За името на Фурен и неговата история

Население: 1860 г. — 30 къщи; 1872 г. — 46 къщи и 70 венчила; 1900 г. — 95 къщи и 540 жители; 1910 г. — 686 жители, 1926 г. — 1076, 1934 г. — 1191, 1946 г. — 1304, 1965 г. — 1174, 1975 г. — 814, 1985 г. — 778, 1992 г. — 579.

За името на селото

Според жителите на селото, името му произлиза от вареници (фурни): „Тук, където е заселено селото Фурен е имало още от древни времена вареници (фурни), в които се печело вар, от които и то носи наименованието си Фурен. Покрай тези фурни са заживели стари люде, които са работели на етх и така покрай тех са се направили колиби (жилища) и се е образувало селото. (Кратка историческа справка, писана за Комитета за отпразнуване 1000 год. от царството на Симеон и 50 годишнина от Освобождението – 11.01.1928 г. Съхранява се в ТДА – Враца) Според археолога Богдан Николов името на селото е свързано с близкото градище Костадин. То е произлязло от гръцката дума ф р у р и е н, която означава укрепление, градище, твърдина.

Праистория и археология

Районът на Фурен е богат на праисторически и антични селища, които все още не са изследвани археологически. Следи от селище, обитавано през медно — каменната епоха, се виждат в местността Свинарска дръмка. Тук са намерени пробити бойни каменни чукове. Укрепено селище от втория период на медно — каменната епоха е имапо на височината Чукара. То е обитавано през четвъртото хилядолетие пр.Хр. Селища, обитавани през бронзовата и желязната епоха, са известни в местностите Дренова дръмка, Слатината и Хайдушко кладенче. В местността Школското бе намерен комбиниран калъп от слюдест талкошист, в който са били отливани два различни по форма и предназначение предмета. Калъпът е оригинален и датира от края на бронзовата епоха — средата на второто хилядолетие пр.Хр. (Николов, Б., Археология, 1974, кн. 1, с. 47–49, обр. 9–11). В местността Глодниа камик са открити случайно медни съдове, железни върхове за копия и един бронзов симполум (черпак). Тези предмети датират от римската епоха на Балканите и вероятно са зарити при някаква голяма опасност. Западно от Фурен на левия бряг на р. Рибиньъ̀ върху естествено защитена скалиста тераса са развалините на градището Костадин. Долният му културен пласт е от укрепено селище през края на медно — каменната епоха, над него са строени укрепления и крепости през късната античност и ранното средновековие. Вероятно тази крепост е дала през късната античност името на днешното село Фурен. Това име е произлязло от гръцката дума фруриен, която означава укрепление, градище, твърдина. Тракийски общества са обитавали землището на днешното село Фурен и са оставили следи от селища и няколко земни надгробни могили. (Богдан Николов. От Искър до Огоста. София, 1996, с. 299-300.)

Заселване на Фурен и стари родове

Фурен е старобългарско селище. То е съществувало през Първото и Второто българско царство на сегашното си място и е заварено от турските поробители в края на XIV век с днешното си име. В един османски регистър с дата 1620 е записано, че селото има 15 домакинства, а в същия регистър от 1632 г. – 13 домакинства. (ТИБИ, т.VII, с.265, 348) В селото има стари родове, които не помнят предците им да са се преселили отдругаде – Банчовци, Божиновци, Вълковци (от тях са Гутуранците), Герчовци, Кановци (те са едно коляно с Крачуновци), Кордовци, Лукановци, Коновци, Карамелете, Къчовци (от тях са Цоловци), Миризляковци, Пинтаците и Свинарете. В края на XVIII в. В село Фурен се заселил Пейо Пейдака от село Добревци, Ловешко. От него днес са родовете Видинци, Калугерете и Пеевци. Личност, останала в спомените на потомците като изключително противоречива и спорна – според едни той е хайдутин, наследник на прочутия Нано Войвода, според други е предводител на разбойническа банда. Трети пък търсят сблъсъка на доброто и злото у човека и откриват определени аналогии с други популярни народни герои като Бак Шимди и Инджето. Още през първата половина на XIX век в село Фурен се заселили от разни места родовете: Дановци – от с. Левчево, Ненковци – от с. Добруша, Костовци и Рашковци – от с. Рашково, Ботевградско, Пунчовци (Коприварете) от с.Мъдан, а Николчовци избягали от с. Попица, защото помаците им заграбили имотите. След 1880 г. се заселили Гребнярете и Турлаците от с.Игнатица, Янинци – от Галатин, Кременченете – от Горна Кремена и Бежанците от Босилеградско. Изселили се от Фурен са Коиловци, които са стар местен род, но избягали във Влашко и на връщане се установили в село Букьовци (гр. Мизия), където ги наричат и Цековци, по името на заселника Цеко Коилицата. Изселници от Фурен има и в с. Рогозен, наречени Фуренченете. Старата носия на селяните е била белодрешковска. Първото училище е открито през 1868 година от даскал Мито Клепаринеца от Враца. През 1880 г. даскал Цветко от Копривщица поставя инициативата за построяването на първата училищна сграда – двора на сегашното училище. (Богдан Николов. От Искър до Огоста. София, 1996, с. 299-300.)

 

Стопанско, икономическо и културно развитие в началото на ХХ-и век

Интересни са сведенията, които дават Ст. Георгиев и Т. Икономов в издадения през 1904 година от Оряховското туристическо дружество „Дунавски турист” „Пътеводител за Ореховската околия”: „ …То се намира на 40 км. на югозапад от град Оряхово и е разположено от двете страни на една долина. …Селото е изложено на северния и северозападни ветрове. Климатът е мек и от части влажен. Водата на добитъка и хората е чешмена и достатъчна. Районът на селото е горист, поле и каменист. Фурен има 95 къщи и са повечето надземни. То (населението) брои 540 души жители, от които 256 мъже и 284 жени. От тех 37 мъже и 6 жени са грамотни. Селяните изобщо са трудолюбиви, възприемчиви и вдадени в земеделие, скотовъдство и пчеларство. Селяните най-много страдат от треска, шарка и гърло. Носят се потури, пояс, касачета, вълненици, сукман и престилка. Главната храна за селото е кукуруза и житото. Земята е чернозем. Сеят още: ръж, ечемик, овес и др. При обработването на земята селяните си служели с волове. Селото притежава: 4273 декара ниви, 336 декара гори и 1207 ливади. Средно всяко семейство има по 90 декара земя и харчи годишно около 100-150 лева. Тук развъждат: овце, кози, говеда, свине, коне и др. Добитъкът се цени добре. Развъждат така също: кокошки, гъски и има износ само на яйца. От това село излиза най-хубаво сирене и вълна. Селяните отиват на пазар в Оряхово, Лом и Враца, а карат храните си в Лом и Цибър. Училище е отворено за първи път през 1880 година. …На задължително учение подлежат 32 момчета и 23 момичета. От тях посещават училището 28 момчета и 15 момичета. Училищната библиотека има 20 книги и 19 списания. Учител е Ив. Цветков (семинарист). Селяните изобщо се отнасят симпатично към училището и науката. Събор става всяка година на Петковден. Населението е чисто българско.”(Ст. Георгиев, Т. Икономов. Пътеводител на Оряховска околия. Свищов, Оряховско туристическо дружество „Дунавски турист”, 1904, с.127-127.) В цитираната по-горе историческа справка от 1928 година четем: „Преди Освобождението не е имало нито черква, нито училище (има се предвид училищна сграда), а така също и други обществени заведения, освен частни къщи. Жителите са черпели вода от сред селския извор, който извор и днес съществува (1928 година) – селската чешма и се черпи вода от него. Преди Освобождението е имало около 80 къщи, от които едва 10 покрити с керемиди, а останалите с пръст. Сега работната земя на селото е около 7000 декари, а в турско време е имало едва 1000 декари. Жителите на селото са ходели през турско време на пазар в град Плевен. За първи път руските войски са дошли тук през 1877 г. от гр. Орехово.” Сщият документ сочи като загинали участници в Балканската и Европейската войни общо 15 души. Сочи се брой на населението 1928 г – 1080 жители и още „В селото сега има първоначално училище – 125 ученици и 4 души учители (две учителки и двама учители). Съществува също и новообразуваното читалище „Ботев”, има и общинско управление.” В друга справка, направена през 1939 година от директора на училището, също съхранявана в ТДА – Враца се казва: „Един старец разказва, че преди 77 години запомнил селото с около 15-20 къщи, разположени около едно кладенче – извор сред непроходима гора. Сега то брои 235 български къщи и 6 цигански. Българското население брои 1305 души, а циганското 42 души. Българите изповядат източно-православната вяра, а циганите – мохамеданска... ...Учениците са 247, учителите - 7... ...Населението открай време се е занимавало със земеделие. Сеят главно пшеница и царевица, но сеят и други житни растения. Отглеждат овце, говеда и коне, но по-малко. Всяко семейство почти си има лозе от 2-3 декари. Бубарството е застъпено.” „По облеклото си старото население на село Фурен спада към белодрешковците. В празник мъжете се обличали с шалвари, съшити от тънък шаек. На главата си носели червени шапки, подобно на турските фесове, само че без пискюл и по-ниски. Всекидневното им облекло било съшито от бел шаек. Панталони – беневреци с много цепнатини. Късаче дълго до коленете и елече-джамаданче. На главите си носели калпаци, а краката си обували с цървули.; Жените се обличали в дълги калчищени ризи, които пошивали с червени конци по ръкавите, полите и около врата. Носели червени гъсто надиплени вълненици, перки престилки и забрадки на главите”.

 

Информатори / Автори
Калина Тодорова - Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца