История от Алтимир

Алтимир

Воденицата и ловният дом

Категория : Откак се е село заселило

Воденицата на Давут бей и ловният дом

Синът на последния воденичар Първан Антов си спомня и ни връща в незабравимото минало.

Преданията разказват, че в годините, когато Васил Левски обхождал България, за да създава революционни комитети, един есенен ден тръгнал от Оряхово за Орхане – Ботевград. Привечер вече бил в алимирското землище, отбил се от пътя и стигнал до самотната воденица. Вътре бил воденчарят – стар турчин. Поговорили на турски и старецът забъркал качамак - предложил на своя гост да пренощува във воденицата, а той самият да отиде до селото - да се види с децата си. Левски се съгласил, но съмнението за предателство не закъсняло. Тревожна била нощта. Рано сутринта, недочакал воденичаря, възседнал коня си и продължил своя път.
След Освобождението Давут Бей продал воденицата, гората и земите си. Новите собственици направили подобрения и мелничните камъни станали три. Воденицата работела денонощно - отначало мелела само царевица, а по-късно била преустроена да може да мели и жито. В този природно привлекателен кът, в непосредствена близост до „Караджейката", както я наричат местните хора, е построен Ловният дом - сграда за отдих и развлечение.

Аудио