Първото селско кино в България

В далечната 1926 година  у читалищните настоятели се заражда идеята да се закупи киномашина и в Бутан да има кино. Предложението е на Димитър Костов-Фотето и на учителя Цецко Христов, които стават съдружници. От софийската фирма “Задруга” успяват да доставят  немски апарат “ИКА”. Първата прожекция е на 26 декември 1926 година в Кооперативния дом. Това са отделни картини от войната, а по-късно се прожектират неми филми - “Крачун и Малчо”, “Бен-Хур”, “Бялата сестра”, “Тъща в къща”, “Нощна пеперуда” и др.

В следващите години бутанчани могат да гледат всички филми, които се въртят в софийските салони като  “Скана Фюу”, както и първите български филми “Хайдутин майка не храни”. Бутанското кино става широко известно в околността. В цялата околия, дори и в Оряхово все още няма “такова чудо”, както  го наричат в началото. Зрители за това “чудо”  идват с каруци от селата. Озвучаването става с грамофон или Цецко Христов свири с цигулката си, съпровождайки картините от екрана, като едновременно дава разяснения на зрителите за съдържанието на филма. 1930 година се построява физкултурен салон към училището, но се решава да се превърне в киносалон от какъвто има нужда. Обзавежда се сцена с декори и се поставя по-съвременен екран. Закупени са 360 стола, а в дъното се поставят по-високи пейки. Общо салонът предоставя 450 места. На 3 декември се взима решение от ръководството на читалището да се преместят прожекциите в новия салон и да се наеме частното кино, без мотора от собственика  Цветко Хр. Цветков, за един сезон - от 13 декември до Спасовден на следващата година срещу наем от 5000 лв. За двигател на киното се наема тракторът на Йото Ив.Кузманов за 190 лв. на вечер при средна работа 6 часа и наем на салона 150 лв. Определят се и следните цени на местата:

• Балкон и последен ред на партера-16лв.
• ІІ място 10лв.
• І място 6лв.

Дежурството за реда в киносалона се поема безплатно от няколко читалищни членове, а касиерството е задължение на кооперацията. Филмите се прожектират всяка събота и неделя, като последната прожекция е съпътствана с весела част. Събират се столовете, свири бутанската духова музика или грамофон и се танцува.

Читалищното настоятелство решава да  отпуска гратис за кинопредставленията:

• 2 билета от ІІ място всяка вечер на притежателите на киното Цветко и Димитър Хр. Цветкови
• 2 билета на филм от ІІ място на тракториста Йото Кузманов
• 1 билет от балкона на кинооператора, който работи безплатно.

За кинооператор е назначен Димитър Костов, а първата прожекция вече в новия салон е на 13 и 14 декември 1930 година. Заслуга за монтиране на апарата има Стефан Ячев. Той  осигурява ток със свое динамо, монтирано на специално издигната площадка, тъй като селото не е още електрифицирано. Обзавеждането на киносалона предоставят братята Перко и Марко Костови и  Сандо Микин. Киното през този период месечно прожектира по 30 филма и става културен център в околността. В архивите на читалището се съхранява Правилник от 1937 година за използване и съхранение на киносалона:

“…Чл.1 За да стане пригоден за използване ученическият салон, читалище”Заря” ще обзаведе сцената с необходимите кулиси и декори, ще инсталира нужното ел.осветление. За сметка на обзавеждането читалището има  право да използва безплатно в продължение на 15 години ученическия салон, но всички такси от ползването се вписват в сметката на училището…”

1932 година “нямото” кино “проговаря”. Подменя се киномашината.  Новата е закупена за 4000 лв. С нея работят Христо Димчевски и Петър Симеонов. По–късно, през 1946 година отново се подменя киноапарата с нов, модерен КПТ-1 и нов екран на стойност 500 000лв., като средствата са взети от фонд ”Постройка читалищен дом”.

1951 година прожекциите стигат до 51 филма на месец. На заседание настоятелството решава какви да бъдат таксите за салона:

• без осветление на сцената - 150лв. на час
• осветление и на сцената - 200лв. на час
• за вечеринки - 10% от брутния приход плюс 600лв.

При отпускане на салона се внася депозит от 5000лв.

Закупува се през 1952 година тонапаратура за озвучаване на киносалона - освен филми, в тоди салон се гледат и много театрални постановки, представени от бутанските самодейци, но и от гостуващи трупи.

1967 година се прави ремонт на киносалона. Преработва се електрическата инсталацията и са поставени нови осветителни тела и полилеи. Сградата е бадамосана отвън и  са поставени первазки на прозорците. Удължена е аванс сцената.През следващите  две години са сменени завесите, които струват 15000лв. и се  закупува отново озвучителна техника. Поставена е нафтова печка за отопление.

По случай 75-годишния юбилей на читалището-1986година, киносалонът отново се ремонтира и отново е закупена озвучителна техника. Прожектирането на филми вече не е достатъчно - причината е в лошото качество на филмите. Дългогодишен кинооператор е Никола Димчевски. Постепенно, с настъпването на политическите, икономическите и технически промени в страната, дейността на киното намалява, като през 2003 година изобщо приключва. Взима се решение от читалищното настоятелство киносалонът да се дава под наем за мероприятия и събрания от политически характер, за концерти на естрадни изпълнители.

2005 година, с писмо до Министерството на културата и Министерството на финансите настоятелството иска да се възобнови дейността на киното в Бутан. Киносалонът се нуждае от ремонт и са поискани 59000 лв. от министерствата, но те не са отпуснати. Даряват се 10000 лв. за ремонт на киносалона, като се поправя покривът, ел. инсталацията и се освежават гримьорните, но така и филми не се прожектират.

Сега киносалонът се използва за репетиции на клубовете към читалището, за тържествени концерти, подготвени от самодейците, театрални постановки, въпреки че се нуждае от ремонт, подобряване на декори, осветление на сцената, претапициране на столовете и вратите. 2011 година се  отбелязват тържествено 100 години читалище „ Заря-1911” с. Бутан и 85 години от създаването на първото селско кино в България в същия киносалон.

Информатори / Автори
Маргарита Василева - ТДА - Враца; Силвия Цветкова - Народно читалище "Заря" Бутан