Бегличка могила, Кобилини стени и Пършевица - фотоалбум 2020, Калина Тодорова Беглѝчка могила/Беглѝшка могила – връх от Бегличкия дял на Врачанската планина – 1482 м в землището на Миланово, най-високият връх на територията на Врачански балкан. Наим. – от беглѝк (истор.) – данък в натура или в пари за феодал, владетел – бей в Османста империя; данък върху овцете и козите в натура или в пари след Освобождението; човекът, събирал данъка, бил наричан бегликчия. Величественото скално образуване, наречено Кобилини стени е разположено на границата между селата Миланово и Оплетня. Мястото е почти непристъпно, над скалата има стръмен скат, а под нея - дълбок сипей. От този сипей извира рекичката, която минава през Оплетня и се влива в Искъра. Местните разказват, че в Кобилини стени Вълчан войвода е криел имането си, което мнозина са се опитвали да достигнат, но не могли, защото го пазел крилат змей със светещи очи. В Миланово се знае, че на една от скалите е имало Калоянова наблюдателница. Над Кобилини стени в ливадите има каменни образувания, които наподобяват откоси. Легендата гласи, че това са откосите на Крали Марко — Делимарковите откоси - те са широки и дълги и само юнак като него може да ги направи. В другата легенда се разказва затова как Крали Марко се разхождал с коня Шарколия над скалите, когато насреща се дочуло цвилене на кобила. Конят скочил от скалите и се приземил в местността Падеш. От четирите места, където стъпили краката на коня, извряла вода. Такъв извор наистина съществувал. Легендата е част от голям цикъл, посветен на легендарния исполин-закрилник. Пъ̀ршевица/Пръ̀шевица – гол планински връх, висок 1427 м (8 км югоизточно от Згориград) – от народното пъ̀ршев (необрасъл) и –ица. Средният склон пък, заради „мъртвилото, студено и влажно” е наречен Пръшевишка мрътвица, а пасището под върха носи наименованието Пръшевишки валог – (валог – „падина, долчина”). В землището на Миланово. Природен парк „Врачански Балкан” е разположен в Северозападна България и обхваща по-голяма част от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали. Врачанската планина се издига южно от Врачанското поле, като заема междинно място между Предбалкана и Главната Старопланинска верига. Извиращите от Врачанската планина реки Лева, Черна и Златица я разделят на три дяла - Беглички (Югозападен), Стрешерски (Северозападен) и Базовски (Източен). Наречени са по имената на най-високите им доминиращи върхове – Бегличка могила (1482 м), Стрешеро (1212 м) и Базова могила (1314 м). На територията на Природен парк „Врачански Балкан” се намира резерват „Врачански карст”, природните забележителности Темната дупка, Леденика, Вратцата Ритлите, Новата пещера и защитените местности Падините, Вола, Веждата, Боров камък, Лакатнишки скали. Врачански балкан
Поглед от Бегличка могила
Категория : Фотоархив
Поглед от Бегличка могила
Истории от Врачански балкан
