Градешки манастир
Градешкият манастир „Св. Йоан Предтеча” между историята и легендата
Категория : Вярвания и традиции / песни
Градешкият манастир „Св. Йоан Предтеча” между историята и легендата
Подобно много български църкви и манастири, построени върху или до стари езически светилища, Градешкият манастир е съграден върху „света земя”. Възникването му се свързва с късноримската и раннобългарска крепост в близката местност Калето, съществувала до началото на ХІI-и век - преди поробването ни от Византия - и със средновековното селище „Селището” и неговия некропол, продължило да съществува и по времето на Втората българска държава.
От средновековните извори до нас е достигнала и любопитна сбирка от документи - ХVІ век, отнасящи се до развитието на северозападните български земи, от която черпим ценни данни и за миналото на светата обител. Във военни дневници и други документи от този период, описващи боевете на влашкия войвода Михаил Витязул срещу турците през зимата на 1594-1595 г., се споменава, че по българските земи на юг от река Дунав били разрушени над 2000 селища. Тогава били опожарени Черепишкият, Струпецкият и Градешкият манастир.
След признаването на християните за равноправни поданици на султана два века по-късно започва възстановяването на много църкви и манастири. Вероятно тогава е възстановен и Градешкият манастир – сигурни данни, за това че той е действащ има от началото на ХІХ век. В манастирския двор е запазен надгробен кръст на монахинята Гликерия, починала през 1921 година. През 1861 година със средствата на жителите на съседното село Градешница била построена новата църква на манастира, изградена върху основите на по-стар храм. Четири години по-късно бил построен и параклисът „Св. Йоан Рилски Чудотворец” на втория етаж на жилищната сграда.
Легендите ни връщат към времето на това възстановяване на светата обител, че и по-назад – в „кърджалийското зло”, когато е пален и разрушаван.
...Някога, още през турско робство, върху стръмния десен бряг на река Огоста в местността Кръното е имало стар манастир. Мястото и сега там се нарича „Пустият манастир”. Кърджалии вилнеели по тези места - палели, плячкосвали и грабели. При едно свое нападение те опожарили манастира и избили обитателите му. Останал жив само един калугер, който тръгнал нагоре през гората. Вървейки, стигнал до оброчен камък. На това място той си направил колиба и заживял в нея като отшелник в пост и молитви, докато хората от близките села не научили за него. Не след дълго проправили пътека през гората и започнали да го посещават. Утешавал ги той, със своята мъдрост ги поучавал и им помагал да се преборят с отчаянието и мъката, вдъхвал им вяра в Бога. Решили хората и на мястото на колибата построили църква – храм Божи, а сетне и манастир изградили. Оброчният камък, до който е изграден манастирът, е запазен и до сега. А тази история дълго време разказвал един от обитателите на новия манастир – Йеромонах Дионисий...
Друга легенда свързва възстановяването на опожарения манастир с Божията поличба. Когато брат и сестра – богобоязливи люде, добри християни, решили да го възстановят на същото място и повикали майстори, готови да започнат строежа, видели в небето над тях да кръжи орел. Направил няколко кръга и изведнъж стремглаво се спуснал надолу, грабнал една от шиндите и се издигнал високо. Направила пак няколко кръга птицата и полетяла на юг. Всички смаяни я проследили с поглед. Не след дълго орелът пуснал шиндата и тя паднала на мястото, дето е сега манастирът.
Решили хората, че това е Божия поличба и там, където паднала дъската, там изградили новия манастир.
Следващото предание ни връща отново във времето, когато кърджалиите вилнеели по тези места… Между 1821-1868 г. в приземието на североизточното крило на манастира имало килийно училище. В него се обучавали на четмо и писмо младежи и деца от околните села. Широко разпространено сред местните е преданието за черкезко нападение над манастира, когато били избити всички деца и младежи в това училище. Кървавото клане селяните сравняват със събитията в Батак и Перущица (макар и не в тези размери) и „мълчанието”, т. е. официално неоповестяването на последващите разкрития, свързани с това предание, си обясняват с факта, че това щяло „да промени историята на края”.
Разказват още, че през 70-те години на ХХ в. на мястото при строителни разкопки били намерени части от детски скелети – запазени били предимно черепите, а преди няколко години при ремонтни работи за разширяване на шадравана били изровени още кости от детски скелети, които били изследвани и се доказало, че те са стари – от онази епоха. И отец Стефан – бившият игумен на манастира, и отец Младен потвърдиха това. Работниците в манастира (при наше посещение от месец април 2009 г.) знаят, че са разпознати части от петнадесет детски трупчета, които са събрани на едно място. „С огън и меч”, казват, преминали през манастира черкезите и всички, които заварили в него, избили…
Невероятни моменти от историята на манастира през превратния ХХ век научаваме от църковните архиви, съхранени днес в Държавен архив – гр. Враца.
Трагични събития сполетяват манастира след Балканските войни. В онези бурни времена той преживява един от най-тъжните си периоди. Тъмните облаци се сгъстяват над него особено по време на всеобщия братоубийствен хаос, настъпил през 1923 г. Освен че се отнемат манастирските имоти по решение на земеделското управление, всред всеобщото помрачение на умовете по време на Септемврийските бунтове, отделни лица се одързостяват дотам, да го нападат и ограбят неколкократно. При едно от тези нападения игуменът – архимандрит Харитон е убит, без да изпълни желанието си да възроди духовните ценности в околното население. Така завършва краткото му управление на манастира, започнало само година по-рано с желание да бъде възстановена ролята му на духовно-просветен център, какъвто е бил през Възраждането.
След трагичната му кончина, неговият заместник йеромонах Артемий поема управлението с трепет и боязън от безбожното население. Как да върне у хората вярата и страха Божий, който да ги предпазва от зли и пагубни изкушения? Тази грижа не го оставяла, защото и нападенията и грабежите продължавали. Той поверил тревогите си на свети великомъченик Мина и свети Иван Предтеча, за да му укажат крадците и да имат селяните вяра в Бога, към които отправил множество молитви. Тези свои страдалчески преживявания описва в писмо до врачанския митрополит, за да разкаже как дълготърпеливите му молитви довели до чудодейното разкриване на крадците: „На Свети Велики петък, след завършване на 12-те свети страстни евангелия, аз с всичките си слаботелесни сили изморен, издържах всичко потребно за деня…и като излезох, на монастирските врата намерих закачено едно просто анонимно писмо…и веднага по него като събрах хора и като обескирахме на посочените лица, намерихме манастирската мас и манастирските дисаги, които аз ни пойма-мисъл сам имал, че ги нема…потайно се чуе дума, че същите са подкупени…и за извършеното нападение и погинването на игумена архимандрита Харитон”.
Окуражен от Божията помощ и чудодейната намеса на светците-закрилници на манастира, той кара населението да подпише писмена гаранция, че няма вече да посяга на манастира и още повече – на него самия. В противен случай ги заклева, че „ако в бъдеще стане макар какво и да било обиране и нападение, селото да постигне каквото следва”.
Дали страхът Божий се е завърнал в населението след усърдните молитви на отца Артемия? Архивните документи разкриват, че населението започнало да прави големи дарения и пожертвования всяка година на 15 август – деня на света Богородица. Дарявали жито, животни, кърпи, месали, кенар, сапун и други домашни произведения. А най-много посещения и дарения се правели на Богоявление, Ивановден, първата неделя на Великия пост, през Страстната седмица, на Връбница и Великден, на Благовещение, Преображение Христово и Успение Богородично. И нищо чудно, като се знае, че трима закрилници бдят над светата обител – свети Йоан Предтеча, свети Илия и свети Мина.
Литература:
Свети места: църквите и манастирите във врачанския край. Пета регионална краеведска конференция Враца, 27 ноември 2008 г. Сборник материали. Състав. Калина Тодорова, Силвия Павлова. Враца, 2009.
Весела Пелова, Калина Тодорова/Свети места, 2009
Истории от Градешки манастир
-
Предания за Градешкия манастир
- Откак се е село заселило
-
Градешкият манастир „Св. Йоан Предтеча” между историята и легендата
- Вярвания и традиции / песни
-
Каменните пазители
- Моята история / нашата история