Врачанската планина в разказите на планинците

...В едно с научната версия за заселването на селищата и възникването на топонимимията на землищета им, в "Топонимията на Природен парк "Врачански Балкан"" предаваме и една фолклорна история на тези селища и местности, където доминираща е простонародната представа за именуването, проявила се чрез развихреното творчество на народния гении, съчинило и съхранило най-чудни песни и разкази за реки и планини, за юнаци и владетели, за герои – закрилници и освободители, за моми и момци – живели преди столетия, живи и днес в любовта си, във вярата, станали лози и дървета, птици и скали… Тя е не по-малко интересна със скритата в нея народопсихология, характер и опит на местните, но и с желанието им да разказват, да предават на деца и потомци своята мъдрост и знания. Красивата и загадъчна природа на Врачанската планина е сполучливо възпята, претворена по впечатляващ начин в текстове, които днес възприемаме като магически знаци и послания, скътали чудния свят на планинците, вярванията им за света, човека и космоса. 

Най-голяма е групата на легендите, свързани с природни обекти - планини, скали, върхове, пещери, извори, реки, водопади. Една част са етиологични - чрез тях се обяснява произхода на дадена географска ре­алия или придобиването на определени качества - типичен пример е легендата за вкаменените хора, животни и колес­ница (Крал-баир, Колесницата, Кочиите) или за оцветената в червено скала - Великината кръв при Вратцата, станали по чуден начин - чрез намеса на свръхестествени, неподвластни на човека сили. Такива са и легендите за превръщения, в които чистата любов е безсмъртие. Друга част обяснява произхода на техните наименования като това се свързва с някакво отличително качество или особеност в най-разпрос­транените случаи - например изворите Бистрец и Мътница носят наименованията си по качествата - цвета на водата; по техните митологични стопани - Змейовец, Змейова дуп­ка, Самодивското игрище... Немалка част от наименования­та са свързани с исторически събития или родови предания, с имената на предците стопани. Тук непременно трябва да споменем в най-обобщен вид няколко цикъла, от които оп­ределени (поместени тук) легенди са част.

Крали-Маркови места

Шетал Марко с коня Шарколия по цялата поробена от турците християнска земя и за правата вяра се биел, и от османските нашественици християните закрилял. Шетал Марко и по нашите земи - следи от неговите стъпките и от стъпките на коня ще откриете по целия път от Дунав до Врачанския Балкан - Марков баир при Оряхово, „плочите" от копитата на коня Шарколия на Средни връх, Мутишевица (Мизия) и Марков баир, Крали-Маркови стъпки край Манастирище, по течението на река Бриша край Тлачене... Крали Марко навсякъде е обиколил с коня Шарколия и навсякъде конят е оставил следи от копитата си. Така някога юнакът е отбелязал докъде му е държавата.

Най-популярните места във Врачанската планина, свър­зани с легендарния юнак са Крали-Маркови откоси - в Милановския суват и Марков камък - над град Враца в мест­ността Скакля.

Царските места. Последните български царе.

Иван Шишман и Иван Срацимир

Едно от популярните „царски места" във Врачанско, което носи фолклорния спомен за последните български царе на слав­на България, е Черепишкият манастир край река Искър. Мест­ната наративна традиция обвързва и недалечния Бистрешки манастир с темата. Многобройни са преданията и легендите, в които се разказва за скритите съкровища в манастира и пеще­рите наоколо. Особено популярни през 30-те и 40-те години на ХХ в. са преданията за скритото тук съкровище на цар Иван Шишман, което е „шест товара имане" (в. „Читал. дело", 1937). Казват, че то и до днес не е намерено. Други легенди разказват, че наблизо била монетарницата (тарпаната) на последния бъл­гарски цар, а самият манастир „е от края на Второто българско царство - царски манастир, вероятно на Шишмана" (в. „Читал. дело", 1941, 1942). Те са част от изключително богат цикъл с предания и легенди от Врачанско, в които се проследява съд­бата на царската съкровищница на Шишмановци и техните последни, отчаяни битки с турците, в центъра на който стоят текстовете, отнасящи се до Черепишкия манастир.

В продължение на цял век съдбата на Вратица, както и селищата по Искърското дефиле, са свързани с династията на Шишмановци, а в последните две десетилетия преди па­дането на България под турско робство - и с непрекъснатата борба между последните царе от тази династия. Може би затова имената на Иван Шишман и Иван Срацимир се сре­щат в легендите и преданията от Врачанско, в названията на много местности. Шишманец, извор, намиращ се в зем­лището на Старо село и Шишмановец, извор в землището на Лютиброд, Шишманица, Шишманова дупка - пещери в землището на Лютиброд, в близост до тях е и Шишманово градище - развалини от крепост, Шишманово градище/кале - останки от старо укрепление, южно от град Враца, също и Шишманово полье - в землището на Враца и др. Според на­родната етимология името на самия манастир, разположен на река Искър - „Черепишки", станало от многото черепи, които останали след последната битка на Иван Шишман с поробителите. Това се знае и до днес - и от монасите в ма­настира, и от хората в съседните села. Друга много популяр­на местност е Крал-баир, която се намира при скалния про­лом Вратцата край град Враца - скалите са наречени така от местното население, което ги свързва с позорното бягство на Иван Срацимир при турското нашествие. (Легендата за Крал-баир е предадена от австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц. Вж: Крал-баир 2000.)

Радан войвода. Легендарният защитник на Вратица

Хората от планината са запазили жив спомена за смели бъл­гари юнаци, които дръзвали да застанат срещу нашественици­те. Радан войвода със своята войска храбро отбранявал прохода Вратцата, но когато „се довършили момците му и останал сам", убил едничката си дъщеря, за да я спаси от поругаване и робия и сам намерил смъртта си. Кървавата скала - така вратичани нарекли скалата в подножието на прохода Вратцата, попила в ония размирни години кръвта на последния им защитник Радан войвода и неговата щерка Велика (Великината кръв).

Легендите и преданията са с локално разпространение, но са познати в различни варианти, отнасящи се дори до различни исторически периоди - византийското робство, турското робство. Макар да интерпретират широко разпрос­транен в българския фолклор мотив, те имат силно присъст­вие в местната наративна традиция и „преминават" оттам и в художествената литература още преди столетие.

Христо Ботев и „белите комити"

Разглеждани като един цикъл, песните, преданията и ле­гендите, посветени на Христо Ботев и Ботевата чета описват пътя на героите от Козлодуй до Врачанския балкан, а много от тях проследяват и отделни събития след това. Подробно са отразени слизането на четата на Козлодуйски бряг, боят на Милин камък, боевете във Врачанския балкан, смъртта на Войводата, боят при Рашов дол. Цикълът е поместен и проблематизиран от нас в сборника „Ботьов си поведе белите ко­мити..." (2008), затова тук само ще припомним някои основни моменти: на първо място това е значителният брой легенди и предания, отнасящи се до конкретни местности във Врачан­ския балкан, свързани с преминаването на четата и „пътеките на спасението" след смъртта на Войводата. Повече от столе­тие наративната традиция е жива - местните продължават да показват пътеки, скали и пещери и да разказват за връзката им с героите от далечната 1876 г. Впечатляваща е многовариантността на повечето от тях - за Ямата, за Вайо, за Черепишкия манастир и баба Илийца, за Мазневите кошари и много други-  познати в много варианти, понякога дори противоречащи си.

Вълчан Войвода и скритото имане в Балкана...

Легендите се отнасят до местности най-вече в района на Котля и около манастира "Седемте престола", някои дори са описани в пътеписите на Димитър Осинин и в иманярския фолклор. Те също се знаят и днес -теренни записи от Горно Озирово и селищата от Искърското дефиле, както и разказите на планинари ги „съживяват" и в нашия архив.

Трябва да отбележим и още една особеност, която се за­белязва при охарактеризиране на народните текстове и при­родните обекти, за които те се отнасят - за някои от географ­ските обекти няма народен разказ, т. е. - не съществува или, което е по-вероятно - не е достигнала до нас „историята им", за други се знае една история или една е останала до днес да се разказва, за трети се знаят по няколко легенди и предния -например за Цареви ливади - в едно предание те се свързват с цар Иван Шишман, в друго - с цар Констанитин. Така и с Карал-баир или Колесницата - според някои те са част от бо­гатия цикъл за Шишмановци, според други - са владение на светците - слънчови заповедници - цар Константин и царица Елена. Така е и с имената на селищата - няколко са легендите и преданията за Паволче и Зверино, а за възникването на вся­ко населено място сякаш по правило се разказват множество предания. Така е и с легендите и преданията за манастирите - и за Черепишкия, и за Осеновлашкия, и за Бистрешкия и Мътнишкия се предават многобройни народни творби, част от които обясняват възникването им, други - оцеляването им в години на робство, трети - именуването им.

Втората гру­па легенди и предания за селища са характерни и с това, че продължават да се разказват, да се интерпретират, а и поняко­га да се развиват - да се видоизменят, да се раждат варианти, даже да се раждат и по-нови разкази обяснения за произход на име или преселение.

Голяма част от представените текстове са вече познати на читателя чрез сборниците от поредиците „Роден край" и „Наследство" - издания на Регионална библиотека „Хр. Ботев" - Враца, но немалко на брой са и тези, които публи­куваме за първи път. Що се отнася до поселищните истории и тяхното легендарно минало, ще споделим, че в Държавен архив-Враца се съхранява един значителен корпус от изворов материал, събран преди почти век - през 1928 г. Оказа се, че при на­шите системни теренни обиколки на селищата от региона, провеждани от кр. на XX и нач. на XXI в. сме събрали зна­чителен брой техни варианти, както и значителен брой не-документирани такива. Така се роди идеята на ст. експерт Весела Пелова от ТДА за едно издание, наречено „Откак се е село заселило", в което да се поместят именно тези леген­ди и предания за селища и местности, малка част от които в крайна сметка съвсем кратко представяме. Надявам се иде­ята да се осъществи. Така „загатнатото" тук ще намери своя подобаващ разказ.

Xудожествената литература. Пътеписите на Феликс Каниц, творчеството на Алеко Константинов, Иван Вазон, Ди­митър Осинин, краеведите Димитър Бучински и Николай Дойнов. Споменаваме ги отделно, не толкова да напомним още веднъж за красотата на природата, за безсмъртните творби на класиците, а по-скоро защото много от легендите и преданията получават свои превъплъщения и нов живот в художествената литература и накрая - самите природни обекти получават названия по имена на литературни герои или имена на творци, свързани със съответната природна даденост - Алековата скала, Вапцаровия дъб, Софрониевата пещера; Баба Илийца (Черепишките скали), Дядо Йоцо (Туристически комплекс и местност) и др. В справочника поместваме малки откъси от пътеписите на Феликс Каниц, Димитър Осинин, Иван Вазов, от различни художествени творби на автори, описващи даден природен обект или ос­танки от древно селище, градеж.

Информатори / Автори
Калина Тодорова/ Из „Топонимия на Природен парк „Врачански Балкан”, 2014