Пресвета майка Богородица, разказва преданието, закърмила славните ни юнаци, „за да спасяват” и закриляла ги в борбата, не изоставила героите и по време на тежките боеве за Стара Загора. Божията майка се явила над сражаващите се с последни сили опълченци и с меч в ръка бранела знамето си. То е защитавано от десетки знаменосци, мнозина намерили смъртта си при отбраната му, но светинята била спасена от плен и поругаване.
Имената на опълченците от Врачанско Йото Мильов от Алтимир и Вълчо Иванов Гайдарски от Типченица се свързват с боевете за защитата му.
„Старозагорското поле стъмва от барутен дим. Редиците на трета опълченска дружина бързо редеят, повече от половината младежи са убити. Всеки миг тревогата расте. Но най-страшното става, когато знаменосецът е убит, а след него втори и трети. Самарското знаме е вече в неприятелски ръце. Нима е възможно това!? Сам Калитин се спуска да спаси знамето, но скоро е жестоко пронизан от вражеските щикове. И тогава настъпва опиянението и всеки от живите на трета дружина усеща в гърдите си желание да умре, но да спаси знамето. Хвърля се и Йото Мильов и други след него, от труповете им става грамада, но накрая знамето е спасено. Това, което се е случило за спасяването на Самарското знаме, не може да се разкаже. Захващал съм се много пъти да го разказвам, защото Йото Мильов е мой земляк и защото се гордея с него. Йото нямал чин, ни ранг, ни съсловие. Но той паднал редом с дворянина Калитин и двамата се жертвували, за да спасят знамето на свободна България...” – пише с вълнение Богдан Николов в очерка "Подвигът", публикуван през 1980 г. в алманах "Околчица".