врачанско.

Истории от Зверино