Бутан
Читалище "Заря"
Категория : Моята история / нашата история
Читалище *Заря*
В далечната 1911 година, на 25 март - Благовец, се събират будни бутанчани и основават свое читалище с името “Заря”. Уставът е приет на 30 юли 1911 година - тогава е избрано и първото настоятелство:
Председател е свещеник Ангел Делчев, подпредседател - Симеон Николов, секретар - Тома Николов, библиотекар - Митрашко Йотов и контролна комисия: Владимир Петров, Цветко Кирков и Цако Стайков.
Членовете на читалището са 50, а финансовите средства - 400 лв., които са събрани от членски внос, от дарения и от лотария. С указ на Министерството на културата и вътрешните работи, през месец септември 1911 година е утвърдено бутанското читалище, а през 1923 година то е член на Съюза на читалищата в България. На 27 февруари 1930 година се учредява Околийски читалищен съюз - за делегати от бутанското читалище са избрани Стефан Гладнев и Стефан Гетов.
Помещението, в което се намира читалището, е в къщата на Иван Марков. Библиотеката е с около 200 - 300 тома книги, дарени от бутанчани. Получават се списание “Ветеринарна сбирка”, медицински беседи и др. Организират се публични сказки, общи четения, литературно-музикални вечери, театрални представления и др.
1913 година читалището наема помещение в къщата на Кирко Кочов с годишен наем 36 лв., но то е малко, неуютно, неотопляемо и въпреки това, с получаваните вестници и списания, то привлича повече хора, а приходите му растат, благодарение на организираните представления и вечеринки, и от членски внос - 580 лв.
Още 1922 година се сформира първият театрален състав от будни младежи, завърнали се от войниклък - постановките са “Балканска комедия” и “Хъшове” по Иван Вазов. Женските роли се играят от мъже. Няма салон - те играят в коридора на началното училище и за завеса използват черги. В едната от пиесите – “Индже войвода” - главните действащи лица Илия Георгиев Велков и Димитър Пелкински влизат на сцената с оседлан кон. Те са едни от първите театрални самодейци. В последствие и децата им поемат по тоя път и се оформя семейна театрална трупа. Синовете - Кочо и Мичо, и дъщерята Виктория, стават едни от най-добрите и завладяващи самодейни артисти.
През 1925 година се отваря земеделско училище, което спомага за подема на читалището. Същата година се строи Кооперативен дом, в който на втория етаж е разположен театрален салон с 300 места и помещение за библиотеката, но по това време остава неизползван от читалищните дейци. Театралните постановки, представени от самодейци са “Благородникът”, “Богат дядо, богат зет”, “Двама глухи”, “Службогонци” и др. В същия салон е монтиран апаратът на първото в България селско кино.
Читалищното настоятелство полага усилия за просветителска дейност сред населението. На 2 октомври 1927 година е открит Народен университет, който е новата духовна струя в съзнанието, в културното поведение и в образователното ниво на бутанските жители. В началото се канят външни лектори, като за периода от 1927 до 1942 година са изнесени 121 сказки, беседи, реферати, разисквания, обмяна на мнения на различна тематика. През 1928 година се откриват вечерни курсове, според интересите на населението. На следващата година читалищните дейци са тези, които организират публично протестно събрание против репарациите. 1956 година в Народния университет вече работи местна лекторска група от 16 човека. На катедрата на Бутанския народен университет застават Д.Таралански, Ст. Гладнев, Г. Илчев, Ст. Моралски, П. Гьоргов, Ст. Гетов, П. Стефанов, А. Балевски, поп А. Сиренарски, д-р Г. Манов, д-р Ц. Иванов и още много други бутански учители, лекари и студенти, а темите са в духа на новото време: “Ужасите на Балканската война”, “По различен ли е човек от животното, “Международният език есперанто, има ли той вътрешна идея”, ”Пътят на живота”, ”Проблеми на селото”, “Кооперативно обработване на земята”, “Взаимопомощта като фактор на еволюцията” и мн. мн. други.
След войната, през 1928-29 година се сформира и първата Духова музика към читалището в село Бутан. Първите духови инструменти, закупени от читалището, са от Чехия за 15 000лв., а един от музикантите е възпитаник на Дико Илиев. Всяка неделя музиката свири на площада в центъра на селото, а на именни дни обикаля домовете на именниците и ги поздравява с музика и песни - традиция, която се спазва и днес. Съобщенията и новините в селото се известяват от глашатай - участник в духовата музика, който ходи из селото с тъпан - застава на кръстопът, удря десетина пъти тъпана, за да привлече вниманието и винаги започва с думите: “Слушайте, господа селяни” - изречени бавно, проточено и на висок глас, като след това се казват съобщенията. Всяко едно отделено с удари по тъпана. Така в миналото се получават новините в Бутан. Музикантите са братята Кръстьо и Методи Пешеви, Горан Пешев-капел майстор, Марин Петков Маринов-кларинет, Томо Тодоров Лукарски-баритон, Иван Стойковски-бас, Пешо Цеков Калов-барабан, Кирил Дешев-флигорна и мн. други.
Към читалището е основано музикално дружество “Лира” и оркестър, в чийто състав са цигуларите Михайл Попов, Стефан Гетов, Петко Стефанов, Иван Петров, челиста Димитър Симеоновски, китаристката Станка Киркова и др.
Първият радиоапарат се закупува още през 1938 година със собствени средства, с което се допринася за още по-активна просветна дейност.
През 1937 година са учредени два фонда - един за построяване на читалищен дом, другият - за културно-просветни цели. Средствата са внесени в Земеделска банка в Оряхово и до 1949 година са били 720 000лв. 1948 година читалището притежава ценни книжа от Заема на свободата за сума от 100 000лв. и дялов капитал от 57 000лв.в кооперация “Народна култура”.
От основаването на читалището до 1945 година се води борба за определяне на дворно място за строеж на Читалищен дом. 1945 година е утвърдено отчуждаването на двора на Пенко Димитров за тази цел. От Общинската каса е дадена на читалището помощ от 500 000 лв. за разплащане със стопанина и е снабдено с нотариален акт за дворното място. По градоустройствен план от 1947 година същото място е определено за Читалищен дом. През тези години държавата щедро субсидира построяването на читалищни сгради с пари и материали, но председателят на съвета тогава -Томо Василев и секретарят Димчо Войтишев, превръщат това място в цветна оранжерия, без да се съобразят с читалищната управа и нейното мнение. На няколко пъти от окръга сигнализират до читалището за изпращане на скица за дворното място, за да се планува строежът на сградата, но такава не се прави и читалището остава с един нотариален акт за дворно място, без право да строи. След десетина години отново се повдига въпросът за построяване на читалищен дом, но това вече е през 1956година. Настоятелството прави постъпка пред Народния съвет в Бутан за отпускане на ново дворно място по новия градоустройствен план и същевременно започва изработване на планове и проектосметна документация. През лятото на 1960 година започва изработката на тухли за читалище с 800 места, но строежът е осуетен. Читалището и библиотеката остават без собствена сграда, като през годините се местят в различни помещения - и така до днес. Въпреки това дейностите растат. В библиотеката е оформен детско-юношески отдел, закупена е тон-апаратура за озвучаване на културните мероприятия, създават се още кръжоци и клубове към читалището 1977 година започва строежът на читалищен културен дом, но строителните дейности вървят бавно, поради недостиг на финансови средства.
Идват политическите и икономически промени в България и не се довършва нещо почти готово. Днес една огромна сграда е пред разпадане. Недовършена, паметник на една мечта - бутанските самодейци и читалищни дейци да имат свой собствен културен дом.
***
Зародилата се театрална дейност продължава да се развива. Става обичай всяка година на Богоявление театралните дейци да представят нова пиеса. През 1941 година за пръв път женските роли се играят от жени - в “Златната земя” и това са Къна Вълкова и Станка Николова Брусовска. 1958 година се играят пиесите “На кръстопът”, “”Върла магесница”, “Вампир”, “Бай Ганьо прави избори”, “Държавното не се пипа”, като ръководител на театралната трупа е Христо Николов Недков. С пиесата “На кръстопът” се явяват на Околийски художествен преглед. 1960 година - “Бог да прости леля ми”, “Всяка есенна вечер”, “Седемнадесет годишнина”, “Бюро за женитба”. 1963година - “Горчива целувка”, “Жених”, “Фараоните”, “Дъщерята завършва”, “Открадната крава”, “Не само животът е ценен”, “Светли пътеки”, “Мъжество”, “Дружба” . Това са най-силните години на театралната трупа. От 1964 година до 1970 година няма почти никаква театрална дейност. За честването на 60 години от създаването на читалището се играят “Върла магесница”, “Взрив”, “Разсъмване” и “Циганин”, която се е играе пет пъти. Театралният състав е награден с екскурзия до Букурещ.
Изявени артисти са :
-
В първите години: Ангел Принов, Виктория Илиева, Марин Попсиренарски, Цветко Симеонов Гладнев, Стефанка Кавгаджийска,
-
Марка Соколова, Цветко Николов, Иван Атанасов, Боци Русинов, Йонка Лихарска, Николай Вулпе-кмет, Невена Йотова, Тодора Ефтова,
-
В по-късни години: Коста Алексиев-Пушкин, Георги Драгомиров, Христо Ценков, Гинка Драгомирова, Ваньо Гроша, Христо Комитски, Христо Минков, Лечо Кутовски, Петко Кръстев, Йотка Цветкова, Милчо Янкински, Станчо Диновски, Янка Христова, Петър Дойнов, Иванка Дойнова, Елка Гимиджийска, Петра Московска и мн. мн. други.
През годините бутанските актьори изнасят 29 пиеси, успешно превъплътили се в героите си, и със собствената си артистичност оставят трайна следа в паметта на хората. Техен режисьор - постановчик дълги години е Христо Николов Недков, а негов помощник Коста Алексиев-Пушкин, който освен с театрална дейност се занимава и със скулптура. За декорите помощ оказва Венко Дачовски-художник, а също е и участник в пиесите. Гримьори са Димитър Костов-Фотето и Стоил Стоилов, а суфльори - Владимир Цветков, Тушо Ив.Тодоров, Методи Савчев и Лашо Лашов.
Танцовият състав към читалището води началото си от 1961 година. През 1966 година наброява 10 танцьори с ръководител В. Барболов - те се явяват на Преглед на художествената самодейност в с. Селановци, а вече през 1967 година той се състои само от ученици. Няма ръководител. 1968 година Стоян Зафиров става хореограф на бутанския танцов състав, който за кратко време успява да излезе два пъти на сцена с него. Тогава настоятелството решава да се ушият народни носии, като за тази цел се купува кафяв шаяк за потури, но и това не се осъществява. Танцовият състав се разпада.
1971 година танцовият състав подновява дейността си по случай 60-годишния юбилей на читалището. Купуват се народни носии и съставът се представя на местно и регионално ниво. 1975, 1976 година вече има танцов състав на пионерите, танцов състав на ветераните и танцов състав на малцинството, като през тези две години са подготвени 15 танцови спектакъла. Броят на танцьорите вече е 66. Хореограф е Стоян Зафиров, който получава грамота за своята творческа дейност, а корепетитор е Йордан Нинчев. По-късно - от 1977 до 1985 година отново танцовият състав се разформира. Няма почти никакви участия и дейност. Сменят се петима хореографи. 1986 година Стоян Зафиров отново сформира танцов състав, но само от ученици.
През далечната 1961 година, под ръководството на Анатолий Донсков, се създава “Естрадно-сатиричен състав” и Мъжки вокален октет, с ръководител Богомил Недялков. В него са Огнян Денков, Анатолий Донсков, Илия Селановски, Любен Йотов, Тодор Гарабетов, Христо Онцов и Иван Петров. Тези състави просъществуват до 1965 година. 1977 година под ръководството на Анатолий Донсков и Богомил Недялков се сформира четиригласен хор от 52 хористи. Хорът печели престижни награди от районен и окръжен мащаб. Участници в хора са: Станка Крумова , Венета Йотова, Катя Славчева, Веселка Комитска, Величка Цалкова, Павлина Стоянова, Пенка Нинова, Рашка Андреева и още мн. други. Сформира се и група за политически песни ВИГ ”Пионер”.
1980 година се открива Младежки дом - дискотека. Правят се тематични вечери, кафе-театър, рецитали, новогодишни и пролетни балове.
По случай 1300 години от създаването на България в читалището кипи културно-масова дейност.
През 1986 година читалището чества своя 75 годишен юбилей. Получава за принос в културната дейност Указ от Държавния съвет и златен орден “Кирил и Методий”-първа степен. Наградени са 38 от най-изявените самодейци. Открита е мраморна паметна плоча на читалището.
През следващите години постепенно читалището спира своята дейност. Политиката и икономиката в България променят и мисленето. След 10 ноември 1989 година богатото финансиране от държавата към читалищната система е ликвидирано. За всяка дейност или осъществяване на идея трябват средства, каквито няма. Дейностите се преустановяват, поради съкращаване на организаторите, които отговарят за тях. Години на забвение - никой не изисква отчети, планове. Няма средства за културно-масова работа, абонамент, нови книги. Съкращава се щатният персонал, като остават единствено библиотекарят и библиотеката.
1990 година се създава Клуб на пенсионера и тъй като населението в Бутан има нужда от просвета, от културни прояви, тази организация поема по-голяма част от дейността на читалището. Празниците по културен и празничен календар, бележити дати и събития се празнуват и честват от тях до 2009 година.
Тези двадесет години са години на безвремие в бутанското читалище. Дори има период от две години на пълно прекъсване. Никой не изисква от читалищните деятели планове, програми, отчети, художествена и културна дейност. Липсват финансови средства за закупуване на нова литература, за абонамент, за културни прояви. Селото се обезлюдява - много от жителите на Бутан емигрират в големите градове и чужбина, за да се препитават. Преди промените в държавата тя подсигурява изцяло финансовите средства за издръжка на читалищата, но днес при новите икономически условия средствата за дейност трябва да се подсигурят от самото читалище. Затова се налага разчупване на старите стереотипи и възползване от новите възможности на времето – участие в проекти и други нетрадиционни дейности за читалищата, за да се задоволят духовните потребности на хората.
Информатори / АвториСилвия Цветкова / Народно читалище "Заря" с. Бутан в миналото и днес, 2013; Архив на Стефан Гетов
Истории от Бутан
-
Първото селско кино в България
- Вярвания и традиции / песни