Градешки манастир
Предания за Градешкия манастир
Категория : Откак се е село заселило
Преданията за Градешкия манастир *Св. Йоан Предтеча
В закътаната живописна долчинка северно от Калето - западния край на Селището ни посреща Градешкият манастир „Св. Йоан Предтеча”. Църквата е строена през 1861 г., а двукатната манастирска сграда - в 1865 г.
За основаването на днешния манастир край село Градешница има две предания.
*КАЛУГЕРЪТ
Някога, още през турско робство, върху стръмния десен бряг на река Огоста в местността Кръното е имало стар манастир. Мястото и сега се нарича “Пустият манастир”.
Кърджалии вилнеели по тези места – убивали, плячкосвали и палели. Посягали на всичко и не се спирали пред нищо. Не пощадили и светата обител. При едно свое нападение опожарили манастира и избили обитателите му. Останал жив само един калугер. Когато разбойниците си тръгнали със заграбеното, той излязъл и дълго време седял сам сред развалините и отломките. После поел натъжен и умислен нагоре по рекичката. „Водата все някъде ще ме отведе” - мислел си клетникът. „Този, който е сътворил всичко тук, ще се погрижи и за мен, знак някакъв ще ми даде, ще ме научи какво да правя…” Така, въпреки нещастието, той не изпаднал в униние и се уповавал на Бога в своите молитви. И наистина - не след дълго стигнал един оброчен камък. Като го видял, калугерът си казал: „Ето, Бог е милостив, той ми прати поличба” и се зарадвал. Огледал мястото - наоколо била непроходима гора. Направил си дървена колиба и заживял в нея като отшелник в пост и молитви. Така сам сред гората, сред дивите животни и безгрижните птици преживял много години, докато хората от близките села не научили за него. И не след дълго проправили пътека през гората и започнали да го посещават. Утешавал ги той, поучавал ги с мъдрост и им помагал да се преборят с отчаянието и мъката, вдъхвал им вяра в Бога. Говорел им за себе си, за своите патила и за това как небесният отец и в най-трудните мигове не го оставил, защото сърцето му винаги е било преизпълнено с вяра и надежда.
Решили хората и на мястото на колибата построили църква - храм Божи, а сетне и манастир изградили. Оброчният камък е запазен за почит и помен от онези времена. А тази история дълго време разказвал един от обитателите на новия манастир - Йеромонах Дионисий.
*ПОЛИЧБАТА
Живеели някога в близкото село Градешница брат и сестра - богобоязливи люде, добри християни. Добри дела - богоугодни вършели и честно поменували. Решили, че в тези тежки времена ще е добре хората от близките села да имат свое място за упование и утеха.
Намислили да възстановят разрушения от кърджалиите манастир в местността Кръното. Започнали да разчистват развалините и обраслите с трева и бурен отломки. С помощта на селяните прекарали камъни, греди, шинди и всичко, що е нужно за градежа. Събрали се майсторите и тъкмо да започнат, над главите им се спуснала тъмна сянка. Погледнали към безоблачното небе и видели над тях да кръжи огромен орел, с широко разперени криле. Направил няколко кръга и изведнъж стремглаво се спуснал надолу, грабнал една от шиндите и се издигнал високо. Описала пак няколко кръга птицата и полетяла на юг. Всички смаяни я проследили с поглед. Не след дълго орелът пуснал шиндата и тя паднала на мястото, дето е сега манастирът.
- Това е поличба! - прошепнал някой.
- Поличба! Поличба! Поличба! – понесъл се шепотът уста на уста.
Втурнали се към мястото, дето орелът пуснал дъската. Там, където паднала тя, там изградили манастира.
Градили го с вяра, надежда и любов, защото знаели, че сам Господ им посочил мястото на храма.
Информатори / АвториИз "Крал-баир", 2000
Истории от Градешки манастир
-
Предания за Градешкия манастир
- Откак се е село заселило
-
Градешкият манастир „Св. Йоан Предтеча” между историята и легендата
- Вярвания и традиции / песни
-
Каменните пазители
- Моята история / нашата история