Празничен народен календар - някога и сега

Празничен народен календар - Бутан

  Бъдни вечер и Коледа

Най-големите зимни празници са Бъдни вечер и Коледа. На 24 декември семейството сяда на празнична вечеря на пода, а в огнището се слага голямо дърво, наречено “бъдник”, който трябва да гори през цялата нощ. Върху чувал, напълнен със слама, покрит с месал, се нареждат постни ястия - боб, пълнени чушки с ориз, тиква, ошав от сушени плодове, орехи и задължително чесън срещу караконджола. Трапезата се прекадява с ралник (лемеж) за урожай на нивата. Разчупва се питката, в която се слага пара за късмет от най-стария в семейството, като първо се оставя на Богородица да пази къщата и ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички и след това се раздава на всеки член от семейството по старшинство, а ако парата се падне на някого от семейството - той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината. Не се става от трапезата до края на вечерта или се ходи приведен, за да са високи нивите. За изобилието на месеците през годината се гадае с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2-3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца. На сутринта гледа дали солта е стопена или не. Ако е стопена, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта остава и е втвърдена, месецът ще е сух и неплодороден. Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката. На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината. На този ден сега се украсява и новогодишната елха, а след дванадесетия час започва коледуването. По стар обичай  и до днес младежи, пременени в народни носии, ямурлуци и калпаци, украсени с нанизани пуканки, сушени плодове и китка здравец посещават домовете на хората, за да им честитят Рождество Христово-Коледа. Събрани на групи, пеят коледарски песни и наричат. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти.

Богоявление

Този празник носи и името  “Водици”. По много стар обичай на този ден музиката свири в центъра на селото. Събира се множество, предвождано от попа и знамената на църквата (уруглиците) под звуците на музиката се отправя към река Огоста. Там две каци се пълнят с вода от реката, която попът осветява. След това поръсва със светена вода всички и я раздава за вкъщи. Няма  запазен спомен за хвърляне на кръста във водата, както е на много места в страната. Дори не е запазен от миналото ритуалът с ходенето до реката. Сега всички се събират в църквата за литургия, минават и целуват кръста и ръка на отчето, който ги ръси със светена вода, след това всеки си взима за вкъщи от нея. След литургията в църквата отчето ходи по домовете и ръси за здраве, а Бутанската духова музика посещава домовете на всички именници и ги поздравява. На следващият ден е Ивановден, на който отново именниците се посещават от духовата музика и се поздравяват от нея.

Трифон Зарезан

Празникът е свързан със зарязването на лозите, а в миналото - и с гоненето на вълци. По стари поверия хората не работят нищо, не си решат косите, не впрягат конете, за да не нападат вълци стадата с овце. Сега това не е запазено. Бутанчани празнуват деня на лозаря. Зарязват лозята, след това правят дегустация за най-хубаво вино и най-добре приготвена погача и баница. Така провъзгласяват най-добрия за “Цар на лозята”.

Тодоровден

Местен обичай е на Тодоров ден да се месят обредни хлебчета “кончета”. Той е известен и като “Конски Великден”. Традиция е на този ден да се провеждат конни надбягвания “кушии” и да се проверява кой стопанин си е гледал най-добре конете през зимата и кои са най-охранени. На този ден  се провеждат и конни надбягвания на национално ниво, като се раздават награди за първо, второ и трето място. Бутанчани се гордеят с един  от най- поддържаните хиподруми в България и на тези състезания се събират жокеи със своите коне от различни краища на страната ни, за да покажат уменията си.

Лазарица. Цветница. Великден

Лазаровден в Бутан се празнува по стар обичай. Лазарките - група девойки, облечени в най-новите си дрехи (народни носии), с венчета от цветя на главите и украсени кошници, с песни, специално за деня обикалят домовете на стопаните за берекет и късмет.  Те от своя страна ги даряват с яйца, сладкиши. Обичай е рано сутрин стопанките да омесят и опекат ритуални хлебчета, наречени “кукли”, които също се раздават на лазарките. Във всеки дом се пее различна песен. Там, където има мома -  за мома, там, където има малко дете - за дете, там, където има стари хора - за стари хора. Лазарките запазват ритуалните хлебчета, с които са дарувани и на следващия ден Цветница или още Връбница рано сутринта отиват на реката. Всяка от тях отчупва парченце от своята “кукла”, слага белег за разпознаване и я поставя на дървена поставка, която се пуска по течението  на реката. На която залчето изпревари, става кръстница, отиват в дома ú да се черпят, като преди това изяждат ритуалните хлебчета, набират върбови клонки, които връзват на кръста си за здраве. Пак от върбови клонки правят венчета за главите си. От Цветница до Великден - цяла седмица, участвалите в комиченето не си говорят. Проговарят си на Великден, когато отиват у кръстницата на почит с яйца и козунак, където се черпят и празнуват. За Цветница, освен този обичай, в църквата се отслужва голяма празнична литургия. Попът поръсва със светена вода и раздава върбови клонки и цветя. Отскоро в парка пред църквата се прави дървена люлка, украсена с цветя, на която се люлеят млади и стари за здраве, а духовата музика свири за добро настроение.

Великден е един от най-големите християнски празници, идващ след четиридесет дневен пост. Местен обичай е преди църковното пречистване, т.е. вземане на “комка”, да се почисти дома, като се извърши така нареченото пролетно великденско почистване. Боядисването на яйцата става в четвъртък или  в събота и се превръща в ритуал. В миналото яйцата се боядисват с бои, получени по естествен път, чрез извлек от коприва, от люспите на кромид лук, от черупките на орехи. Днес се боядисват с готови бои или се закупуват направо боядисани, но все още голяма част от бутанското население предпочита да спазва ритуала вкъщи. Първото яйце се боядисва  в червено и се носи в църквата на тържествената литургия. Месенето на козунаци се прави вкъщи, както месенето на хляба, но с течение на годините това се променя. Сега повечето ги купуват и много малко от бутанските домакини приготвят козунаците вкъщи. По местен обичай на Великден сутринта празникът започва с подредена маса с козунаци и яйца. Всеки взема по едно яйце и започва чукане за здраве. Най-нетърпеливи са децата, за да проверят на кого яйцето ще победи и ще стане чукан. От първото яйце се раздава  по парченце на всеки, който е на масата - за здраве. След това се ходи на църква, като се отслужва голяма Великденска литургия, на която задължително се носят яйца и козунаци и тези, които са спазвали поста, се пречистват. Посещават се починалите близки в гробищния парк, като се носят яйца и козунак.

Гергьовден

Хубав обичай има в селото ни за Гергьовден. Рано сутрин, преди изгрев слънце се ходи в местността Бранището, за да се набере от ливадното цвете “гергьовка”. От него се прави венче, оплетено с червен конец, и се поставя на шията на агнето, което ще бъде заклано. Стопанката пали свещ и присъства на клането. По този начин душата на агнето се възнася в небето, като гергьовски курбан за здраве, а с кръвта от агнето се бележат малките деца по челата.

Спасовден

Църковно-училищната сграда е окончателно завършена през 1871г. и осветена още същата година на Спасовден от оряховския протосингел Алипий и още няколко свещеници. Прииждат много хора от близки и далечни села. Веселбите с хората продължават и на следващия ден - петък и оттогава тези два дни - спасовденският четвъртък и петъкът след него остават като ежегоден събор на селото. В четвъртък идват сборяните, а в петък са веселбите. След освещаването се слага народна трапеза, на която гощавката е от събраното даром от цялото село. Разказва се едно предание, че селския събор е “уреден” още преди да е построена църквата по предложение на дядо Спас Дългия, който пожелава именния му ден да бъде празнуван най-тържествено от цялото село. Оттогава остава обичай да се събира от цялото село брашно, което да се продава и от парите да се купуват агнета за курбана на общата трапеза, слагана на оброка надвечер, преди залез слънце на Сам-Спасовден. По-късно в годините на социализма селският събор се провежда на седми ноември, но след 1989 г. и с настъпването на демокрацията в селото се връща старата дата.  От 2010 г. читалището създава инициативата Бутански празнични дни, която обхваща дните от Спасовден до неделята след него, като в четвъртък на Спасовден е премиерата на постановка от самодеен театрален състав, в петък - Фестивал на любителското творчество ”Пей и танцувай за Бутан” , а в събота и неделя - традиционният селски събор.

 28 май – Ботеви дни

За слязлата на Козлодуйски бряг чета на  войводата Христо Ботев някои бутанчани узнават още в Козлодуй. Те предават там “юшура”- определения им в натура (кукуруз) данък (десятък). Четата влиза в Бутан от северозападния край на селото на 17 май по стар стил или 28 май 1876г.нов стил и спира за почивка в три ханчета - Диновото, Поповото и Раковото. Войводата и щабът отсядат в Поповото ханче, което е запазено и до днес като реликва за първото посрещане на Ботев на родна земя. Бутанчани отначало се стъписват, но скоро разбират какви хора са дошли и започват да им носят пити домашен хляб, сирене и вода. Жените се кръстят и целуват знамето на четата (Стоянов,Захари.Христо Ботев – опит за биография.– С., 1946, с.392). По-късно някой от зяпачите си спомня, че един едър, брадат, с големи черни очи и страшен поглед, бурно им говори да не стоят и да зяпат, а да се стегнат и тръгнат заедно с четата. Те го питат: “Е, па с какво ще се бием като нямаме пушки?”, а Ботев отговоря: ”Брадви и коси вземете и тръгнете да изтрепем тия гадове!”. В Бутан има един субаша, но като чува за Ботев, бяга и така не се стига до кръвопролития, а Хафуз бей е на воденицата си, но не е обезпокояван, тъй като Ботев заявява, че не иска нищо от мирното турско население. Беят гледа от воденицата преминаването на Ботевата чета покрай чифлика му и не реагира.  По предложение на поп Иван, даскал Таки Миков и старейшината Дино са изкарани няколко волски каруци, които са наредени една подир друга през р.Огоста. По този начин четата минава по мост и не си мокри цървулите и навущата. Друга кола е натоварена с част от товара на четниците и тръгва след тях. Поп Иван подарява кон на четниците и към тях се присъединяват петима колари. Общо към четата на Христо Ботев от Бутан се присъединяват 18 души, от които 4-ма безследно изчезват. След битката при Милин камък в селото се връщат Васил Цветков, Спас Цеков и Величко Пецов. От техните спомени се знае, че на тях е  възложена ординарската служба, но при разгрома те захвърлят всичко, което носят и така не се запазва нито един документ от тяхното четничество. Поп Иван Вълков определя историческата съдба на Христо Ботев и неговата чета, изпращайки хабер  до него да слезе на Козлодуйски бряг, а не на Оряховски, където ги чака турски аскер. Така село Бутан влиза завинаги в историята с героичния подвиг на Ботев. За селото настават страшни дни.  Тръгват заптии и башибозуци да арестуват, разпитват и да откриват съзаклятниците на Ботев. От страх се събират по няколко семейства в някои по-отдалечени  къщи в Бутан и ако се зададе турчин, веднага се праща вест на другите. Майките крият децата си по окопи, градини и бозалъци, а по-големите в празни каци и бъчви. Разчува се, че черкези и турци идват да палят и колят. Тогава бутанчани напускат родните си къщи и бягат в местността Бранището. Там стоят, докато се уверят, че турците си тръгват, така че до кръвопролития, пожари и клане не се стига. При това положение на селото идва Руско-турската война. В Бутан тя е посрещната с тревога. Населението, уплашено от неуспеха на Ботевата чета, се страхува и не вярва на Освободителната война. Първите освободителни войски идват откъм гр.Оряхово. Те са руснаци, румънци- кавалеристи и разузнавачи. Бутан е освободен на 27 октомври 1877г. Всяка година на 28 май бутанчани посрещат с хляб, сол и вода Ботевите походници, които вървят по стъпките на Ботев и първата им почивка е в Поповото ханче в с.Бутан. Всяка година вечерта се организира концерт с тържествена заря в чест на Христо Ботев и неговата чета, в която имат участие и родолюбиви бутанчани. Всяка година Бутан празнува, както през 1876 година, като това се предава от поколение на поколение.

 Герман. Пеперуди

Безводното  поле създава много грижи и страдания на стопанина. В деня, когато се прави “Герман”, се събират жени, месят хляб и се извършва подготовка като за погребение. Млади девствени момичета, съвсем голи, омесват твърда глина, от която приготвят малък човек и го обличат с листа от храстовиден бъз. Предварително е приготвен кръст, на който поставят кърпа. Жените плачат и то с истински сълзи, защото мъката е голяма. Сушата обрича тях и децата им на глад. Обичаят се извършва на реката, като се пуска по водата глинения човек, заедно с кръста. Плачейки, жените се молят на Бог да им изпрати дъжд. Много пъти и днес, когато реколтата е застрашена от суша, се възпроизвежда този ритуал и наистина започва да вали дъжд. Някога той е правен от баба Митра – влахиня, много, много отдавна. Тя възпроизвежда и обичая “Пеперуда”, който има същото значение, само че момичета се обличат с листа от храстовиден бъз, като ходят, играят и пеят по улиците “Дай боже дъжд, да се роди ръж”.

 Сватба. Вдигане дар на новострояща се къща

В миналото сватбите в Бутан се правят по три дни. Първият ден в дома на младоженеца, вторият ден в дома на булката и третият ден пак в дома на младоженеца за разваляне на махмурлука. В първия ден от сватбата, привечер, всички сватбари с ръченица, предвождани от музиката, се отправят към центъра на селото. Един от тях носи стол и ходи близо до кръстника. В даден момент кръстникът сяда на стола и ако хорото отива много напред, се връща и играе около кръстника, докато благоволи да стане, а ако това не се случи, го носят със стола на ръце. На този ден кръстникът е на най-голяма почит и уважение. Той става кръстник на младото семейство завинаги - той кръщава и техните деца, сетне ги венчава.

Обичаят ”Вдигане дар на новострояща се къща” се прави, когато къщата е издигната и покривът е почти готов, но не са наковани летвите и не е покрит с керемиди. Този ден се определя предварително и стопанката  приготвя дарове. На два дървени християнски кръста се опъва въже и се нареждат даровете за майсторите – риза, потник, чорапи , кърпа и др. През деня идват роднини и съседи и донасят дарове, които също поставят на къщата. Един от майсторите най-гласовитият през целия ден на висок глас благославя дома и тези, които ще живеят в него. Отправят се пожелания за здраве, за много деца, за сговор, за разбирателство между тези, които ще живеят в тази къща. Двама са такива викачи, а единия дори свири на кларинет и редува хем вика, хем свири. За този дом и за околните този ден е истински празник, едно отприщване на човешкия дух, на един стремеж към по-добър и щастлив живот.

Някога, когато се срещат две коли в полето или на улицата, единият стопанин поздравява другия с “Добра среща!”, а отговорът на другия е “Дал Бог добро!”. Когато те настигне и задмине някой, те поздравява с “Добра стига!”, а отговорът е пак “Дал Бог добро!”. Когато човек мине покрай някой, който работи, го поздравява с “Помага Бог!”, а отговорът е пак “Дал Бог добро!”. Тези поздрави пак се чуват понякога, но все по-рядко. Сигурно има още много обичаи в с.Бутан, които на по-ранен етап  отпадат и сега няма кой да възпроизведе. Но всичко това е минало, като един хубав спомен на възрастните, които разказват, а хората с широки сърца възпроизвеждат и предават на идните поколения, защото това е, което ни прави такива каквито сме -  истински наследници на първите бутанчани.

Информатори / Автори
Силвия Цветкова / Празничен народен календар на село Бутан