Скулптор, живописец, историк, археолог, краевед, събирач на народни умотворения, дарител.
Роден във Враца. През 1939 г. завършва скулптура при проф. Андрей Николов в Художествената академия гр. София. За периода от 1937 г. до 1943 г. работи като уредник на музейната сбирка при читалище “Развитие” - Враца. По това време сътрудничи на регионалните периодични издания „Врачанско слово”, „Врачански новини”, „Читалищно дело”, а по-късно на „Отечествен зов”, където публикува своите краеведски изследвания. Двадесет и пет години е художник реставратор в Националния исторически музей.
Негови картини се съхраняват в Националната художествена галерия, Националния исторически музей, Музея за история на София и други. Първото му дарение е за Исторически музей в Шумен – 100 акварелни картини на старинни крепости, кули, стари къщи с архитектурно и историческо значение и 63 бронзови релефа. Следват дарения за Исторически музей в Копривщица (1984), Градски исторически музей в Разград, Сопот – колекция от бронзови релефи на писатели.
Интересно и много ценно дарение Бучински прави на своя роден край и родния град чрез фонд “13 века България”- колекция от 303 оригинални живописни картини от цикъла “Стара Враца”, 250 бронзови релефа и портрети на видни възрожденци от Враца и Врачанско, Ботеви четници, партийни дейци, стари майстори и други, както и 700 стари инструменти-сечива, с чиято помощ са били упражнявани в миналото старите занаяти във Врачанския край.
Като художник прави самостоятелни изложби в Криводол и София (1947), в София (1957), в Национален музей “Рилски манастир” (1973), в Батак (1979) и във Враца (1961, 1975 и 1981). Възпроизвежда портрети на участници в Ботевата чета, за които няма фотографии.
Член на Съюза на българските художници (1990).
Димитър Бучински се включва в археологическите разкопки при прохода Вратцата през 1941 г. и Могиланската могила във Враца (1965-1966). Реставрира стенописите на църквата “Св. Петка Самарджийска” в центъра на София, участва в разкопките за намиране на тленните останки на Васил Левски.
Наред с дейността му като скулптор, художник и археолог Димитър Бучински е автор на стихосбирките “Птици из бури”, “Нощ”, Малки песни” и други.
Съавтор на Соня Георгиева за монографията “Старото златарство във Враца” (1959), “Керамичното производство във Враца”, “Старото луларство”. Автор е на 232 публикации, резултат от археологически експедиции, етнографски и пещерни проучвания. Благодарение на него са документирани някои обекти във Врачанско, които отдавна са изчезнали – надгробия, чешми, мостове и църкви, изготвя списък на 81 броя стари постройки (къщи, занаятчийски работилници) във Враца, които да се обявят за паметници на културата. Някои от документираните старини, особено тези, на които са направени снимки, са единствената запазена следа от отдавна унищожени паметници на културата.
Носител на Почетна значка и грамота на Клуба на дейците на културата – Враца (1979).
* * *
ИК на ГНС – Враца. Протокол № 23 от 29 декември 1961 г. Решение № 4: Да се изкупят 22 картини от скулптора Димитър Бучински от изложбата му “Враца в миналото” и същия се приема за “Почетен гражданин на гр. Враца”.
Почетните граждани на Враца : От Освобождението до днес : Биографичен сборник / Състав. Блага Атанасова ; Под общ. ред., [предг.] Иван Райкински . - София : Дамян Яков, 2009 (София : Симолини - 94) . - 248 с. : с портр.
Информатори / Автори Почетните граждани на Враца : От Освобождението до днес, 2009