Враца


*От имало едно време до вече е време* – 70 години Регионална библиотека „Христо Ботев” - Враца


Категория : Моята история / нашата история
photo

*От имало едно време до вече е време* – 70 години Регионална библиотека „Христо Ботев” - Враца

2024 г. е празнична в календара на нашата библиотека и много от събитията са посветени на 70 години от създаването й. Традиционният поглед към миналото, ние ще представим нетрадиционно – чрез три истории от дигиталния архив и тяхната проекция в съвремието – приемственост и новаторство чертаят днешната визия на Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца.
Краеведският сайт „Карта на времето” – Дигитален архив на регион Враца – ХХ век е създаден по проект към Министерството на културата през 2017 г. За разлика от традиционните дигитални библиотеки (каквато и ние притежаваме, в която по определен ред са представени дигитални колекции или части от колекции с дигитални копия на документи от фонда на институцията), сайтът „Карта на времето” предлага и като съдържание, и като структура нещо съвсем ново и различно. Подчинен е на една цялостна концепция, която да представи живота в Северозападна България от различни гледни точки: тази на участника в историята, тази на изследователя, художника. Историите са като частички от пъзел – всяка има единствено и неповторимо място. Личната история се преплита с родовата, с тази на махалата, селото, града, държавата, света. Тя е неделима част от колективната памет. Обхват - 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин. Дигитален архив на регион Враца – ХХ век – история, култура, бит и традиции, забележителности - Автентична „картина” на живота на всяко от населените места (текст, звук, фотография, филм) на регион Враца.
Чрез специализираната платформа на Регионална библиотека „Христо Ботев” - Враца „Карта на времето” всеки може да достигне до 2000 истории, които обединяват:  
11060 - снимки във фотоалбуми;
2000 - заглавни снимки;
90 - файла PDF;
780 - пълнотекстови документа - статии и откъси от книги, краеведски и фолклорни текстове;
905 - аудиофайла;
140 - видеа.
На разположение на ползвателя са над 14 550 документа, обединени в 2000 истории!
Според Google Analytics страниците й се четат от средно над 300 потребители на ден. Освен от България, историите се отварят и от нашите сънародници в САЩ, Великобритания, Италия, Испания, Германия, Гърция, Австрия, Франция и Канада и др.
Историите за нашата бибиотека, публикувани в сайта са на базата на архивни документи - планове и отчети, фотографии и сценарии, програми и др.; публикации в периодичния печат, местните радио и телевизия. Спомени и интервюта от архива и такива, проведени от нас в последните няколко месеца по повод честването на нашата 70-годишнина. Епизоди от подкаста - „От имало едно време до вече е време”.
Разказът ни ще се прехвъря и напред в историята, тук и сега, за да видим как ръка за ръка вървят традицията и новостите или казано на библиотечен жаргон – какъв е нашият нов прочит на старите книги.
 
***
Първа история: Откриването на библиотека „Христо Ботев” - Враца и спомените на първия директор Васил Харизанов
 https://kartanavremeto-vratsa.org/story/231/32
Историята съдържа статия, която проследява първите 10 години от живота на библиотеката, с автор краеведа Блага Атанасова, архивни фотографии от този период и откъс от филм: спомените на първия директор Васил Милев Харизанов, записани от Калина Тодорова и Васко Врачовски през 2009 г. по повод 55-годишнината на библиотеката - видеоматериал в края на статията.
Когато  през 1954 г. с решение на Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК) в страната се откриват пет Окръжни библиотеки, между които и врачанската, библиотечното дело в града вече има своите традиции и богат опит в лицето на библиотеката при читалище „Развитие”, а Найчо Анков и Иван Докев са класическите и легендарни образи на Бибилиотекря в съзнанието на поколения врачани.
Новата окръжна библиотека (де юре) започва съществуването си от 1 юли 1954 г., но официално е открита 6 месеца по-късно, на 24 декември. В онези първи години стремежът е за утвърждаването и популяризирането й не само като нов културен институт в град Враца, а и като методически център и ръководител на библиотеките в окръга. Повече от десет години след откриването й, през 1965 г. със Заповед № 464 от 30-и май на ОНС гр. Враца библиотеката получава официалното си наименование „Христо Ботев”.  
Величка Петрова Чолова (1 юли 1954 г.) и Донка Жикова Цонова (Гатева) (1 юли 1954 г.) са първите две щатни библиотекарки, които току-що са завършили библиотечния институт – София и са разпределени на работа в читалище „Развитие”. На 1 декември 1954 г. е назначен и първият уредник (директор) – Васил Милев Харизанов, завършил история в Софийския университет и специализирал библиотекознание и библиография при проф. Тодор Боров. Донка Жикова е определена за отдел „Обработка и каталози”, за методист - Величка Чолова, в „Справочен отдел” е Елиана Маленова. В отдела за обслужване на възрастни и деца са Мария Живкова и Лидия Таскова. Това е първият колектив.
Докато се решат основните проблеми – с намиране на самостоятелна сграда, обособяване на самостоятелен книжен фонд и библиотечно обзавеждане, през 1955 г. новоназначеният библиотечен колектив работи в библиотеката при читалище „Развитие”. Малко по-късно през същата година библиотеката се пренася в частната къща на Гето Кръстев. През 1959 г. с помощта на ИК на ОНС е намерена сграда за пренасянето на библиотеката, а ОК на БКП ускорява въпроса с преместването в новата града (ДСК) през втората половина на годината. По това време директор е Кръстьо Луканов. През 1960 г. библиотеката окончателно е преместена в сградата на ОК на БКП (сега ДСК).
„Всяко начало е трудно, особено когато трябва от нищо да се направи нещо. Може би е силно казано, но за новосъздадената Окръжна народна библиотека все още не е намерена подходяща сграда, няма никакво обзавеждане, няма обособен самостоятелен наличен книжен фонд. Колективът на библиотеката е млад и без всякаква библиотечна практика.” – ще напише в статията си, посветена на първите години на библиотеката дългогодишният краевед Блага Атанасова.
С една дума – всички се учат в движение! В архива на библиотеката се пазят спомените, собственоръчно написани на първите библиотекарки и някои от директорите, които искрено разказват за перипетиите и трудностите, но и за желанието, вдъхновението да създадат от една стая, пълна с книги  - библиотека. Да обработят: инвентират, класират, сигнират, подредят (новонабавените печатни издания са 6872 т.!) и каталогизират – тогава се поставя и началото на фукциониращата и днес система от каталози. И още: да срещнат книгата с читателя. Това първоначално става на гише, с предварителна заявка, докато чак след години не бъде въведен свободният достъп. И в това начинание отново врачанската библиотека е сред първите.  
През 1955 г. новонабавените печатни издания са 6872 т.; 1956 г. – 8007 т.; 1957 г. – 8952 т.; 1958 г. – 8254 т.; 1959 г. – 4721 т.; 1960 г. -  7913 т.; 1961 г. – 8552 т.; 1962 г. – 10727 т.; 1963 г. – 8675 т. Общо библиотечният фонд на библиотеката за периода 1954/1963 г. наброява 83955 т.
Всъщност в началото - тези две петилетки – както се отмерва времето тогава - библиотеката сменя почти толкова директори (основно поради вътрешнопартийни борби) и сгради, в които се помещава. Всяко зло за добро! Липсата на сграда всъщност кара първият колектив да подходи гъвкаво, да се поучи от неволята и да прибегне към методи и способи за работа с възрастни и деца, които днес отново са смятани за оригинални след десетилетия забрава - като лятната читалня например и стаите за най-малките, подвижните библиотеки и библиотеките на колела.
Подвижни библиотеки. Те са организирани във връзка с пропаганда на книжния фонд, обхващане на по-голям брой читатели и специалисти и провеждане на масовите форми на работа с читателите. Обменният им фонд се движел между 60-80 т. През 1955 г. имало 8 подвижни библиотеки и 7 книгоразносвачи, в които работели активисти на Окръжна библиотека, преобладавали в пионерските лагери и почивните станции. Особено много са били изискванията за такива библиотеки в ТКЗС (Трудово-кооперативните земеделски стопанства). През следващите две години (1956-1957) от всички 33 подвижни библиотеки - 11 са в ТКЗС.
 Лятна читалня. През 1955 и 1956 г. се организират първите лятни читални. Първата лятна читалня се посещавала предимно от деца и се намирала в двора на библиотеката. В нея се предлагали книги и периодични издания, които се ползвали на място и не се давали за ползване в къщи. През 1957 г. тя е дооформена, като край нея е направена градина, поставено е електрическо осветление, постлана е с базалтови плочки, направени са циментови стълбички, които я свързват с малката градина. През летните месеци на централния площад „Христо Ботев” е бил изложен художествено изработен плакат, който пропагандирал работата й. И цялата тази дейност е била естественото продължение на националните тенденции за насърчаване на четенто, защото още през 1955 година, в България се провежда първата Седмица на детската книга и изкуствата за деца.
В дигиталния архив „Карта на времето” може да се види част от интервюто ни с първия директор Васил Харизанов, вече на преклонна възраст през 2009 г., по повод 55-годишнината от създаването на библиотеката, който разказва за началото и обработването – ударно на тези почти 7000 тома, в което се включва целият колектив.
70 години по-късно: „Лято в библиотеката” - първата среща на децата с книгите
Появили се още в първите години от съществувавенето на библиотеката – подвижните библиотеки и лятната читалня - днес, едва ли бихме могли да си представим календара ни без превърналата се в традиционна през годините – програма „Лято в библиотеката“. Това е и първата най-голяма и трайна инициатива, на която основно залагат библиотекарите от Детски отдел и настоящата директорка на библиотеката Силвия Павлова. В продължение на няколко месеца – от юни до последния ден на месец август, библиотекарите от Детски отдел осмислят деня на малките читатели с игри, предизвикателства и добре познатата ни вече отпреди 70 години – лятна читалня. Всяка година програмата се надгражда като инициативите са разделени за най-малките – от 0 до 7 години, за подрастващите и за тийндейджърите.
Както и сградата, така и читалнята на открито сменя местоположението си. Възродената инициатива се провежда в двора на Етнографско-възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански“ – Враца, но след това трайно се „настанява“ зад паметника на Христо Ботев. И ако през 1957-а мястото е било използвано за рекламиране на работата на библиотеката, днес ние сме живата картина, онази от плаката, и всяка сряда, по най-директния начин, срещаме книгите с читателите. Това е и основната цел на инициативата – тази среща да се превърне в незабравимо преживяване не само за децата, а и за техните близки, да подхраним тяхното любопитство към търсене на знания и да утвърдим четенето за удоволствие като ежедневна дейност.
Книгите пътуват с библиобус
През лятото, освен че Детски отдел напуска чисто физически сградата на библиотеката, като разполагаме в парка - маси, столчета, меки пъзели за сядане, материали за рисуване, оцветяване, пренасянето на част от фонда става в пълния смисъл на думата „мобилно“ и с присъствието на първия електрически библиобус на Регионална библиотека „Христо Ботев“, закупен в изпълнението на съвместен проект с Регионална библиотека – Видин.
Водени от идеята, че достъпността е основният приоритет при оптимизирането на процеса на работа и внедряването на услуги, предлагани от обществените библиотеки, Регионалната библиотека надгради нивото на услугите си като добави атрактивен елемент на обслужване чрез електрически библиобус. Директно книгите отиват при читателите. Мобилната библиотека предлага изцяло нов вид услуга с елемент на пърформънс и позволява изцяло на библиотечните специалисти да пренесат децата в приказния свят на книгите, но и още по-лесно да влизат в роли и да анимират дейността си. Библиобусът е и своеобразен мобилен банер, който лесно се превръща и в пътуваща сцена. Атракцион, чиято основна цел е да промотира четенето, книгите и библиотеките.
Новата придобивка е брандирана и оборудвана с нови книги и техника. Библиобусът е електрическо мобилно съоръжение от закрит тип, оборудвано с книги и работно място за регистриране на потребители и заемане на литература. Това е и основната разлика на мобилната/пътуваща библиотека 70 години по-късно – отвореният достъп до литература става още по-лесен и свободен. Пътуващата библиотека става неразделна част от изнесените събития на библиотеката – „Есенни игри“, Маратон на четенето, Литературен фестивал „Враца – книжен град“, литературни маршрути и различни кампании за насърчаване на четенето сред учениците и малките деца.
***
Втора история: 25 години Окръжна библиотека „Христо Ботев” – 1979 г.
http://kartanavremeto-vratsa.org/story/2030/219
Сред многото подаръци, връчени на тържественото събрание и последвалия пищен концерт, посветени на четвърт вековния юбилей на Окръжна библиотека  „Христо Ботев” – Враца, е и нов стереомагнетофон с усилвателна уредба „Юпитер”. Събитието се състои на 14 декември 1979 година в препълнения салон на Партийния дом.
Почти половин век по-късно, на този, вече ретро магнетофон, в отдел „Изкуство” на библиотеката бе завъртяна архивна магнетофонна ролка  с надпис „25 годишнина на Окръжна библиотека”, за да бъде прехвърлена на цифров носител. Подаръкът, донесен на въпросното тържество през 1979 г. от дирекция към Министерството на културата в София, явно веднага, още по време на събранието е бил включен на запис.
Намерила своя коловоз, набрала вече скорост, библиотеката празнува своя 25-годишен юбилей с богат фонд, разкрити нови отдели (1954 г. – Обработка и каталози, Методичен, Заемна за дома; 1955-56 г. – Лятна читалня; 1958 г. – Справочно-библиографска служба; 1961 г. – Детски отдел; 1966 г. – Краезнание; 1970 г. – Изкуство), ръководени от опитни библиотечни специалисти, с утвърдени позиции сред библиотечната общност, със самочувствие на методически център за 125 читалищни библиотеки, 140 училищни и 30 профсъюзни от целия Врачански окръг. Научаваме го от удивително добре запазения запис. Типично за края на 80-те години на миналия век обществено мероприятие, в което всичко е подчинено на новата идеология, но и моменти, в които зад приповдигнатото партийноугодно слово прозират истинските народополезни дела; моменти, в които припознаваме Окръжна библиотека и като културен, и като образователен, и като методичен, и като краеведски център.
Част от доклада на тогавашния директор Галя Иванова, последван от приветствия и поздрави. Тържественото прочитане на указа за награждаването на Окръжната библиотека с орден „Кирил и Методий” „за нейната активна народополезна дейност и във връзка с 25 г. от основаването й”, подписани от Председателя на Държавния съвет на НРБ другаря Тодор Живков, връчен от проф. Борис Митев - Комитет  за култура. Отразен е и друг момент – именно по повод своята годишнина библиотеката получава от Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий” като подарък едни от най-използваните документи във фонда си и до ден днешен – пълно течение на вестник „Отечествен зов”, както и няколко стари редки и ценни книги, с които се поставя началото на поредната краеведска колекция. И още нещо - болката на колектив и директор и на всички, работили през тези години - липса на материална база, липса на библиотечна сграда, която да удовлетвори нуждите и потребностите - все още отделите и хранилищата са разпръснати в различни сгради, които стават домове на книгата.
Трета история: „Домът на книгата“
http://kartanavremeto-vratsa.org/story/2006/222
През 1994 г. библиотеката е преместена в сегашната си сграда, където най-сетне всички отдели са под един покрив. „Домът на книгата” е наша инициатива, която по интересен начин разказва историята ни чрез спомена – една истинска краеведска разходка, в която се включиха със спомени и разкази, донесоха фотографии настоящи и бивши библиотекари, приятели и читатели. Съвместно с ТВ - Враца (направихме филм през 2014 г. по повод 60-годишнината на библиотеката) тръгнахме от читалище „Развитие” с разказите на краеведа Блага Атанасова, минахме през основните сгради със спомените на библиотекари и читатели и приключихме с разказите на бившите директори – Геновева Бенинска, Олга Каменова и Иван Пенев. Това „епично” както се изразява Иван Пенев, а аз ще допълня и „знаково” – пренасянето на библиотеката в новия век, в новото време и в както се оказа главоломно променящия се свят, в който обществото е с нови нагласи и потребности, с изисквания и начин на живот, за който преди не сме и помисляли – това пренасяне на 310 920 тома от почти женски колектив. И не само: подреждане на стелажи и нареждането на книгите в новия дом. По схема, по утвърдена методика.
70 години по-късно
Библиотеката говори и чрез технологиите
През 2019 година, Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца отваря нова страница в литературната история на Северозапада. Вдъхновени от магията на словото и многобройните ни малки читатели, повярвахме в смелите мечти и се роди първият литературен фестивал „Враца – книжен град”. Организира се от Регионална библиотека „Христо Ботев“ това е единственото по рода си събитие, което се провежда в Северозападна България, изцяло посветено на мисията да събира на едно място читатели, издатели, творци, за да обедини изкуствата и да даде нов прочит на писаното слово, претворено във вдъхновяващи срещи и вълшебни ателиета. Целта на литературния фестивал е да насърчи любовта към книгите, думите и четенето, да вдъхнови хората от всички възрасти да изследват нови идеи и да разширяват хоризонтите си. Провежда се всяка година в последната седмица на септември.
През годините литературният фестивал „Враца – книжен град“ е посрещал най-големите имена на съвременната българска литература, художници, илюстратори, детски писатели и творци. В Регионална библиотека „Христо Ботев“ са представени Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Здравка Евтимова, Алек Попов, Георги Тошев, Мира Добрева, Галин Никифоров, Катерина Хапсали, Виктория Бешлийска, Маргарита Петкова, Добромир Банев, Цветана Манева, Мария Касимова-Моасе, Васил Попов, Дамян Дамянов, Радостина Николова, Мая Бочева - Уики, Доника Ризова, Катя Антонова, Невена Басарова, Вал Стоева, Стефан Вълдобрев, Ненчо Илчев.
По време на фестивалните дни се планират и провеждат редица атрактивни демонстрации и творчески работилници, насочени към всички ученици в училищата на територията на област Враца.
Събитието се съпътства и от книжен базар, под формата на мини алея на книгата, разположен в централната пешеходна зона на града. В петото издание, през 2023 година, участие взеха 20 издателства - национални и местни. Под белите шатри на издателите бяха подредени хиляди заглавия за малки и големи, а наред с тях се организираха и творчески ателиета на открито. 
Освен физически услуги и събития, библиотеката през 2023 година предлага и виртуални ресурси, изцяло дигитална комуникация, опосредствана с помощта на новите технологии. Библиотеката общува с публиките си чрез разнообрази канали за комуникация - на живо в ефир, в сайт, Фейсбук страница, Туитър, Инстаграм, Ютуб, Тик Ток, преса и платформи за стрийминг и видео споделяне. Традиционни остават и рубриките в двете радиа с национален обхват. Това са регионалната програма на „Дарик” - „Дарик радио Враца” с рубриката „Дарик чете” и БНР „Радио Видин” с предаването „Карта на времето - пътешествие към корените”.
През последните години в медийната комуникация сериозно се настаниха два от форматите - аудио и видео. Идеята за „библиотеката, която говори” чрез технологиите вдъхнови и създаването на първия подкаст, поддържан изцяло от библиотекари в България. Той е свързан с Враца и региона и в буквален смисъл дава глас на историите от сайта „Карта на времето – дигитален архив на Враца – ХХ век”. Преди година, на 17 ноември 2022 г., е публикуван първият епизод на подкаст „Карта на времето”. Автори и водещи на подкаста са краеведът Калина Тодорова и експертът „Връзки с обществеността” Милена Николова. Идеята е чрез епизодите да вървим през нашите села и градове, да търсим и откриваме бита и духа на нашенеца и да разгърнем историята на Северозапада от „Имало едно време”, та чак до „Вече е време”.
До днес се реализирани 12 епизода. Пилотният съвпадна с деветнадесетата регионална краеведска конференция и беше озаглавен „По дрехите посрещат: Облеклото в Северозападна България – ХХ век – стил, традиция и мода”.  През следващите месеци са разгледани теми, свързани с професите на шивачката и плетачката, тъкачката на чипровски килими, печаларя и производството на мед в областта, детските писатели, оставили следа в историята, съвременни актьори и творци, гостували в библиотеката. Поставено е началото и на поредица, която ще разказва 70-годишната история на библиотека „Христо Ботев“.

Информатори / Автори
Калина Тодорова, Милена Николова - Регионална библиотека „Христо Ботев” - Враца
Споделяне

Истории от Враца

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa