Първите паметни знаци и първите чествания, посветени на Христо Ботев и неговата четата

Село Козлодуй заема достойно място в новата ни история, поради обстоятелството, че именно тук, на Козлодуйски бряг юнашката чета на войводата Христо Ботев стъпва на свещената българска земя през съдбовната 1876 г. Пътят на четата от Козлодуйски бряг до Врачанския балкан се превръща след Освобождението в символ на себеотдаденост и саможертва в името на отечеството. Белязан е от признателните поколения с паметни знаци.

Първият паметен знак в чест на  Ботевия подвиг е издигнат от населението на  Козлодуй. Той представлява  опълченски кръст – изработен от акациево дърво с височина около 3.5 - 4 метра. Архивна фотография от май 1878 г., когато кмет на Козлодуй е бил Младен Павлов – Козлодуйското даскалче, свидетелства за това. Свещениците отец Никола Николов и отец Антоний извършват панахида за загиналите за свободна България. Това  поставя  началото на  традицията  на Ботевите чествания  през месец  май. През 1882 г.  местните жители  поставят на мястото оброчен  каменен кръст – наричат го „оброка“ и на него всяка година се прави помен за героите.

През 1884 г. за пръв път подвигът на Ботев се отбелязва във Враца и Пловдив. През 1988 г. първите българи, изминали пътя на Ботевата чета от Козлодуйския бряг до Околчица са революционните дейци Захари Стоянов и Панайот Хитов. С цел изграждането на достоен паметник и събирането на средства за него се основава дружество „ Хр. Ботев – Козлодуйски бряг”. Дружеството организира шумна кампания през 1906 год. и полага основния камък за изработка на паметник – целта е да бъдат увлечени в делото и държавните органи. Неизвестни до сега документи показват тази шумна кампания: на архивна фотография като един от присъстващите на тържеството, проведено през юбилейната 1906 г. в чест на 30 г. от преминаването на  Ботевата чета на българска земя е разпознат Йон Георге  Абаров - в дясната страна в групата официални лица. В „Български алманах” от 1893 г. може да се намери информация за него като главен учител в Козлодуй. Параходът, който изпълнява „ролята“ на „Радецки” е с име „Симеон Велики”. Оригинална  е   честитката  от 1904 г., която е израз  на голямата почит към  Ботев и Козлодуйския бряг, по-скоро призив и повик към всеки българин за незабрава и национална гордост.

Държавата не отпуска пари. Разочаровани и огорчени  от нехайството на правителството към подвига на Ботев и неговата чета на 25 декември 1903г. /по стар стил/ във връзка с рождението на Ботев, дружеството „ Христо Ботев – Козлодуйски бряг” избира свое настоятелство и гласува свой  устав, в който се посочват три основни цели:

1. Въздигане паметник на Хр. Ботев на Козлодуйския бряг.

2. Умствено и морално повдигане на обществото.

3. Устройване и ръководене празненствата на 17 май всяка година.

Сред учредителите на  комитета и настоятелството ясно се разпознава в средата с бастуна главният учител Йон Г. Абаров, който фигурира  в снимката от 1906 г. при „възстановяването”  на пристана на  „Радецки” на българския бряг.

Продължителна била борбата на местните хора за построяване на паметник,  увековечаващ Ботевия подвиг. Започнало изграждането на читалището, за което имало  указ от Александър Батенберг. Войните от началото на века осуетили  работата по строителството, липсват средства. Тогава селските първенци се посъветвали  с  врачанския владика Паисий как  да постъпят: не е ли по-важно първо паметник да направят? Съветът му  бил: „Вместо да строите паметник насред полето, чобаните да си трият калта от  цървулите у него, по – разумно е да направите един просветен читалищен дом  в центъра на селото, който да бъде  Храм-паметник Хр. Ботев - на ползу  роду!“ Козлодуйци, с дарения на пари, строителни материали и  собствен труд, издигат до 1934 година читалищния дом, но мечтата за построяване на паметника не ги напуска.

През 1932 година  на  Крушов баир /местност, намираща се в близост до строящото се ново пристанище/ бива създаден жив паметник – дело на  учащата се младеж от Козлодуй.  Насадили акациеви дръвчета, с които очертали инициалите на Христо Ботев.  По-късно акацията била  заменили със зелени борове – надпис, който впечатлява посетителите и днес. Тази снимка свидетелства за това:

 

Бетонов кръст бил поставен от козлодуйското население през 1936 г. Юнкерите от царското военно училище, които редовно присъствие на тържествата, посветени на безсмъртния Ботев, подаряват негов бюст-паметник.

 

Населението на селото, под  дейното ръководство на  кмета Стан Ангелов, изградило наистина хубава ограда около първоначалните паметните знаци за да се пазят чисти! През този период, особено около паметниците на освободителите, задължително се правели  предпазни огради.

 

На снимката  от 1936 г.  са  Марин Томов – файтонджия  и дългогодишния кмет  столетника - Стан Ангелов /1876-1979/, след поставянето на бюст-паметника, подарен от юнкерите.

През 1947 г.бюст-паметникът бива преместен в центъра на селото, където е и днес.

Всички  чествания и празненства до 1934 г, до завършване на изграждането на читалищната сграда,  били на легендарния бряг. През 30-те години, особено голяма величественост придава участието на Оряховският пехотен  полк, с устройваните от него паради под командването на майор Дипчев – синът  на Райна Княгиня. Те са отразени в оряховския периодичен печат. През април 1937 г. комитетът, ръководещ дружество „Хр. Ботев – Козлодуйски бряг” се свързва с Дирекция на водните съобщения Русе,  осигурява се надеждно и бързо проектиране на конкурсни начала и квалифицирано инженерство – отпусната е сумата 600 000 лв. Козлодуйци дали по 10 дена доброволен труд, а с добитъка си извозвали безплатно баластрата за бетоновата колона от дунавското корито. Създател на паметника е Стефан Пейчев – родом от Сливен, а каменната облицовка е дело на местния  жител Асен Илиев. Монументът  е  издигнат през 1939 год.

 

Видно е, всеотдайна и  продължителна е била битката на населението от Козлодуй за поставяне на паметни знаци на Ботевата слава, които да се виждат отдалече, особено за плаващите съдове по водния  булевард на Европа – река Дунав. Държавната власт  признава официално  честването  на  подвига на  Ботев и неговата чета едва през 1944 г., но той още в първите години след Освобождението заема своето място в народната памет, така е и до днес, защото „при  Козлодуй земята ни трепти, когато чуе корабна сирена и винаги  от тази свещена педя земя и от този  бряг  с:  „Тих бял Дунав” ще започва България!“.

 

Използвани източници:

1. Хр. Ботев в българското изобразително изкуство, БХ, София, 1976 г.

2. Български алманах,1893 г.

3. 130 г. Народно читалище храм – паметник „Хр. Ботев1879“

4. XX  век. Личности и съвременници.  Врачанска област, Враца, 1999 г.

5. Българска възрожденска енциклопедия, ДИ„П.Берон”, 1988 г.

6. Фотографии - предоставени от наследници на хора, участвали в

събитията, свързани с Ботев  от  страната  и Козлодуй.

 

Информатори / Автори
Румяна Нейкова / В: "Памет и паметници", 2021