Челопек
Разположение, местности и забележителности
Категория : Откак се е село заселило
Природният олтар: местности и забележителности
СЕЛО ЧЕЛОПЕК Е РАЗПОЛОЖЕНО в подножието на югоизточната част на Врачанската планина върху силно нагънат слънчев склон под скалистия откос „Стагата“ от Базовския дял на Врачанската планини. То отстои на 10 км югоизточно от Враца.
От него се открива широка панорама, позволяваща слънцето през целия ден да го огрява, така както пече и челото на човек. Вероятно затова е наречено ЧЕ Л 0 П Е К – име, съставено от съществителното чело и глаголната основа пек. Надморската височина е от 500 до 700 метра. Землището му от 21 765 дка площ граничи на изток с Люти брод, на юг — със Зверино, на запад — с Паволче и със землището на обезлюденото през XVIII в. село Крушовица, и на север — с Моравица и обхваща местностите Ланджовица, Крушовица, Околчица, Камарата, Йолковица, Студения трап, Бучето, Базовата могила, Валозите, Липата, Дълга, Свинския връх, Ушите, Друтова падина, Моравишка падина, Бранището, Колчаковец, Орешака, Лиляшки връх, Ложаница, Гробо, Лицето, Бачището, Остриката, Сабриската падина, Краище и Друма. На повечето от тях били построени кошари, има и доста стари оброци. /1
Планинската част от землището е покрита с бук, габър, осен, явор и др., в нея има обширни ливади и пасбища. В миналото тук са обитавали вълци, мечки, сърни, глигани, лисици и други диви животни. Постепенно обаче тези хищници са изтребени и сега се среща оскъден дивеч, а от птиците - яребици. В планината селяните сеели картофи и отглеждали едър и дребен добитък, говеда, коне, магарета, овци и кози.
Балканът е варовит и карстов, поради което е безводен. Единственият извор е в местността Крушовица, под връх Околчица. В подножието на планината бликат малки изворчета – Кривийо, Осеньо и Бедчовец, които се използват за водопой на добитъка. В селото имало два герана, както и една чешма "Излако“, откъдето селяните черпели вода за пиене. Пещери и пропасти се срещат по целия карстов район. На 3 км югоизточно от Челопек се намира пещерата „Иманьето“, популярна и в иманярския фолклор. Според местно предание в пещерата имало заровено имане./2
Климатът е умерен и се отличава с чистота и свежест навъздуха, което е от голямозначение за здравето на хората. Точно над Челопек в местността „Улея“ /„Улео“/, 2 км. югоизточно от Челопек, планината се снишава и създава студено въздушно течение, което често поврежда овощните дръвчета.
Над селото се издигат почти отвесно Високата могила, Бандеро и Веждата, наречени общо Камико. Според предание, след разбиването на Ботевата чета селяните помагали на оцелелите четници и били подгонени от турците, които заплашвали, че ще опожарят селото. Тогава много от местните напуснали домовете си и се криели в дупките на Камико. В подножието им виреят орех, дъб, свинак и други дървесни видове.
Над и около Челопек са разположени местностите „Заберо“- издадена остра скала; „Свински връх“ /1181 м./ - обиталище и пасище на диви свине; „Чукаро“- каменист връх; „Ямата“ – дълбока пропаст, в която според местно предание са хвърлили измамени от предатели Ботеви четници.
Този магнетичен район, изпълнен с история, легенди и предания, е вдъхновявал големите български писатели Иван Вазов и Алеко Константинов.
На 1 км югоизточно от Челопек се намира местността „Погледец“ /Погладец/- висока скала, стар оброк. Името е от „поглед“, поради обгледния характер на местността, наречена от Иван Вазов „природен олтар“: „Погледец е една балканска полянка, дето уединена горица от орехи и круши дава хубава сянка. Тук обядвах, като се насладих на омайната картина на врачанското поле, художествено напъстрена с разни зелени тонове и златисти петна на зрели ниви. Един каменен кръст показва, че това е оброчище“. На преживяното в този природен олтар се дължи написването на стихотворението „Каменният кръст“. /4/Оттук се открива внушителна височинна гледка от Балкана към цялата равнина под него и към селото. Пътят продължава нагоре по стръмни скали, гори и ливади и стига до българската Голгота - връх „Околчица“.
От центъра на селото, от къщата-музей "Баба Илийца", започва туристическа пътека, дълга 800 метра, която стига до „Кривульо“ – мястото, където е убит подвойводата на Ботевата чета Петър Спасов Симеонов - Перо Херцеговинеца. В края й местните хора са изградили туристически заслон “Погледец“, от който се тръгва към „Олтара на природата“.
На 10 км нагоре в планината е връх „Околчица“ — скалист заоблен връх (1048 м) в Базовския дял на Врачанската планина. Името му идва от околчест /кръгъл/ с -ица - от изчезналото „околък“, старобългарски „околъкъ“ — „кръг". При хубаво време може да се види река Дунав. До него се достига по панорамен асфалтов път, който минава през селата Паволче и Челопек. Много туристи и поклонници предпочитат да се качат на „Околчица“ пеш по пътя на Ботевата чета, който минава през Паволче и Челопек, криволичи покрай Погледец, Долния валог, над Дълбокия валог, пресича местността Клена и по западния склон на върха стига до паметника.
На върха се издига 28-метров паметник с опълченски кръст. През 1901 г. комисия, в която участват и девет Ботеви четници, обхожда местата на сражението и взема решение да се издигне паметник на връх „Околчица“, като на: „... място видно, достъпно и близко до последното сражение...". През 1926 г., по повод 50-годишнината от гибелта на Ботев, е поставен железен опълченски кръст. Проектирането и строителството на паметника е възложено на архитектурно-инженерното бюро на арх. Петър Дограмаджиев и инж. Никола Новоселски. Проектът предвижда да се изгради висок 26,60 метра железобетонен опълченски кръст. Строи се в годините от 1936 до 1939. През 1947 г. е взето решение паметникът да бъде преустроен с петолъчна звезда и в този си вид той просъществува до 1991 г., когато е възвърнат първоначалният му вид - опълченски кръст. Под кръста има костница, в която се отслужва специална литургия за прослава и упокой на душите на героите. Тържествата на връх Околчица започват през 1901 г. Всяка година на 2 юни в подножието на паметника се провежда всенародно поклонение. Тук завършва и националният туристически поход по пътя на Ботевата чета „Козлодуй - Околчица".
„Околчица“ е сред Стоте национални туристически обекти и привлича много туристи от страната и чужбина.
През пролетта на 1981 г., на 300 метра от паметника, е изграден туристически комплекс „Околчица“, който включва седем сгради, тип бунгала, с 85 легла за нощувки, ресторант и музеен кът, проследяващ пътя на Ботевата чета от Козлодуй до Околчица. Използвал се за туристически прояви-курсове, семинари, както и като отправна точка за походи до различни местности в планината. Комплексът просъществува до 2009 г., когато е разграбен като база и ликвидиран като дейност.
От местността „Клена“ се отделя каменен път към историческите върхове Купена, Камарата и Дългият зъбер, свързани с последното сражение на четата и гибелта на Ботев. „Камарата“ е скалист продълговат връх (1219 м). На него е била разположена позицията на Ботевата чета в сражението с турците на 20 май (ст. стил) 1876 г. Името идва от „камара“ - продълговат куп камъни. На югоизточния склон на „Камарата“, над падината „Йолковица“ се намира лобното място на Христо Ботев. Посочено е през 1927 г от единствения останал жив свидетел на Ботевата гибел — Никола Обретенов, участвал в комисията за определяне на мястото, където е загинал Войводата. Означено е с голям каменен знак, поставен през 1961 г. На него е изсечен стих на Елисавета Багряна — „На великия Ботев, Изпълни се пророчеството твое - жив си ти ". 20 май 1876 г."/3
От Челопек може да се стигне и с автомобил, и пеша до друга българска светиня – Черепишкия манастир. В края на селото пътят минава покрай грижливо обграден над 230-годишен летен дъб, където е изграден кът за отдих с впечатляваща панорама към Искърското дефиле. „Дървото с корен“ се намира в местността „Кръста“ и е „осиновено“ през 2009 г. от фирма „Алпин Джобс“ ООД. Непосредствено до него се намира построеният през 2004 г. пътен параклис „Св. Георги“, дарен на селото от адвокат Гошо Пешковски.
Край с. Люти брод, преди да се премине река Искър, се отделя за историческата местност „Рашов дол“ / 2 км северозападно от Лютиброд/. Тя носи името на Рашовци от Коритен, изселени през XVIII в. в с. Долна Кремен . В тази местност на 21 май (ст. ст.)/ 3 юни 1876 г. са обградени и избити 12 Ботеви четници, предвождани от Георги Апостолов - член на щаба на Ботевата чета и двете овчарчета Петко и Герго. В горната част на стръмна поляна е запазена автентичната кошара, край която се е водило сражението. До нея е изграден малък параклис, а малко по-надолу е поставена мемориална плоча. В Рашов дол всяка година на 3 юни се провежда възпоменателно тържество и възстановка на сражението от жителите на с. Лютиброд.
Непосредствено след селото, на запад, все още на левия бряг на Искър, се издига уникален природен феномен - единствените изправени скали в България - Ритлите, в основата на които има останки от римска крепост и запазена до днес сграда от римски пост до входа на крепостта на Коритенград.Те представляват четири отвесни варовикови скални стени, разположени успоредно една на друга на 50-80 метра над реката. Дебелината им варира от 3 до 7 метра, а дължината — между 200 и 400 метра. Постепенно се издигат по склона и достигат до 200 м над Искър. Гледани отдалече, стените на Ритлите стърчат като ритли на кола /каруца/, откъдето идва името им. Те са популярен катерачен и туристически обект. Обявени са за природна забележителност през 1938 г. Ритлите продължават и на отсрещния, десен бряг, но са много по-малки по размери. На мястото, където баба Илийца с болното си внуче е преминала Искъра на път за Черепишкия манастир в онази съдбовна майска нощ на 1876 г., е поставена паметна плоча и копие на лодката.
След преминаването на река Искър, пътят отвежда към Черепишкия манастирски комплекс "Свето Успение Богородично", който се намира на около 10 км южно от Челопек. Над белите скали и непристъпните зъбери покрай реката отдалеч се виждат 12 дървени кръста, които олицетворяват безсмъртието на 12-те апостола. Възникнал през XIV век, той е един от най-старите духовни комплекси в България. Опожаряван и разоряван в годините на робство, "възкръсвал" многократно по волята Божия и под златните ръце и сърце на не един духовно извисен българин, Черепишкият манастир е запазил цялата си притегателна сила на светилище, неподвластно на хода на времето и историческите превратности. Мост между земното и божественото, тленното и вечното, миналото и днешното. Той е един от най-красивите, с драматична история, свързана с легендите за цар Иван Шишман, с живота и съдбата на книжовника Дамаскин Хилендарец, епископ Софроний Врачански, Ботевите четници и подвига на баба Илийца, с Иван Вазов и десетки български писатели, потърсили в него вдъхновение.
Алековата скала се свързва с посещението на Алеко Константинов през 1897 г., след което се ражда популярният пътепис "В Българска Швейцария": "А хубав е наистина; боже, колко е хубав този пусти Черепишкия манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери..." Тези думи са написани преди повече от 100 години, но усещането и атмосферата в манастира са неподвластни на времето.
В Черепишкия манастир се съхранява сабята на Христо Ботев, взета от убития войвода от Петър Симеонов Херцеговинеца, известен още като Перо Македонеца и предадена по манастираския слуга на съхранение в Светата обител.
През месеците юни и юли 1899 г. Иван Вазов гостува на манастира и прави излети до различни исторически местности. В пътеписа "Волът" описва своето пътуване по пътя на Ботевата чета във Врачанския балкан. В манастира създава и поетичния цикъл "Скитнишки песни". Дълги години сред монашеското братство се разказвало за посещението на Вазов. От тези разкази се ражда идеята в манастира да бъде създаден "Вазовия кът" и "Вазовата тераса", където патриархът на българската литература пиел кафето си, заслушан в шума на Искъра и в звъна на седемте камбани, които звучат невероятно мелодично. Те са от 1884 г. и са най-старите в Северозападна България. Все още е жив споменът за един от най-изкусните звънари, дядо Ромил./5/
В центъра на манастирския комплекс е еднокорабната църква "Св. Успение Богородично", която датира от XIV век, но неколкократно е преправяна и зидовете й са дебели до един метър. Тя е запазила вида си от XVII век, когато отец Пимен Зографски извършва преустройство и разширение на манастира. Освен реставрираните уникални стенописи, много интересни като направа са дърворезбованият иконостас и владишкият трон. Сребърната мощехранителница от 1792 г. и везаната плащеница, изработена от врачанина Николай Павлович, допълват ценната експозиция.
Много интересна като архитектура и като предание е Рушидовата къща, построена през ХIХ в. от врачанския турски управител Рушид бей като знак на благодарност за излекуваната му тук болна от туберколоза дъщеря.Високо в скалите в една пещера над манастирския двор се намира параклисът-костница, до който се стига по стръмни каменни стъпала. Тя е малка постройка с купол. Там почиват костите на боголюбиви, смели и заслужили люде.
Манастирът е действащ - извършват се литургии, отбелязват се религиозни празници, но той предлага база и за краткотраен отдих. Една от дълго спазваните и поддържани традиции тук е "харизването" на деца, свързана с вярата за чудодейната животворна сила на светата обител. Младите майки са донасяли своите 1-2-годишни рожби и са ги "харизвали" (обричали) на Божията майка за здраве и закрила. В манастирските регистри могат да се прочетат имената на над 10 000 "харизани" деца от повече от сто населени места от цялата страна. Всяка година на 15 август, голяма Богородица, стотици хора идват тук за храмовия празник. Освещават се обредни хлябове, които след това се раздават за здраве.
1 Манчев Васил Иванов, „ История на с. Челопек, окръг Врачански, 1780-1986 г.“, ръкопис. .
2. Пак там
3.Топоними: Улео, Ушите, Цръквата, Ямата, Артарска дупка, Бабките, Бандеро, Бачище, Бранището, Бук, Веждата, Дреньова могила, Еванова могила, Езерото, Заберо, Илинден, Камико, Кошеро, Крещта, Кривульо, Лицето, Лочките, Околчица, Погледец /Погладец/, Празна воденица, Пресечен камик, Промката, Пчелешка дупка, Сабриска падина, Свински връх, Темната дупка.
/Топонимията на Природен парк Врачански балкан“, Калина Тодорова, Враца, 2014 г/
4.Андровски, Кирил „Да оставиш следи“ /“Вазова пътека във Врачанския балкан“/, стр. 94-95, 2013 г, Враца
5. Борисов, Илия, „Черепишки манастир – шедьовър сред 170-те български манастира“, в. Дума, 23 декември 2015 г
Информатори / АвториЦветана Евгениева, журналист, кореспондент на БТА/ Челопек - природният олтар, 2019
Истории от Челопек
-
УПРАВЛЕНИЕ НА ЧЕЛОПЕК СЛЕД 1990 ГОДИНА
- Откак се е село заселило
-
УПРАВЛЕНИЕ НА ЧЕЛОПЕК СЛЕД 1990 ГОДИНА
- Откак се е село заселило
-
ЦЪРКВА „СВЕТИ ДИМИТЪР“
- Вярвания и традиции / песни
-
КЪЩА-МУЗЕЙ „БАБА ИЛИЙЦА“
- Откак се е село заселило
-
ТУРИСТИЧЕСКИ ПЪТЕКИ
- Откак се е село заселило
-
История на село Челопек от Васил Манчев /ръкопис
- Моята история / нашата история