Църквата *Св. Архангел Михаил* – архитектурен паметник на културата

В Търнак (Пчелино) е съществувал храм още през ХІV-ХV в.  и легендите говорят, че е носел името на св. Георги, но след Чипровското въстание (1688), селото било опожарено. Не е пощаден и храмът.

Новото село се премества на запад с името Търнак. След Освобождението желанието на хората от Търнак за нов храм се усилва. Будни жители  подемат инициативата за построяването на църква. Строежът започва в началото на 80-те години на ХІХ в. Средствата за него били събирани от местните жители. Те взели участие и с труда си в построяването на храма. Основният материал за строежа бил камък, докарван с волски каруци от кариерите край с. Чомаковци (Плевенско), и тухли. През 1884 г. църквата била завършена.

Иконописецът Велко Илиев е бил един от майсторите зографи и марангози на много от храмовете в околните на Търнак села. През същата 1884 г. поел зографията на няколко храма – „Възнесение Христово” – с. Бреница, „Св. Атанасий” – с. Галатин, „Св. Параскева” – с. Джурилово, „Св. Параскева” – с. Осен, „Успение Богородино” – с. Хърлец и „Св. Архангел Михаил” в Търнак.

През 1885 г. църквата е тържествено открита.

Като архитектура представлява кръстокуполна, еднокорабна базилика, с предверие от запад, където е стояла камбаната. Има и балкон на дървен гредоред, където е стоял църковният хор. В църковния двор по-късно е построена сграда с две помещения и коридор, ползвана за канцелария.

Построена е на хълм, за да „се вижда от всички краища на селото”. Около нея са се помещавали Селският съвет, т. нар. Кметство (дн. Здравна служба) и училището (дн. Фармацевтичен завод).

Храмът е бил към Оряховска епархия и част от богослужебните книги са били подарени от епархията (с печат и послание). Разполагал е със старо издание  на Библията.

Не са запазани документи за това как е избрано името на храма. В българската народна култура е съхранена изконната традиция всяко селище да празнува деня на своя закрилник и храмов покровител (съборът). Смята се, че денят е целенасочено избран да бъде през късната есен, за да се прибере житото по хамбарите, животните – в кошарите, да „закипи” виното в бъчвите. Църквата почита Арх. Михаил като защитник на вярата, борец срещу всяко зло, военачалник на цялото небесно войнство, символ на тържеството на доброто, светлината и справедливостта.

Всичко било много хубаво, но църквата си нямала камбана. През 1896/7 г. събрали от цялото село всякакви метали и най-вече мед. Събраното било откарано с волски каруци и претопено за камбана в Солун. Докарали камбаната и няколко човека били изпратени в околните села – Бяла Слатина, Попица, Кнежа, за да чуят дали звукът от камбаната достига до тях. Но всичките се върнали с отрицателен отговор. Тогава решили да върнат камбаната и да направят друга. Този път добавили бронз и сребро.

През 1907 г. е поставена новата камбана – масивна 500-килограмова. Този път пратените в село Бяла Слатина (днес град) хора се върнали с положителен отговор – звукът на камбаната се чувал чак там.

В Търнак е протичал бурен църковен живот. Задушници, празници, сватби, кръщенета и опела – всичко е минавало през църквата.

С протокол на Архитектурната комисия към Експертно технико-икономически съвет на Националния институт за паметници на културата от 26 декември 1985 г. храмът в Търнак е обявен за паметник на културата:

 „На основание доклада, придружен с графична и фотодокументация, Съветът констатира: композиционно-пространствената схема и нейният архитектурен образ, с арката на откритата нартика, с апсидите, вписани в ризалита, завършваща с фронтони, с профилираните каменни корнизи и камбанарията с полигонално сечение, характеризиращ църквата като представител на местния тип култова архитектура.

На това основание, Съветът приема предложението за деклариране на църквата „Св. Архангел Михаил” в с. Търнак – Врачански окръг, като архитектурен паметник.”

Докладът за църквата е внесен в комисията от арх. Ю. Йорданов.

Паметник на културата, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ) в България, е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост.

Министерството на културата обявява паметниците на културата по предложение на Националния институт за паметниците на културата, след като задължително се вземе мнението на кмета на общината, на територията на която се намира съответният паметник на културата.

Информатори / Автори
Виолета Кръстева - Регионално краеведско дружество - Враца