Враца - забележителности


Водопадите във Врачански Балкан


Категория : Моята история / нашата история
photo

Водопадите във Врачански Балкан

Популярни водопади във Врачански балкан постоянни и по-големи непостоян­ни, изброени от изток на запад:

Шопката - постоянен водопад, 77 м в Лесков дол, зем­лището на Паволче. Наим. - фиг. от шопка - „чучурка от извор" в говора.

Женската вода - постоянен водопад, 45 м в Манастирски дол, землището на кв. Медковец. Място, където жените пе­рат вълна.

Десен близнак - 24 м и Ляв близнак - 20 м — непостоян­ни, в Манастирски дол, землището на Медковец.

Чеслецо - 38 м, в Медковски дол, землището на кв. Медковец.

Крушовски водопад - в землището на Паволче, мест­ността Крушовица - обезлюдено селище.

Скакля - най-големият, 141 м, непостоянен, един от символите на Враца.

Боров камък - 67 м в местността Боров камък.

Касината - непостоянен водопад под манастира „Св. Иван Пусти" - Бигоро. Наим. - по наим. на местността и изчезналото селище Касинец/ Късинец.

На река Черна - в началото - Бигоро 1 и Бигоро 2.

Песопин/Сопин камък - 14 м, непостоянен водопад, който потича при дъждове от долния вход на едноименната пещера. Водопадът е със сравнително голям дебит.

Най-популярен е водопадът Скакля. Името на Врачанската Скакля e обвито с легендарен ореол. Местните разказват красива история: в края на турското робство, при един изморителен поход, османската войска преминала през Балкана и замръкнала под водопада. На сутринта, когато златните лъчи на слънцето осветили пенливите и скокливи води, спускащи се от отвесните скали,  смаян от тази невиждана хубост, пашата, предводител на войската, възкликнал: ,,Машала, Скакля!” Напомнила му златната игрива вода за една от жените в неговия харем, която била балканджийка и се казвала Скакля.

Водопъдът е разположен в един от най-живописните дялове на Врачанската планина, сред вековни зелени гори и непристъпни скали. Скакля  води началото си от извора Патлейна и околните долове и е с надмордка височина  900 м. Характерна особеност на този природен феномен е неговата непостоянност. Той става пълноводен през месеците май и юни, когато след топенето на снеговете и валежите дебитът му достига до 200, а понякога и до 300 л/сек. През останалите месеци струята му изтънява и обикновено през август и септември пресъхва напълно. През зимата замръзва, натрупвайки огромни количества ледени образувания, с различни причудливи форми. Тогава алпинистите практикуват атрактивното, но и опасно ледено катерене. В района на водопада се намират  четири пещери.

Информатори / Автори
Калина Тодорова/ Из „Топонимия на Природен парк „Врачански Балкан”, 2014
Фотограф: Николай Николов

Истории от Враца - забележителности