Враца


Кулата: Бит и традиции - обичаи, ритуали, вярвания, гадания до средата на ХХ век


Категория : Вярвания и традиции / песни
photo

Кулата: Бит и традиции - обичаи, ритуали, вярвания, гадания до средата на ХХ век

„Свързващо звено  между исторически епохи, събития и ежедневния живот, между живота на населението преди и след Освобождението са битът и културата. Обичаите, традициите, основните характеристики на бита особено в по-стари времена най-трудно се подават на изменения. Много от тях се запазват почти до средата на ХХ век, други доста видоизменени съществуват и до днес”- посочва  д-р ф. Анета Дилова.
            Информация по темата  е черпена от различни документи на ДА Враца, в-к „Читалищно дело” - излизал четиридесетте години на миналия век, написаното в различни книги. Ценно е споделеното от хората в Кулата. Те разказваха с вълнение своите спомени за бита, за сватбите, кръщенетата и погребенията, за различните празници и свързаните с тях ритуали,  за дрехите и обличането, за храната, за билките и билколечението, за вярванията и баенията, за задевките, песните и игрите, за незабравимото детство ...                           
 
МАТЕРИАЛНА КУЛТУРА
                                
  1. Поминъкът на населението основно е: земеделие и зеленчукопроизводство, скотовъдство, овощарство и лозарство, бубарство и пчеларство, занаятчийство и търговия. Условията са подходящи преди всичко за отглеждане на царевица и пшеница, на овес и ечемик. Засаждат се и технически култури - памук и коноп. Отглеждането на културите – засяване, торене, окопаване, напояване и други са свързани с тежък, изнурителен труд от ранни зори до мръкнало. Цялата дейност се извършва на ръка с примитивни съоръжения - дървено рало, по-късно заменено с желязна трупица, дървени кола и вили, плетени от пръти кошове и кошници, чували и торби от кълчища, мотики, търнокопи и още много саморъчно направени инструменти. Върхов момент в селскостопанската работа, изискваща максимални усилия са жътвата и вършитбата. Едно домакинство не може само да се справи с тази работа, затова, както в цяла България, така и в Кулата хората си помагат. Групират се по различни признаци: роднинство, съседство, приятелство и други  и  работят  общо. По време на работа, за отмора, понякога и за закачки, жетварките запяват:
„Провикнал се овчар от планината-и-и-и
от високи дела, от големо бърдо
пладнувай,девойке, че пладне е дошло
дошло и минало-и-и-и
Нелъжи овчарю-и-и-и
Мома знае кога пладне дойде,
Нивата полегне
И сърпа почарнее-и-и-и”
 
На особена почит е зеленчукопроизводството. Всяко домакинство извън двора си има водна градина, където се засаждат почти всички познати зеленчуци и най-вече воден лук. Голяма част от добито се изнася на пазара във Враца. Важни култури са и бобът, тиквите, лукът и много други.
            През петдесетте години на миналия век най-доходно за селяните се оказва бубарството, което за Кулата е познато още от края на ХVІІІ и начало на ХІХ век. Във всяка къща се въдят и отглеждат буби, поради което в селото и околностите му се засаждат много черничеви дървета. Това занятие продължава дълги години. Засаждането на гръсти е масово, защото производството  на кълчища е жизнено необходимо до средата на миналия век – използват се като материал за тъкане, за направа на цървули, за различни средства, необходими за селско стопанство и домакинствата. На дълго и широко може да се разказва за отглеждане и обработката на гръстите, за почистването и предаването на меурите, за обриване на лозята, както и на кошерите.
            Животновъдството е добре развито. Най-често отглеждани животни са говедата и овцете, от които се добиват основните продукти  необходими за задоволяване нуждите на хората от облекло и храна. Отглеждат се още свине, биволи, кози, коне, магарета и различни видове птици, като най-големият дял се пада на кокошките. Основните  продукти добити от животните са: месо, мляко и производните от него, вълна, мазнини, кожи, яйца и други.
          Вълната се добива чрез стригане на овцете, което се извършва ръчно, със специални ножици в началото на лятото. Прави се сутрин рано и на млад месец /новолуние/, та вълната да се работи леко, да не се съзобва /да се опази от молците/, а хората, които се обличат с дрехите от нея да са живи и здрави. Стригане се извършва два пъти – подстригване и основно. С първото  се обира вълната около главата, по корема и опашката. Това се прави да е по-леко на овцата и да не се цапа по време на обилните дъждове. От основното стригане се получава руно, което  се сгъва с лицевата страна навътре.  Руната се складират на проветриво място - обикновено таваните на къщите. Там пресяват, докато жените намерят време за по-нататъшната обработка. Известно е, че непраната вълна може да престои и години без поражения.
          В по-стари времена друг продукт, добиван за бита е козината. Козите се стрижат, когато  и овцете, но на „ялаци”, т.е. колко захване ножицата. Козината се събира в чували, след което се обработва и преде по специален начин. Кожите от всички животни след съответна обработка се използват най-пълноценно. От тях се правят калпаци, кожуси, цървули, ремъци и други. Познати са два основни начина за груба обработка - чрез осоляване и чрез  сушене.
Месото е основен хранителен продукт от животните. По правило се добива по Коледа от свинете, през пролетта и лятото от младите животни - агнета, ярета и пилета, а есента - от старите и не заплодени животни от всички видове. По изключение животни се колят, когато има извънредни, непредвидени ситуации. За говедата и телетата няма определени сезони, изисквания и правила. Сланината от прасето се използва и като самостоятелен хранителен продукт.
Свинската мас е основната мазнина  за ползване в Кулата почти до седемдесетте години на миналия век. Добива се чрез варене на сланината.
Мляко се добива от кравите, овцете, козите и биволите. Животните се доят сутрин рано, на обяд /докато бозаят малките-за овцете и козите/ и вечер. Една част се консумира, като прясно. От другата се добиват: кисело мляко, масло, сирене, суроватка и цвик.
Масло. След издояване и прецеждане, млякото се изсипва в бучката. Това е дървен, объл, тесен и висок до метър съд, направен на принципа на каците. Отворът в горната част е петнадесет-двадесет сантиметра. Млякото трябва да е до половината, за да не излиза, когато  се бучка /бие/ с дебел прът, висок до метър и половина, на който в долния край е закована кръгла дъска с дупки /дебелина към два см/ по-тясна от самата бучка - нарича се чересло. С лявата ръка се държи съда, а дясната с отривисти движения – силни и бързи движи пръта нагоре-надолу, докато на повърхността излезе масло. То се събира /обира/ с дървена лъжица и се слага в определения съд – гърне, делва, малък дървен съд и други. Когато млякото е повече се избиват няколко бучки. Съхранява се на тъмно и хладно място. Битото мляко се използва за направа на кисело мляко. То се вари и след, като поизстине в него с бъркане се слага подквасата, а тя е прокиснало прясно мляко или старо кисело. Изсипва се в съд, покрива се с месала. Престоява около два часа и се оставя на хладно.
Сирене се прави от всички видове млека – краве, биволско,
овче, козе.  Може да е само от един вид мляко или да е смес, да е бито или не. В по-стари времена, подсирването е ставало със сирище - събрани ядки от вътрешността на стомаха на закланите животни, изсушени и стрити на прах. Така те траят дълго време. Сирището е заместено от фабрично произведената мая за сирене, която се предлага в търговската мрежа. И така- в млякото, което е прецедено и почистено от дърдонки и други  примеси се сипва необходимо количество мая. Разбърква се хубаво и се изсипва в голям съд-котел, ведро и други, като в него предварително е разстлана голяма намокрена цедилка, на която краищата са извън съда. Те се връзват два по два на кръст и се оформя груда /голяма крушовидна топка/. Закачва се на високо място, а под нея се подлага съд за събиране на суроватката. След изцеждане, грудата се реже на синията, поставена до качето за съхранение.  През лятото се яде сирене, след осигуряване количествата за зимата, употребява се пресносоло или неузряло.
Изварата е продукт, който се получава от избитото, обезмаслено мляко - количеството се определя от стопанката.
Оставя се да вкисне, след което се вари. Като изстине се прецежда и върху цедката остава изварата. Събира се в подходящ съд и се държи на хладно. Получава се и след изцеждане на сиренето, като суроватката също се вари и  на повърхността изплува изварата. Отново с дървена лъжица тя се събира в съда и се съхранява, както останалите млечни продукти. Цвикът е последният отпадъчен продукт от преработката на млякото и се използва за подсилване  храната  на животните, най-вече на свинете.
В земеделието  и животновъдството, с малки изключения,  работата не се дели на мъжка и женска, извършва се общо, заедно.
Когато, обаче,  става дума за осигуряване инструментите за обработване на земята и тези необходими за домакинството, както преработката и използването на добитото– всичко това , като част от поминъка така нареченото ”затворено стопанство”, дейностите се разделят само за мъже и само за жени. Това стопанство означава, че хората сами изработват необходимите им предмети за бита. Те закупуват много малко неща – сол за хората и животните, захар /само за лек/, газ, катран, капистри, клинци, подкови и други. По-голяма част от инструментите, съдовете, къщите, колибите, оградите, колата, облекло и много други  се правят от членовете на домакинство без да са занаятчии.
  1. Много находчиви и работливи са  селяните от Кулата. Благодарение
на своите сръчност и умения те се обличат прилично и имат чисти и уредени за онова време домове. Няма да се спираме на процеса за  обработка на вълната и гръстите от жените  до получаване на преждата. Ще се опитаме да опишем уменията и познанията, които има всяка жена при тъкането- сложно и трудно дело.
Тъкачният стан е ръчно изработен уред, само от дърво. Състои се от две  дебели, дълги греди /смокове/, поставени успоредно един на друг на разстояние от един метър, поставени на „крака”- предни по-високи/50.60 см/ и задни по-ниски /20-30 см/. Върху него се закрепват две кросна – предно с навита на него основа и задно за навиване на готовия плат. Тези елементи,  заедно с бърдото, нищелките и подножите, захванати за тях по специален начин са основните за стана. Но, за да стане той готов за тъкане се окомплектова с още много и различни неща, всяко от което има свое специално място: скеле - захванато за смоковете, на което се слагат набърделките /в тях се монтира бърдо/ и нищелките, скрипци от двете страни с по две колелца - поставени едно над друго, няколко дебели тояги поставени върху скелето- също със свое предназначение, поврътач /дълъг прът/, който се пъха от  дясно на смока в предното кросно /така се заспорява тъканта/ и стига до тъкачката, където е закрепен , дъска за сядане отзад, която с друга такава зад нищелките /добре заковани за смоковете/ не им позволяват да се разместват/. Да кажем, че станът е готов. Започва „навождане“, т.е. основата трябва да мине през нищелките и бърдото и да се върже за предно кросно, за да се затъче. Това е най-сръткавата /бавна/ работа, която задължително се извършва от две жени – едната държи нишкте, като внимава да не обърка основата и ги подава една по една на другата. Тя бърка в нищелките, които са двойни, прави „котелник“, пъха показалеца  в долната част, средния пръст в горната и така едновременно с двата пръста поема подадената нишка през всеки котелник и изтегля нишката. Тук трябва много внимание от страна на двете жени, за да не допуснат кръстосване , което би довело до допълнителни затруднения впоследствие. След като цялата основа мине през нищелките започва /вдеване/ през бърдото. Операцията е същата, но малко по-лесна от първата. Жената отзад пак подава по ред нишките. А другата ги поема, като бърка с кука за плетене във всеки отвор на бърдото, поема с иглата подадената нишка и я изтегля през него. Тя трябва да не пропусне отвор, за да не се получи „прозъбица”, която би направила  изтъкания плат неизползваем.
Още в само начало при сноване на основата трябва да се знае какво платно ще се тъче – лито или четворно. И когато е литено при монтирането на стана се слагат две нищелки и два подножа. При четворно - те са съответно по четири. Нищелките и подножите при натискане правят т.н. уста /отвор/, през която минава совалката. Нека да кажем, че след като мине совалката с поставената в нея цев с вътъка и положи преждата между нишките, тъкачката с дясната ръка хваща „гребена”- високата част в средата на набърделките и отсечено го придвижва към себе си. Така вътъка се затяга и се получава здраво платно.
          Да поспрем и помислим какви са били тези куленски жени, които знаят всичко. Освен това те правят сложни изчисления за необходимата прежда, както за основа, така и за вътък - колко четеници и глави за основата, като1 четеник има 3 нишки, а една глава се състои от десет четеника или 30 нишки. Колко вътък е нужен за определените  „лакти”, като 1 лакът е равен на 65 см -това е мярка възприета навсякъде в страната за улеснение. Вместо да мерят с аршин, полагат преждата или платното от лакътя през пръстите до дланта или от върха на пръстите до мишницата. Всичко това е правено от жените главно вечери  и по нощите, на газени лампи.
Хората в селото ми дадоха следния пример: Как да изчислим необходимата прежда за основа на черги с ширина 80 см и дължина 50 м. Това става с помощта на мотовилка. Ако тя е дълга 1.40 м за платно от 50 м ще са необходими 36 парчета усукан памук по 210 нишки, т.е. 7 глави /7 Х 30/. Но не е само това. Преждата е с различни цветове, а трябва да се знае необходимостта от всеки. Сложността на шарките или пък много различната жакардова тъкан с повдигане на дъска зад нищелките и още и още познания са необходими на тъкачките.
Шиене на ръка – извършва се и от жени и от мъже. Мъжка работа било да шият касачета, беневреци, женски ферменета /тричетвърти кожуси с ръкави или без/, капи, антерии, ямурлуци, кожуси и други - по-дебелите и груби дрехи. Жените съшиват /съединяват/ две или три поли /платна/ за черги и чаршафи, шият за цялото домакинство дълги ризи. За себе си, момичетата шият сукмани и различни видове вълненици. Грижат се за одрите /леглата/ - правят сламениците, постелките, завивките и възглавниците. Те шият чувалите, торбите и още много други неща необходими за дома. Основно шиене става с по-дебели игли, наречени „губерки”.
Плетенето на ръка е умение, което владеят най-вече жените. Плете се на една, две и пет куки /игли/. Изплитат се, както  чорапи -дълги и къси  /калци/, шарени и едноцветни, за деца, мъже и жени от различна прежда, така и терлици. Изработват се  ръкавици с един и пет пръсти /за войници с два/, шапки и шалове. Основна грижа на жените е да изработят облекло за всеки член на семейството и за всеки сезон – пуловери със и без ръкави, фланели и елеци – по-дебели и по-тънки от различна прежда. Децата, почти изцяло се обличат с плетени дрешки. На една кука обикновено се плетат дантели, а на пет – миля.
Саморъчно направени съдове от дърво и желязо. С това се занимават мъжете. В с. Кулата, кой по-добре, кой по-зле, те изработват по-голямата част от всички необходими дървени съдове за домакинство. Тук влизат: копаните, коритата за пране, сита и шиници, синии и трикраки столчета, пахари и лъжици, чутури, чересла и джуруляци. Правят необходимите за женския труд пособия – чекръци, въртешки, мотовилки, хурки, разни бъркалки и други. Изплитат кошета за носене на сено. Правят  двуроги  и трироги вили, дървени гребла и лопати, различни по размер сандъци, дървени стълби. Разбира се те търсят помощта на майстори от селото и района за изработката на по-сложни предмети – такива се необходими за конските каруци и волските кола, бъчви, каци, бъклици и други.
            Ковачите в селото, предимно цигани от рода на дядо Али, най-често правят и поправят инструментите и домакинските сечива – саджаци, маши, ръжени, връшници, мотики, лопати, тесли, свредели, ралници и други. Те работят във видня /ковачница/, съоръжена с огнище, мех /духало/, наковня /наковалня/ и други дребни приспособления. Огнището се пали с дървени въглища.
Правенето  на домашен сапун е действие за жени. Извършва се ежегодно във всяка къща. И тук се изисква майсторлък и голямо умение. През годината, в определен съд се събира отпадъчната мазнина, предимно от свинете. Купуват се соде /сода каустик/, търси се подходящо време /да е топло, да не духа вятър/  и кладат огън на двора или в по-редки случаи на огнището в къщата. Сапунът се прави по строго определена рецепта, предавана през годините от поколение на поколение. В голям съд – котел или казан, поставен предварително на саджакаq се сипват съставките. За една доза те са:
            -5 кг – мазнина (благина)
            -1кг – соде
            -10 литра – вода. Най-напред в съда се сипва половината от количество вода и се запалва огънят. След това се добавят мазнината и содето. Ако не е течно, а е на кристали предварително се разтваря в малко вода. При тази операция се внимава много да не „отхвръкне” някоя капка Добавянето на съставките става с непрекъснато бъркане. Тази работа се извършва със специално изработена дълга тояга - бъркалкя с уширен изострен долен край. Огънят е бавен, не му се „дава зор”. В процеса на варене се долива по-малко от останалата вода. При бъркане се наблюдава сместа, като се изцежда бъркалката. Жените знаят, че когато тя е „люта” се добавя вода, а когато е „блага” – малко соде. Процесът е бавен и уморителен, затова жената, която бърка непрекъснато може да се замести  за известно време от друга, на която първата има доверие за уменията и. Сместа се бърка, докато при повдигане на бъркалката тя не тече на капки, а вече се образува „риза”/капките са като ципа/. Това означава, че сапунът е готов. Сместа се изсипва в плитки съдове -  дървени корита, копани и други и се оставя да изстине и се стегне. Съдовете се покриват хубаво, в случай, че завали дъжд, да не се повредят.  Сместа престоява едно-две денонощия и се реже на големи калъпи. Съхранява се на сухо и проветриво място, най-често по таваните на къщите. Поверието гласи, че за да се свари хубав сапун трябва да се мълчи, да няма наоколо чужди хора и ако някой погледне, веднага трябва да плюе в котела, та да не се обърка варенето.
  1. Търговията е позната в Кулата още от началото на ХІХ век. Тогава
главна роля, както вече сме отбелязали, играят търговците от Враца. Близостта до града има решаващо значение във всички етапи от развитие на селото. След Първата световна война, в периода 1920-1925 г., в икономическия живот на страната има голямо раздвижване. Селата още не са излезли от затворено стопанство, но все повече селяните започват да заделят от произведеното в земеделието и скотовъдството  за продан – зърно, зеленчуци, животни, млечни продукти, кожи, яйца, мед и други. Най-големия пазар те намират в града. Така припечелват средства, необходими за покриване нуждите на домакинствата, като закупуват стоки, които не могат да произведат сами. В Кулата през тези години има кръчма и две малки бакалнички, от които хората по-често вземат на вересия. Тя се вписва в тефтера и се връща в уречения срок. Ако не е възможно изплащане в пари, тогава се договарят други начини – да се отработят на лозе или на нивата, да се заплати в натура и други. Децата, пък и жените правят дребни покупки срещу яйца. Възрастните хора си спомнят разказите на своите родители, че за едно яйце са можели да купят: 3 бонбона или 5 бучки захар, 100 г олио или 200 г газ. През тридесетте години, кръчма отваря и Лефтер Лефтеров, а бакалниците разширяват своя асортимент и се превръщат в смесени магазини.
  1. Старите къщи и дворове. Прави впечатление, че повече от къщите в
селцето са вкопани в земята. Основите са зидани от камъни, споени с кал, смесена със слама или типец/вид остра трева/. Над земята, зидът се издига до 40-50 см. Зидове разделят и отделните помещения. Върху тях на определено разстояние една от друга се редят греди, като по тяхната дължина се заковават летви, дебели 2-3 см. Те служат за поставяне на изработените по специален начин талпи, които покриват приземия и оформят пода на етажа /талпите трябва да са добре изсъхнали/. След това по ъглите и на определени други места се издигат диреци. С диреци се оформят вратите и прозорците. Следва коване на греди за оформяне на външните страни на къщата и помещенията. И отново напречно се коват греди и се редят талпи за таван на етажа и основа за покрива. Както външните, така и вътрешните  стени се правят с преплитане на пръти между диреците. Стените отвън и вътре са измазани с кал. С кал е замазан и подът. Понякога тавана се подшива с дъски. За отбелязване е, че вратите са тесни и ниски, а прозорците малки. Къщата е най-много с три помещение. В „къщи” е огнището с оджака, полицата за посудата, клиновете за закачване котлите с вода. На стената висят торбата с хляба и лъжичника. Покрай стените са подредени стомната, трикраките столчета и е изправена синията. Над огнището  висят веригите, а в близост се намират: саджакът, връшникът, подниците, машите, ръжена, качамилката. Подредени са и добре калайдисаните бакърени съдове- тепсии и дълбок тиган с висока и дълга дръжка. Второто помещение е собата. Тя е най-голяма. Покрай една от стените се намира голямо кюмбе/ръчно направена печка от дебела ламарина/. Покрай другите са наредени одрите, върху които са сламениците, постлани с шарени черги и с възглавници напълнени с вълна, стари дрехи или слама. Понякога има и трето помещение за най-младите семейства от състава на голямото. Подът на стаите е пръстен. Поддържа се, като се замазва/ливосва/ с кал – смес от глина и говежди изпражнения. Това се прави няколко пъти в годината – за събора, за големи семейни празници и други. В ежедневието подът се мете, като предварително се ръси със стомната или кратуната. На пода се постилат черги, като под тях понякога се слагат  плетени рогозки. В някои домове се правят и изтривалки, изплетени от шушляк/листата на царевичния кочан/. Те се слагат на различни места, но най-често пред вратите и пред одрите.
          Покривите на къщите в повечето случаи са от слама, натисната с пръти и камъни и рядко с плочи. Белосването на стените, както отвън, така и вътре, също е рядкост. Едва от начало на ХХ век започва белосване на собите, а по-късно и на външните стени. През двадесетте години в строителството започват да навлизат тухлите и циглите.
            Дворът е най-използваното място. В него са разположени къщата, помещенията за животните - кошари, кочини, курници, сеновалите и кошовете за царевица, както и други помощни пристройки. На видно място се намира геранът около, който са коритата за поене на животните. Важна роля в него играе дръвникът и мястото, където се складират дървата. Някъде по края му е нужника – изплетен от пръти или скован от дъски и бунище/сметище/  за събиране на тор и други боклуци.
 
  1. Облеклото в с. Кулата, както и в другите населени места се дели на мъжко и женско, лятно и зимно.  То се изработва ръчно от вълна, коноп, памук, лен, свила и обработена кожа. Шаякът/абата/ е основното  платно за връхните дрехи.
            Жените носят дълги ризи от кълчища, памук или смесени. Ръкавите са фатове /свилени, пръскащи се на ивици/. Ризата е с огрлье покрай врата, което често има шевица и пазва. Върху ризата се облича сукманът/фустан/. Това е дълга дреха без ръкави с различни цветове - черен, винен, тъмносин, тъмнозелен и други, в зависимост от възрастта и вкуса. Той е затворен с остро деколте и втален, а под талията от ляво и дясно са вмъкнати триъгълни парчета/клинове/. По-празничните сукмани се обшиват с плиса /гладко кадифе/ или друг плат покрай деколте и долния край на полите. Дължината е дълга до средата на прасците/под колената/. Шият се по-често от дебел плат, но и от по-тънък. Върху сукмана се връзва дълга тясна престилка. По-заможните жени обличат кожено палто/фермене/ с ръкави или без. То е дълго до колената. Чорапите са ръчно плетени- къси/калци/ - шарени и дълги до колената, те се плетат само права /гладка/ плетка. По-дебели или по-тънки , зависи от сезона. Цървулите или опинките са от свинска или говежда кожа изработени по специален начин – кожата се суши, реже се на фаши /парчета/, според големината на крака. Така те могат да стоят дълго време. Правенето на цървулите започва с накисване във вода на фашите, за да омекнат. Със замба /уред, кой пробива/ се правят дупки за клетките. А те са от много добре усукана кълчищна връв. Тя се провира през дупките, като между тях с нея се правят клюпове. В същото време отпред и отзад се затяга, така че да се оформи стъпало. От бяла вълнена прежда се сучат дълги върви,  които минавайки през клетките правят цървула обувка. Кракът се пъха в тях, същите въ̀рви се увиват около глезена и краят се подпъхва. Така новите цървули се захващат здраво за крака и с тях може да се ходи. Друга основна дреха за жената в Кулата е вълненикът. Носят се китеници, бръченици, от два плата и други. Изработват се по различни начини. Платното за тях е широко  около 40-50 см, шарено или едноцветно. При тъкане, жените проявяват своето творчество, като шарките са най-различни - на цветя, житни класове, различни листа и орнаменти. Вълненикът се носи с по-широка и по-къса престилка от тази за сукмана.
          И жените и мъжете строго разграничават ежедневните от празничните дрехи. Последните те наричат „нови”, обличат се от празник на празник. Случвало се е те да са едни и същи през целия живот, откъдето идва и изразът: „И за оп и за гроб”. Отличават се от ежедневните най-вече по своята украса. При жените цървулите са с много бели върви, шарени чорапи, ризите са със свилени ръкаве и тантели. Престилките са обшити със сребърни парици. Забрадката е копринена „бариш”,  на трите краища „пера” също  са прикачени дантели, а под нея се показват две дебели, дълги плитки. Накитите са огърлици от ситни мъниста или синци, с по-голяма овална форма. Пръстени и гривни - от медна сплав или сребро, чапрази на коланите за ризите и сукманите. Рядко, но има  жени, които носят за украса златни пендари.
          Жените винаги ходят забрадени. Забрадките в ежедневието са за дома, махалата, селото, за нивата и лозето – за делници, за празници и за тъжни поводи. Те са четириъгълни и се прегъват по диагонал на триъгълник. Има различни начини на забраждане, но най-често забрадката се връзва отзад на тила - „тилнешки”. При тъжни случаи, забрадките са черни и се връзват отпред под брадата. След година, ако починалият е много близък човек, тя се връзва на тила и на главата.
          При мъжете, краката се обуват с вълнени чорапи и цървули. Когато е много студено на краката се навиват навуща. Беневреците или потурите са бели или бозови /кафеникави/. От глезена до коляното, крачолът е тесен около крака, а нагоре изведнъж се разширява значително. Те са с плитко дъно и отпред има две цепки - лява и дясна. Едновременно с тях, след войните, мъжете започват да носят панталони от шаек и дреи /сака/. Ризата, както при жените, така и при мъжете са кълчищни, памучни и смес, дълги са до колената. Има огърлье, кое се закопчава с телено копче  или се завръзва с усукани памучни върви. При мъжете тя се напъхва в беневреците, а отгоре се навива пояс - червен, шарен, черен и др. Върху ризите се слагат кожухчета със или без ръкави, касачета - дълги елеци без ръкави, шити от шаек, ентерии, касачета с ръкави. На главите си винаги слагат шилешки калпаци, правени от майстори. От начало на ХХ век се носят плетените на две куки дебели вълнени пуловери, също с ръкави или без. През зимата намятат опанджаци /ямурлуци/ като  пелерина с качулка.
Между Първата и Втората Световни войни настъпва промяна в мъжкото облекло в Кулата. В ежедневието бавно навлизат ризата и панталонът, полата /фустата/, блузата /дрешката/ и роклята, плетените вълнени елечета и фланели. Появяват се галошите и обувките, полушубите, ватенките, шаловете и каскетите.
Детско го облекло  следва това на възрастните. Децата се обличат по подобие на жените и мъжете според сезона. За празнично облекло на децата, жените и мъжете можем да добавим, че  трябва да е различно от ежедневното и всички останали трябва да забележат това, т.е. трябва да изглежда така, че да впечатлява.
  1. Храната тук е свързана основно с произведеното от земеделието и животновъдството. Най-напред това е хлябът. Той е за всички и е благословен. Добива се с много труд и пот, затова отношението към него е свято. С него се посрещат най-скъпите гости, посреща се новороденото и се изпраща починалият. Почти във всяка къща има изградена външна фурна, близо до къщата, в която всяка седмица се пече просеник и „чис леб“ /царевичен и пшеничен хляб/. Често пъти на бързо се месят пити, които се печат в подници покрити с връшника, в огнището, а ако са царевични – направо в горещата пепел, също под връшника. В тези случаи самият връшник се покрива с жар. Понякога се бърка качамак от царевично брашно, който може да замества хляба при хранене, но може да се бъде и самостоятелно ядене, ако към него се добавят масло, сирене и червен пипер или на попара със сирене, прясно и кисело мляко. На синията почти винаги се слагат полупци със сол, червен и бел лук/чесън/.
Спазва се българският обичай за използване на месото, добито в домакинство. За първи път агнешко се яде на Гергьовден, пилешко на Петровден, шилешко есента, а свинско на Коледа. В ежедневие то не се използва често. С месо се готви по празници или когато има гости. По-често се консумират млечни продукти и гозби с картофи, боб, зеле и различни други зеленчуци. Не минава ден без чорба на синията – от картофи, боб - зрял и зелен, лапад и киселек, лобода. На почит е копривата. Много употребявани са лютиките /летни и зимни/: скълцани  печени чушки, зелени и червени домати с добавяне на чесън; варени картофи с праз; боб с праз; праз и разварявани сухи чушки и други. Картофите се консумират печени и подварени - поръсени с шарена сол. Използва се и рецептата донесена от с. Тантури – лютика само от счукан чесън, магданоз, посолен и леко подкиселен.  През лятото, особено по жътва за намаляване на жаждата се прави летен таратор – вода, краставици, сол и подкиселен с джанки. Зеленчуците се ползват и за „пържено”.  То се прави в дълбокия бакърен тиган със свинска мас. През лятото се колят пилета и се ползват яйца, а зимата се печат  и варят тикви, правят се тиквеници, „разваряват” се сушени плодове. Ползват се почти ежедневно кашите, които  позволяват по-икономично да се нахранят членовете на голямо домакинство. Те се приготвят само с мас, като се добавят зеленчуци и месо, може само зеленчуци или с ростова туршия. Друга основна храна, особено за децата и възрастните  хора са попарите – надробен хляб или качамак с мляко, сирене или с чорбите.
Жените в Кулата открай време са майсторки на баниците - теглени, с мас и сирене и налагани с изпечени на гьоза олби. Без да се точи, само с мас и сирене в тестото се пече тутманикът. В мас се пържат и мекиците. Използва се и домашната юфка. Любима храна е киселото зеле, сварено с пръжки или свински кокали, подлютено с препърлени сухи червени чушлета; печено месо и сушеници; пълнени чушки с боб.
Разбираме, че по онова време във всяка къща е гледано поне по едно прасе, според възможностите и нуждите. Ето как в основни линии са използвани свинските продукти за храна: осолена сланина в малки качета или делви; топена бяла мас сипана в делви или тенекии; осолени бутове и закачени на проветриво място; осолени и опушени рибици; покрекло-вътрешностите, предварително измити, сварени и нарязани се изпържват заедно с месо, лукът, лютите чушлета  и миризмите в мас; бабе – сварената глава се обезкостява, реже се на дребно, смесва се с лук, чубрица и малко червен пипер и се пълни стомаха, който се зашива и след това за два-три дена стои натиснато /за да се сплеска/ и накрая се закачва на високо, проветриво и безопасно място да съхне; краката, ушите и опашката се пърлят и се съхраняват за правене на пача.
Много важно е за всяко семейство да подготви храна за презимуване – нижат се чушки за сушене; бобът се съхранява в тулумби/тенекии/ -поръсен с пепел, киселото зеле се претака до готовност; от всички зеленчуци, намиращи се през есента се прави ростова туршия. Характерно за Кулата е съхраняване на червени домати в делва - избират се здрави зърна и се подреждат: ред домати, ред клонки от вишна, сол и пак - домати, листа, сол... Отгоре се притискат с плосък речен камък и се заливат с преварена, изстинала вода.  С голямо умение се подготвя ровница за съхраняването на картофи, цвекло, рапон, моркови. Това е трап на удобно място в двора, дълъг 2-3 м, широк 70-80 см и дълбок 50-60 см. Постила се със слама, а зеленчуците се редят по видове във височина, като след всеки ред се полага слама. Отгоре се ръси повече слама и се затрупва с пръст, като за отдушници се поставят керемиди, а зеленчуците се разделят един от друг  с пръти.
За децата не се готви специална храна. След като спре кърменето от майката, детето се храни повече с млечни храни и това, което ядат възрастните. Само в някои случаи на тях се дава по-доброто от яденето.
Напитките се ползват по празниците и рядко след тежък трудов ден. Те са вино и ракия. Повече се употребяват от мъжете, жените по правило пият по-малко.
Когато става дума за хранене минаваме и през празниците, когато всички се съобразяват не само какво да облекат, но и какво да сготвят, как и по какъв начин да се подреди трапезата. Като добри християни, те спазват православните изисквания и календар, където е казано какви са  характерните ястия. Те знаят кога се пости, кога се блажи, кога се разрешава само риба и т.н.
 Накрая нека да посочим колко и кога са постите във времената, когато са спазвани от всички, включително и децата:
  • За Великден - запоства се една седмица преди Тодоровден – яде се само постно, риба на Благовец и Цветница.
       - За Петровден – от три до десет дни
       -  Две седмици преди Голяма Богородица
       - За Коледа-41 дена, считано от 14 ноември
       - Всяка сряда и петък от седмицата.
Ако  се съберат дните за пост, ще се  установи, че те са почти половин година и можем да направим заключението, че храната на хората в повече време през годината е постна.
Съзнателно досега не говорихме за захарта, тъй като тя се използва много рядко. Вместо нея се употребяват орехи, плодове – пресни и сушени. За голям период, основен подсладител е маджунът – сладка кафява гъста течност, добита от захарна тръстика по специален, почти промишлен начин в определени центрове, където с волска кола се кара добитата такава от домакинствата. Децата много обичат да смучат сладкия сок от стеблото преди преработка /прегъват го и изпиват/. И да добавим удоволствието, което изпитват децата да се катерят по черниците /дудовете/ и до насита да ядат дуди, които също са много сладки.
 
Билкосъбирането и билколечението, събирането на гъби и диви плодове. Това също са важни за хората дейности. В землището на Кулата растат различни билки. Всички жени ги берат, но малко от тях знаят как и за какво се ползват. Затова те една от друга научават, което е нужно. Без да претендираме за изчерпателност можем да кажем, че се берат: бял равнец, мащерка, глухарче, слезка, живовляк, змийско мляко, лайка, липов цвят, лопен, мента и маточина, магарешки бодил, черен бъз, троскот, синя жлъчка. Берат се листата на: дивата ягода, къпина, орех, коприва, цвят и листа от глог. Използва се босилекът, здравецът, индришето, невенът, алоето, шушулки от боб, „дебела мара”, червен лук и чесън, дренки, зеле, картофи,  смокинови листа, дафинов лист и още много други. Билките се ползват, както в сурово състояние, така и изсушени. В повече случаи се  правят отвари и запарки, които се пият срещу кашлица и прочистване на дихателните пътища. Често, болното място се налага с лапи от различни съставки или се разтрива с извлек  или крем от дадена билка.
Така например от живововляка се прави запарка, с която се лекуват заболявания на дихателните пътища. В сурово състояние с него се налага ухапано място от оси и пчели.  Отварата от лайка се пие при ревматични болки, зъбобол, хрема и други. Маточината, мащерката и ментата се ползват за успокояване и за добър сън, а отвара от синя жлъчка се пие при разстройство, колики и възпаление на жлъчката. Във всяка къща, профилактично през зимата, се пие чай от липов цвят против настинка. Има много и най-различни начини за лекуване с билки. Голяма част от тях са стигнали до наши дни.
Брането на гъби и диви плодове става между друго., когато хората пасат стоката, на път за нивите, ливадите и лозята или когато се връща,  когато събират дърва и други. Най- подходящи за тази дейност са пролетта и есента, когато е  топло и влажно- за гъбите и охлювите и ранните утрини през тези  месеци.. В Кулата се познават и ползват гъбите челядинки, пачи крак, печурка, полска сърнела, миризливките, лиляките, лютиците и други. Някои от тях се сушат за зимата. От дивите плодове се берат орехи, лешници, ягоди, къпини, диви круши, дренки/кои понякога се сушат/ и други. Само ще споменем, че пролетта /хората се хващат за зелено/ се берат коприва, лапад, киселек, див чесън други видове ядливи растения.
ДУХОВНА КУЛТУРА
 
          Много трудно е да се обхване в пълнота многообразието и дълбочината на духовната култура на българското село. Поради тази причина, това изложение няма претенции за изчерпателност и познаване докрай на нейните проявления, но ще се опита, доколко това е възможно, да навлезе в нейните дебри.
Духовната култура на българското село би се разкрила по-добре, ако темата се обедини около  календарните църковни празници, жизнения цикъл, роднинство и отношенията между хората, други обичаи – оброци, сборове, седенки, тлаки, вярвания, които са дълбоко пропити от християнските ценности. Преди да започнем описанието, трябва да направим уговорката, че всичко свързано с духовността, е подчинено на общото, вековечното желание на хората  за здраве и плодородие. Молитвите им са господ да пази децата, къщите, имотите, стадата, реколтата. Независимо от това как се празнува даден ден, какви ритуали, обичаи или обреди се изпълняват, то е все за добруване, разбирателство и за мир, благословени от бога.
 
                             Календарен цикъл – църковни празници
         
  • Васильовден - 1 януари
 На този ден в домовете се прави налагана баница, в която се слагат дрянови пъпки, по които се гадае на кой какво ще се случи и каква ще бъде годината. Трапезата е богата – пача, нарязани суджуци и сланина. Питата е обредна. Рано сутринта тръгват сурвакари . момци и момчета. Единият от тях, който е майчин и бащин е сурвакарят, другите носят дрянови пръчки и торби за подаръците. Вървят из улиците и се провикват: „Да са  роди, да са роди каде рало оди”. Влизат във всяка къща и най-напред сурвакат стопанина, после другите и накрая добитъка. Сурвакат и пеят:
                        Сурва, сурва година, весела година.
                        Да сте живи, да сте здрави догодина, до амина.
                        Житен клас на нива, зряло грозде на лозе,
                        пълна кошара, да са роди.
 
На тръгване оставят в къщата дрянова пръчка, по която на другия ден се гадае. Стопанката дарява сурвакарите със сушено месо, орехи, лук, боб, тъкани кърпи и шарени чорапи, по някоя пара и други. Със събраните пари те откупуват /плащат/ на музиката - гайди, кавали, цафари и всички хора от селото след обяд се веселят на мегдана край Кладенеца.
За момите също е празник. Вечерта всяка прави китка от клонка дрян, бръшлян и босилек и я връзва с червен конец. Китките се събират и се топят в калайдисан котел с изворна вода. Оставят го в определена къща и на сутринта го изнасят на кръстопът. Всяка взема своята китка, гребва с кратунката от мълчаната /пренощувалата/ вода и бързо се прибира в дома си. Там тя измива лицето си над дръвника и започва да гадае по листата на бръшляна. Ако са здрави и хубави, всичко през годината ще е наред, но ако има и наранени означава, че я очакват  премеждия.
 
  • Богоявление, Водици, Йордановден - 6 януари. Празникът
започва при Кладенеца. Свещеникът прави водосвет и хвърля кръста в специално завиреното за ритуала място. След  изваждането на кръста, той благославя мъжа и тръгва из селото. Ръси за здраве във всяка къща - хората и дома, добитъка и оборите. Домакините пускат монети в котлето със светената вода, което носи клисарят. Вярва се, че ако китката, с която ръси попът замръзне, годината ще бъде берекетлия. Децата харесват празника и на тумби съпровождат свещеника.
За да избегнем някои повторения ще посочим, че почти за всички празници жените месят пита-параклис, украсена по различен начин, според традицията за деня.
 
  • Ивановден – 7 януари. Именниците задължително трябва да почерпят. В противен случай те се поливат с вода за здраве.
         
  • Бабин ден – 8 януари. Почитат се бабите-акушерки, помагали да се родят
децата през годината. В по-далечното минало, спомените са за баба Рада и баба Тудора. Още в Кулата помнят, че дълги години акушерка е баба Дана. Много често ролята на бабата изпълняват свекървата или някоя съседка. Младите булки почитат бабите с погачи, баници и дарове -  плетени чорапи, тъкани кърпи и калъп домашен сапун. Ритуалът  при бабата е следният:  Младата майка полива с кратунка, бабата трие ръцете си с домашен сапун, изплаква ги с чиста вода и преди да ги изтрие ги изтръсква с думите: ”Колко са пръските сига, толко деца да се народят през годината” и се изтрива  с подарения пешкир.
На уважение в този ден са и всички баби в махалата. По-късно празненство се прави общо за цялото село.
            Поверието гласи, че на този ден не се работи женска работа, за да се пазят нивите, лозята и градините от напаст – птици, гъсеници, други буболечки и насекоми.
 
  • Трифон Зарезан или Трифонците – 1, 2 и 3 февруари.
Първият ден е в чест на лозята -  те се зарязват от мъжете и от този ден нататък може да се влиза в тях. На втория ден молитвите са за житото и царевицета, а третия –за пашкулите.
 
  • Сирни заговезни, „Св. Четиридесет мъченици”. Освен за
богати трапези, това е ден за искане на прошка от кръстниците  и от възрастните хора. Ходи се на гости. Вечерта е чакана, особено от децата, защото има „хамкане” на бяла халва и варени яйца, а отвън – на улицата „мачоците” мяукат, обикалят къщите и гонят злите духове. Счита се, че така се гони злото. От този ден, та чак до Петковден, не се правят сватби, защото полската работа отнема цяло време на хората.
 
  • Тодоровден - Конски Великден - винаги е в събота, а седмицата преди него е
Тодоровата. През нея, за всеки ден има изисквания и ритуали: за бесове – песи понеделник; за болестта устрел – черни вторник; срещу лошата болест – луда сряда;  против душевно заболяване – въртоглав четвъртък. На самия ден се почитат конете. Стопаните ги сресван, връзват им алени пискюли против уроки и ги разхождат. Има специален ритуал, придружен с песен за захранване, след което почва кушията за най-бърз кон и най-добър ездач. В нея често участват и съседните села. Надбягвания има и с каруци. Спечелилите получават награди, а конете – чувал със зоб.
            Празнуват и младите булки. Тогава те се причестяват и приемат гости в новия дом. Почитат ги родителите, кръстниците и други роднини. Поднасят се погачи за здраве, специално украсени и различни ястия. На дългата синия има бърде с ракия и бъклица с вино.
 
  • Благовещение, Благовец – 25 март е свързан с благата вест,
която получава Света Богородица, че  ще роди бог и с вярването  на хората, че земята вече се е затоплила и посаденото в нея ще расте. Вярва се още, че заради топлината, на този ден излизат змиите и гущерите и трябва да се пропъдят. Лястовиците пък известяват, че зимата вече е свършила, дворът и къщата трябва да се почистят. Под зоркия поглед на бабите, вечерта срещу Благовец, всички деца въоръжени с маши, ръжени и други звънящи и тресящи предмети, обикалят къщите и дворовете, удрят железата едно о друго и с все сила викат: „бегайте змии и гущере, че заран е Благовец, че идат татарете и ще ви мерат с кантарете”. Сутринта рано, жените подреждат и измитат дворовете, а мъжете правят купчини на няколко места и палят огньове. В тях се хвърлят пръчици и се наричат на животните – да не ги хапят змиите и смоковете. Вярването е, че огънят пречиства за здраве. Традиция е на този ден да се пробиват и ушичките на малките момиченца.
 
  • Лазаровден е в събота, една седмица преди Великден и е
свързан с възкръсване на Лазар. За българската традиция, която неизменно съпровожда живота и на хората в Кулата, празникът е посветен на нивите, ливадите и горите. Извършва се ритуалът лазаруване – най-големия празник на малките и по-големи момичета. Това е езически обичай от стари времена, чак до днес. Момичетата – пременени и накичени, с украсени кошнички, се събират на малки групички и тръгват из селото да събират яйца. Очакват ги във всяка къща. Влизат в домовете на съседите, на  роднините и други познати хора. Понякога стопанката сама ги кани като ги види на улицата. Във всяка къща те пеят обредните песни:
 
Лаленце се люлее на зелено ливаде.
Не е било лаленце, най е било детенце.
Майка му го будеше и му мило думаше-
Стани, стани детенце,
Да погледнеш лазарки.
 
---
Ой, Лазаре, Лазаре, еднаж е в година
Като китка в градиа
Ой, Лазаре, Лазаре, тука първи дойдохме
Мома и момче найдохме.
Ой, Лазаре, Лазаре, я момче женете, а момата годете
Ой, Лазаре, Лазаре, колку здравец у гора.
толку здраве у дома. Ой, Лазаре, Лазаре.
Колку песак у река, толку деца у дома.
Ой, Лазаре, Лазаре.
 
            Домакините  се радват на момиченцата и девойчетата и ги даряват с яйца, брашно, сухи чушки, картофи, сушени плодове, орехи и други. По-големите момичета събират всичко в определена къща, където от продуктите се подготвя почерпката за следващия ден – Връбница.
 
  • Цветница, Връбница е в неделя. Попът освещава вода и
Ръси  за здраве с върбови клонки всички – стари и млади,  дошли на службата. Това в Кулата се случва на Кладенеца. Младите се  накичват с венчета от върби, момите – на главите и около кръста, а ергените – на калпаците. Характерен за този ден е обичаят „Кумичене”.
 
  • Великден, Възкресение Христово е три дена. Мести се, но
първият ден е винаги в неделя. Най-значимо, символизиращо Христовата кръв е червеното яйце. Затова, в четвъртък или събота преди него, се червосват яйцата. Първоначално те са само червени, а в последствие и шарени, перашки. На самия ден, много рано призори, се замесват козунаците. Те се правят кръгли и продълговати - на плитки. Месят се и малки кукли.
След обяд мало и голямо, облечени празнично отиват на оброчище – голяма поляна със стар разклонен дъб на края на селото, откъм с. Нефела. Прави се трапеза по родове и се нареждат: обредни хлябове, червени яйца и козунаци, пържени яйца, вино и ракия. Свещеникът кади и благославя храната, след което започва менуване на яйцата с думите : „Христос воскресе, во истину воскресе”. Децата играят наоколо и подхвърлят яйца нагоре. Те определят за „бияч”, това яйце, което като падне на тревата не се чупи. Вярва се, че първото яйце на Великден, човек никога не бива да изяжда сам или да изяде цяло наведнъж, за да не се вдигат буци по тялото. През тези дни се ходи при кръстниците с козунаци и яйца, ходи се и на гробища. И през трите дни не се работи селскостопанска и женска работа, а след обяд при Кладенеца има хоро.
            До Спасовден – четиридесет дена след Великден, вместо с обичайните поздрави, хората се обръщат един към друг с великденския поздрав: „Христос воскресе“ и с отговора „Воистину воскресе“.
 
  • Гергьовден – 6 май. С голяма радост се посреща и в Кулата.
Свързан е с много обичаи и ритуали. Предния ден се меси кисел леб. Питата се меси за здраве на стоката и е цепната към центъра, а украсата символизира кошарата – с усукана лента тесто се прави ограда, вътре и извън нея се слагат топчета /агънцата и овцете/. За всеки член на семейството се месят малки кошарки. Освен кошарите се месят и „пресни” пити.
Сутринта рано се украсява портата на кошарата - с клони от плодово дърво, за да раждат овцете. Докато спят децата, на врата на агнето се поставя венец от „гергевче”, а след като се заколи, венецът се мести върху шията на майка му. Овцата го носи, докато падне сам. Агнето се пече по различни начини – в трап или на шиш, но и двата случаи, по него се връзва паламида – да изгори, та да се довърши. От издоеното мляко се прави прясно сирене.
            За Кулата, Гергьовден е двоен празник. На Свети Георги е  посветен и оброкът на селото. Приготвената храна се носи на оброчището. Присъстват всички, с изключение на тези, които пасат стоката. На тревата с месали се прави дълга трапеза, понякога в два реда. Свещеникът чете молитва за берекет и здраве на  житните, благославя и кади храната. Ръси със светена вода и китка босилек стари и млади. Свирят гайди и кавали, хорото се вие. Моми и ергени се люлеят и закачките помежду им не спират. Децата тичат и играят, зорко наблюдават всичко. По спомени, днешните куленчене казват, че в миналото това бил най-веселия ден от годината.
 
  • Свети равноапостоли Кирил и Методий – 11 май. Прави се молебен в училищния двор. Моментът е тържествен. Присъстват и родителите. След това започва „утро” с програма от децата.
 
  • Спасовден, Възнесение господно – четиридесет дена след
Великден. Тачи се от хората. На този ден се сменят зимните дрехи с летни.
  • На другия ден е „Свети Дух”. Вярването е, че не трябва да се
пере цяла седмица и под възглавниците да се поставя пелин, за да не се предизвикват природните сили и за здраве.
 
  • Еньовден – 24 юни. Празникът е свързан с бране на билки.
Смята се, че на този ден те са най-лековити. Берат се рано сутрин от по-старите жени и младите невести. Момите вият венци от равнец, кантарион, еньовче, лайка. Слагат ги на главите и играят  боси из поляните до насита. Бабите правят билките на китки и ги закачват  някъде в къщите си на сянка да се сушат и през цялата година с тях лекуват: главоболие, настинка, свиване на стомаха, разстройство и запек, рани и други.  Мъжете на този ден обикалят имотите, да видят нивите и лозята в какво състояние са и каква реколта се очаква, а ливадите дали вече са за косене.
 
  • Петровден – 29 юни. Голям летен празник и време за жътва.
Колят се първите пилета за здраве на всички в къщата. Именяците са много, но не остава време за празнуване, че времето е работно.
 
  • Илинден – 20 юли. Кърши се първата царевица за варене и
печене. За деня има различни поверия: не се работи женска работа, за да не се предизвика „Гръмовержеца” и се пази  от огън. Носи се следното предание:
Св. Мария Магдалена е сестра на Св. Илия. На 22 юли тя усърдно почиствала къщата, той я попитал какво толкова се е разбързала и разработила. Светицата отвърнала, че днес има имен ден. „А кога е моя” -  попитал Илия, а тя му отговорила, че е вече е минал, бил е оня ден. Разсърдил се Св. Илия, че не са му казали, развикал се и се заканил следващата година на неговия имен ден да направи чудеса - ще гърми, ще трещи та „огин” ще светка.
 
  • Запостване за Голяма Богородица - 30 юли.
  • Пребраждане, Преображение – 6 август. Времето се обръща. Както на Атанасов ден зимата си тръгва, така на този ден си тръгва лятото. За първи път се къса грозде от лозето.
  • Голяма Богородица, Успение на Пресвета Богородица – 15 август. Ходи се на църква и се носят дарове в манастира „Св. Иван Пусти”- тъкани черги, ризи, кърпи, чорапи и други. Прави се причастие след постите. Молбите към майка Богородица са много.
  • Секновене, Отсичане главата на св. Йоан Кръстител – 29 август.  Не се яде червено и се пости задължително. Не се работи и не се започва нищо ново, за да не тръгне назад.
  • Мала Богородица, Рождество на Пресвета Богородица – 8 септември. Това е денят на Кулата. Тогава е събора. Името на Света Богородица носи и новопостроения храм в квартала. Има служба, чете се за здраве и се прави курбан в чест на Светицата, за благополучие на хората.
  • Кръстовден – 14 септември. Пости се и се ходи на църква.
От Мала Богородица, хората наблюдават времето и на този ден преценяват каква ще бъде следващата година. С особено внимание се следи вятърът – северняк, южняк, долняк. Започва беритбата на лозята.
  • Петковден - 14 октомври. Празникът е посветен на българската светица Петка, която закриля жените. Ходи се на църква, а ако някоя жена има проблеми, моли попа да й чете.
  • Димитровден - 26 октомври. Ходи се на църква с параклис. Стоката се прибира в къщи. По месеца - пълен или млад се гадае дали кошерите ще имат мед.
  • Архангел Михаил, Рангелов ден – 8 ноември. Този ден е тъжен. Светецът е „душевадник”. Пренасят се жертва - овце, кози, шилета.  Архангелова Задушница е най-голямата.
  • Андреев ден, Мечин ден - 30 ноември. Срещу деня, във всяка къща се вари царевица, като в съда за берекет се слагат и семена от всичко, което ще се сее през годината. Сутринта всички вземат шепа царевица и я хвърлят през комина или на тавана с думите: „На ти, мецо, варен кукуруз, да не ядеш неварения.” От сварения кукуруз се дава на кокошките и другите животни.
  • Свети Никола, Никулден – 6 декември. Светецът е покровител на рибарите, моряците и всички, които са на вода. Празнува се във всяка българска къща. Жените месят обредна пита и приготвят рибено блюдо – сваряват ориза с малко сол, разстилат го в бакърена тепсия, ръсят го с мазнина и върху му редят рибата - пълнен шаран или по-дребна. Приготвя се още търкан боб, постни сарми, варени картофи и жито. Свещеникът влиза във всеки дом. Кади яденето,  ръси всички със светена вода за здраве, а те  целуват ръката му и кръста и пускат монети в котлето  с  водата.
  • Игнажден, Игнат, Игнат – богомолец – 20 декември. Най-важно на този ден е „Полазването”. Вярва се, че следващата година ще бъде такава, какъвто е външният човек, който влезе в къщата – дали е добър или лош, дали е мъж или -  жена. Предпочита се това да е добра и кротка жена, защото ако е мъж, малките на всички животни ще бъдат мъжки, което не е желателно. Мъжете без наложителна причина не трябва да ходят по чуждите къщи. Поверието гласи още, че дните от Игнат до Ивановден са „мръсни” и не е добре да се ходи навън  вечерно време. С особена сила това важи за младите невести и момите. Това е време, когато по нощите бродят злите духове – вампири, таласъми, плътеници, вещици, самодиви, караконджоли, върколаци, чуми и какво ли още не. Затова децата носят герданчета под дрехите си с нанизани скилидки чесън. Също така, на тях пък и на възрастните, се зашива с червен конец от вътрешната страна на дрехата скилидка чесън та миризмата да гони духовете.
  • 24 декември – Мала Коледа. Този ден е свързан с три ритуала - коледуване, клане на свинете, а вечерта е Бъдни вечер.           
  • Голяма Коледа, Коледа, Рождество Христово – 25 декември. Празнува се три дена. Настроението в селото е приповдигна. Зима е. Дългите пости са свършили. Земеделската работа е останала назад,  свинете са заклани, а бъчвите са пълни с вино. Започва празнуване и ходене на гости. И трите дена след обяд музиката свири и хоро от пременени хора се вие край Кладенеца.                           
                  Жизнен цикъл
          Човешкият живот  минава през няколко много важни  етапа. Те са съдбовни за всички - раждане, женитба и смърт. За всеки един от тях в бита на многолюдните семейства в Кулата има  стародавни обичаи, ритуали и  вярвания. И въпреки времето и развитието, промените и забравата, те от поколение на поколение преминават през дните и годините, съпровождат хората по техния жизнен път.
 
  • Раждане. Докато роди, трудната /бременната/ жена живее и работи като всички други. Има много случаи в селото, когато сутрин при тръгване за нивата жената няма признаци за раждане, но през деня всичко се развива толкова бързо, че тя ражда на полето, често и без чужда помощ. В ежедневието бременната се наблюдава от близките  - внимава се  тя да не се изплаши, да яде това, кое й се прииска. Случва се тя да е в друга къща и там хората да са около синията, те веднага я канят, в други случаи, когато тя вижда от далече нещо за ядене,  стопаните донасят от него - да го опита. Казва се, че бременните са сладокуси, а това в някои случаи има и последици.  Понякога бъдещата майка не може да преодолее желание си да опита тайно някой плод или откъсне цвете и ако тогава я видят тя от неудобство се пипне някъде по тялото. Там след раждане се появява белег, наподобяващ желаното или взетото. Това не винаги се случва, но все пак го има.
Населението живее в бедност, затова и приготовленията за посрещане на бебето не са големи. Ако има тъкано тънко, памучно платно – добре, но ако такова не се намира, тогава  за пелени се ползват износени ризи, а по-дебелите са черджета (еднопола къса черга)/, нарина още перде - изтъкано само от вълна. Когато започва раждането, се слага големия котел на веригите, пълни се с вода и се подклажда огънят в огнището, мъжете и децата напускат къщата и се вика бабата. Тя стои неотлъчно до родилката, наблюдава я, успокоява я, помага й да преодолява болките. Поема бебето, връзва пъпната му връв с копринен конец. Облива бебето с хладка вода и го изчиства, полага го на пелените и го повива.  По правило, детето забозава първо от друга жена, която в това време е кърмачка. За нея се казва, че е задоила бебето. Когато то се роди на къра, майката обикновено го донася в престилката си. От там идва и изразът, с който майките и бабите назидателно поучават момата: „Ти ще донесеш нещо в престилката си, ама после твое чудо нема да го има никъде”.
При родилката идват най-близките и само някои комшии, които не носят  дарове, а само продукти, защото поверието е, че преди да се роди дете и за да се разбере какво е – момче ли моми, не трябва да се плетат или шият дрешки. Домакините черпят за здраве на малкото и майката с филджан ракия. Единствената храна на детето е майчината кърма. Бозае до една годинка, а понякога и повече.  След шест-седем месеца му се дават попарки от сготвената за всички чорба или мляко, приготвят се и „мечки” със сирене или нещо сладко. Като мине десетия месец, полека-лека  се включена към общата храна на семейството. 
Родилката гледа бебето в къщи. До четиридесетия ден тя  трябва да се  пази -  да не вдига тежко, да не работи на полето и да не излиза навън вечер.  След изтичането на това време, тя се причестява – попът чете за здраве на нея и на детето. Макар и да се знае, че родилката не бива да върши тежка работа, само след седмица, най-много – две тя с бебето на гръб тръгва към къра. Особени периоди в растежа и отглеждане  на детето са: поникване на зъбчетата, сядане, прохождане, проговаряне. Детето се пази от уроки и други магии и на дясната му ръчичка се връзва червен конец, а ако в къщи са идвали чужди хора или е изнасяно навън – при много хора, непременно се измива личицето му със студена вода. Когато жената ражда за първи път тя е  „първескиня”, а последно дете, което се ражда в семейство е „изтърсак”. Не всяка жена е щастлива да роди дете. Тази, която няма е „бездетка”, а ако детето е осиновено е „ранениче”.    
                     
  • Кръщане  /кръщаване/ се прави още през първия месец.
Датата за събитието се насрочва заедно с кръстниците.  Присъстват най-вече жени, а от страна на мъжете – кръстиците и домашните. Предния ден се канят гостите. Това се прави се прави от много близко девойче, което с богато украсена бъклица обикаля селото – нарича се калесарка.
На самия ден сутринта кръстниците носят детето на църква във Враца, случва се свещеникът да извършва свето кръщение и в дома на семейството. През зимата в най-голямата стая – собата, а при хубаво време навън се слага дълга синия, постила се с месал, а върху него в средата се поставя туртата /питата/, върху която има сол. Всяка поканена жена носи торба с дарове за бебето, пита и различни продукти - лук, боб, картофи, ориз, ябълки, яйца, орехи, вълна, домашен сапун и други. Когато стъпи на прага, вдига торбата високо и вика: „Честито ви мъничко, да порасте големо”. Застава до синията, вади даровете и пак нарича: да има какво да облича, да му се ражда всичко; да е бяло, като яйцето; да е червено, като ябълка; да са му ситни зъбите, като ориз, да е благо, като меда, та да го харесват момите /ергените/; а паричката – да е богато и още и още. Жените говорят много и наричат, та детето да проговори бързо и да му се подреди живота. Даровете се вдигат и се нарежда ядене, готвено с боб, картофи, зеле с месо, ако има. Трябва да отбележим, че на децата се дават очакваните имена: ако е момче на свекъра, ако е момиче - на свекървата, после се изреждат имената на кръстниците, чичовците, лелите. Ако детето е родено на църковен празни,  е „дошло с името си” и се кръщава на светеца. Разбира се, от всички тези случаи има изключения, но те са рядкост.
Важен момент е ритуалът при прохождането на детето –„пощръпулник”. Меси се малка питка, търкулва се пред него и то олюлявайки се тръгва след  нея. Другият ритуал е - на  удобно място се нареждат предмети -  молив, чукле /малко чукче/, мамул, кълбо прежда и други. Насочват детето към  мястото и с интерес наблюдават какво ще вземе най-напред. След това гадаят: ако е молива ще се изучи, ако е чукле ще е майстор и т.н. Гадаене има и когато се хвърля пъпчето на бебето. Майката или бабата избира специално място: ако това е кошарата – ще стане овчар, ако е край училище - ще стане „голем човек”, ако е около бакалията – ще е търговец и т.н.
 
  • Женитбата е друг важен момент в човешкия живот. Децата растат и като направят шестнадесет-седемнадесет години вече са „готови” за женене. Самите моми и ергени се заглеждат, харесват се един друг, имат си севда или мерак, но когато става дума за женитба, основна роля играят старите. Те са тези, които отрано започват да оглеждат преди всичко момите – дали са научени на работа, от какъв род са, каква би била зестрата, имайки предвид имотно състояние на родителите, какво е здравословното състояние /дали в рода няма лоша болест/ ,дали е чистница, как се носи, какъв адет има и други - в края на краищата надделява изискването - тя да е работна и имотна. С всичко друго могат да се правят компромиси. И понеже моралът повелява да не се възразява на родителите – да не се троши хатърът им, както момчето, така и момичето, приемат техните решения.
Когато момата е избрана се прави годяване. В Кулата годежът се прави на два пъти.  Първият път - в събота вечер родителите на момчето с бърде ракия и бъклица с вино отиват в дома на момичето. Разговарят, черпят се и ако има споразумение за сватосване, определят дата за годеж и извеждане на булката. Вечерта на уречения ден, в дома на момичето се събират кръстниците и най-близките от двата рода: братя, сестри, девери, зълви, етърви, баджанаци, калини, малини и всички първи братовчеди на младоженците. Устройва се голяма веселба с трапеза, песни и хора / на тържеството трябва да свири  поне един музикален инструмент/. С викове „Иху” и „Иха” към три-четири часа сутринта булката се извежда и тръгва към бъдещия си дом. Тук е редно да отбележим, че въпреки решението на родителите, ако момичето не е съгласно да отиде за определеното момче,  тя пристава на своя любим -  той я води в своя дом без годеж и тогава има много сърдити за дълго време, но в края на краищата - може това да е след раждане на първо дете – всичко тръгва, както трябва. В други случаи, тя без нейното съгласие е отвличана насила за момче, което познава малко или е напълно непознато. В заключение на разсъжденията по тази тема трябва да кажем, че най-често момчето споделя с родителите си своето желание и те с радост или неудовлетворение, с уговорки и обяснения го приемат.
          Тържеството е  по-късно, но не се бави. Сватба се стяга трудно, както за страната на момчето, така и за момичето. В Кулата тя се прави два дни в неделя – в къщата на момчето, а в понеделник в тази на момичето. Стягат се трапези, колят се животни, месят се пити, пълнят се бъчви, редят се дарове. Водят се преговори с кръстниците – най-важни след младоженците. Ако момчето има по-голям брат, неговото семейство са под кръстници и се наричат „старойки”.
          Първият ден, родителите на момчето и близките роднини посрещат тези на момичето, които се наричат „момини”. Отличителен атрибут на сватбата е „уруглицата” – дълъг прът, който завършва с чатал, където се забождат две украсени с варак ябълки, между тях се слага завързана с червен конец китка от чемшир и босилек. Под чатала - прътът се обшива с дълга, пищна, свилена кърпа в два ката, така че като се вдигне на високо уруглицата да се развява, да се вижда отвсякъде и донякъде да показва докъде е стигнала веселбата. Избират се помощници –„шафери”- момче и момиче, близки на двата рода, момчето поема уруглицата и отговаря за нея през цялото време на сватбата.
Най-напред сутринта и най-често с Бистрешката музика, се канят кръстниците и старойките. След това, музиката  свири хора и ръченици и се отива за момините, които са се събрали в дома на булката. Има лека почерпка. Музиката засвирва, изнася се чеиза и се товари на кола, а по-късно и на камиони. Реди се така, че да се вижда колко е красив, колко работна и богата е момата. Виковете  „ИХУ” и „ИХА” се чуват непрекъснато на фона на музиката. Момините тръгват. Пред колата играят шаферите, младежи и възрастни. Радостта е голяма, настроението – превъзходно. Така се минава през селото – от къщата на булката до къщата на младоженеца. Църковният брак се сключва в църквата „Дванадесет апостоли” във Враца, която куленчене наричат – „нашата”. Гражданският брак също се сключва във Враца.  Младоженците се придружават от кръстниците, най-близки роднини и музикантите.
          От сутринта започва готвене и подреждане на трапезата. Когато е изпълнено всичко идва ред на голямото черпене. Яденето е приготвено, определени са „слушачите“, а един от тях е отговорник. Първи на трапезата сядат момините, след това всички останали. Свекърът и свекървата с бъклица обикалят трапезата и поздравяват всеки човек. Даряването е върхов момент на сватбата. Най-големите дарове са за кръстниците и най-близките. Те се подреждат и зашиват върху одеяло и се носят на гърба. По-малките се връзват около врата или се слагат на рамо. Булката дарява, целува ръка и получава подаръците за младоженците – различни бакърени съдове, дървени столове, плетени и тъкани неща и пари. Най-големият  подарък е от кръстника - два бакърени, калайдисани котли за вода, заедно с кобилицата, „тепция” и тиган. Следобед празненството се изнася при Кладенеца. Цялото село идва на хорото. Музиката свири до тъмно.
           Вторият ден са повратките – понеделник. Редът за канене  е същият, както на предния ден.  Тържеството е в бащиния дом на булката. Протича по същия начин, както в неделя. Няма даряване, но ако някой от близките не е присъствал или е пропуснат предния ден – получава подаръка си.
            Трябва да кажем, че в различни моменти на сватбените дни в Кулата се изпълняват много обичаи – откупуване на булката, постилане на бяло платно и помазване вратите с мед, „благата” ракия, изпращане на булката с кобилица за вода и много други. Всички те са създадени, за да поддържат висок градуса на настроение и са свързани с пожеланията за здраве и много деца, богатство, разбирателство и уважение. Знае се, че не бива да се женят роднини и това като правило се спазва, но има и изключения.
            Животът на двамата млади след сватбата коренно се променя. Те вече са семейство и имат общи грижи за: храната, имота и добитъка, дома, възрастните хора, а не  след дълго и за децата.
 
  • Смърт. Както всяко населено място, така и Кулата има свои обичаи и ритуали, които се извършват при кончината на човек. Те идват от далечни времена и се спазват стриктно. Домашните го къпят и обличат, полагат го в ковчега, правен саморъчно от местен майстор или закупен от Враца. В него най-отдолу се постила стара черга, след това нова вълнена черга, бяло платно и тъкана възглавница. Умрелият човек се завива с бял покров до гърдите. Ръцете се слагат на кръст върху него. Жените са забрадени „напред”, калпаците на мъжете се слагат до главите им. Под покрова се слага малка торбичка с най-необходими неща, ползвани приживе и малко монети. Хората от селото се сбогуват с умрелия човек като палят свещ, полагат цветя и оставят най-различни продукти, с което подпомагат домашните при изнасяне  на помените. Някои пъхат под покрова дребни неща, та умрелият да ги занесе на починали наскоро техни близки. Мъртвият човек се оплаква от най-близките жени. Те ридаят и нареждат, изказват мъката си с думи, като песен. Плачат тъжно и протяжно. Особено сърцераздирателни са риданията, когато умрелия се изнася от дома и преди да бъде пуснат в гроба. Дълго след смъртта, тези нареждания на опечалените се чуват чак в селото.
На другата сутрин – рано се отива на гроба от нечетен брой хора – три, пет, седем. Ако събралите са четен брой, се взема тояжка, с която се допълва броя. Те палят свещи и преливат гроба с вода и вино.
На третата сутрин се носят кълчища, чесън и семе от магданоз. Семето се посява върху гроба, чесънът се засажда около него с брадите нагоре, а с кълчищата, влачейки ги по земята се обикаля, след което те се запалват. До четиридесет дена след смъртта, се ходи всяка сутрин и се пали факлията (голямата свещ) и кандилото и всяка вечер – палят се кандилото и нова свещ. Гробът се прелива с вода и вино, и се оставя нещо за ядене. След четиридесет до година, на гроба се ходи всяка събота.
Помени за умрелия се правят на третини, деветини, двайсет, четиридесет, половин година и накрая се полага година. При помените, особено на четиридесет и година, се раздават вещи на починалия (да му пазят сянка).
Има много обичаи, които близките спазват, когато жалеят (жалат). Жените ходят с черни дрехи и се забраждат с черни шамии. Мъжете не се бръснат до деветини. В къщата не се слуша музика. Не се ходи на сватби и кръщенета. До навършване на една година се поставя паметник на гроба, който се освещава от свещеник. Полагат се грижи за гроба много дълги години.
            Задушниците са друга форма за почитане на починалите близки. Те са повече, но като най-важни се открояват три: събота, срещу неделя Месопусна (февруари-март), събота, срещу Петдесетница (Черешова-м. юни), събота, срещу Арахангелов ден – м. ноември. Гробовете са предварително почистени, а на деня се преливат с вода и вино, подава се на другите хора варено жито и по нещо за ядене с думите: „Бог да прости”, отговорът на другия човек е: „Да му се намери”.
 
Роднинство, почитане и взаимоотношения между хората
 
  • Обръщенията и поздравите поддържат много добри отношения в семейство и сред хората в селото. По-младите обичат и почитат възрастите, а те от своя страна с готовност предават знанията и уменията си.
Обръщенията са особена форма на уважение. Никога по-младите не се обръщат към по-възрастните по име. Намерена е точната дума за всеки  от рода и семейството, след което се прибавя името на човека.
За родителите:
- майка и баща – мамо и тате
- сине, дъщеро (дъщерко), дъще
- снаха (жена на сина) – снао, невесто
- зет (съпруг на дъщерята) – зете, зетко
- свекър и свекърва – мамо и тате
- тъст и тъща –бабо и деде
- девер (брат на съпруга) - по-голям – брайно, по-малък - братец, драгинко
- етърва (жена на брат – по-голяма - како, по-малка - невесто
- зълва (сестра на съпруга) - по-голяма - калино, по-малка  - малино
                                               
За децата:
- баба и дядо – мамо и тате
- майка и баща – майко и татко
- брат и сестра – байо и како
- брат на бащата и жена му – чичо и стрина 
- брат на майката и неговата жена  - укьо и уйва
- сестра на бащата и нейния мъж  -леля и укьо
- сестра на майката  - тетка и укьо. Братовите и сестрините деца, какно и другите братовчеди  наричат по-големите – байо и кака. Специални обръщения има към кръстниците. Те са- куме, кумице, малкият кум и кумичката.
         
  • Поздравите са признак на зачитане, учтивост и уважение между хората. Те се разменят у дома,  на улицата на нивите, лозята, ливадите и други по всяко време на деня:
- „Добре дошел“ (при идване) с отговор – „Добре сам та заварил“ - е отговорът.
- „Много здраве“ (при изпращане) – „Сполай ти“ е отговорът    
На поздравите: „Добра среща“, „Добра стига“, „Добра напаш“, „Помага бог“, „Добрутро“, „Добра вечер“ - отговорите са: „Дал бог добро“ и „Сполай ти“.
            Много са поздравите и пожеланията, с които се благославят хората: „Да даде господ живот и здраве“, „Да не гасне  огнището ти“, „На добър час“, „Честита радост“, „Добър път“, „Спорна работа“, „Реченото да бъде сторено“. В ежедневието, често се употребява: „Добре заварили“ (зашли) с отговор „Добре намерили“ (нашли); „Здраво, живо“, „Кво чините“ (правите), „Здраво сме“.
 
  • Гостоприемството е характерна черта за хората от Кулата.  То се проявява, както в ежедневието, така и при празнуването. Дните от Коледа до Ивановден специално са определени от Българската  Православна църква за ходене на гости. Това е ритуал, който се тачи и спазва, свързан е с показване на уважение и признателност. На гости ходят младоженците и млади семейства при кръстниците, родителите на невестата, деверите и други близки. По-възрастните в тези дни гостуват на старите кръстници, макар и по-рядко, през няколко години.
Денят за гостуване се определя от домакините по молба на гостите. И двете страни се подготвят за тази срещи. Специално внимание се отделя на обредните хлябове (колаки). Носят се още бърде с ракия, бъклица с вино, печена кокошка, друго запечено ястие  (подвързано ) в бохча, както и дарове за всеки от домакините – плетени чорапи за мъжете; тъкани кърпи и платно за фа вето ръкави – за жените; за децата - като на възрастните. Гостите целуват ръка на по-възрастните. Домакините отвръщат с дарове и пари само за децата. Всички възрастни сядат на дългата синия,  върху която са сложени кисело зеле и ростова туршия за мезе на ракията. Поднасят се запечен в тепсия боб с месо, зеле с месо, сушеница, кървавица, налагана баница със сирене и донесеното от гостите. Ядат, пият и разказват как е минала годината, на какъв хал са животните , питат се за това и онова, а децата играят покрай тях. На тръгване стопанката на къщата дава на гостите сушено месо, буца сирене, орехи и други.
 
  • Съборът също е гостуване, но хората от Кулата са домакините, а гостите са от други места. Този ден е свързан с празника „Свето Рождество Богородично” – 8 септември. Хората са приели, че Света Богородица е тяхната небесна закрилница. Във всяка къща се чакат гости – приятели от съседните села, близки и далечни роднини. За събора, освен почистване на къщите и дворовете се колят животни, меси се хляб, приготвят се напитки. Синията е сложена  през целия ден. Подаръци не се носят, понякога има изключения. Сред селото свири музика и има сергии.
  • Именните дни, като важна черта на уважение към човека са обичани и зачитани. В Кулата, по онова време, имената са традиционни –  на светци или църковни празници - Иван, Георги, Васил, Йордан, Мария, Цвета и други, което означава, че всеки през годината има своя празник. Тържества в днешния смисъл на думата не се правят, но хората намират начин - по комшийски, по приятелски, по роднински, заради приятелството между децата и други да покажат уважение си към именниците. Те трябва да почерпят. Ако не го направят ги плискат с вода, а може някой да го бутнат във водата на Кладенеца.
  • Седенките и тлаките (беленките) в най-ярка степен изразяват живота на младите и техните взаимоотношения. По правило, седенките започват да се правят „кладат” от Илинден и спират около Свети  Четиридесет мъченици – 9 март, т.е. времето, когато работата на полето значително е намаляла.  Правят се на открито, около буен огън, който се поддържа от момите. Зимата се кладят само вътре. Трябва да отбележим, че момите са тези, които определят в кой ден, къде или в коя къща ще бъде, коя от тях ще е домакиня. Те се редуват, но се гледа къде има условия за това и къде ще са добре приети от домашните. Седянката е „седене с работа”. Всяка от момите си носи трикрако столче и ръкоделие – хурка с „надената” къделя, игли със заплетени чорапи или ръкавици и други. Събират се и очакват идването на момците. Когато някое момиче се замомее, с нетърпение очаква откриването на седенките, та да се включи в групата на момите и да се срещне с ергените.
Тлаките са също така място за среща на младите, само че поводът за събиране е по-различен – помагане с труд на дадено домакинство -да се свърши бързо дадена трудоемка работа- белене на царевица, ронене на царевица, предене на вълна и други. И на тлаките и на седенките е весело. Момите работят, а ергените обикалят около тях. Сядат до тая, която харесват и уж й „помагат”, като объркват преждата или измъкват иглите от плетката. Закачките са много, има веселие и смях, шеги и   различни подмятания „намеци”, песни и припявания и сведени погледи. А песните... Запява някоя от девойките, а другите започват да пригласят:
„Опни ми, тропни ми
Опни ми, тропни ми шарени чорапи
Че не мога, че  не мога
Че не мога, че не мога на хоро да ида
На хоро да ида с либе да се вида
.........................
Димитро ле, русокосо девойче
Иди кажи на майка си, Димитро
Да не ражда друго чедо, като  теб
Да не гори друго сърце, като  мен
 
Пеят се още много: „Канят ме мамо“, „Ела се вие превива“, „Мятало Ленче ябълка“, „Пусни ми лельо Тодорка“, „Петлите пеят на саминяло“, „Момчиловата“ и много други. И на седенките и на тлаките домакините се грижат за доброто настроение на момите и ергените. Вари се царевица, печат се тикви и картофи, има пуканици, сушени плодове и орехи, а понякога – баница, тиквеник или тутманик. Често идва и Божил, я с гайдата, я с кавала.
По-късно, кога някой от младежите започват да учат във Враца се въвежда „Разходката” или „Движението”. Това означава, че на свечеряване момичетата и момчетата излизат по главната  улица и центъра. Движат се на групи по отделно – момичета и момчета. Спират се, разговарят, шегуват се и туку виж, че се е заделила някоя двойка.
  • Много хора с умиление си спомнят за „Новобранските вечери”. В дома на бъдещия войник се слагат богати трапези за приятели и близки роднини. Тези тържества с веселието, музиката и песните са за цялото село. Те приключват късно през нощта.
  • Прожектирането на филми от подвижното кино е мил спомен за хората в Кулата.
На открито със старите машини „Славянка” 16,  на екрана първо се появява „Прегледа” - изрежда се важното, случило се у нас и в чужбина и тогава започва филмът. Вълнуващо е да си донесеш стол от къщи и да намериш удобно място за сядане, за да виждаш екрана. А той е обикновен бял плат, монтиран  всеки път върху стените на къщите в центъра – на Петър Григоров или на Георги Спиридонов. Хората са жадни да се откъснат от ежедневието, да видят, да научат нещо ново. Затова, когато каруцата пристигне и механикът инсталира техниката, площадът при Кладенеца се пълни с деца, млади и стари.
Оброци, обреди, вярвания, баения
  • Оброците – оброк, обрук, обруф, според дадено в „Енциклопедията на България”определение е: обет, обещание за пренасяне на жертвен дар, посветен на християнски светец, с цел да се осигури според народните вярвания, негово покровителство и помощ в стопанския и личния живот. Оброкът се прави всяка година. Той може да е семеен, на рода, на махалата или на  цялото село. Оброчището е свято място. Избира се от хората и се освещава. Близо до голямо дърво се поставя не голям кръст, на който е изписано името на светеца. Когато по църковния календар е неговия ден, на оброчището има служба и се пренася жертвата - обикновено овца.
В Кулата до осемдесетте години на миналия век, закрилник на имотите е Св. Георги Победоносец – 6 май. Оброкът е на хубава поляна в западната част на селото от към с. Нефела. Събират се много хора. Прави се трапезата – обредни хлябове, печени агнета, сирене и извара, варено жито и вино. Всеки има паница за курбан чорба. Попа кади храната, чете молитвата и ръси за здраве. Всички се веселят и благодарят на светеца, а децата играят на воля. Денят е прекрасен и за него се говори през цялата година.
Далече в минало е имало и друг оброк, в м. Калугера – югозападно от селото.
 
  • Народните вярвания са свързани с желанието да се предотвратяват различни злини и очакванията животът им да се подрежда по-лесно. Свързани са с молбите им за закрила, за здраве, за богата реколта.
- В Кулата, широко разпространено е вярването в силата на водата: ”Да ти върви по вода”. Това е пожелание и се отправя към този, който отива войник; става ученик; ще пътува; ще започва нова работа; отпочва строеж. Обичаят е пред него да се лисне кратунка, паница или канче вода.
- Когато работата е свързана с кола/каруца, се смята, че не трябва да й се минава път, а преди да тръгне, този, който води воловете да се прекръсти с думите „Боже господи, помагай - ти пред нас, а ния по тебе”.
- Когато се построи къща се „Вика” - На покрива се слага прът, върху който се мятат даровете за майсторите, връзва се с червен конец голяма китка от здравец, босилек и много цветя и който е по-гласовит известява, че семейството вече има нов дом.
- Разпространено  в Кулата е вярването, че не трябва да те среща човек с „лоши очи”, особено ако си тръгнал по важна работа – все ще се лучи нещо лошо.
- Хората вярват и знаят, че започнат ли в една къща кавги и не се постига разбирателство, това не води до добро. Ще дойдат беди и болести, делби, кражби. Затова гледат  да се помиряват.
- Може да се каже, че вярванията са съществена част от традициите и обичаите на хората – за тях земята е майка – кърмилница, без вода – няма живот, небето е връшник, слънцето е добро, без което никой не може да живее, затова се молят, обърнати на изток, там откъде изгрява. Вярва се че Дядо Господ знае и може всичко, помага на хората и „каквото е рекъл това ще стане”.
- Дълбоко е залегнало вярването, че на човек каквото му е „писано” - това ще стане. Вярва се още, че има и „късмет” - т.е. може пък и нещо да се случи, откъдето идва и приказката: ”Роди ма, мамо с касмет, па ма фърли на смет”.
- Силно в Кулата е вярването в клетвите. Казват, че майчината е най-тежка и винаги стига не само него, но и неговите внуци, и бъдещите  поколения.
- Баенето и леенето на куршум е познато в Кулата. С него те смятат, че изчистват страха и човекът става силен. Баенето е стародавно и е свързано със свръхестественото въздействие върху физическото и психическо здраве на човека и вярването е, че то много помага. Баячките, каквито се срещат в почти всяко село, трябва да излъчват авторитет и още с отиването при нея се добива увереност, че тя непременно ще помогне. Заклинанието се произнася тихо, почти шепнешком, с което се внушава на болестта да си отива. Счита се, тя може да лекува не само тялото, но и душата. Баене се извършва в съответствие с фазите на Луната или съобразно слънчевите изгреви и залези. На мъж се бае срещу понеделник или четвъртък, а на жена срещу сряда или събота. Така е и за децата. Мястото, където се извършва също се избира - домашния праг, огнището, дръвника, кошарата, кладенец, кръстопът. Бае се със сол, брашно, перо, сребърна пара, кръг за хляб, ръжен, маша, верига, въглен, червен конец, яйце, желязо, остър предмет, вода и огън. Бае се до три или девет пъти. В Кулата са известни няколко баячки – бабите Цвета и Йова, баба Цена, баба Тана, които баели срещу урочасване покрай огнището с китка босилек и други билки вързани с червен конец. В зелена паница се сипва вода. С машите се вземат три въглена и ги пускат в паницата един по един. С дясната ръка върти китката в паницата с думите:
            Чер чуден човек отишел в чудна гора
            Насекъл черно чудно пръкье
            Заградил черно чудно търло
            или
            Чарна крава, чарно теле сама отели
            Сама са отели сама го улиза
            Кой я виде викна, кой викна - пукна
            Да са пръснат уроките като прах на тупан.
Молитвата се повтаря три пъти. Баячката вади въглените и с водата търка челото на болния, след което му дава да пие. Останалата вода се носи в къщи за животните.
Баба Цвета не бае в петък и неделя, а в другите дни само рано сутрин. Тя гаси въглища и бае от страх. И на двете ръце връзва червен конец. Ако детето наистина е урочасано, въглените падат на дъно на паницата.
            Леенето на куршум също е познато. В този случай баячките гонят страха с определени заклинания, с които трябва да се събудят всички съпротивителни сили. На болния се дават и билки, които тя казва как да се приготвят и употребяват.  
 
Литература и други източници
  1. Йоцов, И. Културно-политическа история на гр. Враца, Вр.,1998
  2. История на гр. Враца, СФ, 1979
  3. Българска митология, Енциклопедичен речник, Сф, 1994
  4. Дилова, А. Баница – село с богата традиция, Вр., 2013
  5. В-к ”Читалищно дело” , Вр. 1930, бр.6; 1940, бр. 1; 1941, бр. 14; 1943, бр.18
  6. Петрова, И., Бит и традиции..., Вр., 2002
  7. ПГ „Ал. Константинов“, Мездра, Предания, легенди, обреди, 2021
  8. Разкази и спомени за Кулата:
- Марийка Петрова Йотова - сватби, кръщенета, погребения, уредба на къщите и дворовете, облекло и храна, песни, ритуали, баене, празнуване на църковните празници, пословици и поговорки,  снимки.
- Боряна Христова - Билките и билколечение, гъбарство и празници.
- Димитър Петров Дамянов – младежки живот и новобрански вечери, празнуване на Великден, Гергьовден и Сирни заговезни.
- Славейко Спиридонов – оброка, подвижното кино и празниците около Кладенеца.
- Иванка Рангелова – облеклото на булката през тридесетте години на ХХ век - снимки
- Участнички в Пенсионерски клуб „Синчец” – прожекциите на подвижното кино, пословици и поговорки, храната и други ритуали.

Информатори / Автори
Ивана Захариева / Картал Кулата гр. Враца - Минало и настояще, 2024
Споделяне

Истории от Враца

За проекта

Цел на проекта е издирването, събирането и документирането на бита, историята и традициите, културната и родова памет на селищата от регион Враца като принос към документирането на културното наследство на района и общобългарското краезнание. Обхваща 123 населени места от общините: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин.

За проекта

Контакти

Социални мрежи

© 2017 - 2022 Карта на времето | Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца All Rights Reserved | Developed by Inveitix | Cvexa