Враца - забележителности
*Да обичаш гората - … това е култура*: Примерът на врачани
Категория : Моята история / нашата история
*Да обичаш гората - … това е култура*: Примерът на врачани
„Да обичаш гората - … това е култура“*
(Примерът на врачани)
„… само на човек с по-висока
култура, на човека с душа е
достъпна косвената полза от
горите, затова и само той ги
почита и се ползува от тях
съзнателно.“ (1:6)
„Тия борове, които виждате сега толкова големи, ние ги засадихме, ние от Туристическото дружество… Не беше никак лесно, няколко пъти дръвчетата изсъхваха, борът е много капризно растение. Най-накрая един градинар ни научи да вземем фиданки в саксии, които могат да гният, и заедно с тях да сложим борчетата в пръстта… И така успяхме!...“
Този разказ е сред най-ярките спомени от детството ми в далечните 1970-те години. Чувах го всеки път в честите ни разходки до Хижата с брата на моя дядо Крум – чичо Петър. Чудех се тогава защо пак и пак разказва едно и също за отдавна минали неща, но не си позволявах да го прекъсвам. Днес, в зряла възраст, си давам сметка, че възрастният човек се е надявал да запомним, аз и другите роднински деца, забележителното усилие на врачанските туристи да облагородят скалистия релеф на Калето. Усилие, което и половин век по-късно му се струваше значимо, и го връщаше в годините на младостта му.
Петър Данов Йончев е роден през 1905 година. Дългогодишен счетоводител в Популярна банка, а по-късно в ДСК във Враца. През 1930-те години е в актива на Туристическото дружество в града, най-често като негов касиер (3:10). Тоест, непосредствен участник е във всички важни инициативи на тази забележителна врачанска обществена институция. Затова, около половин век след разказа му от детството ми, реших да се опитам да добавя щрихи от опита на врачани през 20-те –30-те години на ХХ век да осмислят като модерни градски хора общуването си с природата и в частност с гората. В работата си стъпвам върху тезата на проф. Веселин Методиев, че: „… градските българи са хора, които не се определят по своето място на раждане. Най- същественото за тях е това, че те са напуснали уюта на патриархалното живеене, където отговорността за всички се пада на най -възрастния човек. Те са взели своя живот в свои ръце, носят своята отговорност за себе си и близките си, и може би най-важното – поемат върху себе си и част от бремето на общия интерес, който днес наричаме обществен… Някои от тях ще преминат през различни места… ще изградят модерен възглед за околния свят… ще градят мостове между българското общество и различните пространства на Европа, ще преодолеят комплексите за малоценност, за да се превърнат в двигателите на един духовен просперитет.“ (9:12)
Текстът е базиран основно върху: архивни документи от фондовете на Областна горска инспекция Враца (1892 – 1944), Туристическо дружество „Веслец“ – Враца (1900 - 1944), Столарското училище във Враца (1930 - 1944); книгите по съответната проблематика на проф. Йордан Кулелиев, Лидия Фомина и Христо Груев; публикации по темата на Весела Пелова, гл. експерт в ТДА – Враца. Правописът в цитатите е запазен. Вариантът на справочен апарат е съобразен с научно-популярния характер на изданието.
***
През 1925 г. излиза книгата „Горите, горското стопанство и горското дело у нас“. Неин автор е дългогодишният лесничей Христо Груев. Още в предговора авторът заявява: „Най-наболелият въпрос у нас е горския въпрос. Горите у нас се изсичат масово. Те правят избори, поддържат правителства, обръщат се в големи богатства в ръцете на търговците, в пиянство – в ръцете на горското население. Освен това тия гори построиха къщи, донесоха капитал, служебна кариера на болшинството от персонала по горите… Корупцията в горското ведомство е невиждана и нечута, особено след войната. Тя е станала явна държавна опасност (подч.ав.).“(1:3)
Един от впечатляващите примери, които Груев дава в потвърждение на стряскащите си твърдения е с известния врачански търговец Ангел М. Скачоков. В желанието си, подобно на други „инициативни“ предприемачи през Първата световна война, да продаде максимално изгодно на щедро плащащите военни тилови учреждения дървен материал от частните си гори около селата Власатица и Българска (сега Руска) Бяла, той пренебрегва изискването на чл. 29 от тогавашния Закон за горите за изготвяне на специален стопански план за предстоящата сеч. В нарушението си е подпомогнат от услужлив министерски чиновник (1:209-210).
В изложението си Груев подчертава, че срещу регламентацията в управлението на горския сектор, още от Освобождението, от страна на населението винаги е съществувала съпротива. В 12 точки дава конкретни предложения за засилване на наказанията при нарушаване на закона, особено от горски служители. Паралелно специално настоява „горските стражари да имат всичките права, каквито имат полицейските стражари и да са равни в тия си права с тях“. Но най-големи надежди авторът възлага на „горско образование в училищата“. Според него трябва „да се насади чрез училищата в крехките души на младите граждани любов към гората, изобщо към дървото, любов към природата и опознаване на нейните закони“ (1:388-391). Защото „да обичаш гората – това е по-висш етап на развитие, това е култура.“ (1:6)
Практиката на врачани дава доказателства, че така представените идеи се споделят от обществеността в града. За подпомагане на работата на горските служители през 1938 година в държавната гора Овчи гръб над града се изгражда Горски (лесничейски дом). Проектът за постройката е на най-авторитетния врачански архитект Петър Дограмаджиев, дограмата е изработена от врачанина Хараламби Пъпкалийски, строежът е на обща стойност 22, 241,96 лв. Разпоредено е стриктно разпределение за ползването от горския персонал на помещенията в сградата, включително и за почивни нужди. Категорично се забранява предоставянето й на туристи и други, външни на системата лица. Горските служители са длъжни „да се грижат за най-голям ред и чистота в целия горски дом… Слизането на горската стража в града нека да става за всеки един от тях по на 15 дни, като при всяко слизане да се донася рапорт от стажант лесовъда с означение на коя дата и в колко часа горския стражар е тръгнал към града.“ (2:12, л. 1- 8). В наши дни, по сведение на Михаил Петков (собственик на „Борса Имоти“ ООД), сградата на някогашния Лесничейски дом е основно обновена по проект на арх. К. Меродийска.
Приобщаването на учениците към каузата на природолюбителите и в частност на горското дело е ясна тенденция в практиката на врачани, съобразена и с действията в национален мащаб. В документ от фонда на Туристическото дружество, изпратен през април 1926 година до директорите и главните учители на врачанските училища четем: „Понеже местния клон от Българското туристическо дружество… сериозно се е заел с залесяването на местността „Калето“ до „Венеца“ и превръщането й в бъдещ градски парк, в центъра на който да се издига величествената фигура на туристическия дом, който тоже е в строеж, умолявате се да предупредите учениците от повереното Ви училище, когато са на разходка по „Калето“ поединично или групово да пазят посадените дръвчета…да не се катерят и рушат зидовете на постройката и с това да стават причина за нови разходи по възстановяването им. Смеем да се надяваме че като послушат Вашите и на колегите Ви предупреждения и съвети, учащите се с своето държание…ще дадат пример и на ония по-възрастни от тях, които нехайно… рушили прелестите на нашата околност.“ (3:7, л. 27)
В продължение на тези възпитателни усилия в документ от март 1927 г. разбираме, че на Училищния инспектор е изпратена молба за участие на учениците в поливане на борчетата и останалите дървета в м. Калето (3:8, л. 9). На 10 април същата година в града се отбелязва празник на залесяването (3:8, л. 19), който се превръща в традиция**, понеже е регистриран десетина години по-късно във фонда и на Столарското училище (4:6, л. 243). Пак от документите на Дружеството научаваме, че през 1937 година до Директора на Мъжката гимназия се изпраща писмо с оплакване, че негови ученици чупят дървета и се държат непристойно в парка около Хижата, като си крият и ученическите номера (3:10, л. 60).
Както става ясно цивилизаторските усилия по отношение на опазването на природата са продължителни и изискват сериозна настойчивост. В тази връзка е интересен примерът на Столарското училище. То е създадено през 1920-те години и немалка част от учениците му са деца от съседните на Враца села. Протоколната книга от заседанията на Учителския съвет (4:6) свидетелства за провинения от най-разнообразен характер, с които педагозите е трябвало да се справят през годините във възпитателската си мисия, включително за ползване на порнографски материали или разпространение на комунистически позиви (4:6, л.249а; л.248а). Но в същото време програмата на обучение в отделите, които работят с дървен материал, предполага по-тясно познаване на особеностите на дървото и по-осмислено възприемане на гората като ценност. Във всеки случай учениците е трябвало да познават и респективно да подбират в практиката си различни сортове дървета, варианти на дъски и фурнири (4:1, л. 35-38). И не е случайно, че при посещението си през 1938 година училищният инспектор Д. Каралашев констатира, че „учениците от коларо-железарския отдел осмислят работата на коларо-дърводелците. Ето защо трябва да познават и дървената конструкция на колата.“ Той поставя и въпроса за по-качественото преподаване на предмета стилознание, за да могат учениците „да познават и различават стила в орнамента и мобила.“ (4:6, л.185).
През април 1940 година Учителският съвет на Столарското училище решава: „Да се изпрати един клас, който заедно с учениците от другите у-ща да бъде на разположение на местните горски власти по залесяването. В петък 12 т.м. да има сказка пред учениците за значението на гората за стопанството и живота вобще. В събота 13.т.м. да се устрои излет с учениците до местността „Леденика“(4:6, л. 243).
Представените дотук примери красноречиво илюстрират разумната предвидливост на цитирания по-горе лесничей Христо Груев, който твърди: „ Чрез училищата, не ще съмнение, резултати, които искаме да получим – да дадем елементарни понятия на нашия народ за ползата от пазенето и нуждата от стопанисването на горите и да създадем в тях съзнание и любов към горите – ще бъдат постигнати много бавно, защото въздействието върху съзнанието на човека е много по бавно от това върху интереса му, но затова пък с изтичането на известно число години ние ще получим всеобщи и пълни резултати, които постепенно ще изтикат от сцената болния горски въпрос и ще го хвърлят във вечността на забвението.“ (1:390)
В този смисъл безспорно най-активният граждански фактор, който десетилетия наред отстоява модерното отношение към гората и действа последователно в нейна защита сред врачани е Туристическо дружество „Веслец“. Неговите усилия са обобщено представени в обзорния текст „Зелените паркове на Враца – една жива традиция“ на Весела Пелова, гл. експерт в ТДА – Враца: „Благодарение на Туристическото дружество, подкрепено от общината, през 1925 г. започва залесяването на оголения баир “Калето”. В продължение на десетилетия упорит труд, с участието на всички институции, врачани се сдобиват с едно уникално по оригиналността си място за разходка и отдих, увенчано с Хижата, което се превръща в емблема за града.“ (5)
Определението „уникално“ съвсем не е случайно. Известно е, че в Европа „ използването на горски масиви за рекреационни цели получава широко разпространение през ХІХ век“ (6:148). През 1920-те години там отдавна вече специализирано се преподава ландшафтна архитектура, изучават се различните видове паркови комплекси (6). Завършилите в чужбина български архитекти, какъвто е и дългогодишният председател на дружество „Веслец“ П. Дограмаджиев, черпят от европейския опит и същевременно търсят свои творчески решения. За тях е извън съмнение, че: „Гората е хигиена на градовете и филтър на въздуха“ (1:6) Убедили са се как „в културния запад всяко градче и село е курорт, където почиват със смирена и блага душа и бедни, и богати, и болни и здрави. Там гледат на гората като на най-скъп божи дар; обичат я, пазят я, и я култивират. Няма по-красиво, по-величаво и по-тайнствено нещо от леса.“ (1:6)
Паралелно родните специалисти познават епичния образ на гората в националния фолклор и специалното място на Балкана в душата на българина. Врачанските първенци залагат на визионерството на арх. Дограмаджиев, който проектира туристически дом, подобен на приказен средновековен чертог: кацнал на върха на хълма като твърдина на туристическия дух и като събрат на околните каменни исполини. Увенчан от омаята на боров лес (8). Непревземаем за ленивите, но щедро гостоприемен за положилите усилие да се изкачат до него. Тоест, неслучайно изборът на врачани се спира на варианта лесопарк*** (6:153) за „този рядък градски планински парк, в алеите на когото се положи и основният камък за паметника на многозаслужилия голям Врачанин и Българин – Васил Кънчов“(3:8, л. 17). Той по уникален начин съчетава модел на европейското паркоградителство със символичните кодове на националното и местно усещане за величавост. В добавка: паркът родее Враца от първата половина на ХХ век със значими градове у нас като Пловдив, Варна, Русе, Плевен, Стара Загора, Бургас, Шумен, Видин, Силистра, без да имитира или повтаря парковите ансамбли на нито един от тях (срв. 6;7).
Сравнително бързото изграждане на Хижата оставя невярното усещане, че и ограждащият я парк е завършен в непродължително време. Но това съвсем не е така. От архивните документи на Туристическото дружество разбираме, че залесяването на „Калето“ начева още от 1922-1923 година (3:7, л.65; 3:8, л. 4), а проектопланът за него е разглеждан на извънредно Общо събрание на членовете през 1926 година (3:8, л. 89). На 11 април 1926 година е проведен „празника на залесяването (подч.ав.) в свръзка с полагане основите на градския парк…“ (3:7, л.28) На следващата година Дружеството отбелязва, че „има засадено около 120 декара в местността „Калето“… с бор, акация и други дръвчета. Тая пролет същото пространство ще бъде просадено и разширено ЗАЛЕСЯВАНЕТО (подч. ав.). Има изловили се около 50% от посаденото. “ (3:8, л. 4) В следващото десетилетие залесителните усилия продължават. През 1933 година Настоятелството на дружество „Веслец“ приема за свой член горският инспектор Цоньо Иванов, който се заема с разяснителна дейност за каузата на залесяването (3:10, л. 1-2) Обмисля се създаване на Фонд „Залесяване“ със сума от 10 000 лева, която да се предостави на инспектор Иванов (3:10, л. 13). През 1935 година от протокол от заседание на Настоятелството разбираме, че за следващата година се предвижда дозалесяване, в частност на бившата циганска махала, присаждане на изгубените дръвчета, довършване на алеите и каменните стъпала (3:10, л. 42). В следващите няколко години предстои оформяне на стълбите при премахнатата циганска махала, завършване на алеята на заслужилите, поставяне на бюста на Васил Кънчов (3:10, л. 57)…
Този десетилетен процес е съпроводен с изразходване на огромна енергия по ангажиране на врачанската общественост с конкретни дела на съпричастие. При отпочването на проекта са изпратени серия от писма до авторитетни граждани, включително и напуснали вече града, за предоставяне на материална помощ. Сред тях: Иван Балабанов, Тодор Бешовишки, Димитър Савов, Мито Бошняков, Ангел Бошняков, Исайа Младенов, Йордан Иванчов, Стефан Савов, Димитър Роджев, Ангел Скачоков, Кръстю Щерюв… (3:, л. 8-23). За по-голяма представителност при полагане основите на парка, освен учениците, учтиво са поканени да се присъединят запасните офицери и подофицери, както и военните от Шести пехотен полк: „Ценейки високо Вашето съдействие в всяко културно начинание целящо разхубавяването и напредъка на нашата родина и по специално нашия град, ние каним Вас и чиновете от поверения Ви полк да отпразнуваме съвместно празника на залесяването с по-голяма тържественост и блясък и дадем израз на колективно творчество за по-светли бъднини за родината.“ (3:7, л. 28-29) На отзовалите се на поканата за дарение са изпратени своевременно благодарствени писма със съответните квитанции. Сред тях са Йонка Бобошевска (съпруга на Цвятко Бобошевски), Анто Бояджиев, Андрей Николов, Димитър Савов, Т. Панчев, Чиновническо кооперативно застрахователно дружество, София (3:7, л. 58-59)…
Постоянни са усилията за намиране на средства за дофинансиране на озеленителните начинания. Периодично се отправят молби към Общината, Популярна банка, Врачанската митрополия (3:10, л. 15), към Министерството на земеделието и горите за отпускане на пари (3:7, л. 65). Впечатляваща е мотивацията, която аргументира тази настойчивост. В писмото си до Врачанския окръжен съвет от март 1927 г. например, Настоятелството на Туристическото дружество напомня, че залесителството е общонационален приоритет. Но за разлика от дейностите в много други места, врачанските туристи го превръщат в „рядък пример за творческа културно-стопанска и обществена дейност, който справедливо предизвиква възторжени похвали и насърчение от града, окръга и страната ни /та даже и от нейният пълномощен Министър в Париж/…“ И с оправдано самочувствие (Настоятелството) подчертава, че дарените до този момент от институции и гражданството средства са изразходвани само по предназначение, което означава, че „започнатото дело от една не стопанска, а бедна културна организация заслужава да бъде подкрепено“ (3:8, л. 17).
През годините към фонд „Озеленяване“ се добавят част от приходите от провежданите в Туристическия дом забави (3:9, л. 93). Налага се убеждението, че дохода от Хижата ще се увеличи, ако районът й е добре залесен (3:10, л. 13). Ето защо се полагат редовни усилия за поддържане на парка чрез механизма на трудовата повинност (3:8, л. 6; 3:10, л. 1,68,70) и използването на затворници (3:10, л. 57). В навечерието на големи празници се търсят варианти за организиране на неговата охрана (3:10, л. 43, 85), а пред Общината се поставя въпросът за некоректните съседи, които се опитват да откъснат части от територията му (3:10, л. 79). Аналогични действия през 1930-те години се полагат и за гората около пещерата Леденика, която е застрашена от изсичане: „Да се загаради с бодлива тел най-малко от три реда цялата гора…Да се пише в Министерството на земеделието писмо, с което да обяви местността „Леденика“ за природен паметник.“ В същия „Протокол“ се взема решение и за още една радикална мярка: „За да се запази флората в Балкана, Настоятелството реши да излезе с апел към гражданството чрез местната преса и хвърчащи листчета, да не купуват от продаваните из улиците цветя“ (3:9, л. 96).
В заключение ще си послужа с откъс от друг документ на дружество „Веслец“, създаден по повод откриването на „зданието на гарнизонното офицерско събрание“. Той най-красноречиво обобщава десетилетните усилия на врачанското общественост и нейните водачи да бъдат градски хора, врачански и български патриоти, а значи и европейци: „Няколко месеца назад Вие бяхте свидетели как гражданството, учащи се и армия, под гъстата мъгла, изкачвайки се по оголения рид „Калето“ с рядък ентусиазъм, отиваха да осветят един друг културен паметник – туристическия Дом – рожба на младежки ентусиазъм и гражданска пожертвувателност.
Там горе откривайки прелестите що ни поднася хубавата околност, ще будят в нашия гражданин любов към родината, братство и хармония в живота, тук долу в тоя Дом, ще се култивират в неговото сърце и на ония добродетели, които ще го направят верен страж на своята родина.
И горе на „Калето“ и тук в градът, девизът, ще бъде един: ПО-ДОБРИ БЪЛГАРИ, ПО-ДОБРИ ДЕЛА (подч.ав.).“ (3:8, л. 21)
…За делата на тези българи упорстваше да разказва в детството ми чичо Петър.
Бележки:
-
Груев, Хр., Горите, горското стопанство и горското дело у нас, С. 1925
-
ТДА – Враца, Фонд 688К, Областна горска инспекция – Враца (1892 -1944), опис 1
-
ТДА – Враца, Фонд 203К, Туристическо дружество „Веслец“, Враца (1900 - 1944), опис 1
-
ТДА – Враца, Фонд 463К, Столарско училище – Враца (1930 -1944), опис 1
-
Пелова, В., Зелените паркове на Враца – една жива традиция, 2011
-
Кулелиев, Й., История на градинско-парковото изкуство, С. 2007
-
Фомина, Л., Градини и паркове в България, С. 2007
-
Дограмаджиев, П., Туристическият дом, Пътища към новото време, Вр. 2020
-
Методиев, В., Книга за модерните българи, С., 2021
* Цитат от книгата на Хр. Груев, посочена в „Бележки“.
** За съответното законодателство виж в публикацията на Ангелина Емилова „Седмицата на гората в исторически аспект (1925-1944)“ в настоящия сборник.
** *Лесопарк (горски парк) – благоустроен горски масив, организиран в определена ландшафтна обемно-планировъчна система, която включва алеи, пешеходни пътеки, водни устройства, архитектурни елементи, предназначен за кратковременен отдих в среда близка до природата (6:153)
Текстове под снимки:
-
Персоналът на Врачанската Популярна банка при закриването й през февруари 1951 г. Вторият седнал от ляво на дясно е Петър Данов Йончев
-
Част от скицата на Горския дом (проект на арх. П. Дограмаджиев), Ф 688К, а.е. 12
-
Съвременен вид на Горския дом (проект на арх. К. Меродийска)
-
Лист от документацията по проекта за Горския дом на арх. П. Дограмаджиев, Ф 688К, а.е. 12, л. 8
Красимира Йончева / Хубава си, моя горо, 2024
Истории от Враца - забележителности
-
Колесницата или легенда за Крал-баир
- Вярвания и традиции / песни
-
Легендата за Скакля
- Вярвания и традиции / песни
-
Змейова дупка
- Откак се е село заселило
-
ЯНИН ВИР
- Моята история / нашата история
-
“Леденика” във визитката на Враца от 1900 г.
- Откак се е село заселило
-
РЕЧНИТЕ ПЛАЖОВЕ НА СОФИЯНЦИ И ЛОЗАРСКИТЕ КУРОРТИ НА ВРАЧАНИ
- Откак се е село заселило
-
Възнесенска църква храм-паметник "Свети Софроний Епископ Врачански"
- Вярвания и традиции / песни
-
Към върха - Ботеви места във Врачанския балкан
- Моята история / нашата история
-
БОТЕВАТА АЛЕЯ - I
- Моята история / нашата история
-
БОТЕВАТА АЛЕЯ - II
- Моята история / нашата история