Фурен


Мечтата на сирака - къща от печени тухли


Категория : Моята история / нашата история
photo

Мечтата на сирака - къща от печени тухли

Разказ на дедо Костадин Тодоров Симеоновски - Кондо Кимьоновския, р. 1926 г. в с. Фурен:

От 37-ма съм бил у Лесура измикярин… 26-та съм роден, юни ли, юли ли – кък беше…

- И кога почна, кога стана измикярин?

- 37-ма година съм бил у Лесура измикярин.

- На 10 години – 11…

- Аха, на 11 годин. У Лесура съм бил измикярин при чорбаджия. Доле у Лесура-там една лъка, един турлак купил земя – я там при него бех. Бехме ценени две момчета при него. Язе нощеска – у жътва – ставам с конете и отивам у Деветлийското поле – там над Лесура, пасището и ги паса нощеска и гледам да си дода – да връвиме да работиме. Нощеска там седим при конете и един старец ми нареже една кесийка с тутун и един вестник и пуам цла нощ там. Сам си. Деветлийското – там си седа нощеска – неко път има другаре, неко път – нема. И оттам са връщаме и отвадаме на работа. Добре, ама тоа, чорбаджията, богаташа, дека съм са ценил – турлака къде му викат, вечер го дигна с файтон и го откарам на кръчмата и тогива са връщам и и отивам с коньете. Заран са връщам и едеме тука и тръгаме да връвим на работа. И една заран… А он па оди с една друга невеста, оди с неги и неговата нема деца, а он има те на таа невеста, дек оди с неги. И заран кат си ида с коньете уна (он) – я съм спал там, кат земе да пъкне слънце съм заспал и съм закъснел, ма срешне и ми каже: „Нема да го биеш, той е турлак – той е мой син. Даваш му да са качи на коньете, нема да го биеш!” – „Нема-нема!” И една нощ си доаждам по-рано и скачам от колибата и стъпвам на нещо. Стъпвам така на нещо меко. Наведох са, фанах го – протофел един с колко беше – 50 иляди лева на онова време. Много пари. 5 иляди лева беше декар земя тогива. Значи 10 декаре. И язе, понеже съм честен, не зема парите да ги турна у джоба си, седаме да едеме, нали ше едеме, па тогива ше одиме на работа, викам: „Бай, Саве – рекох – да си изгубил нещо?” Он си стар, те биле на 50-60 годин е бил, кае: „Че какво дъа съм изгубил?” Нали съм честен, не съм айдук – като съм ги намерил, бутни ги тук е , па си млъчи. Па си доди тук у Фурен, па ги бутни у неко зид или ги дай на некой – да имаш пари. Я си мисла па на акъл – да не би пък да ми го е подфърлил това. ОИ он почна така… вика: „Протмонето!”. Преброи си парите. Я за 3 000 лева бех ценен. Кат да напусна он ми даде 500 лева – ми даде горница. Пожалил ма е – понеже съм честен бил.  И оттам са връщам тука и са ценувам на друго мето – тука. У некой си Младан Пеев – жената му от Лесура. Ше са ценувам там. И почвам да работа. Той нема деца старецо и бабичката нема деца – ма уни възрастни. Язе 1941 година бех у тоа старец. И вечерно време ода доле там у комшиите – момичета, това-онова, ергенлък… И една нощ си доаждам късно – седиме там на седенкята и са прибирам у съминяло. Таман легна и уни чекат – като легна и бабичката или стареца рече: „Конде, айде ставай, че требва да са оди на копане!” И я какво ше праа – ше ставам ми, кък – оди ти са, не оди ти са… И една вечер са спречкааме с бабичката. И сареца пече ракия – там доле под него има казан. Пече ракия и я там ода – момиче има, брат му има и он момиче – та одиме там на седенки, тава-унава и отидох там и са скарахме с бабичката – уна като нема дечорлия, на не е жаловита. Скарааме са ние с неги, реко: „Нема да седа тука! Ше напуща и това е!” И станах я и отидох у оня човек, дека пече ракията и стареца дойде. А я не ядох – станах от сенията. Старецо дойде тама, а я са скрих: Вика: „Ристо, доажда ли Кондо тука?” – „Не е доаждал” – вика. – „Бе изскочи нещо, кае, са е разсърдил!” Он си отиде. Язе седнах, ядох у ония ора и си отидох и легнах. И напуснах от него. Отидох на друго место. Мина са кво са мина – ше връва да служа войник. И са връщам от службата – трудовак служих – връщам са оттам и са бех оженил. Онаа къщичка, другата (от сурови хухли) бех ги правил ергенин. На 18 годин. Без баща ми, без макя ми. Сирак. Макя ми е починала – я съм бил на 6 месеци коги е починала. И ги не познавам майкя си. И са оженвам язе – деда ми, на бабичката(жената) баща й, ми дава една биволица, едно турме ми дава – турмакиня, че брат й ги е преженил. По – малък, ма ги преженил. Стареца дава една турмакиня  и яз си бех купил две телета от един Цено Коновски некой си там. И след женитбата праа тугли – летно време праа тугли. Праа на тоа, праа на оня тугли – в свободното време праа тугли. Викам : „Ше зема толко пари, ше купа толко – 5 иляди лева декара – ше зема толко пари от тугли – си купа земя. Я земя немам. Имам 18 декаре и половина майчина тука отдоле – живее на мойта майка баща й тука, е живял – те това е, дек съм тук – това селище майка ми е и онаа, другата къща дека е, онова е било за мене, добре, ама стареца ги е продал на една кучка дека ги викат от лехчево. Не земал да продава от онава селище, ми пордава тава, дек е за емне. И они викат: „”О, Тончо Луканов е много умен!” Що ше му зафалат, че е бил умен. Я съм неграмотен… За оня остаил 6 декаре селище, на другия си син – 3 декаре, на другия отвъде – 5 декаре…

- На колко годин оставаш сирак?

- Я кажи за баща си, къде е ходил по Германия…

- Чакай, не съм стигнал до там. И какво става вече по-натам?

- Ше купува земя.

- Праа си тека сметка, нали. А старец има 160 декаре земя – я къде съм отишъл при него. Още немаше кооперация, стопанство. Язе ше връва войник. Ше връва – и имам една крава и един бивол и биволица. Ма нема с кво да ги рана.  Прададоаме кравата, продавам кво може и заминавам. Тошко са беше родил.  И са връщам язе от казармата, он там, у Германия моя баща. Работник отишъл у Германия още преди тава. И са връщам язе оттам и баща ми са прибира от Германия. Не е забогател – какво е имал – изпраскал като назе – на ядене, на пиене ( и явно по жени) – къ ще да е – нема значение.  Тука стана стопанство. Не съм купил нищо (земя)  - я си имам осамайсе декаре и половина майчино, седем декаре и половина имам бащино и женено имам – та 33 декаре земя имах. Откъ са върнах от казармата ет тия телета бех купил двете… И това е.

 А я съм наумил да си праа къща! Друга къща да си паа – с печени тухли. Те таа, дет сме в нея. И идва тоа старец тука – кут са уволних язе и он летото идва тук при мене, дек му бех измикярин, иде при мене, а язе съм нацепил боторе – требехме, нали шумаците са требеа некоги. И съм направил две камари дърва тука – така съм ги напраил – като такова, дек му викат купен дек са паи. Доде оня старец и вика:” Слушай, ше додеш с жената си да додеш, да ма гледаш!” А я викам така: „Бре, тоа старец има 160 декаре земя… Тамън още немаше стопанство. Ама комунизма е тук. И с моа си акъл – готов. Да тръгам! Дигам я жената и Тошко – та там. Телетата – там. Две свини, трийсе кокошки. Мойта покъшнина – от онаа, старата къща там. И една жена горе – Цена й викат, вика: „Ей, Младене, я запри бе! Он са казва Младен. „Къде си повлекъл ората? Що разкъсваш ората, бе! Тия ора тама сеги са са събреле, купиле са теленца, прасенца… ти ги разкъсваш. Колко души съсипа, бе?!” И он като са обърна и кае: „Ти ше млъчиш, че ше ти еба макята! Тава не е твоя работа!”

И отидохме ние там с Цмета, с детето отидохме. Отидохме ние там и почваме веднъга жътвата. Я имам шест декаре с нива на едно место и на още едно имам нива. Добре, ама с отваждането ние почнахве да жънем – ше идеме да жънеме в дола – шест декаре и откупуваме един с жътвата жъне мойто – косачка. Доде оня човек, ожънахме ги, извръзахме. Он имаше стареца негде 50 декара с нива и повече, ожънахме и них. Сичко. Он давал на тоа жито, на оня – вино, на оня – шума, тава-онова, да ожънат. Прибрахме ние сичко, почнахме да караме снопето. А я си праа сметка – и там да съм, да си направа нова къща с печени тугли! А бех го пазарил него за една слама предварително – на едно место седем декъра – та да зема сламата, да си печа туглите.

Ожънааме, овръшееме и я си наумих и там да праа къща, въприки че съм напущил тука. И свъшихме, овръшехме ние, мина са кво… Реко: „Ей, дедо Младене, вие с Цвета ше въръвите – на бременна с Цеца, вие ше връвите с Цвета да берете слънчоглед, а я ше връва да почвам да праа тугли. Съм си плановал. „Нали знааш, че сламата съм а пазарил – таа слама да ти я ожъна за 7 декаре – да ми дадеш таа слама.” Кае: „Добре.” Отидох язе да праа тугли, уни отидооа да берат слънчоглед. Набрале едни кола слънчоглед и си дошле. А бабичката беше една жена яка – ялова жена, бездетка. И като отидох я – напраил съм калта къде дванайсе часа – около единайсе и половина – направил съм калтаи съм почнал да ги изкарвам и е ти ги баба ти иде да ми носи ядене. И ми носи у една паничка от тие, теникиените – до средата  с едно еце опържено и малко лучец, и малко леб ми носи. А я ям днеска по пет пъти като праа тугли. И като дойде уна, я пушех и уна дойде и зе да реве. Я видех, че има нещо, щом реве уна. Запалих една цигара и седнах така – да са поуспокои уна. „Какво става, що става?”-Кае:” Па я ма а срам – я виж какво ти онса за ядене. Ти моа ли с тава ад ас наедеш? И она ми казва Сава – там една комшийка – че кълне детето. „Едно – вика влачи по неги си, едно носи у мешината си!” И кълне ги там”. Реко:”Не бой са, реко. Ше са опраиме. Тама е навреме сегика.” Отидох си я вечерта, реко – ше бия бабичката най-напреде. И седнааме да едеме и ядоаме какво ядоаме и стареца зе да става. Реко – Бог да ги прости, че ги поменувам – реко: „Ей, що ставаш?” На са бе отелила една крава. –„Да ида ва вида телето.” Реко: „Нема да мръдаш оттука, че имаме приказка. Я ше ида да вида телето и са връна, ше поприказваме малко, па тогива ше видиме какво ше праиме.” Я отидох, видох кравата и па седнах, ама така да ми е на сгода да ги удара. Реко: „Айде, дедо Младене! Какво ше праиме, реко?! Нещо тия жени – какво праат, що праат – така ли приказвааме. Какво ти – реко – каза баба ти Цена коги ма докара – че ма разкръстваш. Каза ли она бабичката, а ти ги – реко – псува?! Ти ги псува, че ми е рекла!” – „Ей, Коце, ние с тебе погаждаме, ама жените, кае, не моа погаждат”. „Така ли е – така. Ставайте – викам – бега буйте слънчоглед, викам на Цвета – Бог да ги прости, он ше си плати за буането, я ше ида да си праа тугли и ше седиме тука, дорде изарчиме сичко какво има прибрано – тава, онава!” А язе съм готов да си тръгна, ама дръжа печено! Заранта стана рано, реко: „Кво мислиш да праиш?” Кае: „Я мисла да ти дам 14 кофи жито дека си ми работил и другото ше го разделиме на декаре.” Я имам 33 декаре земя, а он има 150 декаре! „ Не може така – реко – да стане! „Ние сме – реко – с един артък, сме трима. Реко: „Ти зимаш 2 кофи, я зимам 3 кофи. Остава за семе и другото го делиме по декарите.!” (10 май 2009)

- Коя година е била вашата сватба?

- 45-а, 46-а Тошко са намери. Я бех на Михайловград на панаира – на Богородица лазда беше. И си додох – уни с баба ти ненка одиле у Рибинъ и си дошле тука и он са намерил. Тук ли са е намерил, там ли са е намерил – не помна. Като си дойдох, а бабичките тука ма глъчаа, че съм отишол на панаир, па” я иш тука – имаш момче!”, па незнам кво, незнам що. Бабичките ма глъчеа, що съм ги заминал, реко: „Па я не знам коги ше имам бебе.” А па Цеца коги са намери – я бех такова – бабата. Баба ти Ненка ше иде да бика бабичка една там некъде. И беше там, у старата къща. И уна зе да ивка: „Я ше раждам, ше раждам!” – стъпи там на тава. Стоеше така и я подложих един чаршаф и го увих и тогавадойде онаа бабичка, та връза пъпа. И го увихме и уна легна и зе да си го дръжи. И те така.

- Дедо, а я кяжи как прави къщата?

- Коя къща?

- Те таа.

 - Баба ти беше бременна с Цеца коги правих туглите. Я правих едни у Долния рибен – 8 иляди тугли правих у долния рибен, после правих у Горния рибен. Правихме там на един – на Петко Николов и тегива правихме там на един друг и после направих на мене си 18 хиляди тугли.

- По кое време ги правиш?

- Ми летото – те тава време. От май месец.

- И как ги правиш?

- Те така те – копаш земята, па ги напраиш на кал, па ги турнеш у калъп, па ги изтръсваш, па ги обръщаш, па ги събираш.

- Колко време требва да съхне една тугла?

- Два дена като съхне и ги събираш. На куптор са слагат. Наредат са те така те – един ред оттука, един оттук и тураш десет редове високо и покриваш – да съънат, да станат готови за печене. Ча есента ги печеме – да изсъънат убаве. На дупки са напраат и там кладеме огина.

И Цеца коги са намери я бех напраил туглите. И коги да ги печеме… Баща ми беше по Германия, си доде и неги (бебето – Цеца) сме ги закопчале тука у мазата и уна (баба Цвета) кара с деда ти Тодор. Събрахме ги да ги печеме и ние кладеме огина, а уни карат с баба ти слама от е там от край село. И они карат слама и я съм му плащал на немо по 1000 лева надница. Я му бех давал жито – 3 кофи жито. Житото връвеше 3000 лева кофа жито.

- На баща си?

- Ми той си дошъл без една стотинка, сичо профукал.

- Ма той какво е правил в Германия?

- Отишъл е да работи. Те като сеги кък одат по дръжавите… И кара слама с неги и ние си печеме тука – опекоаме туглите. И почнах да ги карам – стана стопанството. Реквизират. Гора – кой има гора. Тугли кой има. Тука Танас – тоа Марко тука, комшията имаше тугли – уни го бия и му ги дигнаа туглите от дома му. Бия го и ги дигнаа… И ма викаа у съвета – там ма викаа, че да дам туглите. Сакат да земат туглите  да праат стопанство – там оборете.

- Ма ти немаш къща?

- Па ни кво нги е зор. И ма викаа в съвета тука – тоаа, дек беше домакин там на стопанството ма вика и кае, че са решили да нги дам туглите, па ше ми ги врънат. Реко: „Тава нема да стане – реко – никоги!” Он ми казва вечерта, че ше дигат туглите – у стопанството – каруци, коли ше одат да дигат оттам туглите.

Заранта станах рано, зех едно дърво като тава е и реших: кой са яви там да доа да дига туглите напреде – ше го чалдисам да го събарам. Ше го прибивам! Кой дойде пръвенка да са качи на куптора – ше бъде жертва. Я съм зел те такова те – един кръпел и като дойде там – направо го прибивам. И отвадам я там нощта – там има пещера една у брега. Там отидох у пещерата и чакам – кой пъкне най-напреде, тоа вече ше пада жертва. И едно време един иде на съминяло – бригадира на стопанството, на бригадата, че нали имаше бригадире некоги по 3-4-56 душе бея тия. И иде отгоре от оня връх и слача надоле там. Реко: „Те тоа, реко, ше пада жертва!” И я слазам оттам, дека е сушината – камика при пещерата – салазам и лова пъта да връва там при туглите и доде я стигна при туглите и он отмина тава, туглите. Реко: Къде си, реко, тръгнал ти, бе?!” Кае: „Ше дигаме туглите.” Реко: „Ти правил ли си тугли?” Кае: „Не съм. Ма ми нарежда…” „Кой ти нарежда, бе?! Кой ми нарежда на мене да ги праа и дете мъниннко дом на 40 дена и я пече тугли, а макя му кара слама” – рекох. И я рекох: Ше ви дам тугли! Да не съм та видел!” – Рекох.

Как го е рекъл, ама оня си отишъл като минал чак по пътя отдругата страна на Рибинъ.

И на дугия ден ма викат. Пак ма викат у съвета там. И викат: „Ей….” – там един дошъл партиец от Балканя, там дошъл. „Рекохме да ти земеме туглите!” Реко: „Ей, я туглите нема да ви дам!” Рекох: „Правихте ли ми вие тугли, карахте ли ми слама, работихте ли ми?!” – „Ама тука наложи са – ние ше ти ги върнеме!” Реко: „Туглите нема да дам!” „Ама поне малко да дадеш…” „Е па ше дам 1000-2000 тугли. Ше ви дам камашината – реко – и това е.” И на другия ден отидох я там и доде друг бригадир с 12 каруци и реко:”Я те тия тугли ви давам те, от камашината – ако ги зимате – зимайте, ако нещете…” Они натовария сичките каруци и он вика: „Сакаме туглите!” Реко: „Никакви тугли! Заминавайте и повече да не съм видел никого тука!” И си заминаа и тава си остана. Я си почнах – изкарах после туглите, те туг ги бех…

- Па добре, че не са го насливи.

- Не са ми. Я ма не беше страх от никого…

- Ами за кво та беа викале секи обед?

- За стопанството, коги да са пишеме.

- И какво кога да са пишете?

- Коги да са пишеме имаше прислужник един – дамян Денков. Я ода надоле, насам-натам и он като долети баш коги е 12 часа: „Яла, че та викат у съвета!” А я съм седнал да ям, ма отвадам: „Какво има, бе?!” „Да са пишеш у стопанството!” – „Я у стопанството нема да са пиша! – реко. „Е що бе?” „Нема да са пиша. Нали е по желание” – реко. „Коги ми – реко – доде времето – ше са пиша у стопанството. „ А един път, 2-3 пъти излизаме с него двуйцата за обед. Реко: „Абе я ми кажи – реко – ти за какво ма викаш тука? Баща ти, рекох, влезнал ли е у стопанството?” Кае „Не е влезнал.” – „Ми ти – реко – що си дошъл тука да притегваш ората и тава –онава?” „Ма я – кае – та не насилвам  - ако желаеш ше са пишеш у стопанството.” Он виде, че не ме е страх. И му казах, че баща му има биволе – що не влезнал у стопанството.” „ Я съм на тва место, кае и требва да…

- Нищо ти не вика друго? Такъв им се е паднал – разбран…

- И си дойдох язе и почнах да си карам туглите, а тоа го бияа тука, комшията на баба ти мика мъжа й…

- Що го бия?

- Що не дава туглите. После мина са дълго време у стопанството и назе ни не дават частниците да докараме снопето тука, ми ни карат да го стовараме на полето горе на чукара. Там ше одат машините да го вършат и да зимат наряд. Че давахме наряд тогива: на декар толко кила жито – и даваме. И бех одил на Хайредин, та копахме земя на една цигларница – копахме земя, та ни даваа по 3 цигли на кубик ли беше и пари там ни даваа по нещо – да обръщаме земята да праат цигли там. И работихме ние кво работихме – земаме по 800 цигли земааме. Ни додоа там.

- Ти да правиш покрива ли?

- На таа къща. За таа къща циглите. Онаа (старата, със сурови тухли) съм си я покрил я. Докарахме циглите и тия казаа, че ше додат да ми дигат циглите. Я ги бех турил тука е дека имаше една колиба. Сеги па циглите ше дигат! Беше на един Свети Никола и един тука – дедо Къто Янинския и … дедо Вълко Янински на Манда там свекър й. И сме седнале да кадим вътре, а като ни казаа, че ше дигат циглите – имах тука колиба една – тука за овцете, а там, дек са ябълките, имаше една стаичка така иззидана – 4 метра, за кравите. Имах я един вол и една крава, та спът там. И я сбрах ората и ги наредихме на сушината – сайвана и тава – сушинката за кравите… Беше ни болна една крава  - и я ги наредих циглите на кошарата – нема да са качат даги свалат. Они моа да са качат, ама не смеят да са качат.

- Ти ги скри ли?

- Не съм ги крил – покрил съм си сушината! Покрил съм си стоката. Не съм ги складирал. И они дойдоа тука: Ние – кае – идеме за циглите!” „За какви цигли идете, бе!” Кае: „Имаш цигли!” – „Какви цигли имам?  Къде са – е там са, на сушината, дек съм покрил сушината.” – „Имаш камара негде.” – „Немам. Те тава са. Качете са – реко – та ги свалете, ма я ше ида д9а свала – реко – вашите от къщите. Вие ше свалите – реко – от сушината, ма я ше свала вашите от къщата. И я – реко – си имам некакво предимство! И уни си отидоа. Отидоа си. Не зея.

- А прасето, кажи за прасето?!

- Прасето… Ше додат – има реквизиция пак, зимама наряде – да ми земат прасето. А я съм складирал сламата ет тука дек е домата. Сламата съм турил тука  и свиня една и една спраста свиня имам и казаа, че ше додат да ми земат свинята. Реко: „Ше додете, ама после ше ги земат!” Качих са я на тавана там на старата къща и казах на Тошко – тошко беше на 4 годин, ма тошко май беше по-голем, че донасаа вода от чешмата, па строшия тава, бърдака, дека одия за вода, та па не не смеят да си додат. И я са качих там и уни казаа, че идат да дигат свинята. И я са качих и казах на Тошко: „Ше кажеш на тия, дека дойдоа тука, че татко го нема, ама каза да не пипате свинята, че кой пипне свинята – ше го пали!”Они бея дошли 3-4 души там от съвета, кмета. И они си заминаа – отидоа си. Не дигнаа и свинята. И свинята си отървах, и сичко си отървах. Не се плаша от никого: „ти ловиш свинята – я отвадам, та ти пала къщата.” Ми кво. И после ми не върнаа туглите – тия 1200 тугли не съм ги дирил.

- Е как си мислиш, че ше ги върнат?!

- А, уни върнаа – на тоа, дека сме ги правиле, беше доктор ветеринарен – му ги върнаа двойно. А на мене ги не върнаа. Справих са с нех де, справих са. Не е ма било страх. Я бех и я як.

- Я кажи за дървото – как изнесе дървото отдоле? За таа къща ли беше дървото?

- Па сигурно за таа… За та, за тааа! Отидоаме доле – тука дека е съвета сегика и беше магазин – у другата къща срещу магазина… Имаше магазинер един там и отидохме там и нещо заприказвахме са  и един вик: „Еѝ, кой отнесе тава дръво го плащам!” Реко: „Я ше го отнеса!” А оно дебело дръвото. Четири метра длъго и толко дебело, е… (голямо дърво за мертек). От там до дом да го занеса. По баира. Зех я дръвото, та на рамо тука. И карах, карах – еее до некъде и го остаих – па на другото рамо. И докарах тука дръвото и го совариаме. Остаих дръвото – оня го плати. Още там. Ако немоа да го отнеса – я ше го плата двойно (такъв бил облогът). Ама го донесох. И това мина. Абе мойта история е дълга и широка (като дървото!).

 ------------

Ние отидохме една събота вечерта на годеж му викат. Деда ми Тончо тука, дека ми е дал тава селище, че майкя ми я ги не знам – и на снимка не съм ги виждал, съм бил на половин годин ли съм бил. Въобще не съм ги видвал дори и на снимка, нали ти казвам – въобще ги не знам майкя си. Та тоа доле, деда ми – на майка ми баща й ми е дал тава селище – бил остаил за мене и онова селище. И зел та го продал - баба ти Ненка, го беше продал – уна одеше с некакъв левчевченин – адйдук. Направиле таа къща, те ги те – направиле къщата и един декар останало сал и он ги продал и тава останало за мене, а го е оставил за мене (целото селище, част от което е продал). И после викат: „Тончо Луканов много умен!” Е кък е умен – че ми е дал – тука било лиляци, гора изсечена и си гората тука и каманак из тава – заградено с камъне. Он унасал пари – 18 декаре земя съм имал на майка ми, та е унасал парите, къде ги е давал под наем, та сбрал пари там, та платиаме на майсторите и уни викат: „Он е бил умен.” А я рекох: „Като е бил умен – и сеги ви го приказвам – като е бил умен, защо не е оставил двата декаре за мене – да а дал един декъар те тука отдоле – е от тава селище – до дол до баира на Камен – от тука до тамее чак – под Кътови – има 7-8 декари. Като е бил толко учен да е дал там един декар, па това да си ми е оставил за мене. Че не е бил умен. Какъв ще да е. Мина и това.

Я коги праих къщата, ги праих ергенин, тука ги правех, а мащеата – майка ми си седи горе. Не е минувала тука. Баща ми беше у Германия, коги я правих онаа къща (старата, от сурови тухли). Баба ти Тодора. И напраих я къщата – 44-та година напраих къщата. И днеска ги покрихме, а я ода там – та си спим горе – у едни ясли спим. Бабичка имаше една там – дека ма е гледала – на баща ми майкя му. Уна се наблюдава – като ида от некъде, некъде отвадам – що отвадам, се приказва. И се наблюдава. Брей. Покрихме ние къщата и мене ми са дигна един набой на крака – такъв те на една пета. И Германия падна тогива – 44 година. Падна Германия и нощта я съм отишол по любов с едно момиче, там си доле… По любов – и си приказвам с неги и почнаа да бия ония камбани и кае: „Германия – кае – падна” И си отидох и като легнах и съм заспал и бабичката наблюдавала – а набора ми са пробил и я съм заспал – крака ми е набрал, одих бос и съм го натъртил. И он са пробил и я съм заспал нощта и през деня целия ден съм спал и бабичката от време на време доажда да види дали съм жив – разбрала, че ми са е пробил крака и съм са успокоил. На другия ден тава време са събудих.

И мина тава и почнах да са жена... 

Истории от Фурен