Враца - история и забележителности

Враца е най-големият град в Северозападна България. Административен и стопански център на едноименните Община Враца и Област Враца. Намира се на около 112 км северно от София, 40 км югоизточно от Монтана.

Наименование: Враца /стара паралелна форма Вратца/. Името на средновековния град Вратица е засвидетелствано в надпис, открит в останките на църквата в м. Градище до скалния пролом Вратцата. С това име той е бил известен през цялото Средновековие. Езиковеди смятат, че старото име на града несъмнено е свързано с прохода и по-специално с онази най-тясна част, където се е издигало старото укрепление и крепостните съоръжения, и стръмните планински склонове са били естествена „врата”, порта за пътя и селището по поречието на р. Лева. Крепостта Валве се локализира (според Прокопий Кесарийски) с укреплението при Вратцата – лат valvae означава „двукрила врата”.

Град Враца е разположен в Северозападна България на границата между Старопланинската верига и зоната на Предбалкана, в подножието на Врачанския Балкан в непосредствена близост до живописния пролом Вратцата.

В различните исторически епохи градът се развива като значимо обществено, пазарно и културно средище. Следите от човешка дейност по тези места датират още от новокаменната ера. По-късно тракийското племе трибали развива висока материална култура, останки от която се намират и днес на територията на Врачанския регион. Уникалните находки, открити при археологически разкопки на Могиланската могила във Враца, в Букьовци /Мизия/ и в Рогозен носят интересна информация за процъфтяваща древна цивилизация. Римляните, които оценили географското и стратегическото положение на земите около Искърския пролом, ги превърнали в непристъпна крепост, контролираща най-късия път от Дунава към юг и запад и към богатите рудни находища високо във Врачанската планина. Средновековното селище  Вратцата, изградено от славяните върху руините на крепостта, прераства в твърдина с важно значение и през Втората българска държава. В средните векове то разширило границите си и се превърнало в голям център с развити занаяти и стоково-парични взаимоотношения. От това време са останали в наследство многобройни паметници на духовната и материалната култура.

През робството в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. селището е обект на нападения както от видинския феодал Осман Пазвантоглу, така и от султанските войски и няколко пъти е опустошавано. Градът е занаятчийски, търговски и културен център. Столетия тук са работили прочутите врачански златари и заедно с представителите на другите занаяти в града – копринари, ковачи, медникари – са спомогнали за запазване и развитие на народната материална и духовна култура. Достатъчно е да споменем достиженията на Врачанската книжовна школа, Банишкото, Врачанското и Черепешкото евангелие – истински шедьовър на средновековното калиграфско и златарско изкуство, златарската и меднощампарските работилници в Бистрешкия манастир „Св. Иван Рилски /Пусти/ – Касинец” /по-късно под нейно влияние златарството се развива и в самия град/.

Враца многократно е определян от изследователи и творци като едно от големите средища на културен и стопански живот по време на Българското възраждане. В тази бурна епоха градът дава на България много светли личности, оставили трайни следи в политиката, дипломацията, национално-освободителното движение, в културата и просветата. В този период процъфтяват занаятите, търговията, които в първите години след Освобождението превръщат Враца в модерен европейски град и оставят на потомците оригинални художествени образци в областта на златарството, грънчарството, коларството, тъкачеството. Още през ХVІІІ в. врачанските търговци установили постоянни връзки с европейските пазари. Производството на грозде и вино, на коприна са сред достиженията на старите врачани, с които потомците им винаги ще се гордеят. Дейността на първите врачански общински дейци след Освобождението e „недостижим образец за предана обществена и народополезна дейност”. Резултат от техния „колосален и всеотдаен труд” е осъщественото градоустройството и планирането на Враца, модерният за времето си водопровод, и десетките обществени постройки: паметник на Хр. Ботев, Мъжката и Девическата гимназия, казармите и Военния клуб, читалището, кварталните и стопанските училища, стопанските предприятия на града. „Всичко това е осъществено в един период от 1890- 1900 г., с колосален труд, ум и най-вече – с мисъл и грижа за бъдещето.”

В началото на ХХ в. Врачанското туристическо дружество „обръща погледа” на врачани и гости към природните и културните забележителности, с които и днес се слави градът и регионът – прохода Вратцата, пещерата Леденика, манастирите, разположени около града. Още в началото на отминалия век сред символите на Враца и върху нейната визитка трайно се налагат /освен гореспоменатите забележителности/ и двете средновековни кули, издигнати през ХVІ-ХVІІ в. от местни градски първенци /Куртпашовата кула и кулата на Мешчиите и днес са най-старите запазени сгради в града/, Ботевите места, първият паметник на Войводата, разположен на централния градски площад. Постепенно като символи на града един след друг се прибавят и паметникът на Околчица, „тракийското злато” – след откриването на Рогозенскито съкровище, на съкровището от Могиланската могила във Враца. В началото на ХХІ век – плочката от Градешница, а в последните години – археологическите открития от с. Оходен – едно от най-ранните неолитни селища в Европа, и така нар. „Тодорка” и „Христо” - едни от най-старите скелети, принадлежащи на културата на първите земеделци в Европа.

Подлаган на природни и човешки бедствия през целия ХХ в. /пожар – 1923 г., американските бомбардировки – 1944 г. , наводненията от 1942 и 1966 г./, градът успява да съхрани голяма част от своите съкровища, които стават част от престижни държавни и частни колекции у нас и в чужбина, излагани пред публика – своеобразни акценти на уникални национални сбирки в европейски и световни музеи и галерии. Най-атрактивните съкровища и открити на територията на региона артефакти, за гордост на врачани, могат да се видят в Регионалния исторически музей с художествена галерия и Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански”.

Гербът на Враца е създаден през 1967 г. Негов автор е художникът Любен Орозов. Графичното изображение на герба символизира специфичния орографски индивид, от който носи името си градът - природния феномен Вратцата. Двете отвесни скали са изобразени с два топографски триъгълника, между които се вие пътят. Възходящата и дадена в перспектива линия символизира подема на града все нагоре и напред. Гербът е увенчан със зидова корона, означаваща, че градът е бил крепост от най-древни времена. Цялото изображение е върху старобългарски /варяшки/ щит, леко стилизиран, за да се запази стиловото единство.
Девизът “Град като Балкана - древен и млад” отразява славното минало на Враца като стара българска твърдина и новото му настояще.

Информатори / Автори
Калина Тодорова, "Топонимията на Природен парк "Врачански балкан", 2015