Гостиля по пътя към Искъра и Дунав

Още в дълбока древност селища по нашите земи се появяват предимно край реките и езерата. Така възниква и село Търнак. Дори през различните периоди селото да измества своето местонахождение, то е все около малката рекичка Гостиля. Наблизо до Търнак, в района на село Попица, минава река Скът.

Гостиля е река в Северна България, в Зап. Дунавската равнина, ляв приток на река Искър. Дължината ѝ е около 40 км.[1]

Река Гостиля води началото си от суходолие, започващо на 1,4 км източно от село Враняк, община Бяла Слатина, на 194 м н.в. До град Кнежа тече на североизток, а след това до устието си на изток в асиметрична долина с по-стръмен десен склон. Влива се отляво в река Искър, на 1,1 км южно от село Ставерци при с. Гостиля. Река Гостиля се явява последният приток на река Искър преди вливането ѝ в Дунав.

Площта на водосборния басейн на реката е сравнително малък – 320 км², което представлява 3,7% от водосборния басейн на река Искър.

Средногодишният отток на реката при устието ѝ е 0,64 m³/s. Тя е маловодна със снежно-дъждовно подхранване. Водите ѝ се използват за напояване чрез няколко микроязовира[2].

По течението на реката са разположени с. Търнак, общ. Бяла Слатина; гр. Кнежа, общ. Кнежа, и с. Гостиля, общ. Долна Митрополия.

Според Василка Цачева в материала „Хидроними на територията на Белослатинската община“ местните хора дават различни обяснения за етимологията на реката. Според нея „За всички е ясен славянският корен „гост“, но е неприемливо обяснението, че тя угощава с влагата си сухата земя или че е рядък гост в безводната равнина. Реката и последното село, край което минава, имат едно и също име и е трудно доказуемо кое е първично“.

В дипломната си работа „Етнографско изследване на с. Търнак, Бело-Слатинско“ от 1946 г. Маргарита В. Костова разказва: „От западна посока към североизток, през средата на селото и перпендикулярно на шосето, което води от Бяла Слатина за село Бреница, минава „Дола“ – пресушено корито на река, което в миналото не е имало никаква вода – само през дъждовните периоди и когато се е топял снега се е събирала застояла вода – удобно място за свине и домашни птици – докато в големите горещини съвсем е изчезвала. Но от 1928 г. се е появил от някъде извор и сега представлява малка рекичка и през най-големите горещини не пресъхва. Над „Дола“ е построен хубав каменен мост.“

По поречието на река Гостиля на територията на Търнак имало няколко извора – край помпената станция, под моста в началото на селото откъм с. Попица, към центъра на селото и др. Ученици, членове на някогашния Работнически младежки съюз (РМС), са организирани в бригада при изграждането на чешма при един от изворите по течението на реката. Чешмата е открита на 9 септември 1946 г. Днес това е и единственият непресъхнал извор.

С реката е свързан и бита на хората. Маргарита Костова разказва и че: „Чергите и другите големи завивки се перат само през лятото на реката. Тъканите през зимата платна и белите ризи се избелват лятно време (също) на реката“.

В обредната дейност реката също е важен елемент. След „лазаруването“ на другия ден [лазарките] се събират на „Дола“ (реката) и си избират кумица по следния начин:

Всяка една мома си отчупва залък от „куклата“ си – специално за случая омесени хлебчета, и заедно всички едновременно си пускат залчетата в водата, като всяка си разпознава своето залче и следи движението му във водата. Чиято „кукла варне“ (изпревари), тя става кумицата.[3]

Освен с Цветница, реката е свързана и с ритуала за дъжд „Герман“. Според дипломната работа на Маргарита Костова германът „Най-после го закопават до „Дола“(реката)“. В по-късно време това се извършва до геран.

През годините се случва и реката да уголеми обема си. Старите хора си спомнят и две големи наводнения – в края на 40-те години и 1974 г. За първото наводнение баба Велика Йотова си спомня, че реката отнася едно момче, което не успяват да спасят. През 1974 г. няма човешки жертви, но материалните щети са огромни. Реката наводнява къщи, издавени са животни, отнесено е цяло стадо овце. Разрушени са всички дървени мостове по коритото, които са на доста голяма височина.

По поречието на реката са разположени и два язовира. Един в началото на селото, откъм с. Попица, наричан от местните „малкия“ (който вече не съществува), и един след селото, откъм Кнежа, наричан „големия“. Имало е трети язовир, близо до „големия“, но водата от него е стигала дворовете на крайните къщи на селото и бентът е разрушен. Големият язовир е построен със съдействието на хората от ТКЗС и в миналото се е стопанисвал от тях. Има изграден преливен канал, край него се е намирала кравефермата. Използва се за напояване и риболов. В момента е безстопанствен.

Малката рекичка Гостиля продължава своя път след землището на Търнак, като се влива в Искър при село Гостиля. От там тя продължава своя път до голямата река Дунав.

Информатори / Автори
Виолета Кръстева - Регионално краеведско дружество - Враца